Под похлупака на бункера става нещо сериозно…
Андрей Пионковски, Каспаров.Ру
Миналата седмица битката под похлупака на бункера стана сериозна. Не, не сред чистокръвни булдози на Чърчил, а сред гнусните плъхове на Путин или по-скоро даже сред мишките, в които през тези 105 години на власт се изродиха кремълските управници.
Миналия четвъртък анонсирах тематиката на моя съботен коментар " Първото апаратно проваляне на Пу за 23- годишното му ръководство ". Но трябваше да приказвам за двете провали на диктатора на фона на сякаш триумфалната тирада на Пригожин в Соледар.
Но първо
за естеството на дълго чакания спор
Във всяка фашистка страна, която претърпява военно проваляне (СССР на Сталин през 1941 година, Германия на Хитлер през 1944 година, Джудохерията на Путин през 2022 г.), неизбежно поражда класическият въпрос: кой е отговорен за злополуката - Фюрерът или безполезните генерали, които са неспособни да изпълнят гениалния му проект?
Нашият подфюрер добре осъзнаваше заплахата, която го заплашваше персонално и незабавно след „ жеста на благосклонност “ пусна персонално от каишките преданите нему (както той смяташе) притежателите на частните армии - Пригожин и Кадиров. И двамата, по предложение на Върховния главнокомандващ, нападнаха с невиждан лай министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния щаб на воюващата страна Герасимов.
От групата привлечени „ именити военни репортери ” се чуха апели да се намалят посредствените (което е безусловно вярно!) генерали, да се изпратят боси на фронта, с цел да изкупят с кръвта си закононарушенията, които са направили. Кадровият триумф на " паравоенните " беше основаването на поста " Командващ на Обединената военна група в Украйна " и назначението на близкия до тях военачалник Суровикин, означаваше внезапно намаление на статута на Герасимов. Така виновниците за провалите бяха сякаш посочени и можеха да се готвят да повторят ориста на военачалник Павлов и неговите сътрудници. (Общо през първите месеци на войната Сталин разстрелва повече от 50 генерали.)
Побеснелият Пригожин обществено нанесе засегнатост на началника на Генералния щаб на Руската федерация, непростима в хомофобско-криминална среда. Още на идващия ден персонално Върховният главнокомандващ връчи пред камерите на назначения от Пригожин Суровикин медал „ Св. Георги “, демонстрирайки обществено, кой по-точно е „ Пидор “( унизително название за педераст, низък хомосексуалист – бел.ред.) и кой свети Георги “.
Сплотената корпорация от назначенци на Шойго-Герасимов не задълго одобри ориста си и
отвърна на удара
Неочаквано сутринта на 11 януари беше обявено, че набъбналия мащаб на дилемите на НСО в Украйна изисква подсилване на управлението, в случай че не желаят още веднъж то да бъде управлявано от " Пидор ". А св. Георги, прочут още като Армагедон и „ Палачът на Алепо “, няма да бъде изпратен там, където си мислите, че би трябвало, даже по-лошо – ще бъде преместен от Герасимов, т.е. приказваме за един педал. Такива са високите връзки във висшето съветско военно-политическо управление.
Мога единствено да си показва какви причини са намерили Шойгу-Герасимов, с цел да убедят фюрера да се откаже да заложи на водача на незаконните бойци. Мисля, че те са показали пред Пу подбрани фриволни изказвания и пиар дейности на амбициозния Пригожин, които издадоха неговите упоритости, които очевидно надвишават чисто военната сфера.
Преди 89 години сходен спор сред Райхсвера и водача на нацистката щурмова авиация SA Рем приключи доста печално за последния. Хитлер праща револвер с един курушум в килията на персоналния си другар. Но нашият Рем се оказа по-хладнокръвен, а нашият Путлер е мекошав.
Показателно е, че съдбовното решение за разбъркване на военната върхушка беше много резервирано признато от пропагандистите, които не получиха от властта допустими пояснения. Министерството на защитата на Руската федерация два дни отхвърляше победоносните отчети на Пригожин за завладяването на Соледар. Но на третия ден именитият дегенерат Коношенков прочете с голямо удовлетворение изказването за завладяването на Соледар, като целият възторг се състоеше във обстоятелството, че Пригожин не участва персонално. Обиден, Пригожин изиска персонална среща с фюрера и я получи. Ето един раболепен репортаж от неговите почитатели:
„ Евгений Пригожин лети с транспортен аероплан за Санкт Петербург, с цел да се срещне с Путин. На борда има още няколко бойци на ЧВК „ Вагнер “, 6 ранени момчета летят с цел да бъдат реанимирани. Цялата група, в това число Пригожин, яде студено пиле и бургери за бързо хранене. Всички спят на матраци върху пейките на товарен аероплан. Маските са свалени: някои летят с частен аероплан до Малдивите, а други - пътуват в товарен аероплан сред Санкт Петербург и фронтовата линия. Някои са с нас. Други са срещу нас. "
На тази среща
Пригожин от елементи взе реванш
Той накара Пу да принуди генералите да създадат унизително изказване за „ героичните бойци доброволци от ЧВК „ Вагнер “, които изиграха голяма роля по време на уличните боеве в град Соледар “, след всичко, което бяха споделили по-рано.
