Тревожна картина с прогресивни мащаби на корупцията в България очертаха

Тревожна картина с прогресивни мащаби на корупцията в България обрисуваха последните данни на Центъра за проучване на демокрацията, съгласно които настояването и даването на подкупи доближават най-високи равнища от десетилетия насам.

Според разбора казусът към този момент не се изчерпва единствено с обособени злоупотреби, а придобива систематичен темперамент и визира доверието в държавните институции

Главният икономист и програмен шеф на Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов съобщи пред БНР, че организацията следи посредством лична система за мониторинг жертвите на корупцията в България още от 1999 година насам и актуалните резултати са измежду най-тревожните до момента.

„ Това, което демонстрират последните данни, е шокиращо високо равнище както на настояването на рушвет, по този начин и на предлагането или на единодушието за предоставяне “, съобщи Стефанов.

През седмицата бяха показани данни, съгласно които на четирима от всеки 10 българи, употребявали административни услуги през предходната година, е бил пожелан рушвет или подарък. Още по-тревожното съгласно разбора е, че трима от тези четирима са се съгласили да дадат желаното.

По думите на Стефанов наклонността не е изолирано наблюдаване, а се удостоверява и от европейски източници.

„ Нивата са извънредно тревожни и се удостоверяват и от европейската статистика на Евробарометър. “

Според него продължителната липса на последствия и наказания последователно е трансформирала корупцията от единични практики в систематичен проблем.

„ Продължителната безотговорност води до систематичен проблем с корупцията. Имаме по едно и също време проблем със завземане на страната и с административната корупция. Това равнище е достигнало доста съществени размери, най-високите исторически от 99-та година. “

Въпреки тежката оценка той уточни, че казусът не е нерешим и страната към този момент е прекосявала през интервали на високи корупционни равнища, които след това са били ограничавани. Според Стефанов един от позитивните резултати на политическата неустойчивост през последните години е бил точно ограничението на концентрацията на власт.

„ Благодарение на политическата неустойчивост и плурализма партиите взаимно се направляваха и не се стигна до последна централизация на политико-икономически мрежи. “

В разбора си той разяснява и външните фактори, които съгласно него оказват въздействие върху средата в Европа и България

„ Русия търси всевъзможни благоприятни условия с нелегитимни финансови канали да уязви Европа. Включително осведомителни или хибридни офанзиви. “

По думите му една от най-сериозните форми на въздействие е точно корупционният напън върху институциите.

„ Когато приказваме за превзета страна и систематична корупция, една от най-сериозните тематики в България е обвързвана с съветската стратегическа корупция. “

Стефанов показа и три съществени посоки, посредством които съгласно него може да стартира действително ограничение на казуса.

Първата стъпка съгласно него е възобновяване на доверието и независимостта в правосъдната система.

„ Без възобновяване на доверието и опциите за самостоятелна работа на българската прокуратура и съд няма по какъв начин да се оправим дълготрайно. “

Втората посока е изпълнителната власт и механизмите за надзор върху обществените запаси.

„ Едно от основните посоки са публичните поръчки. “

Като трети фактор той уточни ролята на медиите и гражданското общество.

В диалога беше наранена и икономическата политика на кабинета и концепцията за ограничение на растежа на приходите за бюджетна консолидация

Стефанов предизвести, че решенията няма да бъдат лесни.

„ Ако се резервира сегашният растеж на приходите, дефицитът може да доближи 7-8%, а задачата е да бъде под 4%. Това значи непопулярни политики. “

По думите му обаче тежестта не би трябвало да пада върху най-уязвимите групи.

„ Да режеш от пенсии и заплати на по този начин или другояче нископлатени или даже бедстващи хора би било грубо и най-вероятно контрапродуктивно. “

Според него устойчивият излаз минава през промени, повече вложения, възстановяване на работата на институциите и по-ефективно ръководство на държавните предприятия.

„ Това държавно управление беше сложено пред извънредно противен избор. Разпускането на разноските върви от 4-5 години. То споделя, че в случай че резервира растежа на приходите, ще стигнем до 7-8 % недостиг, а желаеме да го свалим под 4. Това значи непопулярни политики. Задачата не е лесна за решение. Опира до промени, които не могат да дадат задоволително бърз резултат. Могат да се стартират. Става въпрос най-вече за възстановяване на активността на множеството институции, привличане на доста повече вложения. Говорим и за работата на държавните предприятия. Разбира се, концесиониране, приватизация, привличане на чист капитал в българската стопанска система. Да режеш от пенсии и заплати на по този начин или другояче нископлатени или даже бедстващи хора би било грубо и най-вероятно контрапродуктивно “.

 

 

Източник: БНР

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News