Анализът е публикуван в блога на проф. Антоний Тодоров. Дневник

...
Анализът е публикуван в блога на проф. Антоний Тодоров. Дневник
Коментари Харесай

Печалната съдба на една революция

Анализът е оповестен в блога на проф. Антоний Тодоров. " Дневник " го препечатва с разрешението на създателя

Стоте години минали от Руската гражданска война през 1917 евентуално са задоволителни, с цел да погледнем по-хладнокръвно на случилото се и на неговите последствия. Събитието е задоволително огромно, с цел да не го считаме за някаква историческа случайност, която би могла да не настъпи. Въздействието й върху Русия и света е от подобен порядък, че няма по какъв начин да бъде омаловажено или сметнато за нещастно стичане на събитията.

Етимологията на думата " гражданска война " води към завръщане в началната точка, катурване, по тази причина и използваме думата в смисъл на надълбоко публично превръщане, на публичен прелом, на радикална смяна. Освен това революциите в никакъв случай не се случват заради желанията на някаква дребна, въпреки и решителна група от хора, били те доброжелателни или злонамерени. Макар, евентуално, без такава изпълнена с решителност група от революционери, събитието би било невероятно. Революциите се случват поради бездънен обществен спор, в който, в случай че перифразираме една от основните фигури на Съветската гражданска война Владимир Улянов (Ленин), " ръководещите повече не могат, а ръководените към този момент не желаят ". Парадоксално, само че тази негова формула е годна и за всички последвали революции, в това число тези, които трансформираха руския свят.

Революция или прелом?

Днес разногласията за това, по какъв начин да назовем събитията от октомври 1917 година не престават. Критиците на Съветската гражданска война избират да я посочват като " болшевишки прелом ", а формалното й название през руската ера беше " велика октомврийска социалистическа гражданска война ", съкращавана като ВОСР (напомням това поради възможните по-млади читатели на този текст). И двете назовавания имат идеологическа стратегия. Ако е прелом, значи е дело на дребна и решителна група, притежаваща въоръжена мощ, и по този метод събитието съставлява деформиране на някакъв позитивен политически развой, почнал с демократичната Руска гражданска война от февруари 1917 година Ако е велика социалистическа гражданска война, значи е дело на необятните маси и е разкрила пътя към нова ера, по този начин, както всекидневно приказваме да вземем за пример за Френската гражданска война (и тя постоянно придружена с прилагателното " велика " ).

Ако погледнем, обаче, историята от 1917 година по-хладнокръвно и решим да не задаваме безусловно идеологическа тенденция на разбирането си (макар всяко схващане в последна сметка да почива на някаква идеология), Съветската гражданска война е радикалната фаза на почналата през февруари 1917 година Руска гражданска война. Така, както времето на Терора (1793-1795) е радикалната фаза на Френската гражданска война. Въпросът обаче е: можем ли елементарно да вършим аналогии сред събития, отделени от повече от столетие?

Аналогиите обаче ни разрешават постоянно по-добре да разбираме случилото се. Ако погледнем към Русия през онази 1917 година, виждаме тоталния неуспех на царизма като политическа система на едно изпаднало в дълбока обществена и политическа рецесия общество. Изходът от рецесията през февруари 1917 година не наподобява съдбоносен, нито сигурен, още повече, че Русия продължава да е във войната (Първата световна). Освен това напролет и лятото (един доста къс период), имаме явно напрежение сред легитимността на две определени посредством избори институции – Държавната дума и Конгреса на препоръките. И двете имат демократичната легитимност на националния избор, и двете са изключителни, тъй като оспорват остарялата правда на царска Русия. Но най-много политическият състав на двете ги отличава и заради това – опълчва. В Думата доминират демократичните конституционни демократи (кадетите), в Съветите болшинството в началото е у социалдемократите (наричани още меншевики). Това е двувластие (Некрич А. и Геллер М, Утопия у управляващи, Москва 2000). Но и двете определени демократични инстанции са многопартийни. Болшевики участват в Съветите, само че в Думата депутатите им са задържани още през 1914 година поради антивоенна агитация. Това им дава ореола на най-радикалната съпротива, спрямо останалите партии. В Съветите има 4 партии – болшевиките, меншевиките, десните и левите есери (социал-революционери).