Връщайки се в Соледар, в събота Пригожин, застанал на фона на някакви отломки, произнесе вдъхновяваща тирада за „ най-мощната войска в света – ЧВК „ Вагнер “.
Основни моменти от миналата седмица. Две конфликтни групи съветски военнопрестъпници - формалната корпорация и незаконната корпорация - не можаха да разрешат разногласието си в една или друга посока, и в този момент се ненавиждат с още по-голяма мощ.
Войната на кучки и крадци ще продължи
Според завета на Ленин имперската война не прераства в революция (за това Русия просто няма задоволително граждани), а във война на мафията. Но броят на мафиотските групи непрестанно се усилва. Като гъби след дъжд се появяват нови частни военни компании (ЧВК). Вече има повече от дузина от тях (включително министъра на защитата на Шойгу има към този момент ЧВК!). Те не са нужни за войната с Украйна. Актьорите, които ги основават, разполагайки със лични властови запаси, няма да водят война постоянно с Украйна. И те като Пригожин и Герасимов схващат, че войната с Украйна е изгубена. Те помпят мускулите си и си мерят членовете (както нагледно разказа тези неща Пригожин) в предусещане и очакване на гражданска мафиотска война за власт и голяма благосъстоятелност, големи благосъстояния, която ще остане без притежател върху руините на клептокрацията на Путин. Казано най-общо единствено един нечовек води война с Украйна в този момент. Между другото, най-богатият в света. Това, което споделих още преди 23 години:
Путинизмът е надзорен изстрел в главата на Русия
Сакралната власт на този човек беше съществено накърнена през последните дни. Два пъти той беше заставен да се огъне под натиска на противопоставящи се мафиотски групи. Два пъти пренебрегнат като кръстник – той към този момент напълно не е кръстник за всички основни играчи. В новия за тях обещаващ дневен ред той неизбежно става все по-малко настоящ.
Превод: Faktor.bg
Миналата седмица битката под похлупака на бункера стана сериозна. Не, не сред чистокръвни булдози на Чърчил, а сред гнусните плъхове на Путин или по-скоро даже сред мишките, в които през тези 105 години на власт се изродиха кремълските управници.
Миналия четвъртък анонсирах тематиката на моя съботен коментар " Първото апаратно проваляне на Пу за 23- годишното му ръководство ". Но трябваше да приказвам за двете провали на диктатора на фона на сякаш триумфалната тирада на Пригожин в Соледар.
Но първо
за естеството на дълго чакания спор
Във всяка фашистка страна, която претърпява военно проваляне (СССР на Сталин през 1941 година, Германия на Хитлер през 1944 година, Джудохерията на Путин през 2022 г.), неизбежно поражда класическият въпрос: кой е отговорен за злополуката - Фюрерът или безполезните генерали, които са неспособни да изпълнят гениалния му проект?
Нашият подфюрер добре осъзнаваше заплахата, която го заплашваше персонално и незабавно след „ жеста на благосклонност “ пусна персонално от каишките преданите нему (както той смяташе) притежателите на частните армии - Пригожин и Кадиров. И двамата, по предложение на Върховния главнокомандващ, нападнаха с невиждан лай министъра на защитата Шойгу и началника на Генералния щаб на воюващата страна Герасимов.
От групата привлечени „ именити военни репортери ” се чуха апели да се намалят посредствените (което е безусловно вярно!) генерали, да се изпратят боси на фронта, с цел да изкупят с кръвта си закононарушенията, които са направили. Кадровият триумф на " паравоенните " беше основаването на поста " Командващ на Обединената военна група в Украйна " и назначението на близкия до тях военачалник Суровикин, означаваше внезапно намаление на статута на Герасимов. Така виновниците за провалите бяха сякаш посочени и можеха да се готвят да повторят ориста на военачалник Павлов и неговите сътрудници. (Общо през първите месеци на войната Сталин разстрелва повече от 50 генерали.)
Побеснелият Пригожин обществено нанесе засегнатост на началника на Генералния щаб на Руската федерация, непростима в хомофобско-криминална среда. Още на идващия ден персонално Върховният главнокомандващ връчи пред камерите на назначения от Пригожин Суровикин медал „ Св. Георги “, демонстрирайки обществено, кой по-точно е „ Пидор “( унизително название за педераст, низък хомосексуалист – бел.ред.) и кой свети Георги “.
