Аномално високият брой петна на Слънцето през ХХ век, тоест

Аномално високият брой петна на Слънцето през ХХ век, т.е. Великият безоблачен най-много и обвързваният с него растеж на температурите на Земята се оказали статистическа неточност.

Всъщност интензивността на нашата звезда не се е променяла от десетилетия, разказали учените на срещата на Международния астрономически съюз в Хонолулу.

„ Нашите сътрудници, които в предишното свързваха повишаването на слънчевата интензивност с покачване на температурите на Земята като цяло явно доста мощно са надценили ролята, която циклите на интензивност на светилото играят в процеса на изменение на климата на планетата “, коментирал откритието Дейвид Хатауей (David Hathaway) от Изследователския център „ Еймс “ на НАСА.

Фредерик Клет (Frederic Clette) и сътрудниците му от Кралската обсерватория на Белгия в Брюксел стигнали до този извод, като изучили и съпоставили данните по интензивността на Слънцето в разнообразни години, събирани от създателите на два съществени каталога на слънчевите петна – Международното число на слънчевите петна и Групата за число на слънчевите петна.

Първият азбучник е основан от известния швейцарски астроном Рудолф Волф още през 1848 година и в неговите рамки астрономите се пробват да пресмятат цифрата на всички слънчеви петна и да регистрират вариациите в тяхното количество, зараждащи заради изменящи се естествени условия, зоркостта на астрономите и прочие данни, които са способни да изкривят получените данни.

Вторият азбучник, направен от американския астроном Дъглас Хойт през 1998 година, се опира не на изчислението на самостоятелните петна, а на роя на неголеми групи, което би трябвало да снижи броя на разминаванията, пораждани от несъвършенството на очите на учените и невисоката резолюция на уредите.

Не е мъчно да се досетим, че данните от единия и другия азбучник съвсем не съответстват. Клет и сътрудниците му ги анализирали за съществуване на систематични неточности, като обърнали внимание на всички странични фактори, в това число и възрастта, остротата на зрението, характера на провежданите проучвания и прочие характерности на астрономите, изчисляващи петната.

Както се оказало, Великият най-много от втората половина на ХХ век бил нереалност – той е зародил заради повода, че новият шеф на Цюрихската обсерватория, заел мястото на умрелия Волф, погрешно е пресметнал групите на слънчевите петна в края на XIX и началото на ХХ век, като доста занижил тяхното количество.

Освен това след преместването на организацията в Белгия през 1980 година методиката за наблюдения още веднъж се трансформирала и астрономите почнали да завишават цифрата на петната.

Ако се регистрират всички тези неточности, то се оказва, че типичното равнище на слънчева интензивност е оставало почти на това равнище, както и през днешния ден, като се стартира от средата на XVIII век, когато Слънцето е възстановило своята интензивност след внезапно намаляване в хода на по този начин наречения най-малко на Маундер – интервал на мира на Слънцето, траял от 1645 до 1715 година

Част от учените, в това число експерти от Световния център за данни, занимаващи се с изчисляването на цифрата слънчеви петна през днешния ден, се съгласили с изводите на Клет и сътрудниците му. Други астрономи, да вземем за пример самият Дъглас Хойт, счита резултатите от разбора за „ неубедителни “ и отхвърлят да признаят илюзорността на Великия най-много.

РИА Новости