Документите говорят: Московската патриаршия е създадена от Сталин през 1943 г. като структура на КГБ
АНТИКОР
Често може да се чуе мнението, че разрешителната политика на Сталин във връзка с църквата е израз на неговото осъзнаване и поддръжка за църквата. Разбира се, това не е по този начин.
На 4 септември 1943 година Сталин основава Руската православна черква – Московската патриаршия (по-рано НЕ е имало такава организация), и назначава за основен поп Сергий. Истинският началник на РПЦ-МП обаче е бил Карпин, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тази конструкция на спецслужбите се основава за разкриването на лица, сътрудничещи с нацистите в енориите, основани от Хитлер (а други и не е имало) в още веднъж освободените от немските войски територии. Със същата цел през идната 1944 година се основава ВСЕХБ (евангелска организация на баптистите в някогашния Съветски съюз - Всесоюзный совет евангельских христиан-баптистов) като асорти от разнообразни протестанти — съставлява поделение на разузнаването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Именно по този метод – като
поделение на спецслужбите,
съществуват Московската патриаршия и ВСЕХБ до самия завършек на Съюз на съветските социалистически републики.
След августовския пуч (1991 г.) комисия на Върховния съвет (висшия орган на властта в СССР) разкрива архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и разгласява данните, показващи, че цялото управление на РПЦ-МП е от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Включително Ридигер (Алексий II) – сътрудник „ Дроздов “, Гундяев (Кирил) — сътрудник „ Михайлов “, и т. н. А при протестантите Карев, Жидков, Пономарчук, Андреев, Белих, Радчук, Котяков, Бондарук, Саркисян…
Разкрит е и агентурният псевдоним на различен изтъкнат църковен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – „ Абат “. Той принадлежи на Високопреосвещенството Питирим, митрополит Волоколамски и Юриевски.
В седмичното издание „ Огоньок “ е изобличен „ сътрудник Антонов “ – Киевския митрополит Филарет (Денисенко), в този момент Патриарх Киевски и на цяла Украйна (от подопечната на Москва църковна организация, която враждува с автокефалната Православна черква на Украйна – б.р.). На него са отдадени три публикации. Авторът им Александър Нежний (може и да ги е написал по предписание на органите) приключва последната си публикация „ Третото име “ по този начин: „ При рождението му Негово Блаженство е наименуван Михаил, при постригването за духовник са му дали името Филарет, третото му име е посочено в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). “ (Както е известно от Глеб Якунин, Киевският патриарх Денисенко е признал за връзките си с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).)
Да вникнем в смисъла на това трето име. Монахът получава трето име единствено при подкастряне във великия благ облик – великата схизма (пълно отказване от света – б.р.), а Негово Блаженство и събратята му по Синод са получили това трето име от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) при „ подстригването “ за агентурна работа в полза на богоборческата империя на злото. Следва да отбележим, че бъдещият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) самичък си е избирал „ третото име “ и официално го е получавал, поставяйки подписа си върху документа за съдействие.
Владимир Зелински* развива богословски тази мисъл по този начин:
„ Там, където зад имената на епископи от църквата се крият прозвища или псевдоними, тя, т.е.
църквата, се трансформира в антицърква,
което се е изисквало от уредника на този театър.
Защото името, с изключение на всичко друго, е и парченце от литургията. Името Божие, както и името на индивида. Когато при Великия Вход се загатват имената на Патриарха, ръководещия архиерей, извършващия службата духовник и „ всички идни и молещи се “, то в този миг, в няколко думи като че ли се събира и оглежда цялата Църква. Тук тя следва пред Отца, Който знае всеки по име. Под това име Той приканва, помни, води, съди, избавя ни и – без значение от нашата религия или обезверение – изпраща по пътя ни Ангел-Хранител.
„ Който има ухо, да слуша какво споделя Духът на Църквите: на този, който победи, ще дам да вкуси от скритата манна и ще му дам бял камък, и на камъка написано ново име, което никой не знае, с изключение на този, който го получи. “ (Откр. 2: 17).
