Ислямът е все още далече от Ренесанса
Анализът е препубликуван от
Мюсюлманинът през днешния ден живее в прикрит или очевиден спор с модерността и международните полезности, разбирайки добре, че самият живот изисква от него да се пригоди към някои техни параметри. Същевременно той е уверен, че интеграцията му в една друга просвета би означавала компромис с неговата еднаквост. С други думи, всевъзможен компромис с тази друга цивилизация би го сложил в спор с неговата вяра и обичайните му полезности, споделяни от фамилията и общността му. Такъв компромис му се коства още по-невъзможен, заради убеждението, че западната цивилизация е освен обичаен зложелател, само че е построена върху аморални и упадъчни полезности.
Проучване на публичното мнение, извършено от американския Pew Institute, демонстрира, че болшинството мюсюлмани по света желаят да ползват законите на шериата в страните, в които живеят, като равнището на поддръжка е друго в другите райони. Проучването е направено сред 2008 и 2012 година и включва 38 000 души от 39 страни, то се концентрира към тематиката за " политическата вяра и обществото " в ислямския свят, наброяващ 1.6 милиарда души. Данните демонстрират, че множеството мюсюлмани - изключително в Азия, Африка и Близкия изток - желаят да се ползва ислямският закон (шериат), като най-голям е техният брой в Афганистан и Пакистан - 99% и 84%, а най-нисък е в Азербайджан - 8%. 50% в Близкия изток и Северна Африка поддържат ампутирането на ръка, когато някой краде, още по-висок е техният брой измежду запитаните в Афганистан и Пакистан. Проучването обаче сочи, че в други елементи на света броят на мюсюлманите, които биха подкрепили сходни санкции, е много по-малък.
Разбира се, не са малко и тези, които са превъзмогнали сходно раздвояване и отхвърлят посочения спор. Според тях той е характерен единствено за дребна група религиозни екстремисти и за тези членове на мюсюлманските общности, които умишлено се самоопределят като почитатели на исляма и съблюдават неговите строги наставления: наложителни дневни молебствия, пост по време на Рамадан, зекят, т.е. пожертвувания в интерес на нуждаещите се, хадж, както и придържане към основите на морала и религиозните възбрани.
Всъщност религиозната обязаност в мюсюлманския и по-специално в арабския свят е събитие с разнообразни измерения в обособените страни и обитаеми места. От изследването на Pew Institute излиза наяве, че нивото на религиозността варира в необятни граници, като, несъмнено, би трябвало да се вземат поради следните фактори - възраст, равнище на обучение, приходи, равнища на икономическо неравноправие и други Знае се също по този начин, че по време на рецесии, естествени бедствия или терористични офанзиви се ускорява религиозността измежду засегнатите. Това се дължи частично на обстоятелството, че религията предлага на хората механизми за справяне с провокациите на живота.
Проучване на Arab Barometer разкрива степента на набожност в Близкия изток и Северна Африка. Резултатите демонстрират динамичността в равнищата на набожност в посочените региони през последните години, като през 2019 година медийните платформи акцентират значителен спад. Някои мюсюлмани се придържат към религиозните ритуали и наложените от исляма табута. Други избират да се съветват с медиатор - нормално свещеник от съответната фракция, доколкото съществуват значително разлики сред тях в тълкуването на наредбите на исляма. Що се отнася до фанатизираните мюсюлмани, те съставляват малцинство и са нормално избягвани от останалите вярващи, за които ислямът е на първо място функционалност на традициите, наследени от средата, от която произлизат. Съответно те се интересуват от исляма като обществен феномен, който въздейства директно върху тяхното ежедневие.
Нито екстремистите/фанатици, нито мюсюлманите " по принадлежност " страдат от някакъв спор сред вярата и битието си. Първите не изпитват вътрешно раздвояване, защото са отрекли изрично актуалните полезности и се придържат към прецизния прочит на вярата. Дори когато животът е сложен, те са в мир със себе си, което компенсира всички ограничения, произлизащи от загърбването на съвременността. От друга страна, мюсюлманите по принадлежност, а не по разбиране, не упражняват религиозния фетиш и могат умерено да се интегрират в международната общественост.
