ОББ: Ръстът на БВП далеч над този в еврозоната
Анализирайки последните данни на Национален статистически институт и Евростат, ОББ разяснява основни трендове в стопанската система на страната.
Анализаторите на банката регистрират, че през третото тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.7% действително на годишна база.
„ Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, заради материализираща се наклонност на спад в еврозоната. Най-големият търговски сътрудник, Германия, изпадна в техническа криза, което оказа въздействие с леко закъснение на икономическата интензивност през тримесечието и в България. Според нас, наклонността за по-бавен напредък ще продължи и през четвъртото тримесечие. Така за цялата година чакаме растеж на стопанската система у нас от 1.9%. “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През третото тримесечие икономическата интензивност се движеше от крайното ползване, което се форсира доста - с 6.1% по отношение на същото тримесечие на 2022 година (относителен дял от 77.7% от БВП), в действителност неповлияно от към момента високата инфлация. На този декор вложенията набъбнаха доста бързо, отчитайки действителен приръст от 9.4% (18.4% условен дял). Нетният износ за тримесечието бе негативен, при годишен спад на износа с -7.8% и стесняване при вноса с -7.5%
„ Перспективите пред стопанската система за 2024 година ще продължат да зависят от трендовете в еврозоната, както и ще изпитват въздействия на характерни национални фактори. Най-вероятният сюжет за еврозоната е по този начин нареченото меко кацане, или намаляваща инфлацията до 2.9% при слаб напредък на Брутният вътрешен продукт от към 0.5% за 2024 година На този декор икономическата позиция на България наподобява по-добра. Нашите упования са, растежът да се форсира до 2.3% при спадаща междинна инфлация до 5%. “, предвижда Калчев.
Инфлацията продължи хода си за закъснение и през октомври. Така хармонизираната инфлация доближи 5.9% (спрямо октомври м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) продължи да се забавя до 7.0% през октомври.
„ Горивата отпаднаха от трите сектора с най-бързо покачващи се цени през май, а през октомври ги последваха и храните. С най-бързо растящи цени към октомври се оказаха: опазването на здравето, заведенията за хранене и хотелите, и така наречен други услуги “, добавя доктор Калчев.
Пазарът на труда остана постоянен, като търсенето на дипломиран личен състав превъзхождаше предлагането. Хармонизираната безработица към края на третото тримесечие се задържа на равнище от 4.5%, т.е. покрай естествената безработица.
„ От своя страна междинната работна заплата, след известното закъснение на растежа от 12.7% към юни, още веднъж се форсира до +15.9% към септември. Така тя още веднъж изпреварва инфлацията. “, заключи Емил Калчев.
Последвайте канала на
(в материала има продуктово позициониране)
Анализаторите на банката регистрират, че през третото тримесечие на 2023 година българската стопанска система набъбна с 1.7% действително на годишна база.
„ Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, заради материализираща се наклонност на спад в еврозоната. Най-големият търговски сътрудник, Германия, изпадна в техническа криза, което оказа въздействие с леко закъснение на икономическата интензивност през тримесечието и в България. Според нас, наклонността за по-бавен напредък ще продължи и през четвъртото тримесечие. Така за цялата година чакаме растеж на стопанската система у нас от 1.9%. “, разяснява основният икономист на ОББ доктор Емил Калчев.
През третото тримесечие икономическата интензивност се движеше от крайното ползване, което се форсира доста - с 6.1% по отношение на същото тримесечие на 2022 година (относителен дял от 77.7% от БВП), в действителност неповлияно от към момента високата инфлация. На този декор вложенията набъбнаха доста бързо, отчитайки действителен приръст от 9.4% (18.4% условен дял). Нетният износ за тримесечието бе негативен, при годишен спад на износа с -7.8% и стесняване при вноса с -7.5%
„ Перспективите пред стопанската система за 2024 година ще продължат да зависят от трендовете в еврозоната, както и ще изпитват въздействия на характерни национални фактори. Най-вероятният сюжет за еврозоната е по този начин нареченото меко кацане, или намаляваща инфлацията до 2.9% при слаб напредък на Брутният вътрешен продукт от към 0.5% за 2024 година На този декор икономическата позиция на България наподобява по-добра. Нашите упования са, растежът да се форсира до 2.3% при спадаща междинна инфлация до 5%. “, предвижда Калчев.
Инфлацията продължи хода си за закъснение и през октомври. Така хармонизираната инфлация доближи 5.9% (спрямо октомври м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) продължи да се забавя до 7.0% през октомври.
„ Горивата отпаднаха от трите сектора с най-бързо покачващи се цени през май, а през октомври ги последваха и храните. С най-бързо растящи цени към октомври се оказаха: опазването на здравето, заведенията за хранене и хотелите, и така наречен други услуги “, добавя доктор Калчев.
Пазарът на труда остана постоянен, като търсенето на дипломиран личен състав превъзхождаше предлагането. Хармонизираната безработица към края на третото тримесечие се задържа на равнище от 4.5%, т.е. покрай естествената безработица.
„ От своя страна междинната работна заплата, след известното закъснение на растежа от 12.7% към юни, още веднъж се форсира до +15.9% към септември. Така тя още веднъж изпреварва инфлацията. “, заключи Емил Калчев.
Последвайте канала на
(в материала има продуктово позициониране)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