Но и там, където волно или несъзнателно се пародира Църквата, също има промяна на имена. „ Потьомкин “, „ Григорий “, „ Абат “, „ Адамант “…
Също в Апокалипсис се споделя: „ … и няма да имат покой ни през деня, ни нощем покланящите се на звяра и облика му и приемащите белега на името му “. (Откр. 14; 11).
Нима всички „ потьомкинци “ и „ абати “ в никакъв случай не са си спомнили, не са чули със сърцето си тези Иоанови слова? “ („ Сказанное в темноте “ /„ Казано в тъмнината “/, Русская мысль, 24 апр. 1992, с. 6-7).
Парламентарната Комисия открива, че някогашният представител на Патриаршията в Съединени американски щати архиепископ Климент (сега Калужски) е сътрудник „ Топаз “. Воронежкият митрополит Методий до неотдавна се е крил зад агентурния псевдоним „ Павел “. Минският митрополит Филарет е „ Островски “. Покойният митрополит Никодим Ротов е „ Светослав “, а патриарх Алексий II – „ Дроздов “.
Огласяването обаче ни минимум не им пречи да продължат нормалните си занимания – да правят богослужения, да изповядват вярващи, да одобряват посланици и други видни задгранични велможи, да привикват църковни събори и синоди, да провеждат разнообразни благотворителни акции.
В словото си за това, че не трябва да се лъже, Авва Доротей написа:
„ … Нито една завист, нито една разкол, нито самият демон не може никого да изкуши, с изключение на под маската на добродетелта. Апостолът споделя, че дяволът се преобразява в ангел на светлината, по тази причина не е чудно, че и прислужниците му се преобразяват в чиновници на истината. “ (Кор. 11: 14-15)
На заседание на студенти от Московския държавен университет шефът на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия – Кирил Гундяев, Смоленски и Калининградски митрополит (агент „ Михайлов “ — сегашният патриарх на РПЦ-МП), декларира, че фактът на срещата на духовенството с представители на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ нравствено апатичен “. (Бюлетин „ Прямой путь “, N 1-2, 1992 г.) С това изявление по никакъв метод не можем да се съгласим. Няма по какъв начин да считаме, че сходна интервенция в църковния живот е естествена и безвредна за Църквата при каквото и да било държавно ръководство – още повече, че то е богоборческо. Не може да има две отзиви за това. Аморалността на това състояние е явна.
Много хора смятаха и твърдяха, че патриарх Алексий II е бил определен посредством свободно волеизявление на архиереите от Московската патриаршия. Но съгласно оповестените документи, по време на подготовката за Поместния Събор през 1990 година шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и предстоящ пучист Крючков е разпратил по всички ръководства на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) специфична шифрована депеша, предлагаща на ръководствата да способстват за избирането на Ленинградския митрополит Алексий (Ридигер) на патриаршеския трон.
Смеели ли са събраните на събора църковни сътрудници да пренебрегват шефа си? За всички тези години нито един от сътрудниците в расо като „ Дроздов “, „ Абат “, „ Островски “ и другите, още не разкрити – нито един от тях не даде образец за смирение! Нито един!
Кратка информация за чиновниците на дявола-антихрист в православието:
Алексий II, Патриарх Московски и на цяла Русия, също Митрополит Ленинградски и Новгородски, Управляващ работите та Московската патриаршия, Митрополит Талински и Естонски – той е сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “Дроздов ”.
