Анкара. Докато САЩ оказват хуманитарна помощ (!) на Венецуела, вече

Анкара. Докато Съединени американски щати оказват филантропична помощ (!) на Венецуела, към този момент още седем страни приканват „ заинтригуваните страни “ (т.е. Турция, Русия и Иран) да се въздържат от война в Сирия и да търсят дипломатическо решение на спора, написа авторитетното турско издание „ Милиет “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Миналата седмица във Вашингтон, Съединени американски щати организираха среща с шест страни. В нея участваха Франция, Германия и Англия, които се обърнаха към Организация на обединените нации за да получат отклонение на още нмеполученото заявление на Турция и Русия по отношение на процеса за установяване на състава на делегацията, която би трябвало да дойде в Женева, с цел да договаря за новата сирийска конституция. Освен това, в тази „ компания “ те взеха Египет и Саудитска Арабия, които в продължение на шест години оставаха безучастни към сирийската покруса, както и Йордания, която, може би, само има право на глас по този въпрос.
Тези страни, измежду които неизвестно за какво не беше Турция, която от седем години носи цялата тежест на сирийската война, след срещата разгласиха взаимна декларация. Тази декларация, също по незнайни аргументи, бе поместена само на уеб страницата на Държавния департамент на Съединени американски щати. Според нея, тази „ компания “, както се оказва, желае дипломатическо контролиране на сирийския проблем в сходство с резолюция 2254 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но и това не е всичко: тези страни, на територията на които няма нито един сирийски емигрант (без да броим Германия и Йордания), също така се притесняват, че искащите военно решение в Сирия ще предизвикат единствено разгръщане на спора в района.
Тайно заплашват Турция, като че ли не всеки взривен в района снаряд от стартирането на сочинския развой, не е с генезис от Америка или Израел, като че ли в Сирия не се намира така наречен коалиция от 79 страни под претекст, че се бори с „ Ислямска страна “ (създадена и въоръжена от самите тях) и все едно не бяха тъкмо те, тези, които в продължение на седем години ескалират сирийската революция, оценявайки всичко от позиция на сигурността на Израел.
Независимо дали ви харесва или не, сега законно участват в Сирия единствено две страни: Русия и Иран, които са тук по покана на незаконния сирийски режим. Русия, с помощта на останалия от времето на Съветския съюз контракт за съюзничество, Иран, с помощта на набожен сюз! А Туция, от една страна, има контракт със Сирия за трансгранично гонене на терористи, а от друга – естествени права, които произтичат от интернационалното право.
Тези три страни (макар свързаната с Израел непокорност на Иран по този въпрос да продължава) в сегашния миг и на бойното поле (например, интернираните терористически групировки в Идлиб), и на масата за договаряния (например, определянето на състава на делегацията за основаване на конституция) имат такива достижения, каквито не биха могли да обезпечат, а, може би, просто не пожелаха да реализират, Съединени американски щати и техните европейски съдружници, които в продължение на седем години, под типа на женевския развой, прилагаха старания единствено за продължение, а дори и интензификация на войната.
Интересно е, дали такива подправени апели за мир могат да убедят която и да е страна? Доколко виждат този фалш народите по света, арабите, които наподобява поддържат режима в Сирия, кюрдите, подкрепящи въоръжената група под името „ сирийска пешмерга “, чието наличие напоследък става все по очевидно? Лидерите на прилежащите и другарски страни, които, когато дойдат в Истанбул, дават тип, че схващат всичко, знаят за отговорността, която поемат, подписвайки се в американските заявления?
Нещо повече, какъв брой интелектуалци в нашата страна вършат заключения, прилагайки империалистическата тактика за непрекъсваща война, целяща разширение на пазарите, за която четат в книгите, върху сирийската действителност?

Превод и редакция: Иван Христов