Човек не е това, което иска да бъде, а това, което не може да не бъде ~ Съмърсет МОЪМ
Английският публицист Съмърсет Моъм идва на бял свят в Париж на 25 януари 1874 година. Дванадесетгодишен остава кръговиден сирак и се постанова грижите за него да поеме чичо му – духовник в малко градче. По негово гледище стартира да учи медицина, дипломира се сполучливо, само че в никакъв случай не работи като доктор, а се отдава напълно на писането и се трансформира в един от най-известните и най-високоплатените западни писатели през 30-те години на XX век. Романите му „ Души в окови “, „ Цветният воал “, „ Скелет в дрешника “, „ Натясно в ъгъла “ и други се трансформират в шедьоври, поради умеенето му да прави цялостна дисекция на човешката душа, излагайки на показ трагичните й несъгласия – рестриктивните мерки в свободния избор, оковите и страданията, които носи любовта – с изискан цинизъм.
Не знам какво е това, което кара някой да те обича, само че каквото и да е, то е единственото, което е от голяма важност – няма ли го, не можеш да го създадеш нито с добрина, нито с благотворителност, нито с каквото и да било.
...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкоз, че си желал постоянно да я гледаш, и внезапно да схванеш, че ти е все едно, в случай че не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.
Знаете ли, скъпо дете, човек не може да откри утешение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а единствено в личната си душа.
Лицемерието е най-трудният и изтощителен недостатък от всички, на които човек се поддава. Той изисква непрекъсната зоркост и рядка целенасоченост.
Почти всички хора обичат да приказват за себе си и им пречи единствено събитието, че другите не желаят да ги слушат.
Смелите думи, които наподобяват толкоз нови на този, който ги произнася, са били изговаряни към този момент стотици пъти, и то с съвсем същата интонация.
Хората повече от всичко обичат да поставят етикети, което един път вечно ги освобождава от нуждата да мислят.
С течение на годините ще разберете, че първото изискване, с цел да бъде този свят едно търпимо място за живеене, е да признаете неизбежния нарцисизъм на хората. Вие желаете от хората мъжество - това е неуместно. Значи вие желаете те да жертват желанията си поради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече състрадание и любов.
Главният минус на дамите е пристрастеността им да разискват персоналните си проблеми с всеки, който е склонен да ги слуша.
Само една жена знае на какво е способна друга жена.
Познавам похотта. Тя е естествена и здравословна. Любовта е болест.
Човек желае нещо прекомерно, в случай че се стреми да задоволи по едно и също време и разсъдъка, и естетическото си възприятие.
Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря възприятията, само че когато го видиш още веднъж, се учудваш какво си намирал в него.
Можеш да обичаш една жена доста мощно и въпреки всичко да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.
Красотата е това неизмеримо и изумително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я сътвори, не е обещано на всички да я познаят. За да я усетиш, би трябвало да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, само че с цел да я чуе сърцето ти, са нужни познания, сензитивност и фикция.
Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя елементарно губи своите илюзии и след това ти се сърди, тъй като е имала потребност тъкмо от илюзии.
Бе прекомерно млад, с цел да знае, че признателността е по-силна у тия, които дават, в сравнение с у ония, които получават.
Единственото рационално нещо е да приемеш положителното у хората и да си толерантен към минусите им.
Следвай пристрастеностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои служител на реда.
Животът е прекомерно къс, с цел да правиш за себе си това, което другите могат да създадат за теб за пари, и в този момент аз мога да си разреша лукса да върша единствено това, което никой не може да направи за мен.
Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или простаци. Парите са шесто възприятие – без него не можете да употребявате останалите пет. Ако нямате прилични приходи, вие сте лишени от половината от това, което дава животът.
Да познаваш предишното си е задоволително неприятно. Да познаваш и бъдещето, би било просто отвратително.
Любовта умира. Най-великата покруса на живота не е в това, че умират хора, а в това, че те стопират да обичат.
Един естествен човек е най-рядкото събитие на света.
Снимки: pinterest.com