Кирил Гундяев (със светско име Владимир Михайлович Гундяев), Патриарх Московски и на цяла Русия, ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, някогашен Митрополит Смоленски и Калининградски— в документите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) той е “Михайлов ”
Владимир Михайлович Гундяев е роден на 20 ноември 1946 година в Ленинград (днес Санкт Петербург) в семейство на духовник и учебна преподавателка по немски език. След като приключва междинното си обучение през 1965 година, постъпва в Ленинградската духовна семинария, а по-късно в Ленинградската духовна академия, която приключва през 1970 година На 12 септември 1971 година 24-годишният юноша получава ранг архимандрит и е изпратен в Женева като представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. Той остава в Женева на тази служба до декември 1974 година
От декември 1975 година В. М. Гундяев става член на Централния комитет и Изпълнителния комитет на Световния съвет на църквите, а от 1975 година е член на комисията „ Вяра и устройство “ към Световния съвет на църквите. От 3 март 1976 година е член на Синодалната комисия по въпросите на християнското единение и междуцърковните връзки. От ноември 1976 година до октомври 1978 година В. М. Гундяев е заместител на Патриаршеския екзарх за Западна Европа. През 1978 година е назначен за заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки. Работи на тази служба до края на 1983 година
На 13 ноември 1989 година В. М. Гундяев е назначен за ръководител на Отдела за външни църковни връзки в Московската патриаршия. Остава на тази служба до самото му избиране за Патриарх на 27 януари 2009 година
Ето какво споделят докладите на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР):
1972 година, февруари
За Нова Зеландия и Австралия отпътуват сътрудниците „ Светослав “ и „ Михайлов “ – с цел да вземат участие в съвещание на Централния комитет на Световния съвет на църквите.
1973 година, януари
За Тайланд и Индия, за присъединяване в работата на Световния съвет на църквите, са изпратени сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Магистър “ и „ Михайлов “. Те са оказали въздействие върху работата на Съвета и са показали на спецслужбите материали, представляващи действен интерес - за ситуацията в Световния съвет на църквите и значими данни за обособени църковни деятели.
В Прага, за присъединяване в Християнската мирна конференция, е изпратен сътрудник „ Кузнецов “, от който също е получена информация, представляваща действен интерес.
1973 година, февруари
Генералният секретар на Световния съвет на църквите Филип Портър идва в Съюз на съветските социалистически републики като посетител на Московската патриаршия. Съобщава се, че върху него е упражнено преференциално за Русия въздействие посредством сътрудниците „ Светослав “, „ Адамант “, „ Михайлов “ и „ Островски “. Освен това е получена представляваща действен интерес информация.
През 1982 година са извършени 1809 срещи, получени са 704 известия.
Из доклада на заместник- началника на 4-и отдел на 5-о Управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) полковник Н. Н. Романов за работата през 1982 година – резюме на най-значимите резултати:
В Грузинската и в Арменската черква, посредством водещата агентура на РПЦ, устойчиво биват поддържани позициите на преданост и дейна поддръжка за „ миролюбивата политика на руската страна “.
В сходство с проекта за дейни дейности против разполагането на ракети със междинен обхват в Европа, по религиозни канали е сбъднат комплекс от акции за влияние върху обществено-политическите кръгове в западноевропейските страни. Това става по силата на постановления на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз (Комунистическият партия на Съветския съюз), одобрени от управлението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 28. 08. 1981 година, както и в границите на взаимния проект със работа „ А “ на Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за оказване на удобно за Съюз на съветските социалистически републики въздействие върху клерикалните кръгове на Запад. Това се реализира посредством водещата агентура на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – „ Абат “, „ Антонов “, „ Кузнецов “, „ Нестерович “ и други
Чрез агентурните благоприятни условия на РПЦ и посредством другари Папата е убеждаван, че „ несъразмерното “ му въодушевление по униатския въпрос може единствено да нанесе щета на връзките сред Ватикана и РПЦ.
1983 година, февруари
За Швейцария отпътуват сътрудниците „ Михайлов “ и „ Константин “, с цел да вземат участие в действия по подготовката за асамблеята на Световния съвет на църквите.
1983 година, април
Чрез сътрудниците „ Островски “ и „ Кузнецов “ е квалифицирано намерено писмо от патриарх Пимен до президента на Съединени американски щати Рейгън. Писмото, оповестено във вестник „ Ню Йорк таймс “, е препечатано в броя на вестник „ Известия “ от 11. 4. 83 година и е ориентирано към другари за издание в техните вестници.