Ислямът и забулването на дамите в арабския святС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Горепосоченото раздвояване обаче е особено за голямото болшинство мюсюлмани, които заявяват своята религиозна еднаквост и се придържат към нея. Обикновено те прибягват до съдействието на набожен медиатор: имам, богослов, набожен предводител/шейх. С негова помощ получават съзнанието, че са част от дългата ислямска история и би трябвало да се впишат в нейното настояще и бъдеще, като съблюдават религиозните наставления. Чрез просветителни стратегии и разнообразни събития те са наставлявани да поддържат събратята си по вяра в ислямския свят и отвън него, както и ползите на исляма като цяло.
Предизвикателствата на настъпващата модерност основават три съществени течения в отношението на мюсюлманите (в частност на арабите) към актуалния свят : наклонност за връщане към корените и отменяне на модерността (характерна за всички ислямски течения - " Мюсюлмански братя ", Ансар ал-Сунна); приемане на модерността и заимстване от западната мисъл (Таха Хюсеин, Салама Муса и др.); и умерената наклонност, която балансира сред първите две (Хайрудин ал-Туниси и др.).
Интересно е обаче, че теченията, които отхвърлят модерността, одобряват умерено нейните софтуерни произведения и артикули и не изпитват разстройване да ги употребяват, въпреки преди години да съществуваха значително съмнения и в това отношение.
Резултатите от посоченото нагоре изследване демонстрират, че в интервала 2018-2022 година в редица страни се е нараснал броят на хората, които четат или слушат религиозни текстове всеки ден. Значителен растеж на пълнолетните жители, които четат или слушат Корана ежедневно, се следи в Мароко (+19 процентни пункта), Тунис (+13 пункта), Палестина (+11 пункта), Ливан (+7 пункта), Судан (+5 пункта) и Алжир (+4 пункта).
Четенето на религиозни текстове се е нараснало доста измежду младежите в Тунис (22 процентни пункта), Мароко (18 пункта), Алжир (13 пункта), Судан (6 пункта), Йордания (5 пункта) и Ливан (4 пункта). Това значи, че измежду жителите в района - изключително измежду младежите - се е нараснал броят на тези, които имат интерес към религията и религиозните практики.
Милиони мюсюлмани по света са под непрекъснатото влияние на проповедници и религиозни коментатори, предавани в онлайн пространството проповеди и уеб сайтове на улеми, т.е. богослови, които се изявяват в ислямските обществени медии. Тези огромни общности са плодородна и признателна аудитория, доколкото не са в положение сами да вдървен религиозната теория, нито да отстояват аргументирано другите ислямски постулати и разпореждания, както и всекидневната им проекция в живота на хората. Те не могат да показват даже отзиви и множеството от тях ползват автоматизирано религиозните условия дори когато са наясно, че постулатите биха сложили психическа преграда сред тях и немюсюлманите, че биха основали напрежения. Има и мюсюлмани обаче, които избират да пренебрегват наредбите на исляма, въпреки че по този метод влизат във вътрешна колизия, която може да бъде предизвикана най-много при допир с ревностните религиозни практики от страна на единоверците им.
Светът през днешния ден е отворен към всички и тази настройка влиза в изострен спор с вярванията на затворените религиозни общности. Съвременният свят се характеризира с комуникативност, а обичайните ислямски общества действат въз основата на религиозните канони, обричащи ги на изолираност. Всъщност множеството религиозни разкази в исляма (в рамките на най-големите му течения - сунитско и шиитско) са зародили като отражение на действителните спорове на самия ислямски свят с неговите външни врагове. Следвайки ги праволинейно, днешният мохамеданин може да бъде инфектиран с фанатизъм, пренасяйки в днешната реалност драматизма на отминали столетия. Обратно, тези мюсюлмани, които възприемат обкръжаващия свят по-обективно и не са индоктринирани, избират всекидневно междинния път, лъжейки себе си или другите.
Свещен КоранС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Във всеки случай проучването на ислямското религиозно завещание с неговата комплицирана догматика и исторически катаклизми надали би могло да даде ключа към верния прочит на съвремието. При това става дума за богословската литература, създавана в течение на епохи, а не за основополагащите ранни религиозни трактати.
Интересни са също резултатите от изследването на Дейвид Полок, откривател от Вашингтонския институт, в което създателят се концентрира върху политическата интензивност в страните от Близкия изток. Проучването демонстрира какви са главните трендове и настройки на публичното мнение в мюсюлманските страни във връзка с исляма и възходящите джихадистки течения. То е извършено в арабски и африкански страни, в които живеят мюсюлмани, и демонстрира, че ИДИЛ, Ал Кайда и други джихадистки организации се радват в действителност на ниска социална поддръжка.
