Първи прочит на програмата за управление на правителството
Анализът е препубликуван от
Всяка стратегия на което и да е ръководство може да се разгърне единствено по два метода - по-нататък да стане по-добре или да стане по-зле. Въпросът е какво разбираме под " по-добре ".
Например, в приложенията към програмата на новата коалиция " корупция " се загатва 18 пъти, а инфлация - веднъж. Това ненапълно подхожда на предизборната изразителност и на известията във връзка договарянията.
Но обичаен аршин за по-добро положение на стопанската система е краткотрайната и самокорегираща се инфлация, релативно непрекъснат растеж на приходите и търпима естествена и краткотрайна безработица.
Може да се каже и с думите на Адам Смит (от една негова лекция от 1755 година): за изобилието в една страна съвсем нищо повече не е нужно от мир, лесни налози и щадящо използване на правораздаването. Под " щадящо правораздаване " той има поради такова, което не санкционира неволните и безобидните неточности на хората и не се употребява за изземване на благосъстояние и рекет. Това щадящо правораздаване още в античния Рим води до възникването на разбирането за " лимитирана отговорност " на вложителите.
Доколкото изземването на благосъстояние и рекетът станаха ненапълно (но надалеч не до степен за прекъсване на растежа и може би развитието) държавна традиция в България, частта " правораздаване " в програмата има капацитет да усъвършенства ръководството на закона. Но има и риск промяната да се сведе единствено до промяна на персони и възпроизвеждане на същото под други имена на зародилите в последно време профилирани звена на правосъдие и конфискация без съд.
Засега единствената отбрана против подобен риск е прозрачността. Но транспарантно могат да се постановат и разноски върху стопанството, които да произтичат на пръв взор от благи планове.
Що е се отнася до другите елементи на програмата - общият жанр е по-скоро " пропаганда за благополучие " от името на новото ръководство.
Конкретика ненапълно има в примерната законодателна стратегия. Но тъкмо в нея има и най-вече неясноти.
Далеч без рекламация за пълнота
Например, какво значи непоклатимост на данъчната среда, привличане вложения и иновативност, когато гониш иноватори (а и общо заможни и порядъчни хора) с налози върху труда им посредством изменение на оптимални осигурителни прагове. Казаното по този мотив е доста неразбираемо и са вероятни неразумни промени в политиката. В тази и други области политиката на свършени обстоятелства стои добре. Все отново има заявление за мотивиране на законодателните хрумвания посредством разбор на изгоди и разноски. Но общо предписание е, че изгодите постоянно се инфлират от тези, които оферират концепцията.
Или да вземем налозите въобще: явно е, че ще има нови налози, най-много заради политиките на Европейски Съюз - нови налози на акцизните артикули (където стойностите за България са ниски), въглероден налог или квази-данъкът през минималната заплата (МРЗ) и/или използването на проекто-директивата за европейска МРЗ Семейните налози също са рискови и казаното по техен мотив е извънредно мъгляво. Не е известно дали ще се подхваща нещо в тази област. Но е евентуално, че сега междинният размер на едно семейство е към 2.5 индивида. (Преброяването може да покаже и размер по-малък от 2.5, което за фамилиите с деца към този момент са данъчни облекчения.)
Замисля се смяна на концесионното законодателство и процедура " в отбрана на националния интерес " и с ориентир " междинни европейски стойности ". Но в името на този интерес в тази област са правени по-скоро несгоди, законодателството бе усъвършенствано за потребните изкопаеми, а за другите концесии партиите в държавното управление, а и бъдещият финансов министър, по-повод металургичните концесии, към този момент сипят единствено закани.
" Национален интерес " в тази област постоянно е бил мотив на Атака, Вътрешна македонска революционна организация и от време на време на ГЕРБ и Движение за права и свободи. А лозунгът " България над всичко ", който за първи път бе употребявам у нас в предизборната акция на Българска социалистическа партия от 1990 година, е доста непредвидлив ориентир в разбирането на " народен интерес ". Между другото съгласно член 18 от Конституцията 21 изключителни права са избрани като " принадлежащи на страната " и през 1991 година се предполагаше, че са предпазени.
А европейското " съпоставяне " е, меко казано, безсмислено - там добивната индустрия има доста по-малък дял, в сравнение с в България. Но също така самото изпитание да се откри някакъв общ знаменател на облагането на концесии би приличало на търсенето на общ знаменател сред слонове и четки за зъби.
На това от горната страна, в туризма и доста други браншове държавното управление остава или даже усилва ролята си на " главен състезател ".
Предвиждат се още да вземем за пример промени в Граждански процесуален кодекс и в закона за частните правосъдни реализатори. И хрумвания са рискови, поради на опита от 2010 година до момента, изключително поради на законодателните хрумвания на Българска социалистическа партия. На ЧСИ желаят да дадат работа по събирането на вземания на Национален осигурителен институт и НЗОК. Идеята е по-добра от криминализиране на неналичието на такива заплащания, което граничи с открит рекет. Но, от една страна, неплащането на налози върху труда може да се дължи и на пазарни стресове и външни шокове, а пък възнаграждението на ЧСИ не е променяно от 2006 година.
Ако се върна към реториката, към този момент е ясно единствено, че Българска социалистическа партия има най-голяма тежест в държавното управление и парламентарната му поддръжка, въпреки нейните участници в ръководството да не са измежду най-порядъчните, били на власт през последните 25 години. А и посланията на президента при връчването на мандата бяха по-скоро заемка от Българска социалистическа партия и без явен икономически смисъл.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всяка стратегия на което и да е ръководство може да се разгърне единствено по два метода - по-нататък да стане по-добре или да стане по-зле. Въпросът е какво разбираме под " по-добре ".