1983 година, май
Делегация на Руската православна черква отпред с патриарх Пимен отпътува за Народна република България, където се организират юбилейни тържества по случай 30-годишнината на патриаршията на Българската православна черква. В състава на делегацията са включени сътрудниците от органите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Островски “, „ Николски “, „ Огнев “, „ Сергеев “, също и действен служащ от настоящия запас под съответното прикритие на чиновник на патриаршията.
До Ирландия пътуват сътрудниците „ Абат “, „ И. Сергеева “, „ Т.В. “.
1983 година, юли
Във Ванкувър (Канада) се организира 6-ата генерална асамблея на Световния съвет на църквите. В състава на религиозната делегация на Съюз на съветските социалистически републики са включени 47 сътрудници от органите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), подбрани измежду религиозните престижи, свещенослужителите и техническия личен състав.
1983 година, септември-октомври
В Москва сред 28 септември и 3 октомври, в Издателския отдел на Московската патриаршия, се организира среща на представители на църковната преса, в чиято работа вземат участие 12 чужденци. Разглеждат се въпроси, свързани с обмена на информация. Чрез сътрудниците „ Абат “ и „ Григорий “ върху чужденците е оказано политически преференциално за Русия влияние.
В Москва се организира съвещание на работната група на Християнската мирна конференция по проблемите на разоръжаването. С цел стимулиране на приемането на преференциални за Русия решения и изследване на обособени делегати, за присъединяване в съвещанието са ориентирани 9 сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), измежду които „ Антонов “, „ Островски “, „ Кузнецов “, „ Вадим “. Заседанието минава сполучливо, заключителните документи дават отговор на ползите на Москва.
*Владимир Зелински е православен духовник, набожен публицист, журналист, преводач – роден в Ташкент, Узбекска ССР, на 23 септември 1942 г,
Често може да се чуе мнението, че разрешителната политика на Сталин във връзка с църквата е израз на неговото осъзнаване и поддръжка за църквата. Разбира се, това не е по този начин.
На 4 септември 1943 година Сталин основава Руската православна черква – Московската патриаршия (по-рано НЕ е имало такава организация), и назначава за основен поп Сергий. Истинският началник на РПЦ-МП обаче е бил Карпин, офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Тази конструкция на спецслужбите се основава за разкриването на лица, сътрудничещи с нацистите в енориите, основани от Хитлер (а други и не е имало) в още веднъж освободените от немските войски територии. Със същата цел през идната 1944 година се основава ВСЕХБ (евангелска организация на баптистите в някогашния Съветски съюз - Всесоюзный совет евангельских христиан-баптистов) като асорти от разнообразни протестанти — съставлява поделение на разузнаването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Именно по този метод – като
поделение на спецслужбите,
съществуват Московската патриаршия и ВСЕХБ до самия завършек на Съюз на съветските социалистически републики.
След августовския пуч (1991 г.) комисия на Върховния съвет (висшия орган на властта в СССР) разкрива архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и разгласява данните, показващи, че цялото управление на РПЦ-МП е от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Включително Ридигер (Алексий II) – сътрудник „ Дроздов “, Гундяев (Кирил) — сътрудник „ Михайлов “, и т. н. А при протестантите Карев, Жидков, Пономарчук, Андреев, Белих, Радчук, Котяков, Бондарук, Саркисян…
Разкрит е и агентурният псевдоним на различен изтъкнат църковен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – „ Абат “. Той принадлежи на Високопреосвещенството Питирим, митрополит Волоколамски и Юриевски.
