Защо не трябва да се вдига максималният осигурителен доход
Анализът е препубликуван от страницата на.
Този уикенд завършиха договарянията за държавно управление сред " Продължаваме промяната " (ПП), " ИТН " (ИТН), " Демократична България " ((ДБ) и Българската социалистическа партия (БСП). Или най-малко обществената им част завърши - тази която се предаваше онлайн в интернет. От това, което видяхме, договарянията като цяло минаха в относителна естетика сред позициите на обособените партии. Някои съществени различия обаче се демонстрираха при разискването на данъчно-осигурителната политика.
Ябълката на раздора се оказа оптималният застрахователен приход.
От Политическа партия и Българска социалистическа партия твърдо упорстват за неговото повдигане с най-малко 450 лева през 2022 година - предложение, което беше остро и вярно разкритикувано от представителите на " Демократична България ".
Ключовият проблем с увеличението на оптималния застрахователен приход бе пояснен доста тъкмо от Георги Ганев от Демократична България по време на договарянията. Начинът, по който работи пенсионното обезпечаване и обществената система, като цяло е подобен, че сходно повдигане единствено ще ускори тласъците работещите да не се обезпечават на действителните си приходи. Пенсионната система поставя прекомерно дребна тежест върху самостоятелния финансов принос към нея посредством платени осигуровки. Сиреч пенсията, която ще получаваш като пенсионер, не е правопропорционална на това какъв брой пари си внесъл в държавния пенсионен фонд. И когато внасяш повече след повдигане на осигуровките, това не значи, че бъдещият ти пенсионен приход също ще бъде повишен съразмерно.
Това не взема решение проблемите на пенсионната система
За това има доста аргументи. Първата и най-съществена е, че държавният (първи) дирек на пенсионната система страда от голям продължителен недостиг. Приходите от осигуровки във фонд " Пенсии " към Национален осигурителен институт стигат, с цел да се покрият едвам 40% от разноските за пенсии. Основният фактор, причиняващ този недостиг, е застаряващото население. Понеже механизмът на държавния дирек е разходопокривен, тоест пенсиите на сегашните пенсионери идват от заплатите на сегашните работещи, при актуалните демографски трендове няма по какъв начин дефицитът в пенсионната система да не пораства. Един метод за отчасти компенсиране на този недостиг е да се подвига възрастта за пенсиониране, различен е да се вдигне осигурителната тежест. Именно второто оферират от " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия.
Само че да се опитваш да компенсираш недостига в Национален осигурителен институт посредством повдигане на осигурителната тежест е като да лепиш пробойна на транспортен съд с тиксо. Единственото дълготрайно решение е фундаментална пенсионна промяна, каквато описах още в тази посока. Някои от нашите оферти за промяна се появиха в стратегиите на някои партии. Например чуха се оферти за повдигане на вноските към втория, частен дирек на пенсионната система, за сметка на тези към държавния. Това несъмнено би било стъпка в вярната посока. Поради демографската обстановка, в случай че желаеме да спасим пенсионната система и да може настоящето младо потомство да има пенсии, би трябвало да се върви към система, основана напълно на самостоятелни партиди, попълвани от спестявания, които се влагат, а не се преразпределят.
Покачването на оптималния застрахователен приход е незаслужено
Когато стане дума за оптималния застрахователен приход, е доста значимо да се регистрира и че функционалността на пенсионната система не е да прави някого богат. Нейната функционалност е да обезпечи хигиеничен най-малко за пенсиониране - най-малък пенсионен приход, който подсигурява единствено и само, че съответният пенсионер няма непосредствено да тежи на други. Ако плащаш осигуровки върху 5000 лева заплата, ще получиш ли 5 пъти по-висока пенсия от тези, които заплащат осигуровки върху 1000 лева? Разбира се, че не.
Също би трябвало да се регистрира, че осигуровки не се внасят единствено за пенсии. Осигурителни вноски се внасят и за безработица, и за общо заболяване и майчинство и други обществени помощи. Когато един програмист с 3000 лева заплата внася еднакъв % от прихода си с някой на заплата 1000 лева, това значи ли, че програмистът ще употребява 3 пъти повече обществени услуги от осигуряващия се върху по-ниската сума? Разбира се, че не.
