Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог
Андрей Максимов е прочут съветски публицист, драматург и ефирен водещ. Той е създател на книгата „ Как да не бъдем врагове на своето дете ” , а в този момент работи върху друга „ Родители като врагове ” . Максимов е убеден, че в случай че сред поколенията има проблеми, виновността постоянно е у родителите. Този диалог е за децата, възпитанието и отношението на родителите.
За учебното заведение
Съвременната съветска система на обучение не взема решение две от най-важните задания – не приучава децата на обич към знанията и не им оказва помощ да открият личното си предопределение. За да се промени цялата учебна система е нужно да пристигна подобен министър на образованието, който да се вълнува от сходна промяна повече, в сравнение с от кариерата си. Но през днешния ден, с образованието на децата са длъжни да се занимават родителите. Да се надяват на учебното заведение е безсмислено. В днешно време децата могат да вървят там само, с цел да поддържат връзка с връстниците си.
За оценките
В Израел да вземем за пример, за половин година учениците имат по 5 оценки. За половин година! А у нас – по 5 всеки ден! Оценките са средство за оскърбление на децата. Аз не желая детето ми да бъде унизявано по сходен метод. Прекрасно зная, че синът ми не владее точните науки. Аз, самият не ги владея… Всички деца са разнообразни и когато ги образоват по еднакъв метод, това е извънредно.
Грешките на родителите
Основната неточност на родителите е тази, че прекомерно постоянно те не виждат в детето създание със лични проблеми, личен темперамент и свое схващане за живота. И това най-трудно го схваща майката. Тя приема детето като част от самата нея – нейна плът и кръв. Често за майката е комплицирано да се отнася към него като към независим човек.
Друга огромна неточност съгласно мен – недооценяването на личното дете.
Родителите не могат да позволен, че дребните им наследници е допустимо да знаят нещо по-добре от тях. Особено, когато иде тирада за бъдещето. И огромният проблем е в това, че нито учебното заведение, нито родителите, учат децата по какъв начин да взимат решения, да вършат избор. Мама взема решение, каква каша ще яде малчуганът на закуска, по какъв начин ще излезе облечен на открито, къде ще се разхожда, по кое време ще учи…
Добрите майки биха попитали: „ Първо ще учиш уроците, а след това ще играеш на открито, или ще поиграеш преди да си научиш за на следващия ден? ”.
Към детето е вярно да се подхожда не с отговори, а с въпроси. Това разбрах, изучавайки наследството на великия възпитател Йохан Песталоци – всичко научено ме въодушеви за книгата, която написах – „ Песталоци XXI. Книга за умни родители ”.
Друга неточност на родителите – да не одобряват детето си такова, каквото го е основала природата. Ако да вземем за пример, то е неорганизирано, не трябва да го насилвате и настоявате за противоположното. Възможно е да го научите да бъде подредено, само че детето ще бъде съкрушено. А е нужно да разберем – заложеното от Бог, не трябва да бъде пречупвано.
За времето, което отделяме на децата си
Питате ме, какво мисля за родителите, които отделят малко време на децата си. Казвате, че някои от тези деца ставали прелестни зрели хора. Възможно е да е по този начин. Много е мъчно да се отсъди, какъв брой внимание е отделил този или оня родител. Това първо. И второ – какво значи „ прелестни хора ”? Позната ми е обстановка, в която родителите са се присмивали на щерка си – през цялото й детството. Тя станала „ прелестна ” умна жена – само че надълбоко нещастна. Тази истина останала скрита – знаели я единствено най-близките й другари.
Психологът Ерик Бърн споделя по този начин – „ Главната задача на родителите е да отгледат победител ” . Много е значимо, детето да пораства с чувството, че е победител.
Основният принцип на възпитанието
Главният принцип съгласно мен е, в никакъв случай да не забравяме, че детето е човек. Гледате ме учудено, мислите си – белким някой мисли иначе? Колкото и да е необичайно, по този начин е – множеството родители одобряват това изказване, само че не схващат какво стои зад него. Ето да речем, вашият мъж е легнал, гледа телевизия, пие бира, а вие му казвате – „ Аман от лентяи! Иди се разноски, омръзна ми към този момент да те виждам по какъв начин се търкаляш! ”. Няма да разсъждаваме, по какъв начин най-често ще реагира един мъж на това. Но в случай че изкомандвате детето пред компютъра по сходен метод – да, вие можете да го заставите да излезе на открито на разходка.
Има един главен принцип на човешкото другарство – отнасяй се с другите по този начин, както искаш те да се отнасят с теб. Представете си, че ви карат да ядете не вкусно, а потребно, рано да си лягате, да ви споделят – „ Никой не се интересува от твоето мнение! ” или „ Твърде си остарял към този момент за това! ”.
Когато запитвам родителите – „ Как бихте желали да видите децата си след години? ”, те отвръщат „ Щастливи! ”. Отлично. Но когато ги ругаете за слабите оценки, спомняте ли си тези думи? А когато им обяснявате и им избирате подобаващи другари или обичани? За тези комплицирани връзки пиша в най-новата си книга „ Родителите като врагове ”. Когато родителите обичат детето и се държат като врагове – това е в действителност страшна история.
За житейският опит родителите и този на децата
Мислите, че децата имат по-малък опит от възрастните – аз пък мисля, че доста съществено се заблуждавате в това. Те имат личен опит – в доста области по-богат от нашия. Например в общуването с природата. Децата по-добре знаят по какъв начин да си поддържат връзка с животните. В какво възрастните имат повече опит – в основаването на трагичен живот. Опитът – това е не просто цялост от всички прекарвания, а цялост от разбраното, осъзнатото. Опитът е комплицирано нещо – точно той постоянно е спънка за постигането на триумф. Чудите се по какъв начин по този начин? Ето по какъв начин – триумф постигате тогава, когато забравяте за своите предходни достижения. Когато действате инстинктивно, без да знаете, какъв тъкмо ще бъде крайния резултат. Всички открития в науката са дело на хора, които са се осмелили да отхвърлят непознатия опит и към този момент постигнатото. Великият съветски математик Лобачевски остава в историята с това, че приема аксиомата за успоредните прави на Евклид като ограничаване и основава нова геометрия, радикално друга от евклидовата. Музиката, сътворена от Моцарт противоречала на целия опит на човечеството. Никой до тогава не бил композирал по сходен метод. Но основаното от този талант ще живее вечно…
Историята дава доста образци за такива чудеса и персони, които са вярвали, че дарбата им ги води по верния път.
Така се случва и с децата. Родителският опит може освен да не подкаже, само че и да заблуди детето в неговия път. Това е огромният въпрос – за какво родителите смятат, че могат да възпитат децата? Да им оказват помощ – това е абсолютно. Да ги поддържат – естествено, да ги пазят – наложително. Моят съвет – съветвайте, само че не командвайте.