В седмичното издание „ Огоньок “ е изобличен „ сътрудник Антонов “ – Киевския митрополит Филарет (Денисенко), в този момент Патриарх Киевски и на цяла Украйна (от подопечната на Москва църковна организация, която враждува с автокефалната Православна черква на Украйна – б.р.). На него са отдадени три публикации. Авторът им Александър Нежний (може и да ги е написал по предписание на органите) приключва последната си публикация „ Третото име “ по този начин: „ При рождението му Негово Блаженство е наименуван Михаил, при постригването за духовник са му дали името Филарет, третото му име е посочено в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). “ (Както е известно от Глеб Якунин, Киевският патриарх Денисенко е признал за връзките си с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).)
Да вникнем в смисъла на това трето име. Монахът получава трето име единствено при подкастряне във великия благ облик – великата схизма (пълно отказване от света – б.р.), а Негово Блаженство и събратята му по Синод са получили това трето име от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) при „ подстригването “ за агентурна работа в полза на богоборческата империя на злото. Следва да отбележим, че бъдещият сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) самичък си е избирал „ третото име “ и официално го е получавал, поставяйки подписа си върху документа за съдействие.
Владимир Зелински* развива богословски тази мисъл по този начин:
„ Там, където зад имената на епископи от църквата се крият прозвища или псевдоними, тя, т.е.
църквата, се трансформира в антицърква,
което се е изисквало от уредника на този театър.
Защото името, с изключение на всичко друго, е и парченце от литургията. Името Божие, както и името на индивида. Когато при Великия Вход се загатват имената на Патриарха, ръководещия архиерей, извършващия службата духовник и „ всички идни и молещи се “, то в този миг, в няколко думи като че ли се събира и оглежда цялата Църква. Тук тя следва пред Отца, Който знае всеки по име. Под това име Той приканва, помни, води, съди, избавя ни и – без значение от нашата религия или обезверение – изпраща по пътя ни Ангел-Хранител.
„ Който има ухо, да слуша какво споделя Духът на Църквите: на този, който победи, ще дам да вкуси от скритата манна и ще му дам бял камък, и на камъка написано ново име, което никой не знае, с изключение на този, който го получи. “ (Откр. 2: 17).
Но и там, където волно или несъзнателно се пародира Църквата, също има промяна на имена. „ Потьомкин “, „ Григорий “, „ Абат “, „ Адамант “…
Също в Апокалипсис се споделя: „ … и няма да имат покой ни през деня, ни нощем покланящите се на звяра и облика му и приемащите белега на името му “. (Откр. 14; 11).
Нима всички „ потьомкинци “ и „ абати “ в никакъв случай не са си спомнили, не са чули със сърцето си тези Иоанови слова? “ („ Сказанное в темноте “ /„ Казано в тъмнината “/, Русская мысль, 24 апр. 1992, с. 6-7).
Парламентарната Комисия открива, че някогашният представител на Патриаршията в Съединени американски щати архиепископ Климент (сега Калужски) е сътрудник „ Топаз “. Воронежкият митрополит Методий до неотдавна се е крил зад агентурния псевдоним „ Павел “. Минският митрополит Филарет е „ Островски “. Покойният митрополит Никодим Ротов е „ Светослав “, а патриарх Алексий II – „ Дроздов “.
Огласяването обаче ни минимум не им пречи да продължат нормалните си занимания – да правят богослужения, да изповядват вярващи, да одобряват посланици и други видни задгранични велможи, да привикват църковни събори и синоди, да провеждат разнообразни благотворителни акции.
В словото си за това, че не трябва да се лъже, Авва Доротей написа:
„ … Нито една завист, нито една разкол, нито самият демон не може никого да изкуши, с изключение на под маската на добродетелта. Апостолът споделя, че дяволът се преобразява в ангел на светлината, по тази причина не е чудно, че и прислужниците му се преобразяват в чиновници на истината. “ (Кор. 11: 14-15)
На заседание на студенти от Московския държавен университет шефът на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия – Кирил Гундяев, Смоленски и Калининградски митрополит (агент „ Михайлов “ — сегашният патриарх на РПЦ-МП), декларира, че фактът на срещата на духовенството с представители на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е „ нравствено апатичен “. (Бюлетин „ Прямой путь “, N 1-2, 1992 г.) С това изявление по никакъв метод не можем да се съгласим. Няма по какъв начин да считаме, че сходна интервенция в църковния живот е естествена и безвредна за Църквата при каквото и да било държавно ръководство – още повече, че то е богоборческо. Не може да има две отзиви за това. Аморалността на това състояние е явна.
