Няма уволнение за артиста
Анализът е препубликуван от
Скандал в Народния! Не е първият, въобще не е първият, той, Народният спектакъл, със скандал е и открит.
Когато на 3 януари 1907 година се празнува построяването на постройката (от виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер) към помпозното височество Фердинанд I (Лисицата към момента не е величество, до оповестяването на независимостта следва повече от година и половина) политат снежни топки (някои вътре дори с камъни) от страна на пристигналото за тържеството студентство. Князът е по този начин разгневен, че заповядва да се затвори Софийският университет за шест месеца. Студентите са прогонени, професори и преподаватели са уволнени, а просветният министър Иван Шишманов, с помощта на който потеглят през 1903-та процедурите по създаване зданието на театъра, си подава оставката в символ на митинг против нарушаването на академичната автономност. Оттогава като че ли това, което се случва в Народния, все е под лупата на публичния и интелектуалния поглед.
А увеличителното стъкло постоянно попада на несъгласия и то люти: Пенчо Славейков, преди малко напуснал поста шеф на Народния спектакъл, злослови против афиша (1909):
" [Д]рами с ефтин национализъм, с груби резултати - и това е таман по усета на тълпата, която обича свадите, дава венци на всекиго, който гъделичка инстинктите ѝ и снизхожда до нея [] от репертуара на нашия спектакъл тряба да се изхвърлят всички български драматически халаванди, от Войникова до Вазова, всички Иванковци, Апостоли, Отечества, Към пропасти, Бориславци [] ".
11 години по-късно самият Вазов - прицел на офанзивите на Пенчо, възроптава против представянето на съвременни пиеси в Народния, евентуално обезпокоен от постановката на " Мъртвешки танц " на Стриндберг с режисьор Гео Милев (1920). Макар че по никакъв начин не може да се оплаче, същата година играят и неговия " Ивайло ". Но като че ли най-сериозният скандал, обвързван с репертоара на Народния, е, когато излиза " Боряна " на Йовков (18.ІХ.1932 г.). Премиерата се трансформира в свада сред него и Елин Пелин (по-точно сред " Златорог " и " Развигор " / " Литературен глас " ) плагиатствал ли е от " Гераците " жеравнецът, или не. Битката е свирепа, укорите се сипят обилно и безмилостно.
Театър и истинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Това обаче са външни за Народния спектакъл спорове, до момента в който сегашният май е първият, който потегля от театъра, а не от площада пред него или от културната преса. Вътрешен за театъра, само че външен всъщност, тъй като аргументите са политически или по-скоро - неразбирането на кого дължиш почит, влизайки да работиш в театъра: на политика или на актьора. Т.нар. пиарка тъкмо тук хубавичко оплете конците: вместо да осъзнае, че с към този момент никакви някогашни нейни работодатели - изключително в случай че са ярки партийни фигури, не трябва да я свързват, тя се изтъпани баш в най-политическия ден - изборите - паралелно до един от персоналните знаци на българската политика - Ахмед Доган. И то знак прочут напълно освен с положително, в противен случай.
По този метод най-лекомислено (а може би безсрамно, де да знам?!) показва целите си - не артистите, не основателите, не културата, а мощните на деня, политическите играчи, властта. А властта за всеки създател е подозрителна, за него тя по хипотеза смърди на сяра. Нечиста мощ е, не светла и бяла като тази на изкуството. И би трябвало да си или доста омаян, или доста блажен, или пък доста малоумен, че да не си дадеш сметка за това и да продължиш с предходните си подлагания. Изневяра, най-елементарна невярност по отношение на театъра, по отношение на изкуството, по отношение на културата, а те не търпят това - и изхвърчаваш, като мръсно коте изхвърчаваш. Както пиарката изхвърча - външно тяло, непригодно им...
За разлика от Александър Морфов, който в театъра е като риба във вода. Затова за него не може да има, няма по какъв начин да има уволняване - няма уволняване за актьора! То е все едно да уволниш Моцарт от музиката или Цадкин от скулптурата.
Преди време във в. " Култура " дефинирах Александър Морфов и спектакъла му " Хъшове " като " Монумент на хаоса ". А против хаоса, против артистичния безпорядък изключително няма по какъв начин с триумф да се опълчиш: " Това е фундаментът, на който стъпва всеки Морфов театър. Че хаосът е примитивен, а редът второстепенен. Че хаосът е извечен, а редът краткотраен. И, последно, че хаосът в никакъв случай не свършва, до момента в който редът постоянно има начална и последна точка " ( " Култура ", 27/15.VІІ.2005).
Уроците на Юлия ОгняноваС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Режисьорът Александър Морфов не би бил режисьорът Александър Морфов, в случай че не беше този, тъкмо този човек Александър Морфов: непосреден, импровизиран, емоционален. И несклоняем, най-много несклоняем. Във всички негови спектакли попадаме на тази неотстъпчивост, освен това - поради нея толкоз ги харесваме. Там няма конформизъм, няма възпитание, няма вземане предвид и образование - непосредствено, право, кумице, в очите, без взаимни отстъпки.
