Историята на 23 юли 1942 година остава една от най-мрачните

...
Историята на 23 юли 1942 година остава една от най-мрачните
Коментари Харесай

Мръсните тайни на BG историята: Предател ли е Никола Вапцаров?

Историята на 23 юли 1942 година остава една от най-мрачните страници в българския летопис. По обед Военно-полевият съд с ръководител Игнат Младенов произнася тежките присъди по дело 585/1942 година Подсъдимите са Георги Минчев, Никола Вапцаров, Антон Иванов и Петър Богданов. Към тях се причисляват Антон Попов и Атанас Романов. Всички те получават смъртно наказване посредством разстрел. Изпълнението на присъдата е същата вечер в 21:30 часа на гарнизонното стрелбище.

От този миг стартират легендите, които вълнуват обществото и до през днешния ден. Въпросите за измяната и героичния облик на Вапцаров остават обект на разногласия. Мнозина подозират поета в съдействие с тогавашната полиция. Следствието обаче не дава безапелационни доказателства за сходно изказване. За да разберем истината, би трябвало да проследим хронологията на арестите и естеството на направените признания.

На 23 юли 1942 година Военно-полевият съд издава шест смъртни присъди за антидържавна и подривна активност.

Разплитането на конспирацията стартира месеци по-рано. Първият задържан е Георги Иванов Минчев. Той попада в ръцете на полицията на 4 февруари 1942 година в град Казанлък. След 22 дни на интензивни разпити, той е конвоиран до Дирекцията на полицията в София. Никола Вапцаров и Атанас Романов са арестувани на 4 март. По-късно в ареста попадат Иван Масларов и Антон Попов. Петър Богданов е задържан на 25 април. Антон Югов, прочут с псевдонима Дончо, съумява да избегне първичните удари на властта.

Държавна сигурност работи извънредно методично под управлението на Никола Гешев. Полицията проучва събраните данни и сформира пет подробни схеми на конспирацията. В началото обвинените са единствено в периферията на организацията. Постепенно следователите доближават до ядрото на Военноподривната комисия на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Разпитите на Георги Минчев се оказват решаващи за триумфа на полицията.

Георги Минчев е първият задържан, който разкрива пред полицията основни незаконни явки и лица от централното управление.

Показанията на Никола Вапцаров са измежду най-дългите в делото. Той приказва доста, само че споделя обстоятелства, които полицията към този момент знае от Георги Минчев. Минчев към този момент е описал в детайли членовете на Централния комитет. Той е показал лица с псевдонимите „ Дончо “ и „ Черньо “. Това е точно Антон Танев Гошев, който по-късно заема високи държавни постове. Минчев разказва и „ Лозан “, което е псевдонимът на самия Вапцаров.

Вапцаров признава ролята си в по този начин наречената „ специфична работа “. Той разказва срещите си с „ Васил “, който в действителност е полковникът от Червената войска Цвятко Радойнов. Полицията обаче към този момент има информация за Радойнов от други източници. Подводничарят Васил Додов е дал подробни показания още през есента на миналата година. Той разпознава Радойнов по фотография и показва неговия генезис от Енинско.

В своите показания Вапцаров разказва пътуванията си до Варна в края на 1941 година и началото на 1942 година Той споделя за срещи с другари от Военноморското учебно заведение и вечери в заведения за хранене. Текстът му е по-скоро белетристичен и не съдържа съответни имена на незаконни дейци, които да са непознати за органите. Поетът се показва като родолюбец, който има вяра в успеха на Съюз на съветските социалистически републики и не приема формалната политика на България.

Във Варна по това време работят комплицирани шпионски мрежи. Една от основните фигури е Антон Макаров-Прудкин. Той е морски капитан и съветски сътрудник с дълга история. Прудкин е създател на атентата в кино „ Одеон “ през 1920 година и е превозвал евреи до Палестина. Неговата четвърта смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 година Подобни комплицирани ориси на шпиони и патриоти постоянно се преплитат в историята, както е и при военачалник Владимир Заимов.

Никола Вапцаров е получавал суми сред 1000 и 5000 лв. за своята незаконна активност в интерес на партията.

Финансирането на незаконната активност идва главно от Москва. Доклад на Държавна сигурност от края на 1941 година разкрива финансовите механизми. Месечната дотация възлиза на внушителните 850 000 лв.. Парите идват посредством куриери и търговски компании. Партията употребява тези средства за закупуване на оръжие, образуване на саботажи и поддържане на незаконния уред. Вапцаров признава, че е получавал заплащане за своята техническа роля.

Месечната дотация от Москва за прехрана на подривната активност в България е възлизала на 850 000 лв..

Вапцаров дава забавни политически пояснения пред следователите. Той твърди, че неговата битка не е за руска власт.

Нашата задача е не да се борим за руска или комунистическа България, а за демократическа България.

Той даже декларира подготвеност за поддръжка на формалното държавно управление и царя. Това би се случило, в случай че те поведат народа в битка за национална самостоятелност.

Ще спомагаме за обединяването на всички национални сили в България, без разлика на убеждения и класа за национална самостоятелност.

В показанията си Вапцаров разказва физическите черти на своите съратници. За Антон Югов той дава следното изложение:

Той е 42-годишен, слаб, къдрава коса, има и златни зъби.

За Трайчо Костов, който назовава „ Спас “, поетът споделя, че има арменска физиономия и носи очила. Описва и „ Стария “ (Антон Иванов) като наедрял мъж с бели коси и басов глас. За разлика от Вапцаров, Трайчо Костов и Иван Масларов отхвърлят безусловно всичко. Техните показания са едвам по една страница и не съдържат никакви самопризнания за виновност.

Никола Вапцаров твърди пред полицията, че неговата цел е демократична България и национална самостоятелност.

Случаят с Никола Вапцаров остава комплициран възел от обстоятелства, идеология и персонална драма. Документите демонстрират човек, който приказва доста пред полицията, само че рядко разкрива информация, която към този момент не е в ръцете на Никола Гешев. Неговата орис приключва трагично, трансформирайки го в един от най-обсъжданите облици в актуалната ни история.

Източник: paragraph.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР