"Познатото зло"? Какво следва след преизбирането на Ердоган начело на Турция
Анализът е препубликуван от
Изборите в прилежаща Турция създадоха категоричен резултат. Реджеп Тайип Ердоган остава президент (поне) още един мандат. Може доста да се приказва и разисква кои са аргументите за неговата поредна победа и за какво обединената съпротива не надви. Но едно е явно: турската страна и отсега нататък ще се ръководи с твърда ръка и съвсем еднолично.
Какво следва за Турция, вътрешнополитическите процеси в нея и връзките с външния свят?
Икономическите проблеми
Основният проблем на Ердогановата власт е стопанската система. Инфлацията в Турция остава извънредно висока. Нивата все още са към 40% на годишна основа. В седмицата след изборите доларът мина психическата граница от 20 лири. Един от първите ходове на избрания отново президент беше да върне назад в ръководството Мехмет Шимшек, прочут като финансов министър в предходни държавни управления на Ердогановата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и ползващ се с известност на способен технократ.
Новият шеф на централната банка е Хафизе Гайе Еркан, която има дългодишен стаж в банковия бранш в Съединени американски щати, а също така и докторат от Принстънския университет. Тези назначения са поръчка за завой към по-конвенционална парична политика, в това число внезапно повдигане на лихвите. Очаква се, че на 22 юни централната банка ще увеличи главният % от 8.5% до най-малко 17%.
Ердоган назначи жена с управителен опит в Съединени американски щати отпред на централната банка
Подобно решение е индикация, че най-малко в кратковременен проект Ердоган е приел да делегира власт. Досега лихвите бяха държани на ниски нива основно заради неговото разбиране, че повдигането им ще усили и инфлацията (всъщност всеки учебник по макроикономика споделя тъкмо противоположното - стягането на паричната политика води до преодоляване на растежа на цените).
Стабилизирането на лирата и спадът на инфлацията ще са добър сигнал към задграничните вложители, защото Турция обичайно е подвластна от финансиране извън. То ще помогне и на жителите, чиито приходи ще спрат да се обезценяват с досегашния напрегнат ритъм. Но цената ще е по-нисък напредък на брутния вътрешен артикул (БВП). Турция ще би трябвало да затегне и фискалната си политика (дефицитът за 2023 година се чака да е в размер 4.5% БВП). Което пък значи, че доста от предизборните обещания няма да се осъществят или най-малко не в цялостен размер.
Това слага под въпрос до каква степен ще оцелее досегашната уредба. Не би изненадало никого, в случай че в недалечно бъдеще Ердоган още веднъж поеме паричната политика в режим на ръчно ръководство и наложи своето схващане, уволнявайки Шимшек и Еркан. И всичко да продължи отново както досега - ниски лихви, намаляване на лирата, търсене на финансова помощ от страна на страните в Залива, Русия (през разсрочване на отговорности по енергийните доставки) и Китай.
Политическите съперници
Във вътрешнополитически проект сюжетът наподобява пределно явен. Президентът ще направи всичко по силите си, с цел да си възвърне Истанбул и Анкара на локалните избори пролетта на 2024 година Срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, изтъкнат член на най-голямата опозиционна мощ - Републиканско-народната партия (РНП) и евентуален правоприемник на сегашния водач Кемал Кълъчдароглу, беше предявен обвинителен акт за заграбване на публични средства. Заплашва го затвор и отнемане право да взе участие в политиката.
Имамоглу към този момент има една наказателна присъда (за засегнатост на Висшия изборен съвет), която сега апелира. Твърде евентуално е Истанбул да получи и.д. кмет, назначен от Ердоган, който да провежда изборите през пролетта.
Ново дело, заплашващо политическото му бъдеще, стартира против кмета на Истанбул
На този избор е извънредно подозрително, че гласоподавателите на прокюрдстката Партия за народна власт на народите (ПДН), които наклониха везните в интерес на Имамоглу през 2019 година, ще поддържат РНП. Обявената за терористична организация Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) разгласи завършек на примирието с турската страна. Това ще разреши на Ердоган да разиграе още веднъж националистическата карта, както направи на неотдавнашните президентски и парламентарни избори. РНП ще бъде принудена да заеме твърда позиция по кюрдския въпрос и да се разграничи от ПДН. Същото важи за Добрата партия на Мерал Акшенер, която партнира на РНП в границите на към този момент разпадналата се опозиционна коалиция.
Връщането на Истанбул, а може би и Анкара, към ПСР ще деморализира в допълнение опозицията. Една част от нея нищо чудно и да бъде купена и асимилирана от Ердоган. От друга страна, както и в България, преодоляването на огромни градски средища води със себе си преразпределение на финансови и други запаси към бизнес клиентелата към ръководещата партия. Не на последно място към вездесъщия строителен отрасъл, чиито близки връзки с Ердоган са общоизвестни.
Външната политика
В турската външна политика надали ще настъпят основни промени. Ердоган ще продължи да балансира сред Запада и Русия във връзка с войната в Украйна. Украинските военни сили ще употребяват турско оръжие, а Турция ще внася огромни количества съветски газ и от ден на ден съветски необработен нефт (на цени с огромна отстъпка). Неслучайно предходната година вносът от Русия се удвои. Ердоган ще лобира по всякакъв начин за обновяване на така наречен зърнена договорка, по чиято мощ Украйна реализира експорт на аграрни артикули през Черно море. Споразумението, реализирано с посредничеството на Организация на обединените нации, изтича на 17 юли. Също по този начин Турция разчита на Русия като посредник в процеса на нормализиране на връзките си с режима на Башар ал-Асад в Сирия.
Големият въпрос е дали Ердоган ще вдигне турското несъгласие за присъединението на Швеция към НАТО. Приключването на изборите му дават по-голяма независимост на придвижване по тази тематика. При това Съединени американски щати оферират и договорка - одобрение на продажбата на изтребители F-16, транзакция със стойност 20 милиарда щ.д., която сега е блокирана от Конгреса. В момента текат пазарлъците по въпроса, като водеща роля играе новоназначеният министър на външните работи Хакан Фидан, доверено лице на Ердоган и доскорошен началник на разследващата работа на Турция (МИТ). Но наподобява няма да бъде реализирана договореност до срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли.
Турция няма да пусне Швеция в НАТО, в случай че не спре антитурските митинги, сподели Ердоган
Русия се завръща на БалканитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не се чака и каквото и да е разбъркване в връзките с Европейския съюз (ЕС). Ако беше пристигнала на власт опозицията и бяха освободени политически пандизчии, сигурно щяхме да станем очевидци на самобитен пробив. Например договаряния за надграждане на Митническия съюз, който дефинира комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Анкара. Но с Ердоган отпред взаимоотношенията още веднъж ще се вземат решение на парче. Догодина следва възможното възобновяване на така наречен договорка за бежанците, реализирана през 2016 година Вероятно Турция ще получи финансиране за предстоящ интервал, което да подкрепи близо четирите милиона сирийски бежанци на нейна територия.
Можем да бъдем сигурни, че България ще бъде измежду страните-членки на Европейски Съюз, които ще поддържат ново съглашение. Заедно с това, София ще продължава да разчита на Анкара за доставките на природен газ след споразуменито подписано от " Булгаргаз " и турската национална компния БОТАШ. Който и да е на власт в България идните пет години, щеш не щеш ще би трябвало да поддържа партньорски връзки с Ердоган.
Новият мандат на Ердоган ще ускори доста негативни трендове в Турция. Но няма да докара до цялостен раздор със Запада. За доста членки на НАТО и Европейски Съюз Ердоган си остава " познатото зло ". Така ще е и отсега нататък.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Изборите в прилежаща Турция създадоха категоричен резултат. Реджеп Тайип Ердоган остава президент (поне) още един мандат. Може доста да се приказва и разисква кои са аргументите за неговата поредна победа и за какво обединената съпротива не надви. Но едно е явно: турската страна и отсега нататък ще се ръководи с твърда ръка и съвсем еднолично.
Какво следва за Турция, вътрешнополитическите процеси в нея и връзките с външния свят?
