Антилопите са горските кралици на Африка. Сред тях видът бонго

Антилопите са горските кралици на Африка. Сред тях типът бонго е най-едрата и колоритна антилопа, обитаваща горите на Западна и Източна Африка. Тя е античен тип, само че през днешния ден е застрашена от изгубване. Отличава се с забавна осанка, която прави животното добре различимо както измежду другите типове, по този начин и измежду растителността.

Бонго са срамежливи и съвсем неуловими създания, само че са забавна част от пъстрия скотски свят на Черния континент.

Класификация на бонго

Бонго с научно наименование Tragelaphus eurycerus e тревопасно, най-вече нощно горско копитно животно. То принадлежи към жанр Tragelaphus и семейство Кухороги - Bovidae.

Бозайникът е разказан за първи път от ирландския натуралист Уилям Огилби през 1837 година.

Родовото име Tragelaphus е формирано от 2 гръцки думи - Trag - коза и elaphus- елен. Конкретното име eurycerus безусловно значи необятен рог.

Популярното име - бонго, евентуално произлиза от локален език в Габон. За първи път е използвано на британски през 1861 година.

Животното е класифицирано в два подвида: западно бонго, което е по-рядко и източно бонго, което е концентрирано до планините на Кения. Източното е по-голямо и по-тежко от западното. Описани са още 2 подвида, само че за тях се изисква уточняване на таксономията.

Живеят до 19 години в дивата природа.

Външен тип на бонго

Тази антилопа е с кондензиран и бездънен кафяв цвят на кестен. Бонго има ярки бели линии от двете страни на тялото за камуфлаж. Има и характерен бял шеврон сред очите, бели оцветявания по бузите и бяла линия там, където шията се среща с гърдите.

Бонго демонстрират обществен диморфизъм. Женските бонго са 210-235 кг, мъжките от 240 до 405 кг.

Женските и младите бонго са кестенява-червени с по-тъмни крайници, а мъжките стартират със същия кестенява-червен цвят и с възрастта потъмняват, като най-после стават мрачно кафяво черни.

Козината на женските е по-ярко оцветена от тази на мъжките. Източното бонго е по-тъмно оцветено от западното и това си проличава изключително мощно при възрастните животни.

Белите линии странично по тялото са 10-15 на брой. Разпределени са по гърба от основата на шията до ръба. Броят на линиите от всяка страна рядко е еднакъв. Животното има също пай, четинест кафяв гребен от дорзална четина от рамото до гърба.

И двата пола имат спираловидни кухи рога, дълги 75-99 сантиметра, покрити с черно кафява кератинова обвивка. Рогата на женската са по-тънки и леки, както и по-успоредни от тези на мъжкия, които са с един и половина завои.

Рогата им са остри, с форма на лира и са непрекъснати, не ги сменят както елените всяка година.

Друга забележителна характерност са огромните и необятни уши, които са нужни за добър слух и предотвратяване от хищниците.

Бонгосите имат податливост да имат по-къси крайници от другите типове антилопи в Африка, както и по-късо тяло, което е обща характерност на горските преживни животни. Те оказват помощ на животното да се движи бързо в гъстата гориста среда.

Бонгосите нямат специфични жлези за секреция, по тази причина разчитат по-малко да се откриват с миризмата си, в сравнение с други антилопи и залагат повече на оцветяването.

Антилопата бонго има бели устни, гарнирани с черна зурла.

Разпространение и местообитания на бонго

Бонго се срещат в тропическите джунгли с гъста растителност до 4 хиляди метра височина в Централна Африка, с изолирани популации в Кения и в следните централно - африкански страни: Камерун, Конго, Гвинея, Либерия, Кот д’Ивоар, Габон, Гана, Гвинея, Сиера Леоне, Южен Судан, Централно- африканска република.

Предпочитат нарушените горски мозайки, които им обезпечават свежа зелена растителност. Могат да живеят в бамбукови гори.

Начин на живот и държание на бонго

Подобно на другите горски копитни животни, бонго рядко се следи в огромни групи. Мъжките са склонни да бъдат самотни, до момента в който женските живеят в дребни групи от 6-8 броя. Рядко може да се види стадо с над 20 индивида.

Предпочитаният хабитат на този тип е толкоз гъст и сложен, че малко учени са следили типа до 60-те години на предишния век.

Мъжките постоянно се блъскат с рогата си, само че тези борби са по-скоро ритуални. Най-често се организират демонстрации, при които един мъжки значимо крачи напред-назад пред други като изпъва врата си, върти очи и държи рогата си във отвесно състояние.

Бонго са най-вече нощни животни, само че от време на време са дейни и денем. Плахи са, елементарно се плашат и тогава се отдалечават със забележителна скорост даже през гъстата растителност в гората.

След като намерят прикритие оставят нащрек, надникват постоянно, с цел да ревизират обстановката от своето комфортно укритие.

Когато е в заплаха, животното издава разнообразни звуци. Те са нормално бърборене и хъркане. Женските викат дребните си със слаб зовящ тон.

Размножаване на бонго

Бонго се развъждат сезонно. Моделите на чифтосване обаче са едва изучени заради плътността на местообитанията и склонността да се отдръпват денем.

Известно е, че женските влизат в еструс на всеки 21-22 дни и остават по този начин за 2-3 дни. През този интервал мъжкият следва женската и излъчва меки вокализации.

Мъжкият се приближава до женската, потърква главата си в нейната страна и потегля да ревизира до каква степен е възприемчива.

След оплождане бременността при бонго трае 282 до 285 дни. Женската ражда едно малко, с тегло към 19, 5 кг в интервала сред октомври и януари. В редки случаи се получават раждания на 2 дребни, само че тежестта тогава е по-ниско.

Женските избират да употребяват обичайните места за раждането, лимитирани в избран периметър, а дребните се крият там в продължение на седмица или повече, като през това време майката навестява дребното за кърмене.

Малките порастват бързо и скоро могат да съпроводят майка си до стадото. Рогата им стартират да се демонстрират на 3, 5 месеца. Отбиват се след 6 месеца, а полова зрялост доближават на 20 месеца.

Хранене на бонго

Бонго са тревопасни животни. Предпочитат по-младите листа, което допуска, че високото наличие на протеини и ниското наличие на фибри въздействат върху избора им на растения.

Тези животни имат потребност от сол, както елените. Затова постоянно посещават естествени солни близалки. На местата, където вървят, с цел да ближат сол, те постоянно се хранят с треви и билки. Използват дългия си език, с цел да уловят листата и необятните си рога за издърпване или строшаване на високите клони.

Значение на бонго за хората и предпазен статус

Бонго са лесни за улов с примки, само че локалното население има вяра, че в случай че яде или даже пипне бонго, човек ще получи конвулсии, сходни на епилептични припадъци. Поради това поверие бонго са били по-малко изтребвани, в сравнение с се чака. Тези табута към този момент не съществуват и това заплашва бонгосите да станат лесна плячка на милионите африканци.

Тези антилопи са значим фактор за предотвратяване на растителността в горите от прекомерно обрасване.

През 2002 година е регистрирано, че типът е близко заплашен и по тази причина износът им е контролиран за запазване. Западният тип е по-добре непокътнат, само че източният е сериозно заплашен. Така типът влиза към следените от природозащитните организации.

Освен от ловуване за месо и рога, животното е застрашено и от тропическите заболявания, към които е мощно податливо. За да се резервира типът са предприемани ограничения за развъждане в плен, с цел да не изчезне тази забележителна антилопа от животинското благосъстояние на Африка.

Младите бонго са храна за питони, хиени, лъвове.