В арабските страни равнището на тази поддръжка не надвишава скромните 2-5% (Египет, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства и Палестина). По същия метод Хизбула записва удивително бърз спад на известността си, достигайки 10-15% поддръжка главно измежду шиитската общественост в Ливан. Дори Хамас губи поддръжка в някои арабски страни, изключително в Египет, само че и в района на Персийския залив. Огромното болшинство в огромните арабски общества - към 95%, гледа негативно на ИДИЛ. Това са в действителност доказани данни от изследвания, проведени и извършени от създателя през септември 2014 година, юни 2015 година и септември 2015 година
Всичко това не значи, че посочените нагоре общности, които са най-вече сунитски, отхвърлят всички джихадистки организации. Движението " Мюсюлмански братя " да вземем за пример към момента получава позитивни оценки от към една трета от аудиторията в изследваните страни, даже в тези, в които е неразрешено. Тези спорни възгледи ускоряват достоверността на резултатите и удостоверяват слабата поддръжка на арабското общество за организации като ИДИЛ.
Но нейното съвсем всеобщо отменяне не значи, че болшинството араби са подготвени да одобряват една религиозна " промяна " в исляма . На въпроса приемате ли по-умерен, търпелив и съвременен ислям едвам една пета от интервюираните в Египет, Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт дават отговор позитивно. Въпреки другите трендове, несъгласия и съмнения ИДИЛ отблъсква даже консервативното мюсюлманско болшинство в посочените четири страни.
Скорошно изследване на публичното мнение в Турция сподели, че поддръжката за ИДИЛ там е 8%. Проучвания на френски и английски мюсюлмани дават доста по-високи стойности - към 25%, само че тяхната надеждност е съмнителна, доколкото е съвсем невероятно да се получат точни данни за мюсюлманското население в Западна Европа. Анкета на Pew Research Center, извършена в Пакистан напролет на 2015 година, разкрива, че 62% от хората там нямат нито позитивно, нито негативно отношение към ИДИЛ. Вероятно тези данни отразяват комбинацията сред същинско незнание и нежеланието да се дава отговор на сходни запитвания, както постоянно се случва при пакистански изследвания на публичното мнение.
Що се отнася до Африка, данните от надеждно изследване на Pew Center от предходната година демонстрират, че поддръжката за ИДИЛ или за групи, свързани с Ал Кайда, е по-висока измежду мюсюлманите там, близо 20% - в Нигерия, Сенегал и Буркина Фасо. Според същото изследване минимум 20% от мюсюлманите в Нигерия симпатизират на Боко Харам. Разбира се, сходна особеност е извънредно тревожна.
Религията като закононарушение: Българската " Ислямска страна " С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Светът се промени по изумителен метод през последните два века, стремглави промени настъпиха както в материалния, по този начин и в духовно-интелектуалния живот - институции, политически системи, закони, метод на живот. Ислямският свят е също част от нашата актуалност, колкото и да я отхвърля в името на това да резервира своята уединена еднаквост. Той няма друга алтернатива с изключение на смяната - дали по своя воля, или по нужда. Все още обаче религиозното завещание на мюсюлманите е непроменлива константа. В това отношение те не са се поучили от сполучливата рационализация на християнството по пътя на мъчителни, само че нужни промени от Просвещението до наши дни.
Темата за промяната в исляма е към момента табу. Това обрича мюсюлманите на модели на взаимоотношение с останалите религии и вътре в ислямския свят, които имат хилядолетна отминалост. Наложеното безмълвие по този въпрос единствено отсрочва проблемите в името на криворазбраната " дипломатичност " и съблюдаване на неписаното предписание да не бъдат ядосани непреклонните радетели на ортодоксалната теория.