Да, системата работи по този метод точно тъй като е обществена, т.е. преразпределяща от тези с по-високи приходи към тези с по-ниски (или никакви). Да, ясно, че задачата е да се подсигурява някаква минимална " избавителна мрежа " за хората в риск от беднотия. Но не би трябвало да забравяме, че това, което е обществено, доста постоянно е и незаслужено, както опростеният образец горе красноречиво илюстрира. И колкото " по-социални " се опитваме да бъдем във връзка с оптималния застрахователен приход, толкоз по-несправедлива ще е системата.
Именно по тази причина е безусловно наложително да има горен предел на прихода, върху който се заплащат осигуровки. В противоположен случай диспропорциите сред импортираното и извлеченото от обществената система за хората с високи приходи биха били безусловно неуместни. Именно по тази причина предлагането на Българска социалистическа партия този най-много да отпадне изцяло е безумно.
Осигурителната тежест би трябвало да пада с покачването на прихода
Неадекватно е и предлагането на Политическа партия да се обвърже оптималният застрахователен приход с растежа на междинната работна заплата. В избран смисъл това е даже по-зле от настоящето състояние на пъкъл хок политическите решения. Ако оптималният застрахователен приход се дефинира по отношение на междинната работна заплата, това на процедура санкционира растежа на приходите в България. Защото, както стана ясно, няма правопропорционална връзка сред това какъв брой внасяш в обществената система и какъв брой извличаш от нея. Именно в тази връзка депутатът Мартин Димитров от Демократична България вярно означи, че повдигането на оптималния застрахователен приход заплашва икономическия напредък, наказвайки специалностите с най-висока добавена стойност.
Истинската промяна, от която има потребност осигурителната система, е регресивна диференциация на ставките. Понеже колкото по-висок е приходът, толкоз по-малка е връзката сред импортираното и извлеченото в системата, най-логично е осигурителната тежест да пада с покачването на прихода.
Нека илюстрирам с елементарен образец: Общата осигурителна тежест у нас през 2021 е приблизително 28% от брутната заплата, а оптималният застрахователен приход е 3000 лв.. Представете си лице, което получава 3000 лева заплата. Може да се вкара диференциация, при която върху първите 1000 лева от заплата се заплаща цялостната тежест от 28%, върху идващите 1000 (до 2000) се заплаща 18% и върху последните 1000 лева тежестта е 8%.
Подобна диференциация на осигурителната тежест съгласно равнището на прихода би компенсирала (поне донякъде) несправедливите аспекти на осигурителната система, до момента в който резервира обществената есенция. Друг проблем, който се взема решение по този метод, е и негативният тласък против растежа на приходите. Такава система не би наказвала бизнесите, които заплащат високи заплати.
Къде се изгуби реформисткият дух на " Продължаваме промяната "?
Уви, водещите лица на " Продължаваме промяната " към този момент настойчиво отхвърлят да слушат здравия разсъдък. Кирил Петков ни в чеп, ни в ръкав загатна, че няма за какво да се тормозим от увеличение на оптималния застрахователен приход, тъй като " парите към този момент няма да се крадат ". Първо, концепцията, че може да има " нулева корупция ", е доста пожелателно мислене и второ, това не е съответстващо към съответния спор, който се води по отношение на повдигането на осигурителната тежест. Това дали парите от осигуровки се крадат или не е напълно обособена тематика.
" Продължаваме промяната " завоюваха изборите с обещанията за дълбоки структурни промени. Уви, повдигането на оптималния застрахователен приход дава сигнал, че по-скоро ще се върви в противоположната посока. Ако в действителност са съществени реформисти, които желаят доста да подобрят стандарта на живот в България в дълготраен проект, дълбока промяна в пенсионната система би трябвало да е един от първите цели на новите очаквания на българската политика.
