Камала Харис заговори в духа на Чърчил: Руско-украинската война е едно от ключовите събития в американската история
Андрей Пионтковски, Каспаров.ru
На срещата си със Зеленски в Белия дом на 26 септември дядо Байдън сподели на събеседника си доста верни и приятни думи. Но, за жалост, пропусна опцията единствено с една фраза да предизвика сериозна политическа рецесия вътре в кремълския бункер. В своя предходна обява означих, че след Курск се появи нов съперник на Путин, евентуално доста по-опасен за него. Това е предходната му база от
поддръжници - Z-обществото,
осъждащо диктатора не за това, че стартира незаконна война, а за това, че както те допускат, той я губи и разрешава на Запада безнаказано да пресича една след друга прословутите " червени линии " в противодействието си против рашистката експанзия.
В тази среда набираше мощ страшното за всеки съветски деспот съмнение: " Царят не е същински! ". Опитвайки се да се опълчи на тази наклонност, Путин стартира да разиграва в бункера си всекидневни пърформанси със " страшни закани " против страните от НАТО, в случай че те прекрачат (както и се канеха да направят) една от най-нелепите „ червени линии " — възбраната Украйна да употребява западни оръжия за дълбоки удари на съветска територия.
Ако Байдън беше оповестил на срещата си със Зеленски това от дълго време назряло решение, рашистката публика щеше да е съществено разочарована от Путин и дефинитивно щеше да се убеди, че непрекъснатото му нуклеарно грухтене е празен блъф. Свръхпредпазливият дядо се шубелиса и реши да изчака до 5 ноември. Това е сериозна неточност, пропуснат (или отсрочен?) късмет да подкопае режима на Путин от вътрешната страна.
И противоположното – сполучливо се оказа решението на администрацията задачата на основен представител на Съединени американски щати (за оставащата част от кампанията) по тематиката за руско-украинската война да бъде предадена на кандидатката за президент. Харис и Зеленски направиха равносметка на двудневната аудиенция на Президента на Украйна в Съединени американски щати на взаимна конференция.
Камала Харис се възползва от този пас по ослепителен метод:
" Бях горда да застана до Украйна. Ще продължа да поддържам Украйна. И ще работя, с цел да подсигурявам, че Украйна ще надделее в тази война. Американският народ добре схваща смисъла на свободата, независимостта и значимостта на върховенството на закона. Тези идеали са в центъра на разбирането за това
кои сме ние като американци
Всеки от тези правила е заложен на карта в Украйна. И точно по тази причина битката на Украйна има значение за народа на Америка. И в някои от най-важните моменти в нашата история сме се изправяли против агресори като Путин – тъкмо както би трябвало да го създадем и през днешния ден “.
С възходящо положително учудване следих госпожа вицепрезидентката на екрана на своя тв приемник. Стори ми се, че нещо сходно изпитва и застаналият до нея на сцената Зеленски. Откъде се взе този безусловно чърчилски жанр на политическата ѝ тирада?! И за какво на никого от американците преди нея не му пристигна на разум да изрече едно нещо, което е напълно явно и в същото време доста надълбоко:
— че руско-украинската война е едно от най-важните основни събития в американската история;
— и че това не е териториален спор някъде в Източна Европа, а спор за това кои сме ние и какво ни прави американци.
Кратката тирада на Камала Харис ни споделя доста. Тя има собствен личен щаб от съветници и собствен кръг от спийчрайтъри. И възгледите, изповядвани от тях и Харис за войната в Украйна, нямат нищо общо с предателските хрумвания на Бърнс и Съливан, които към момента имат въздействие върху Байдън.
Харис и щабът ѝ считат да слагат украинския въпрос в центъра на своята изборна акция. Първо тъй като войната в Украйна фактически е основно събитие в днешната американска история. И освен в американската. И второ – предвид на личността на противника ѝ, това е доста политтехнологично. Бившата прокурорка на Лос-Анджелис към този момент формулира
обвиняването против професионалния нарушител по украинското дело:
„ Въпреки това, почтено казано, ще споделя с Вас, господин президент, че в моята страна има хора, които биха принудили Украйна да се откаже от огромни елементи от суверенната си територия, които биха поискали Украйна да одобри неутралитет. Тези оферти са същите като тези на Путин. И дано бъдем ясни, те не са оферти за мир, вместо това са оферти за капитулация, което е рисково и недопустимо. “
Предложенията на някои мои съотечественици за капитулация на Украйна са рискови и безусловно недопустим. Това са предложенията на Путин.