Радикализацията на политическия развой в Русия извежда към октомври болшевиките отпред на Съветите и най-много – в столичния Петроградски съвет. Това прави допустимо те да смъкват Временното държавно управление на Думата отпред с меншевика Александър Керенски – променено съответствие на силите в резултат на задълбочаващата се политическа рецесия. За разлика обаче от другите демократични партии, болшевиките към този момент са дефинирали две съществени точки на програмата си: мир и земя (незабавно излизане от войната и преразпределение на земята в интерес на обработващите я селяни). Затова триумфът им е бърз и даже всеобщ – от октомври 1917 до март 1918 Съветите, с болшинството към този момент на болшевиките и към този момент без присъединяване на меншевиките и десните есери, поемат на практика властта по цялата територия на голямата и към този момент някогашна Руска империя. В новоизбраното от Съветите държавно управление всички членове са болшевики – революцията минава в радикалната си фаза.

Защо е гражданска война?

Октомври 1917 година е без подозрение революционен акт, продължение на процеса от февруари. Революционен акт, тъй като по едно и също време преобразява Русия, а и света, като в същото време активизира голяма човешка сила, разпалвайки въображението и желанието за " катурване " на човешкия свят във всичките му измерения: политика, стопанска система, изкуство. Нито един елементарен прелом не може да се съпостави с отприщената от една гражданска война човешка сила. Христо Смирненски приветства " алените ескадрони ": " в стремежа ви милиони погледи са приковани със вяра и обич ". А Никола Вапцаров приказва за ера, в която " земята се отърсва от отровната си мухъл ".

Добре е през днешния ден да си дадем сметка и за това какъв е този свят през 1917 година Време на Първата международна война, една същинска всеобща война, където са мобилизирани милиони, където се употребяват за първи път оръжия за всеобщо поразяване (отровни газове), където бомбардировките и артилерийски обстрели на селищата стават всеобща процедура, където умират също толкоз цивилни, колкото и военни. Разрушителна и разорителна война, която в допълнение изостря всички стопански и социалнополитически спорове в обществата на Европа и дава поле на изява и поддръжка за радикалните политически планове.

Русия се оказва, наподобява, най-уязвимата на тази всеобща рецесия. Болшевиките завземат властта в действителност съвсем безкръвно, множеството от участниците в процеса са сюрпризирани, само че също и изтощени от траялата неизясненост в политическата обстановка, където Временното държавно управление на Думата е безсилно и няма същински политически план, а неговите критици са разграничени по въпросите на бъдещето. Болшевиките се оказват по-решителни от всички останали.

Това е гражданска война, тъй като съумява за малко време да промени доста неща в остарялата Русия: преразпределение на земята и оземляване на милиони селяни (преди колективизацията, която обръща нещата в края на 1920-те години); политическо равнене (а и начало на обществено изравняване) на мъжете и дамите, изключително в средноазиатските общества на Русия; обособяване на Православната черква от страната и въвеждане на напълно светско образование; признание на до тогава несъществуващи права за дамите като правото на бракоразвод и на аборт; признание на правото на другите националности на самоопределяне и даже обособяване, осъществено във федерализацията на Русия. Това е единствено първичната позитивна равносметка, към която евентуално може да се добави модернизацията на страната по-късно с индустриализацията, урбанизацията и всеобщото ограмотяване – интервенции, въпреки и осъществени с доста съпътстващо принуждение, които трансформират надълбоко обществото в Съветска Русия.

Всичко това въодушевява доста хора и политически придвижвания по света, които се борят за повече обществена правдивост, за обществено тъждество, за национално избавление, за цивилен и политически права. Именно последното прави от Руската гражданска война международен феномен. Промените в Съветска Русия и наследилия я Съветски съюз (СССР) се оказват заразителни – в останалия свят те дават опора на обществени и политически придвижвания и държавни управления за въвеждане на повече или по-малко дълбоки промени в старите общества, за промени, немислими и даже невъзможни без натиска на образеца, приближаващ от Русия. Такива социално-икономически новости като повсеместното въвеждане на 8-часовия работен ден, платеният годишен отпуск, платеният отпуск по майчинство, всеобщата система на обществено обезпечаване и доста други, евентуално нямаше да се случат толкоз бързо в индустриалния свят и другаде, без натиска на руския образец. Същото се отнася евентуално и до разпространяването на всеобщото изборно право, десегрегацията и деколонизацията – и двете станали действителности в изискванията на Студената война, разбирана като съревнование на два разнообразни свята: Западния и Съветския.