Дали не е знаел, че камерите ще го запишат, когато е драскал? Едва ли, двоумя се. Просто по това време му е пристигнало да драска и го е сторил - нито е мислел за камери, нито е мислел да се крие. Абсурд! Ако е минавала мисъл през главата му, тя е била за чистотата на театъра, за това, че из неговите простори би трябвало единствено и само да среща хора, които са му отдадени напълно, а не са там краткотрайно просто тъй като снобарски звучи купата " Пиар на Народен спектакъл " Иван Вазов ".
Срещу такива нагаждачи-временници, жалки еднодневки, Морфов е праволинеен. То - в случай че иде за тирада, той против самото наше време е праволинеен! Признава пред Виолета Дечева и Никола Вандов (в " Режисьорите на 90-те ", 2003): " Аз не претърпявам това време, тези времена, не съм от тази ера. Имам натрапчивата мисъл, че просто съм сбъркал спирката, че неправилно съм се родил в края на ХХ век. За мен е извънредно злощастие и неправда, че пребивавам тук и по този метод. Просто съм изтървал спирката и не съм слязъл три века по рано ". Следователно да му навираш в носа всичката тор на нашето мерзко време (така споделя в изявлението, не извърта: " За мен сегашното е като тор " ), пък въпреки и в целофан увита, си е чисто и просто неразумно да го дърпаш за опашката.
Докато пишех този текст, излезе информация, че " Александър Морфов остава режисьор в Народния спектакъл ".
Министърът на културата: Постановки на Морфов ще продължат да се играят в Народния спектакъл
Много погрешна информация, доста неправилна, несносна чак: Александър Морфов е вечно режисьор в/на Народния спектакъл - вечно като Хрисан Цанков, като Николай Масалитинов, като Гео Милев, като Стефан Сърчаджиев, Асен Шопов, Кръстьо Мирски, Крикор Азарян, Иван Добчев Като неговите сътрудници от днешните времена Лилия Абаджиева, Диляна Добрева, Явор Гърдев, Теди Москов Като всички, които са вградили в този наш толкоз безценен ни Народен спектакъл " Иван Вазов " гений, сила, мисъл, фикция... Театърът се помни с режисьорите и актьорите, не с шефовете. Директорите volant, режисьорите manent (това не важи за Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Владимир Василев - те са различен спектакъл).
Àко и някои сбъркано да си показват, че е противоположното. Не е...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Скандал в Народния! Не е първият, въобще не е първият, той, Народният спектакъл, със скандал е и открит.
Когато на 3 януари 1907 година се празнува построяването на постройката (от виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер) към помпозното височество Фердинанд I (Лисицата към момента не е величество, до оповестяването на независимостта следва повече от година и половина) политат снежни топки (някои вътре дори с камъни) от страна на пристигналото за тържеството студентство. Князът е по този начин разгневен, че заповядва да се затвори Софийският университет за шест месеца. Студентите са прогонени, професори и преподаватели са уволнени, а просветният министър Иван Шишманов, с помощта на който потеглят през 1903-та процедурите по създаване зданието на театъра, си подава оставката в символ на митинг против нарушаването на академичната автономност. Оттогава като че ли това, което се случва в Народния, все е под лупата на публичния и интелектуалния поглед.
А увеличителното стъкло постоянно попада на несъгласия и то люти: Пенчо Славейков, преди малко напуснал поста шеф на Народния спектакъл, злослови против афиша (1909):
" [Д]рами с ефтин национализъм, с груби резултати - и това е таман по усета на тълпата, която обича свадите, дава венци на всекиго, който гъделичка инстинктите ѝ и снизхожда до нея [] от репертуара на нашия спектакъл тряба да се изхвърлят всички български драматически халаванди, от Войникова до Вазова, всички Иванковци, Апостоли, Отечества, Към пропасти, Бориславци [] ".
11 години по-късно самият Вазов - прицел на офанзивите на Пенчо, възроптава против представянето на съвременни пиеси в Народния, евентуално обезпокоен от постановката на " Мъртвешки танц " на Стриндберг с режисьор Гео Милев (1920). Макар че по никакъв начин не може да се оплаче, същата година играят и неговия " Ивайло ". Но като че ли най-сериозният скандал, обвързван с репертоара на Народния, е, когато излиза " Боряна " на Йовков (18.ІХ.1932 г.). Премиерата се трансформира в свада сред него и Елин Пелин (по-точно сред " Златорог " и " Развигор " / " Литературен глас " ) плагиатствал ли е от " Гераците " жеравнецът, или не. Битката е свирепа, укорите се сипят обилно и безмилостно.