Въпреки това положителната вест е, че множеството мюсюлмани отхвърлят най-насилствените, екстремистки джихадистки идеологии. От друга страна, не толкоз положителната вест е, че множеството от тях отхвърлят дружно с това напъните за преосмисляне на исляма по нов, сдържан, търпелив и актуален метод. Разбира се, проучването на публичното мнение надалеч не е безукорен знак, без значение дали става дума за държавни политики или за самостоятелно държание. Въпреки това те дават информация за евентуалните закани, свързани с джихадистката идеология, и наличните благоприятни условия за противопоставяне.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Мюсюлманинът през днешния ден живее в прикрит или очевиден спор с модерността и международните полезности, разбирайки добре, че самият живот изисква от него да се пригоди към някои техни параметри. Същевременно той е уверен, че интеграцията му в една друга просвета би означавала компромис с неговата еднаквост. С други думи, всевъзможен компромис с тази друга цивилизация би го сложил в спор с неговата вяра и обичайните му полезности, споделяни от фамилията и общността му. Такъв компромис му се коства още по-невъзможен, заради убеждението, че западната цивилизация е освен обичаен зложелател, само че е построена върху аморални и упадъчни полезности.
Проучване на публичното мнение, извършено от американския Pew Institute, демонстрира, че болшинството мюсюлмани по света желаят да ползват законите на шериата в страните, в които живеят, като равнището на поддръжка е друго в другите райони. Проучването е направено сред 2008 и 2012 година и включва 38 000 души от 39 страни, то се концентрира към тематиката за " политическата вяра и обществото " в ислямския свят, наброяващ 1.6 милиарда души. Данните демонстрират, че множеството мюсюлмани - изключително в Азия, Африка и Близкия изток - желаят да се ползва ислямският закон (шериат), като най-голям е техният брой в Афганистан и Пакистан - 99% и 84%, а най-нисък е в Азербайджан - 8%. 50% в Близкия изток и Северна Африка поддържат ампутирането на ръка, когато някой краде, още по-висок е техният брой измежду запитаните в Афганистан и Пакистан. Проучването обаче сочи, че в други елементи на света броят на мюсюлманите, които биха подкрепили сходни санкции, е много по-малък.
Разбира се, не са малко и тези, които са превъзмогнали сходно раздвояване и отхвърлят посочения спор. Според тях той е характерен единствено за дребна група религиозни екстремисти и за тези членове на мюсюлманските общности, които умишлено се самоопределят като почитатели на исляма и съблюдават неговите строги наставления: наложителни дневни молебствия, пост по време на Рамадан, зекят, т.е. пожертвувания в интерес на нуждаещите се, хадж, както и придържане към основите на морала и религиозните възбрани.
Всъщност религиозната обязаност в мюсюлманския и по-специално в арабския свят е събитие с разнообразни измерения в обособените страни и обитаеми места. От изследването на Pew Institute излиза наяве, че нивото на религиозността варира в необятни граници, като, несъмнено, би трябвало да се вземат поради следните фактори - възраст, равнище на обучение, приходи, равнища на икономическо неравноправие и други Знае се също по този начин, че по време на рецесии, естествени бедствия или терористични офанзиви се ускорява религиозността измежду засегнатите. Това се дължи частично на обстоятелството, че религията предлага на хората механизми за справяне с провокациите на живота.
Проучване на Arab Barometer разкрива степента на набожност в Близкия изток и Северна Африка. Резултатите демонстрират динамичността в равнищата на набожност в посочените региони през последните години, като през 2019 година медийните платформи акцентират значителен спад. Някои мюсюлмани се придържат към религиозните ритуали и наложените от исляма табута. Други избират да се съветват с медиатор - нормално свещеник от съответната фракция, доколкото съществуват значително разлики сред тях в тълкуването на наредбите на исляма. Що се отнася до фанатизираните мюсюлмани, те съставляват малцинство и са нормално избягвани от останалите вярващи, за които ислямът е на първо място функционалност на традициите, наследени от средата, от която произлизат. Съответно те се интересуват от исляма като обществен феномен, който въздейства директно върху тяхното ежедневие.
Нито екстремистите/фанатици, нито мюсюлманите " по принадлежност " страдат от някакъв спор сред вярата и битието си. Първите не изпитват вътрешно раздвояване, защото са отрекли изрично актуалните полезности и се придържат към прецизния прочит на вярата. Дори когато животът е сложен, те са в мир със себе си, което компенсира всички ограничения, произлизащи от загърбването на съвременността. От друга страна, мюсюлманите по принадлежност, а не по разбиране, не упражняват религиозния фетиш и могат умерено да се интегрират в международната общественост.