Защо е гражданска война с печална орис?

Но за какво през днешния ден по никакъв метод не можем да оценим резултатите от Руската гражданска война само през нейните модернизационни достижения? Всяка рационализация има своята цена, руската рационализация евентуално даже има още по-висока цена, което прави от Съветската гражданска война събитие с печална орис.

Така, както интервалът от Френската гражданска война именуван " Терора " (с основна буква) и до през днешния ден хвърля дълга сянка върху достиженията на революцията като една непомерна цена, платена от обществото /1/, по този начин и насилието, което съпътства и се институционализира в хода на Съветската гражданска война хвърля сянка върху нейните достижения. Насилие, първо в гражданската война (1918-1922), разделило надълбоко съветското общество на два непримирими лагера и където белият и аленият гнет са две страни на една монета. Насилие, второ, по време на усилената индустриализация и колективизация на селското стопанство през 1930-те години. Насилие, трето, институционализирано от вездесъщата политическа полиция (първоначално изключителната ЧК става непрекъснато Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), ГПУ или КГБ). Насилие, четвърто, трансформирало се във ежедневие с началото на Московските процеси (1936-1938) и развило се в поредни талази на политически чистки и репресии. Насилие, пето, институционализирано от архипелага ГУЛаг, произвело цяло потомство от политически пандизчии, които и след освобождението си (ако са имали този късмет), носят следите от убийствените условия на живот и труд в лагерите.

Насилие, най-накрая, въпреки и провокирано от непозната експанзия, по време на белязалата съвсем всяко руско семейство Втора международна война, донесла големи загуби и нанесла големи морални провали върху руското общество. Резултатът е едно милитаризирано общество, живеещо непрекъснато в боязън и непрекъсната готовност, търсещо протекция в йерархията и невярващо на личните си сили като общество.

Всяка гражданска война е насилствена и по тази причина по-късните революционери се опират на ненасилствената опозиция и " нежните революции ". Но насилието, съпътствало Съветската гражданска война през първите две нейни десетилетия, беляза надълбоко нейната орис и я прави печална. Не че заличава въобще нейните действителни достижения, само че дългата сянка на насилието ги засенчва и дава оправдания за тяхното тотално отменяне след рухването на Съветската система.

Съдбата на революцията е печална и по друга причина – тя разсънва големи очаквания и упования в целия свят, само че не съумява да ги извърши. Или по-скоро – извърши част от тях, само че неотложно засенчи реализациите си с огромното принуждение, което ги съпътства. Вместо общество на свободата, труда, равенството, творчеството, руското общество създаде несвобода, привилегировано малцинство, неравенства. Творчеството някак оцеля, само че макар множеството ограничавания и публични догми. Печалната орис е в провалените очаквания.

Нещо повече, рухването на Съветската система погреба за съвсем четвърт век всяка основна рецензия на капитализма и всякаква концепция, била тя и утопична, за " превъзмогване на капитализма ". А аргументите, довели до Руската гражданска война, не престават да дефинират значително и нашето съвремие. Но никой към този момент не си показва една радикална гражданска война, изпълнена с принуждение. Днес хората мислят за еволюция, най-малко в обществата, които поради стратегическите си позиции в света се употребяват с известно благоденствие. Но еволюцията, разбирана като едно " естествено развиване ", може би няма да промени нещата в мечтаната посока, нито в мечтаната дълбочина. Вероятно не престават да са годни думите на Жан-Пол Сартър: " Трябва по едно и също време да разбираем на едните, че царството на задачите не може да се реализира без Революция, а на другите, че Революцията е допустима, единствено в случай че приготвя царството на задачите ". Тази гражданска война в действителност следва.

1. Канадски сътрудник ми беше споделил, че канадската френскоезична провинция Квебек ни дава визия за едно допустимо развиване на френското общество без революцията. Една канадска католическа провинция, модернизирала се относително неотдавна, едвам след измененията от 1967 г.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР