Цените се вдигнали с 43% за 5 години, заплатите –

Цените се вдигнали с 43% за 5 години, заплатите – съвсем двойно
Цените в България са се нараснали с 43,3% за последните пет години, само че междинната заплата е повишена пъти двойно – с над 88%. Така покупателната дарба се е вдигнала с към 31%. Това демонстрира съпоставката сред окончателните данни на Национален статистически институт за инфлацията през юни и последната налична статистика за заплатите.
Поскъпването от юни 2021 година до юни 2026 г. е 43,3 на 100
Това значи, че артикули и услуги, за които преди пет години са били нужни приблизително 500 евро, през днешния ден костват към 700 евро. За последните три години повишаването е по-умерено – 12,8%. В същото време междинната месечна заплата през първото тримесечие на 2026 година е достигнала 1407 евро и за година се е вдигнала с 12,7%. За три години покачването е 46,2%.
Казано по различен метод, при всеки 1000 лева междинен приход през 2023 година цените са се нараснали до
еквивалент на 1128 лева, до момента в който заплатата е повишена до към 1462 лева Още по-голяма е разликата при петгодишно съпоставяне. През първото тримесечие на 2021 година междинната месечна заплата е била 1462 лева За първото тримесечие на 2026 година тя е 1407 евро. Това е номинален растеж от 88,2%.
За да бъде обезщетена насъбраната инфлация от 43,3%, заплатата от 1462 лева през 2021 година е
трябвало да нарасне до равностойността на към 1071 евро през 2026 година, с цел да резервира покупателната си дарба. Фактическото приблизително заплащане от 1407 евро е с близо 336 евро по-високо. След отчитането на инфлацията действителното нарастване за пет години е към 31,4%.
Така покупателната способност на средната заплата е повишена с близо една трета
Данните демонстрират, че на национално ниво нарастването на трудовите хонорари е компенсирало повишаването и е осигурило растеж на приходите. Това обаче не значи, че всеки работещ разполага с една трета по-голяма покупателна дарба.
Средната заплата се въздейства мощно от високите хонорари в осведомителните технологии,
телекомуникациите, финансите и енергетиката. През първото тримесечие на 2026 година междинното заплащане в осведомителните и телекомуникационните действия е било 3176 евро, а във финансовия бранш – 2226 евро. В хотелиерството и ресторантьорството то е било 870 евро.
Различна е и структурата на разноските. Домакинствата с по-ниски приходи отделят по-голям дял от
бюджета си за храна, електрическа енергия, отопление и жилищни разноски. Затова персоналната им инфлация може да е по-висока от междинната, а нарастването на заплатата им – по-ниско от общото за страната.

Освен това статистиката регистрира брутните хонорари преди приспадането на налози и осигуровки. Тя не включва хората без трудови приходи и не демонстрира по какъв начин са се трансформирали пенсиите, обществените заплащания и приходите на самонаетите.
Окончателните данни на Национален статистически институт за юни тази година пък показват месечна дефлация от 0,9%
На годишна база обаче цените остават с 5,4% по-високи. От началото на 2026 година инфлацията е 2,9%, а средногодишната доближава 5,1%.

Окончателните цифри са малко по-ниски от експресната оценка. Предварително Национален статистически институт очакваше месечно поевтиняване от 0,8% и годишна инфлация от 5,6%. След обработката на цялостния набор от данни месечният спад беше повишен до 0,9%, а годишната инфлация беше намалена до 5,4%, откакто през май стигна 6,9%.

Отчетената месечна дефлация през юни е движена главно от поевтиняването на горивата, превоза и сезонните зеленчуци. Дизеловото гориво е поевтиняло с 9,4%, а бензинът с 0,4%.
Най-видимото поевтиняване през юни е при сезонните зеленчуци
Цените на краставици, тиквички, патладжани, пипер, домати са паднали с над 20%. По-ниски са били и цените на яйцата, сиренето, кашкавала, каймата, пилешкото, ябълките, бананите и част от млечните артикули.

Не всички храни обаче са станали по-евтини. Морковите и аленото цвекло са поскъпнали със 7,4%, а цитрусовите плодове – с 5,5%. Увеличение има още при маргарина,
маслините, шоколада, саламите, ориза, брашното, киселото мляко, олиото и кафето.
Спадът не значи, че животът е станал по-евтин спрямо предходната година. Данните демонстрират по-скоро спиране на мощното месечно повишаване и сезонно понижение на част от храните и транспортните разноски.

Това обаче не се отнася за заведенията за хранене и хотелите, чиито цени и през юни са се вдигнали приблизително с 1,5%.