Превод: Faktor.bg
На срещата си със Зеленски в Белия дом на 26 септември дядо Байдън сподели на събеседника си доста верни и приятни думи. Но, за жалост, пропусна опцията единствено с една фраза да предизвика сериозна политическа рецесия вътре в кремълския бункер. В своя предходна обява означих, че след Курск се появи нов съперник на Путин, евентуално доста по-опасен за него. Това е предходната му база от
поддръжници - Z-обществото,
осъждащо диктатора не за това, че стартира незаконна война, а за това, че както те допускат, той я губи и разрешава на Запада безнаказано да пресича една след друга прословутите " червени линии " в противодействието си против рашистката експанзия.
В тази среда набираше мощ страшното за всеки съветски деспот съмнение: " Царят не е същински! ". Опитвайки се да се опълчи на тази наклонност, Путин стартира да разиграва в бункера си всекидневни пърформанси със " страшни закани " против страните от НАТО, в случай че те прекрачат (както и се канеха да направят) една от най-нелепите „ червени линии " — възбраната Украйна да употребява западни оръжия за дълбоки удари на съветска територия.
Ако Байдън беше оповестил на срещата си със Зеленски това от дълго време назряло решение, рашистката публика щеше да е съществено разочарована от Путин и дефинитивно щеше да се убеди, че непрекъснатото му нуклеарно грухтене е празен блъф. Свръхпредпазливият дядо се шубелиса и реши да изчака до 5 ноември. Това е сериозна неточност, пропуснат (или отсрочен?) късмет да подкопае режима на Путин от вътрешната страна.
И противоположното – сполучливо се оказа решението на администрацията задачата на основен представител на Съединени американски щати (за оставащата част от кампанията) по тематиката за руско-украинската война да бъде предадена на кандидатката за президент. Харис и Зеленски направиха равносметка на двудневната аудиенция на Президента на Украйна в Съединени американски щати на взаимна конференция.
Камала Харис се възползва от този пас по ослепителен метод:
" Бях горда да застана до Украйна. Ще продължа да поддържам Украйна. И ще работя, с цел да подсигурявам, че Украйна ще надделее в тази война. Американският народ добре схваща смисъла на свободата, независимостта и значимостта на върховенството на закона. Тези идеали са в центъра на разбирането за това
кои сме ние като американци
Всеки от тези правила е заложен на карта в Украйна. И точно по тази причина битката на Украйна има значение за народа на Америка. И в някои от най-важните моменти в нашата история сме се изправяли против агресори като Путин – тъкмо както би трябвало да го създадем и през днешния ден “.
С възходящо положително учудване следих госпожа вицепрезидентката на екрана на своя тв приемник. Стори ми се, че нещо сходно изпитва и застаналият до нея на сцената Зеленски. Откъде се взе този безусловно чърчилски жанр на политическата ѝ тирада?! И за какво на никого от американците преди нея не му пристигна на разум да изрече едно нещо, което е напълно явно и в същото време доста надълбоко:
— че руско-украинската война е едно от най-важните основни събития в американската история;
— и че това не е териториален спор някъде в Източна Европа, а спор за това кои сме ние и какво ни прави американци.
Кратката тирада на Камала Харис ни споделя доста. Тя има собствен личен щаб от съветници и собствен кръг от спийчрайтъри. И възгледите, изповядвани от тях и Харис за войната в Украйна, нямат нищо общо с предателските хрумвания на Бърнс и Съливан, които към момента имат въздействие върху Байдън.
Харис и щабът ѝ считат да слагат украинския въпрос в центъра на своята изборна акция. Първо тъй като войната в Украйна фактически е основно събитие в днешната американска история. И освен в американската. И второ – предвид на личността на противника ѝ, това е доста политтехнологично. Бившата прокурорка на Лос-Анджелис към този момент формулира
обвиняването против професионалния нарушител по украинското дело:
„ Въпреки това, почтено казано, ще споделя с Вас, господин президент, че в моята страна има хора, които биха принудили Украйна да се откаже от огромни елементи от суверенната си територия, които биха поискали Украйна да одобри неутралитет. Тези оферти са същите като тези на Путин. И дано бъдем ясни, те не са оферти за мир, вместо това са оферти за капитулация, което е рисково и недопустимо. “
Предложенията на някои мои съотечественици за капитулация на Украйна са рискови и безусловно недопустим. Това са предложенията на Путин.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