Сплотената корпорация от назначенци на Шойго-Герасимов не задълго одобри ориста си и
отвърна на удара
Неочаквано сутринта на 11 януари беше обявено, че набъбналия мащаб на дилемите на НСО в Украйна изисква подсилване на управлението, в случай че не желаят още веднъж то да бъде управлявано от " Пидор ". А св. Георги, прочут още като Армагедон и „ Палачът на Алепо “, няма да бъде изпратен там, където си мислите, че би трябвало, даже по-лошо – ще бъде преместен от Герасимов, т.е. приказваме за един педал. Такива са високите връзки във висшето съветско военно-политическо управление.
Мога единствено да си показва какви причини са намерили Шойгу-Герасимов, с цел да убедят фюрера да се откаже да заложи на водача на незаконните бойци. Мисля, че те са показали пред Пу подбрани фриволни изказвания и пиар дейности на амбициозния Пригожин, които издадоха неговите упоритости, които очевидно надвишават чисто военната сфера.
Преди 89 години сходен спор сред Райхсвера и водача на нацистката щурмова авиация SA Рем приключи доста печално за последния. Хитлер праща револвер с един курушум в килията на персоналния си другар. Но нашият Рем се оказа по-хладнокръвен, а нашият Путлер е мекошав.
Показателно е, че съдбовното решение за разбъркване на военната върхушка беше много резервирано признато от пропагандистите, които не получиха от властта допустими пояснения. Министерството на защитата на Руската федерация два дни отхвърляше победоносните отчети на Пригожин за завладяването на Соледар. Но на третия ден именитият дегенерат Коношенков прочете с голямо удовлетворение изказването за завладяването на Соледар, като целият възторг се състоеше във обстоятелството, че Пригожин не участва персонално. Обиден, Пригожин изиска персонална среща с фюрера и я получи. Ето един раболепен репортаж от неговите почитатели:
„ Евгений Пригожин лети с транспортен аероплан за Санкт Петербург, с цел да се срещне с Путин. На борда има още няколко бойци на ЧВК „ Вагнер “, 6 ранени момчета летят с цел да бъдат реанимирани. Цялата група, в това число Пригожин, яде студено пиле и бургери за бързо хранене. Всички спят на матраци върху пейките на товарен аероплан. Маските са свалени: някои летят с частен аероплан до Малдивите, а други - пътуват в товарен аероплан сред Санкт Петербург и фронтовата линия. Някои са с нас. Други са срещу нас. "
На тази среща
Пригожин от елементи взе реванш
Той накара Пу да принуди генералите да създадат унизително изказване за „ героичните бойци доброволци от ЧВК „ Вагнер “, които изиграха голяма роля по време на уличните боеве в град Соледар “, след всичко, което бяха споделили по-рано.
Връщайки се в Соледар, в събота Пригожин, застанал на фона на някакви отломки, произнесе вдъхновяваща тирада за „ най-мощната войска в света – ЧВК „ Вагнер “.
Основни моменти от миналата седмица. Две конфликтни групи съветски военнопрестъпници - формалната корпорация и незаконната корпорация - не можаха да разрешат разногласието си в една или друга посока, и в този момент се ненавиждат с още по-голяма мощ.
Войната на кучки и крадци ще продължи
Според завета на Ленин имперската война не прераства в революция (за това Русия просто няма задоволително граждани), а във война на мафията. Но броят на мафиотските групи непрестанно се усилва. Като гъби след дъжд се появяват нови частни военни компании (ЧВК). Вече има повече от дузина от тях (включително министъра на защитата на Шойгу има към този момент ЧВК!). Те не са нужни за войната с Украйна. Актьорите, които ги основават, разполагайки със лични властови запаси, няма да водят война постоянно с Украйна. И те като Пригожин и Герасимов схващат, че войната с Украйна е изгубена. Те помпят мускулите си и си мерят членовете (както нагледно разказа тези неща Пригожин) в предусещане и очакване на гражданска мафиотска война за власт и голяма благосъстоятелност, големи благосъстояния, която ще остане без притежател върху руините на клептокрацията на Путин. Казано най-общо единствено един нечовек води война с Украйна в този момент. Между другото, най-богатият в света. Това, което споделих още преди 23 години:
Путинизмът е надзорен изстрел в главата на Русия
Сакралната власт на този човек беше съществено накърнена през последните дни. Два пъти той беше заставен да се огъне под натиска на противопоставящи се мафиотски групи. Два пъти пренебрегнат като кръстник – той към този момент напълно не е кръстник за всички основни играчи. В новия за тях обещаващ дневен ред той неизбежно става все по-малко настоящ.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