Много хора смятаха и твърдяха, че патриарх Алексий II е бил определен посредством свободно волеизявление на архиереите от Московската патриаршия. Но съгласно оповестените документи, по време на подготовката за Поместния Събор през 1990 година шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и предстоящ пучист Крючков е разпратил по всички ръководства на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) специфична шифрована депеша, предлагаща на ръководствата да способстват за избирането на Ленинградския митрополит Алексий (Ридигер) на патриаршеския трон.
Смеели ли са събраните на събора църковни сътрудници да пренебрегват шефа си? За всички тези години нито един от сътрудниците в расо като „ Дроздов “, „ Абат “, „ Островски “ и другите, още не разкрити – нито един от тях не даде образец за смирение! Нито един!
Кратка информация за чиновниците на дявола-антихрист в православието:
Алексий II, Патриарх Московски и на цяла Русия, също Митрополит Ленинградски и Новгородски, Управляващ работите та Московската патриаршия, Митрополит Талински и Естонски – той е сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “Дроздов ”.
Кирил Гундяев (със светско име Владимир Михайлович Гундяев), Патриарх Московски и на цяла Русия, ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Московската Патриаршия, някогашен Митрополит Смоленски и Калининградски— в документите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) той е “Михайлов ”
Владимир Михайлович Гундяев е роден на 20 ноември 1946 година в Ленинград (днес Санкт Петербург) в семейство на духовник и учебна преподавателка по немски език. След като приключва междинното си обучение през 1965 година, постъпва в Ленинградската духовна семинария, а по-късно в Ленинградската духовна академия, която приключва през 1970 година На 12 септември 1971 година 24-годишният юноша получава ранг архимандрит и е изпратен в Женева като представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. Той остава в Женева на тази служба до декември 1974 година
От декември 1975 година В. М. Гундяев става член на Централния комитет и Изпълнителния комитет на Световния съвет на църквите, а от 1975 година е член на комисията „ Вяра и устройство “ към Световния съвет на църквите. От 3 март 1976 година е член на Синодалната комисия по въпросите на християнското единение и междуцърковните връзки. От ноември 1976 година до октомври 1978 година В. М. Гундяев е заместител на Патриаршеския екзарх за Западна Европа. През 1978 година е назначен за заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки. Работи на тази служба до края на 1983 година
На 13 ноември 1989 година В. М. Гундяев е назначен за ръководител на Отдела за външни църковни връзки в Московската патриаршия. Остава на тази служба до самото му избиране за Патриарх на 27 януари 2009 година
Ето какво споделят докладите на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР):
1972 година, февруари
За Нова Зеландия и Австралия отпътуват сътрудниците „ Светослав “ и „ Михайлов “ – с цел да вземат участие в съвещание на Централния комитет на Световния съвет на църквите.
1973 година, януари
За Тайланд и Индия, за присъединяване в работата на Световния съвет на църквите, са изпратени сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Магистър “ и „ Михайлов “. Те са оказали въздействие върху работата на Съвета и са показали на спецслужбите материали, представляващи действен интерес - за ситуацията в Световния съвет на църквите и значими данни за обособени църковни деятели.
В Прага, за присъединяване в Християнската мирна конференция, е изпратен сътрудник „ Кузнецов “, от който също е получена информация, представляваща действен интерес.