Това обаче са външни за Народния спектакъл спорове, до момента в който сегашният май е първият, който потегля от театъра, а не от площада пред него или от културната преса. Вътрешен за театъра, само че външен всъщност, тъй като аргументите са политически или по-скоро - неразбирането на кого дължиш почит, влизайки да работиш в театъра: на политика или на актьора. Т.нар. пиарка тъкмо тук хубавичко оплете конците: вместо да осъзнае, че с към този момент никакви някогашни нейни работодатели - изключително в случай че са ярки партийни фигури, не трябва да я свързват, тя се изтъпани баш в най-политическия ден - изборите - паралелно до един от персоналните знаци на българската политика - Ахмед Доган. И то знак прочут напълно освен с положително, в противен случай.
По този метод най-лекомислено (а може би безсрамно, де да знам?!) показва целите си - не артистите, не основателите, не културата, а мощните на деня, политическите играчи, властта. А властта за всеки създател е подозрителна, за него тя по хипотеза смърди на сяра. Нечиста мощ е, не светла и бяла като тази на изкуството. И би трябвало да си или доста омаян, или доста блажен, или пък доста малоумен, че да не си дадеш сметка за това и да продължиш с предходните си подлагания. Изневяра, най-елементарна невярност по отношение на театъра, по отношение на изкуството, по отношение на културата, а те не търпят това - и изхвърчаваш, като мръсно коте изхвърчаваш. Както пиарката изхвърча - външно тяло, непригодно им...
За разлика от Александър Морфов, който в театъра е като риба във вода. Затова за него не може да има, няма по какъв начин да има уволняване - няма уволняване за актьора! То е все едно да уволниш Моцарт от музиката или Цадкин от скулптурата.
Преди време във в. " Култура " дефинирах Александър Морфов и спектакъла му " Хъшове " като " Монумент на хаоса ". А против хаоса, против артистичния безпорядък изключително няма по какъв начин с триумф да се опълчиш: " Това е фундаментът, на който стъпва всеки Морфов театър. Че хаосът е примитивен, а редът второстепенен. Че хаосът е извечен, а редът краткотраен. И, последно, че хаосът в никакъв случай не свършва, до момента в който редът постоянно има начална и последна точка " ( " Култура ", 27/15.VІІ.2005).
Режисьорът Александър Морфов не би бил режисьорът Александър Морфов, в случай че не беше този, тъкмо този човек Александър Морфов: непосреден, импровизиран, емоционален. И несклоняем, най-много несклоняем. Във всички негови спектакли попадаме на тази неотстъпчивост, освен това - поради нея толкоз ги харесваме. Там няма конформизъм, няма възпитание, няма вземане предвид и образование - непосредствено, право, кумице, в очите, без взаимни отстъпки.
Дали не е знаел, че камерите ще го запишат, когато е драскал? Едва ли, двоумя се. Просто по това време му е пристигнало да драска и го е сторил - нито е мислел за камери, нито е мислел да се крие. Абсурд! Ако е минавала мисъл през главата му, тя е била за чистотата на театъра, за това, че из неговите простори би трябвало единствено и само да среща хора, които са му отдадени напълно, а не са там краткотрайно просто тъй като снобарски звучи купата " Пиар на Народен спектакъл " Иван Вазов ".
Срещу такива нагаждачи-временници, жалки еднодневки, Морфов е праволинеен. То - в случай че иде за тирада, той против самото наше време е праволинеен! Признава пред Виолета Дечева и Никола Вандов (в " Режисьорите на 90-те ", 2003): " Аз не претърпявам това време, тези времена, не съм от тази ера. Имам натрапчивата мисъл, че просто съм сбъркал спирката, че неправилно съм се родил в края на ХХ век. За мен е извънредно злощастие и неправда, че пребивавам тук и по този метод. Просто съм изтървал спирката и не съм слязъл три века по рано ". Следователно да му навираш в носа всичката тор на нашето мерзко време (така споделя в изявлението, не извърта: " За мен сегашното е като тор " ), пък въпреки и в целофан увита, си е чисто и просто неразумно да го дърпаш за опашката.
Докато пишех този текст, излезе информация, че " Александър Морфов остава режисьор в Народния спектакъл ".
Министърът на културата: Постановки на Морфов ще продължат да се играят в Народния спектакъл Много погрешна информация, доста неправилна, несносна чак: Александър Морфов е вечно режисьор в/на Народния спектакъл - вечно като Хрисан Цанков, като Николай Масалитинов, като Гео Милев, като Стефан Сърчаджиев, Асен Шопов, Кръстьо Мирски, Крикор Азарян, Иван Добчев Като неговите сътрудници от днешните времена Лилия Абаджиева, Диляна Добрева, Явор Гърдев, Теди Москов Като всички, които са вградили в този наш толкоз безценен ни Народен спектакъл " Иван Вазов " гений, сила, мисъл, фикция... Театърът се помни с режисьорите и актьорите, не с шефовете. Директорите volant, режисьорите manent (това не важи за Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Владимир Василев - те са различен спектакъл).
Àко и някои сбъркано да си показват, че е противоположното. Не е...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