Студенти от МУ-Варна с първо място на Европейския симпозиум по анатомични изследвания
Андон Младенов и Лора Велева, студенти по медицина в 6-ти курс в МУ-Варна, завоюваха за втора поредна година първо място на Годишния европейски симпозиум за анатомични проучвания. Организатори на научната демонстрация бяха The European Federation for Experimental Morphology (EFEM) и RCSI University of Medicine and Health Sciences (Royal College of Surgeons in Ireland) в Дъблин, Ирландия.
„ Участниците са номинирани от асоциации по анатомия от разнообразни страни, като всяка страна може да показа двама студенти, докторанти или постдокторанти. Конкурсът се състоя в 3 категории, като Андон и Лора печелят тази година първо място в категория „ Най-добро научно-изследователско изображение “. Това обясниха техните ментори, ас. доктор Мартин Иванов и ас. доктор Димо Стоянов, от Катедрата по анатомия и клетъчна биология към Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ - Варна. Научната група от Катедрата се занимава главно с проучване на невронални стволови кафези в зародишен и във възрастен човешки мозък. Научното изображение, с което Андон и Лора завоюваха първото място, е направено посредством имунохистохимична флуоресценция на миши зародишен мозък, което се реализира с поддръжка от програмата Европейски научни мрежи на МОН.
Изображението е озаглавено „ Есенното танго на невроналните стволови кафези “: есен, тъй като е в тези тонове, и танго, тъй като е танц, който върви единствено напред, каквато е и ориста на невроналните стволови кафези. То съставлява коронарен срез на зародишен челен мозък на мишка, в който могат да се следят главните пролиферативни субрегиони: вентрикуларната (VZ) и субвентрикуларната зона (SVZ). Pax6 (циан) се експресира от всички невронални стволови кафези на VZ, до момента в който антипролиферативният маркер p27 (жълто) се намира основно в SVZ. DAPI е показан в алено. Изображението е получено от лазерен конфокален микроскоп благодарение на 63x обектив.
Ето и блиц-интервю с двамата студенти по отношение на повторния им триумф:
Вие потвърждавате, че науката и изкуството са преплетени, макар че са доста разнообразни. Чрез науката ли откривате страстите?
Лора и Андон: При нас са реципрочни!
Какво ви предизвика да се занимавате с просвета още на студентската пейка?
Андон: Още преди да запиша медицина, знаех, че желая да се занимавам с просвета. В учебно заведение постоянно съм намирал пробната работа за изключително забавна, както и опцията да откриеш нещо ново за живота, Вселената и всичко останало.
Лора: Аз се записах да изучавам медицина с желанието да се занимавам повече с просвета, а не с клинична процедура. Още от първи курс, когато сме си говорили с Андон, науката постоянно е била наша обща тематика за диалог.
Кога и по какъв начин се запалихте по науката, помните ли?
Андон: Аз се възпламених по науката още в 8-ми клас, откакто прочетох книгата „ Небесните господари “ на Джон Броснан, в която се споделя за генно инженерство. Тогава взех решение, че желая да се занимавам точно с генно инженерство, само че по-късно се ориентирах към медицината и стволовите кафези.
Лора: При мен нещата се случиха почти по същото време. В 7 клас започнах да се интересувам от физика, само че в гимназията взех решение, че ДНК-то ми е по-интересно и насочих ползите си към астробиологията.
Андон: Може някой ден да отглеждаме клетъчни култури в космоса!
„ Участниците са номинирани от асоциации по анатомия от разнообразни страни, като всяка страна може да показа двама студенти, докторанти или постдокторанти. Конкурсът се състоя в 3 категории, като Андон и Лора печелят тази година първо място в категория „ Най-добро научно-изследователско изображение “. Това обясниха техните ментори, ас. доктор Мартин Иванов и ас. доктор Димо Стоянов, от Катедрата по анатомия и клетъчна биология към Медицински университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ - Варна. Научната група от Катедрата се занимава главно с проучване на невронални стволови кафези в зародишен и във възрастен човешки мозък. Научното изображение, с което Андон и Лора завоюваха първото място, е направено посредством имунохистохимична флуоресценция на миши зародишен мозък, което се реализира с поддръжка от програмата Европейски научни мрежи на МОН.
Изображението е озаглавено „ Есенното танго на невроналните стволови кафези “: есен, тъй като е в тези тонове, и танго, тъй като е танц, който върви единствено напред, каквато е и ориста на невроналните стволови кафези. То съставлява коронарен срез на зародишен челен мозък на мишка, в който могат да се следят главните пролиферативни субрегиони: вентрикуларната (VZ) и субвентрикуларната зона (SVZ). Pax6 (циан) се експресира от всички невронални стволови кафези на VZ, до момента в който антипролиферативният маркер p27 (жълто) се намира основно в SVZ. DAPI е показан в алено. Изображението е получено от лазерен конфокален микроскоп благодарение на 63x обектив.
Ето и блиц-интервю с двамата студенти по отношение на повторния им триумф:
Вие потвърждавате, че науката и изкуството са преплетени, макар че са доста разнообразни. Чрез науката ли откривате страстите?
Лора и Андон: При нас са реципрочни!
Какво ви предизвика да се занимавате с просвета още на студентската пейка?
Андон: Още преди да запиша медицина, знаех, че желая да се занимавам с просвета. В учебно заведение постоянно съм намирал пробната работа за изключително забавна, както и опцията да откриеш нещо ново за живота, Вселената и всичко останало.
Лора: Аз се записах да изучавам медицина с желанието да се занимавам повече с просвета, а не с клинична процедура. Още от първи курс, когато сме си говорили с Андон, науката постоянно е била наша обща тематика за диалог.
Кога и по какъв начин се запалихте по науката, помните ли?
Андон: Аз се възпламених по науката още в 8-ми клас, откакто прочетох книгата „ Небесните господари “ на Джон Броснан, в която се споделя за генно инженерство. Тогава взех решение, че желая да се занимавам точно с генно инженерство, само че по-късно се ориентирах към медицината и стволовите кафези.
Лора: При мен нещата се случиха почти по същото време. В 7 клас започнах да се интересувам от физика, само че в гимназията взех решение, че ДНК-то ми е по-интересно и насочих ползите си към астробиологията.
Андон: Може някой ден да отглеждаме клетъчни култури в космоса!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