И новото, и старото ляво - популисти и путинисти
Анонсираното тези дни ново ляво обединяване припомня един остарял анекдот. Какво е циничен кръг? Тодор Живков да връчва медал „ Людмила Живкова “ на Владимир Живков. А за какво точно обединяването да е циничен кръг? Защото не е ново, не е ляво и по никакъв начин не е обединяване, а амбулантна търговия на артикули втора и трета приложимост, т.е. повече от същите остарели пороци.
Защо не е ново? Защото измежду разпознаваемите участници няма нито едно ново лице. Георги Първанов, Румен Петков, Мая Манолова, Татяна Дончева, Александър Томов, Георги Кадиев, Светлана Шаренкова – всички са експонирани и преекспонирани, нито един няма какво да каже с изключение на изтъркани и непродаваеми клишета. Не е ново и тъй като обединявания вляво бол, съвсем колкото разделения и отлюспвания вдясно.
Защо не е ляво? Защото всички без излишък са строили олигархичното и подмолно настояще на България и не могат да се похвалят с никакъв принос към формулирането и въвеждането на смислени, потребни и трайно използвани обществени политики. Най-сетне, не е ляво и тъй като е пропутинско и властническо, затова диаметрално противоположно на това, което в Европа схващат под ляво.
Защо не е обединяване? Защото не търси общ знаменател на кардинална база, а цели прелом в номинално лявата Българска социалистическа партия, която множеството гореспоменати са саботирали през годините и която на собствен ред е изхвърлила цяла аварийна пейка инакомислещи. Саркастичните намеци сред Нинова и обединителите демонстрират, че тя е наясно с задачата им. Те пък от своя страна не я и крият.
В последна сметка „ новото ляво обединяване “ е интелектуален артикул на същото задкулисие, което движи огромна част от парламентарно показаните партии и което намира в държанието на Нинова рискови за ползите си девиации. Не че самата тя не скланя глава пред него – хартиената коалиция е свеж и дълбокосмислен образец, само че може още. Може по-добре.
Истинският проблем с порочния кръг е монополизирането на лявото пространство от популисти и путинисти и неспособността на лявоориентираните хора да излъчат почтено посланичество. В страна с високи равнища на беднотия и неравенства достоверно леви гласове съвсем не се чуват. Европейско леви, т.е., тъй като с изключение на новите обединители, на терена понякога изскачат хора, които хващат вниманието и след това разочароват горчиво.
Добър образец е синдикалистката Ваня Григорова, стопански консултант на КТ „ Подкрепа “, Тя заприказва за неравенствата, за това дали те не биха могли да бъдат адресирани през смяна в данъчното облагане, взе участие в серия от диспути с представители на работодателите, даде вяра, че идва ново потомство... и след това внезапно застана на страната на Путин. Дотук с очакванията за появяването на демократична левица, най-малко от тоя шубрак.
Ерозията на политическото върви с цялостна мощ. Разбира се, тя не е български феномен, само че в изискванията на слаби институции, недоразвито гражданско общество, гневен популизъм и в действителност всеобхватна корупция тя ескалира до равнища, които заплашват самото битие на парламентарната народна власт. Мантрата „ няма ляво, няма дясно “ обслужва единствено и само шарлатаните и търговците на въздействие.
Тя заседна в съзнанието на лековерния електорат по времето на Национална движение „Симеон Втори" и се утвърди като нещо положително, като избавление от двуполюсния модел, от „ синьо-червената мъгла “. Ляво и дясно има и те са единствения вероятен пиедестал на политиката при демократичната форма на ръководство. Идеологическата пустош у „ новото ляво обединяване “ принадлежи на предишното, само че събралите се неотдавна участници в него отхвърлят да разпознаят и признаят политическата си гибел.
·
Защо не е ново? Защото измежду разпознаваемите участници няма нито едно ново лице. Георги Първанов, Румен Петков, Мая Манолова, Татяна Дончева, Александър Томов, Георги Кадиев, Светлана Шаренкова – всички са експонирани и преекспонирани, нито един няма какво да каже с изключение на изтъркани и непродаваеми клишета. Не е ново и тъй като обединявания вляво бол, съвсем колкото разделения и отлюспвания вдясно.
Защо не е ляво? Защото всички без излишък са строили олигархичното и подмолно настояще на България и не могат да се похвалят с никакъв принос към формулирането и въвеждането на смислени, потребни и трайно използвани обществени политики. Най-сетне, не е ляво и тъй като е пропутинско и властническо, затова диаметрално противоположно на това, което в Европа схващат под ляво.
Защо не е обединяване? Защото не търси общ знаменател на кардинална база, а цели прелом в номинално лявата Българска социалистическа партия, която множеството гореспоменати са саботирали през годините и която на собствен ред е изхвърлила цяла аварийна пейка инакомислещи. Саркастичните намеци сред Нинова и обединителите демонстрират, че тя е наясно с задачата им. Те пък от своя страна не я и крият.
В последна сметка „ новото ляво обединяване “ е интелектуален артикул на същото задкулисие, което движи огромна част от парламентарно показаните партии и което намира в държанието на Нинова рискови за ползите си девиации. Не че самата тя не скланя глава пред него – хартиената коалиция е свеж и дълбокосмислен образец, само че може още. Може по-добре.
Истинският проблем с порочния кръг е монополизирането на лявото пространство от популисти и путинисти и неспособността на лявоориентираните хора да излъчат почтено посланичество. В страна с високи равнища на беднотия и неравенства достоверно леви гласове съвсем не се чуват. Европейско леви, т.е., тъй като с изключение на новите обединители, на терена понякога изскачат хора, които хващат вниманието и след това разочароват горчиво.
Добър образец е синдикалистката Ваня Григорова, стопански консултант на КТ „ Подкрепа “, Тя заприказва за неравенствата, за това дали те не биха могли да бъдат адресирани през смяна в данъчното облагане, взе участие в серия от диспути с представители на работодателите, даде вяра, че идва ново потомство... и след това внезапно застана на страната на Путин. Дотук с очакванията за появяването на демократична левица, най-малко от тоя шубрак.
Ерозията на политическото върви с цялостна мощ. Разбира се, тя не е български феномен, само че в изискванията на слаби институции, недоразвито гражданско общество, гневен популизъм и в действителност всеобхватна корупция тя ескалира до равнища, които заплашват самото битие на парламентарната народна власт. Мантрата „ няма ляво, няма дясно “ обслужва единствено и само шарлатаните и търговците на въздействие.
Тя заседна в съзнанието на лековерния електорат по времето на Национална движение „Симеон Втори" и се утвърди като нещо положително, като избавление от двуполюсния модел, от „ синьо-червената мъгла “. Ляво и дясно има и те са единствения вероятен пиедестал на политиката при демократичната форма на ръководство. Идеологическата пустош у „ новото ляво обединяване “ принадлежи на предишното, само че събралите се неотдавна участници в него отхвърлят да разпознаят и признаят политическата си гибел.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