Горепосоченото раздвояване обаче е особено за голямото болшинство мюсюлмани, които заявяват своята религиозна еднаквост и се придържат към нея. Обикновено те прибягват до съдействието на набожен медиатор: имам, богослов, набожен предводител/шейх. С негова помощ получават съзнанието, че са част от дългата ислямска история и би трябвало да се впишат в нейното настояще и бъдеще, като съблюдават религиозните наставления. Чрез просветителни стратегии и разнообразни събития те са наставлявани да поддържат събратята си по вяра в ислямския свят и отвън него, както и ползите на исляма като цяло.
Предизвикателствата на настъпващата модерност основават три съществени течения в отношението на мюсюлманите (в частност на арабите) към актуалния свят : наклонност за връщане към корените и отменяне на модерността (характерна за всички ислямски течения - " Мюсюлмански братя ", Ансар ал-Сунна); приемане на модерността и заимстване от западната мисъл (Таха Хюсеин, Салама Муса и др.); и умерената наклонност, която балансира сред първите две (Хайрудин ал-Туниси и др.).
Интересно е обаче, че теченията, които отхвърлят модерността, одобряват умерено нейните софтуерни произведения и артикули и не изпитват разстройване да ги употребяват, въпреки преди години да съществуваха значително съмнения и в това отношение.
Резултатите от посоченото нагоре изследване демонстрират, че в интервала 2018-2022 година в редица страни се е нараснал броят на хората, които четат или слушат религиозни текстове всеки ден. Значителен растеж на пълнолетните жители, които четат или слушат Корана ежедневно, се следи в Мароко (+19 процентни пункта), Тунис (+13 пункта), Палестина (+11 пункта), Ливан (+7 пункта), Судан (+5 пункта) и Алжир (+4 пункта).
Четенето на религиозни текстове се е нараснало доста измежду младежите в Тунис (22 процентни пункта), Мароко (18 пункта), Алжир (13 пункта), Судан (6 пункта), Йордания (5 пункта) и Ливан (4 пункта). Това значи, че измежду жителите в района - изключително измежду младежите - се е нараснал броят на тези, които имат интерес към религията и религиозните практики.
Милиони мюсюлмани по света са под непрекъснатото влияние на проповедници и религиозни коментатори, предавани в онлайн пространството проповеди и уеб сайтове на улеми, т.е. богослови, които се изявяват в ислямските обществени медии. Тези огромни общности са плодородна и признателна аудитория, доколкото не са в положение сами да вдървен религиозната теория, нито да отстояват аргументирано другите ислямски постулати и разпореждания, както и всекидневната им проекция в живота на хората. Те не могат да показват даже отзиви и множеството от тях ползват автоматизирано религиозните условия дори когато са наясно, че постулатите биха сложили психическа преграда сред тях и немюсюлманите, че биха основали напрежения. Има и мюсюлмани обаче, които избират да пренебрегват наредбите на исляма, въпреки че по този метод влизат във вътрешна колизия, която може да бъде предизвикана най-много при допир с ревностните религиозни практики от страна на единоверците им.
Светът през днешния ден е отворен към всички и тази настройка влиза в изострен спор с вярванията на затворените религиозни общности. Съвременният свят се характеризира с комуникативност, а обичайните ислямски общества действат въз основата на религиозните канони, обричащи ги на изолираност. Всъщност множеството религиозни разкази в исляма (в рамките на най-големите му течения - сунитско и шиитско) са зародили като отражение на действителните спорове на самия ислямски свят с неговите външни врагове. Следвайки ги праволинейно, днешният мохамеданин може да бъде инфектиран с фанатизъм, пренасяйки в днешната реалност драматизма на отминали столетия. Обратно, тези мюсюлмани, които възприемат обкръжаващия свят по-обективно и не са индоктринирани, избират всекидневно междинния път, лъжейки себе си или другите.
Във всеки случай проучването на ислямското религиозно завещание с неговата комплицирана догматика и исторически катаклизми надали би могло да даде ключа към верния прочит на съвремието. При това става дума за богословската литература, създавана в течение на епохи, а не за основополагащите ранни религиозни трактати.
Интересни са също резултатите от изследването на Дейвид Полок, откривател от Вашингтонския институт, в което създателят се концентрира върху политическата интензивност в страните от Близкия изток. Проучването демонстрира какви са главните трендове и настройки на публичното мнение в мюсюлманските страни във връзка с исляма и възходящите джихадистки течения. То е извършено в арабски и африкански страни, в които живеят мюсюлмани, и демонстрира, че ИДИЛ, Ал Кайда и други джихадистки организации се радват в действителност на ниска социална поддръжка.
