Капитан Димитър Списаревски е знакова фигура в историята на българската

Капитан Димитър Списаревски е знакова фигура в историята на българската военна авиация освен поради осъществения на 20 декември 1943 година въздушен таран, само че и като представител на поколението млади летци, които построяват актуалната българска авиация в навечерието на Втората международна война. Това сподели за Българска телеграфна агенция уредникът в Регионалния исторически музей – Добрич Цветан Сашев.

По думите му Списаревски принадлежи към поколението водачи, родени сред 1915 и 1921 година, които стартират своя път след рестриктивните мерки, наложени на България с Ньойския контракт. След 1935 година точно тези млади летци стават основата, върху която се построяват новите български Военновъздушни сили.

„ Това са били хора, които са обичали да летят. Авиацията е била тяхна пристрастеност, само че ориста ги слага в извънредно екстремални условия по време на Втората международна война “, уточни Сашев. По думите му в интервала 1943 – 1944 година умират десетки български летци, а въздушният таран на Списаревски се трансформира в знак на саможертвата в отбрана на родината.

Историкът означи, че подвигът на добричлията провокира интерес и отвън България, а след гибелта му е необятно отразен в тогавашния щемпел и радиопредавания. По думите му уважението към Списаревски не отслабва и след измененията през 1989 година, когато негови сътрудници летци не престават да разпространяват паметта му. „ До последния си мирис поредност летци не престават да приказват с почитание и почит за него. Дори националният клуб, който основават ветераните, носи неговото име “, сподели Сашев.

Според него животът на капитан Списаревски към този момент е в детайли проучен – от раждането му в Добрич през 1916 година, през насилственото преселване на фамилията след окупацията на Южна Добруджа, до образованието му във Военното учебно заведение и службата му като унищожителен водач. Тази фамилна история е показателна за ориста на доста българи, напуснали родните си места след 1919 година и почнали нов живот в рамките на свободна България.

Сашев акцентира, че поколението на Списаревски е възпитавано в мощно възприятие за дълг към страната. По време на въздушните боеве над София българските летци неведнъж се изправят против неведнъж надминаващ ги съперник. „ Няма нито един случай на български водач, който да се откаже да излети “, сподели той и добави, че доста от младите летци влизат в пердах съвсем без военен опит, защото българската авиация към момента е в развой на организационно създаване.

По думите на Сашев спомените на съвременниците разказват Списаревски като прочувствен и съдбоносен човек, който постоянно заставал на страната на по-слабите. „ Над всичко за него е била България и задачата да пази своите сънародници “, съобщи историкът.

Регионалният исторически музей – Добрич продължава да търси сведения и за други летци, свързани с Добруджа. До момента са възобновени биографиите на няколко водачи, чиито ориси дълго време са оставали незнайни, защото доста от тях умират млади и не оставят наследници. Според Сашев тези изследвания оказват помощ да бъде разказана историята нацяло потомство млади български летци, чийто живот е пресечен от войната.

Историкът означи още, че екипът на музея продължава да открива нови документи и свидетелства и се надява да възвърне историите и на летци, взели участие в защитата на София, които са оживели, само че чиито имена с времето са потънали в давност. Според него точно персоналните образци на тези хора са скъпи за съхраняването на историческата памет и военните обичаи на България.

ще означи 110 години от рождението на капитан Димитър Списаревски с възпоменателна стратегия под надпис „ 110 минути памет за Списаревски “ през днешния ден от 17:30 часа.