Вдигането на оптималния застрахователен приход е просто продължение на политиката, водена от ГЕРБ. В последния си мандат ГЕРБ подвигна оптималния застрахователен приход няколко пъти от 2600 лева на 3000 лева, макар че даде обещание в предизборната си стратегия да не усилва данъчно-осигурителната тежест. Същото, което прави " Продължаваме промяната " в този момент.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Този уикенд завършиха договарянията за държавно управление сред " Продължаваме промяната " (ПП), " ИТН " (ИТН), " Демократична България " ((ДБ) и Българската социалистическа партия (БСП). Или най-малко обществената им част завърши - тази която се предаваше онлайн в интернет. От това, което видяхме, договарянията като цяло минаха в относителна естетика сред позициите на обособените партии. Някои съществени различия обаче се демонстрираха при разискването на данъчно-осигурителната политика.
Ябълката на раздора се оказа оптималният застрахователен приход.
От Политическа партия и Българска социалистическа партия твърдо упорстват за неговото повдигане с най-малко 450 лева през 2022 година - предложение, което беше остро и вярно разкритикувано от представителите на " Демократична България ".
Ключовият проблем с увеличението на оптималния застрахователен приход бе пояснен доста тъкмо от Георги Ганев от Демократична България по време на договарянията. Начинът, по който работи пенсионното обезпечаване и обществената система, като цяло е подобен, че сходно повдигане единствено ще ускори тласъците работещите да не се обезпечават на действителните си приходи. Пенсионната система поставя прекомерно дребна тежест върху самостоятелния финансов принос към нея посредством платени осигуровки. Сиреч пенсията, която ще получаваш като пенсионер, не е правопропорционална на това какъв брой пари си внесъл в държавния пенсионен фонд. И когато внасяш повече след повдигане на осигуровките, това не значи, че бъдещият ти пенсионен приход също ще бъде повишен съразмерно.
Това не взема решение проблемите на пенсионната система
За това има доста аргументи. Първата и най-съществена е, че държавният (първи) дирек на пенсионната система страда от голям продължителен недостиг. Приходите от осигуровки във фонд " Пенсии " към Национален осигурителен институт стигат, с цел да се покрият едвам 40% от разноските за пенсии. Основният фактор, причиняващ този недостиг, е застаряващото население. Понеже механизмът на държавния дирек е разходопокривен, тоест пенсиите на сегашните пенсионери идват от заплатите на сегашните работещи, при актуалните демографски трендове няма по какъв начин дефицитът в пенсионната система да не пораства. Един метод за отчасти компенсиране на този недостиг е да се подвига възрастта за пенсиониране, различен е да се вдигне осигурителната тежест. Именно второто оферират от " Продължаваме промяната " и Българска социалистическа партия.
Само че да се опитваш да компенсираш недостига в Национален осигурителен институт посредством повдигане на осигурителната тежест е като да лепиш пробойна на транспортен съд с тиксо. Единственото дълготрайно решение е фундаментална пенсионна промяна, каквато описах още в тази посока. Някои от нашите оферти за промяна се появиха в стратегиите на някои партии. Например чуха се оферти за повдигане на вноските към втория, частен дирек на пенсионната система, за сметка на тези към държавния. Това несъмнено би било стъпка в вярната посока. Поради демографската обстановка, в случай че желаеме да спасим пенсионната система и да може настоящето младо потомство да има пенсии, би трябвало да се върви към система, основана напълно на самостоятелни партиди, попълвани от спестявания, които се влагат, а не се преразпределят.
Покачването на оптималния застрахователен приход е незаслужено
Когато стане дума за оптималния застрахователен приход, е доста значимо да се регистрира и че функционалността на пенсионната система не е да прави някого богат. Нейната функционалност е да обезпечи хигиеничен най-малко за пенсиониране - най-малък пенсионен приход, който подсигурява единствено и само, че съответният пенсионер няма непосредствено да тежи на други. Ако плащаш осигуровки върху 5000 лева заплата, ще получиш ли 5 пъти по-висока пенсия от тези, които заплащат осигуровки върху 1000 лева? Разбира се, че не.
Също би трябвало да се регистрира, че осигуровки не се внасят единствено за пенсии. Осигурителни вноски се внасят и за безработица, и за общо заболяване и майчинство и други обществени помощи. Когато един програмист с 3000 лева заплата внася еднакъв % от прихода си с някой на заплата 1000 лева, това значи ли, че програмистът ще употребява 3 пъти повече обществени услуги от осигуряващия се върху по-ниската сума? Разбира се, че не.