1973 година, февруари
Генералният секретар на Световния съвет на църквите Филип Портър идва в Съюз на съветските социалистически републики като посетител на Московската патриаршия. Съобщава се, че върху него е упражнено преференциално за Русия въздействие посредством сътрудниците „ Светослав “, „ Адамант “, „ Михайлов “ и „ Островски “. Освен това е получена представляваща действен интерес информация.
През 1982 година са извършени 1809 срещи, получени са 704 известия.
Из доклада на заместник- началника на 4-и отдел на 5-о Управление на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) полковник Н. Н. Романов за работата през 1982 година – резюме на най-значимите резултати:
В Грузинската и в Арменската черква, посредством водещата агентура на РПЦ, устойчиво биват поддържани позициите на преданост и дейна поддръжка за „ миролюбивата политика на руската страна “.
В сходство с проекта за дейни дейности против разполагането на ракети със междинен обхват в Европа, по религиозни канали е сбъднат комплекс от акции за влияние върху обществено-политическите кръгове в западноевропейските страни. Това става по силата на постановления на Централния комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз (Комунистическият партия на Съветския съюз), одобрени от управлението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на 28. 08. 1981 година, както и в границите на взаимния проект със работа „ А “ на Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за оказване на удобно за Съюз на съветските социалистически републики въздействие върху клерикалните кръгове на Запад. Това се реализира посредством водещата агентура на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – „ Абат “, „ Антонов “, „ Кузнецов “, „ Нестерович “ и други
Чрез агентурните благоприятни условия на РПЦ и посредством другари Папата е убеждаван, че „ несъразмерното “ му въодушевление по униатския въпрос може единствено да нанесе щета на връзките сред Ватикана и РПЦ.
1983 година, февруари
За Швейцария отпътуват сътрудниците „ Михайлов “ и „ Константин “, с цел да вземат участие в действия по подготовката за асамблеята на Световния съвет на църквите.
1983 година, април
Чрез сътрудниците „ Островски “ и „ Кузнецов “ е квалифицирано намерено писмо от патриарх Пимен до президента на Съединени американски щати Рейгън. Писмото, оповестено във вестник „ Ню Йорк таймс “, е препечатано в броя на вестник „ Известия “ от 11. 4. 83 година и е ориентирано към другари за издание в техните вестници.
1983 година, май
Делегация на Руската православна черква отпред с патриарх Пимен отпътува за Народна република България, където се организират юбилейни тържества по случай 30-годишнината на патриаршията на Българската православна черква. В състава на делегацията са включени сътрудниците от органите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Островски “, „ Николски “, „ Огнев “, „ Сергеев “, също и действен служащ от настоящия запас под съответното прикритие на чиновник на патриаршията.
До Ирландия пътуват сътрудниците „ Абат “, „ И. Сергеева “, „ Т.В. “.
1983 година, юли
Във Ванкувър (Канада) се организира 6-ата генерална асамблея на Световния съвет на църквите. В състава на религиозната делегация на Съюз на съветските социалистически републики са включени 47 сътрудници от органите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), подбрани измежду религиозните престижи, свещенослужителите и техническия личен състав.
1983 година, септември-октомври
В Москва сред 28 септември и 3 октомври, в Издателския отдел на Московската патриаршия, се организира среща на представители на църковната преса, в чиято работа вземат участие 12 чужденци. Разглеждат се въпроси, свързани с обмена на информация. Чрез сътрудниците „ Абат “ и „ Григорий “ върху чужденците е оказано политически преференциално за Русия влияние.
В Москва се организира съвещание на работната група на Християнската мирна конференция по проблемите на разоръжаването. С цел стимулиране на приемането на преференциални за Русия решения и изследване на обособени делегати, за присъединяване в съвещанието са ориентирани 9 сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), измежду които „ Антонов “, „ Островски “, „ Кузнецов “, „ Вадим “. Заседанието минава сполучливо, заключителните документи дават отговор на ползите на Москва.
*Владимир Зелински е православен духовник, набожен публицист, журналист, преводач – роден в Ташкент, Узбекска ССР, на 23 септември 1942 г,
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