В арабските страни равнището на тази поддръжка не надвишава скромните 2-5% (Египет, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства и Палестина). По същия метод Хизбула записва удивително бърз спад на известността си, достигайки 10-15% поддръжка главно измежду шиитската общественост в Ливан. Дори Хамас губи поддръжка в някои арабски страни, изключително в Египет, само че и в района на Персийския залив. Огромното болшинство в огромните арабски общества - към 95%, гледа негативно на ИДИЛ. Това са в действителност доказани данни от изследвания, проведени и извършени от създателя през септември 2014 година, юни 2015 година и септември 2015 година
Всичко това не значи, че посочените нагоре общности, които са най-вече сунитски, отхвърлят всички джихадистки организации. Движението " Мюсюлмански братя " да вземем за пример към момента получава позитивни оценки от към една трета от аудиторията в изследваните страни, даже в тези, в които е неразрешено. Тези спорни възгледи ускоряват достоверността на резултатите и удостоверяват слабата поддръжка на арабското общество за организации като ИДИЛ.
Но нейното съвсем всеобщо отменяне не значи, че болшинството араби са подготвени да одобряват една религиозна " промяна " в исляма . На въпроса приемате ли по-умерен, търпелив и съвременен ислям едвам една пета от интервюираните в Египет, Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт дават отговор позитивно. Въпреки другите трендове, несъгласия и съмнения ИДИЛ отблъсква даже консервативното мюсюлманско болшинство в посочените четири страни.
Скорошно изследване на публичното мнение в Турция сподели, че поддръжката за ИДИЛ там е 8%. Проучвания на френски и английски мюсюлмани дават доста по-високи стойности - към 25%, само че тяхната надеждност е съмнителна, доколкото е съвсем невероятно да се получат точни данни за мюсюлманското население в Западна Европа. Анкета на Pew Research Center, извършена в Пакистан напролет на 2015 година, разкрива, че 62% от хората там нямат нито позитивно, нито негативно отношение към ИДИЛ. Вероятно тези данни отразяват комбинацията сред същинско незнание и нежеланието да се дава отговор на сходни запитвания, както постоянно се случва при пакистански изследвания на публичното мнение.
Що се отнася до Африка, данните от надеждно изследване на Pew Center от предходната година демонстрират, че поддръжката за ИДИЛ или за групи, свързани с Ал Кайда, е по-висока измежду мюсюлманите там, близо 20% - в Нигерия, Сенегал и Буркина Фасо. Според същото изследване минимум 20% от мюсюлманите в Нигерия симпатизират на Боко Харам. Разбира се, сходна особеност е извънредно тревожна.
Светът се промени по изумителен метод през последните два века, стремглави промени настъпиха както в материалния, по този начин и в духовно-интелектуалния живот - институции, политически системи, закони, метод на живот. Ислямският свят е също част от нашата актуалност, колкото и да я отхвърля в името на това да резервира своята уединена еднаквост. Той няма друга алтернатива с изключение на смяната - дали по своя воля, или по нужда. Все още обаче религиозното завещание на мюсюлманите е непроменлива константа. В това отношение те не са се поучили от сполучливата рационализация на християнството по пътя на мъчителни, само че нужни промени от Просвещението до наши дни.
Темата за промяната в исляма е към момента табу. Това обрича мюсюлманите на модели на взаимоотношение с останалите религии и вътре в ислямския свят, които имат хилядолетна отминалост. Наложеното безмълвие по този въпрос единствено отсрочва проблемите в името на криворазбраната " дипломатичност " и съблюдаване на неписаното предписание да не бъдат ядосани непреклонните радетели на ортодоксалната теория.
Въпреки това положителната вест е, че множеството мюсюлмани отхвърлят най-насилствените, екстремистки джихадистки идеологии. От друга страна, не толкоз положителната вест е, че множеството от тях отхвърлят дружно с това напъните за преосмисляне на исляма по нов, сдържан, търпелив и актуален метод. Разбира се, проучването на публичното мнение надалеч не е безукорен знак, без значение дали става дума за държавни политики или за самостоятелно държание. Въпреки това те дават информация за евентуалните закани, свързани с джихадистката идеология, и наличните благоприятни условия за противопоставяне.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