Например, в приложенията към програмата на новата коалиция " корупция " се загатва 18 пъти, а инфлация - веднъж. Това ненапълно подхожда на предизборната изразителност и на известията във връзка договарянията.
Но обичаен аршин за по-добро положение на стопанската система е краткотрайната и самокорегираща се инфлация, релативно непрекъснат растеж на приходите и търпима естествена и краткотрайна безработица.
Може да се каже и с думите на Адам Смит (от една негова лекция от 1755 година): за изобилието в една страна съвсем нищо повече не е нужно от мир, лесни налози и щадящо използване на правораздаването. Под " щадящо правораздаване " той има поради такова, което не санкционира неволните и безобидните неточности на хората и не се употребява за изземване на благосъстояние и рекет. Това щадящо правораздаване още в античния Рим води до възникването на разбирането за " лимитирана отговорност " на вложителите.
Доколкото изземването на благосъстояние и рекетът станаха ненапълно (но надалеч не до степен за прекъсване на растежа и може би развитието) държавна традиция в България, частта " правораздаване " в програмата има капацитет да усъвършенства ръководството на закона. Но има и риск промяната да се сведе единствено до промяна на персони и възпроизвеждане на същото под други имена на зародилите в последно време профилирани звена на правосъдие и конфискация без съд.
Засега единствената отбрана против подобен риск е прозрачността. Но транспарантно могат да се постановат и разноски върху стопанството, които да произтичат на пръв взор от благи планове.
Що е се отнася до другите елементи на програмата - общият жанр е по-скоро " пропаганда за благополучие " от името на новото ръководство.
Конкретика ненапълно има в примерната законодателна стратегия. Но тъкмо в нея има и най-вече неясноти.
Далеч без рекламация за пълнота
Например, какво значи непоклатимост на данъчната среда, привличане вложения и иновативност, когато гониш иноватори (а и общо заможни и порядъчни хора) с налози върху труда им посредством изменение на оптимални осигурителни прагове. Казаното по този мотив е доста неразбираемо и са вероятни неразумни промени в политиката. В тази и други области политиката на свършени обстоятелства стои добре. Все отново има заявление за мотивиране на законодателните хрумвания посредством разбор на изгоди и разноски. Но общо предписание е, че изгодите постоянно се инфлират от тези, които оферират концепцията.
Или да вземем налозите въобще: явно е, че ще има нови налози, най-много заради политиките на Европейски Съюз - нови налози на акцизните артикули (където стойностите за България са ниски), въглероден налог или квази-данъкът през минималната заплата (МРЗ) и/или използването на проекто-директивата за европейска МРЗ Семейните налози също са рискови и казаното по техен мотив е извънредно мъгляво. Не е известно дали ще се подхваща нещо в тази област. Но е евентуално, че сега междинният размер на едно семейство е към 2.5 индивида. (Преброяването може да покаже и размер по-малък от 2.5, което за фамилиите с деца към този момент са данъчни облекчения.)
Замисля се смяна на концесионното законодателство и процедура " в отбрана на националния интерес " и с ориентир " междинни европейски стойности ". Но в името на този интерес в тази област са правени по-скоро несгоди, законодателството бе усъвършенствано за потребните изкопаеми, а за другите концесии партиите в държавното управление, а и бъдещият финансов министър, по-повод металургичните концесии, към този момент сипят единствено закани.
" Национален интерес " в тази област постоянно е бил мотив на Атака, Вътрешна македонска революционна организация и от време на време на ГЕРБ и Движение за права и свободи. А лозунгът " България над всичко ", който за първи път бе употребявам у нас в предизборната акция на Българска социалистическа партия от 1990 година, е доста непредвидлив ориентир в разбирането на " народен интерес ". Между другото съгласно член 18 от Конституцията 21 изключителни права са избрани като " принадлежащи на страната " и през 1991 година се предполагаше, че са предпазени.
А европейското " съпоставяне " е, меко казано, безсмислено - там добивната индустрия има доста по-малък дял, в сравнение с в България. Но също така самото изпитание да се откри някакъв общ знаменател на облагането на концесии би приличало на търсенето на общ знаменател сред слонове и четки за зъби.
На това от горната страна, в туризма и доста други браншове държавното управление остава или даже усилва ролята си на " главен състезател ".
Предвиждат се още да вземем за пример промени в Граждански процесуален кодекс и в закона за частните правосъдни реализатори. И хрумвания са рискови, поради на опита от 2010 година до момента, изключително поради на законодателните хрумвания на Българска социалистическа партия. На ЧСИ желаят да дадат работа по събирането на вземания на Национален осигурителен институт и НЗОК. Идеята е по-добра от криминализиране на неналичието на такива заплащания, което граничи с открит рекет. Но, от една страна, неплащането на налози върху труда може да се дължи и на пазарни стресове и външни шокове, а пък възнаграждението на ЧСИ не е променяно от 2006 година.
Ако се върна към реториката, към този момент е ясно единствено, че Българска социалистическа партия има най-голяма тежест в държавното управление и парламентарната му поддръжка, въпреки нейните участници в ръководството да не са измежду най-порядъчните, били на власт през последните 25 години. А и посланията на президента при връчването на мандата бяха по-скоро заемка от Българска социалистическа партия и без явен икономически смисъл.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