Да, системата работи по този метод точно тъй като е обществена, т.е. преразпределяща от тези с по-високи приходи към тези с по-ниски (или никакви). Да, ясно, че задачата е да се подсигурява някаква минимална " избавителна мрежа " за хората в риск от беднотия. Но не би трябвало да забравяме, че това, което е обществено, доста постоянно е и незаслужено, както опростеният образец горе красноречиво илюстрира. И колкото " по-социални " се опитваме да бъдем във връзка с оптималния застрахователен приход, толкоз по-несправедлива ще е системата.
Именно по тази причина е безусловно наложително да има горен предел на прихода, върху който се заплащат осигуровки. В противоположен случай диспропорциите сред импортираното и извлеченото от обществената система за хората с високи приходи биха били безусловно неуместни. Именно по тази причина предлагането на Българска социалистическа партия този най-много да отпадне изцяло е безумно.
Осигурителната тежест би трябвало да пада с покачването на прихода
Неадекватно е и предлагането на Политическа партия да се обвърже оптималният застрахователен приход с растежа на междинната работна заплата. В избран смисъл това е даже по-зле от настоящето състояние на пъкъл хок политическите решения. Ако оптималният застрахователен приход се дефинира по отношение на междинната работна заплата, това на процедура санкционира растежа на приходите в България. Защото, както стана ясно, няма правопропорционална връзка сред това какъв брой внасяш в обществената система и какъв брой извличаш от нея. Именно в тази връзка депутатът Мартин Димитров от Демократична България вярно означи, че повдигането на оптималния застрахователен приход заплашва икономическия напредък, наказвайки специалностите с най-висока добавена стойност.
Истинската промяна, от която има потребност осигурителната система, е регресивна диференциация на ставките. Понеже колкото по-висок е приходът, толкоз по-малка е връзката сред импортираното и извлеченото в системата, най-логично е осигурителната тежест да пада с покачването на прихода.
Нека илюстрирам с елементарен образец: Общата осигурителна тежест у нас през 2021 е приблизително 28% от брутната заплата, а оптималният застрахователен приход е 3000 лв.. Представете си лице, което получава 3000 лева заплата. Може да се вкара диференциация, при която върху първите 1000 лева от заплата се заплаща цялостната тежест от 28%, върху идващите 1000 (до 2000) се заплаща 18% и върху последните 1000 лева тежестта е 8%.
Подобна диференциация на осигурителната тежест съгласно равнището на прихода би компенсирала (поне донякъде) несправедливите аспекти на осигурителната система, до момента в който резервира обществената есенция. Друг проблем, който се взема решение по този метод, е и негативният тласък против растежа на приходите. Такава система не би наказвала бизнесите, които заплащат високи заплати.
Къде се изгуби реформисткият дух на " Продължаваме промяната "?
Уви, водещите лица на " Продължаваме промяната " към този момент настойчиво отхвърлят да слушат здравия разсъдък. Кирил Петков ни в чеп, ни в ръкав загатна, че няма за какво да се тормозим от увеличение на оптималния застрахователен приход, тъй като " парите към този момент няма да се крадат ". Първо, концепцията, че може да има " нулева корупция ", е доста пожелателно мислене и второ, това не е съответстващо към съответния спор, който се води по отношение на повдигането на осигурителната тежест. Това дали парите от осигуровки се крадат или не е напълно обособена тематика.
" Продължаваме промяната " завоюваха изборите с обещанията за дълбоки структурни промени. Уви, повдигането на оптималния застрахователен приход дава сигнал, че по-скоро ще се върви в противоположната посока. Ако в действителност са съществени реформисти, които желаят доста да подобрят стандарта на живот в България в дълготраен проект, дълбока промяна в пенсионната система би трябвало да е един от първите цели на новите очаквания на българската политика.
Вдигането на оптималния застрахователен приход е просто продължение на политиката, водена от ГЕРБ. В последния си мандат ГЕРБ подвигна оптималния застрахователен приход няколко пъти от 2600 лева на 3000 лева, макар че даде обещание в предизборната си стратегия да не усилва данъчно-осигурителната тежест. Същото, което прави " Продължаваме промяната " в този момент.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