Икономическите проблеми
Основният проблем на Ердогановата власт е стопанската система. Инфлацията в Турция остава извънредно висока. Нивата все още са към 40% на годишна основа. В седмицата след изборите доларът мина психическата граница от 20 лири. Един от първите ходове на избрания отново президент беше да върне назад в ръководството Мехмет Шимшек, прочут като финансов министър в предходни държавни управления на Ердогановата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) и ползващ се с известност на способен технократ.
Новият шеф на централната банка е Хафизе Гайе Еркан, която има дългодишен стаж в банковия бранш в Съединени американски щати, а също така и докторат от Принстънския университет. Тези назначения са поръчка за завой към по-конвенционална парична политика, в това число внезапно повдигане на лихвите. Очаква се, че на 22 юни централната банка ще увеличи главният % от 8.5% до най-малко 17%.
Ердоган назначи жена с управителен опит в Съединени американски щати отпред на централната банка Подобно решение е индикация, че най-малко в кратковременен проект Ердоган е приел да делегира власт. Досега лихвите бяха държани на ниски нива основно заради неговото разбиране, че повдигането им ще усили и инфлацията (всъщност всеки учебник по макроикономика споделя тъкмо противоположното - стягането на паричната политика води до преодоляване на растежа на цените).
Стабилизирането на лирата и спадът на инфлацията ще са добър сигнал към задграничните вложители, защото Турция обичайно е подвластна от финансиране извън. То ще помогне и на жителите, чиито приходи ще спрат да се обезценяват с досегашния напрегнат ритъм. Но цената ще е по-нисък напредък на брутния вътрешен артикул (БВП). Турция ще би трябвало да затегне и фискалната си политика (дефицитът за 2023 година се чака да е в размер 4.5% БВП). Което пък значи, че доста от предизборните обещания няма да се осъществят или най-малко не в цялостен размер.
Това слага под въпрос до каква степен ще оцелее досегашната уредба. Не би изненадало никого, в случай че в недалечно бъдеще Ердоган още веднъж поеме паричната политика в режим на ръчно ръководство и наложи своето схващане, уволнявайки Шимшек и Еркан. И всичко да продължи отново както досега - ниски лихви, намаляване на лирата, търсене на финансова помощ от страна на страните в Залива, Русия (през разсрочване на отговорности по енергийните доставки) и Китай.
Политическите съперници
Във вътрешнополитически проект сюжетът наподобява пределно явен. Президентът ще направи всичко по силите си, с цел да си възвърне Истанбул и Анкара на локалните избори пролетта на 2024 година Срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, изтъкнат член на най-голямата опозиционна мощ - Републиканско-народната партия (РНП) и евентуален правоприемник на сегашния водач Кемал Кълъчдароглу, беше предявен обвинителен акт за заграбване на публични средства. Заплашва го затвор и отнемане право да взе участие в политиката.
Имамоглу към този момент има една наказателна присъда (за засегнатост на Висшия изборен съвет), която сега апелира. Твърде евентуално е Истанбул да получи и.д. кмет, назначен от Ердоган, който да провежда изборите през пролетта.
Ново дело, заплашващо политическото му бъдеще, стартира против кмета на Истанбул На този избор е извънредно подозрително, че гласоподавателите на прокюрдстката Партия за народна власт на народите (ПДН), които наклониха везните в интерес на Имамоглу през 2019 година, ще поддържат РНП. Обявената за терористична организация Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) разгласи завършек на примирието с турската страна. Това ще разреши на Ердоган да разиграе още веднъж националистическата карта, както направи на неотдавнашните президентски и парламентарни избори. РНП ще бъде принудена да заеме твърда позиция по кюрдския въпрос и да се разграничи от ПДН. Същото важи за Добрата партия на Мерал Акшенер, която партнира на РНП в границите на към този момент разпадналата се опозиционна коалиция.
Връщането на Истанбул, а може би и Анкара, към ПСР ще деморализира в допълнение опозицията. Една част от нея нищо чудно и да бъде купена и асимилирана от Ердоган. От друга страна, както и в България, преодоляването на огромни градски средища води със себе си преразпределение на финансови и други запаси към бизнес клиентелата към ръководещата партия. Не на последно място към вездесъщия строителен отрасъл, чиито близки връзки с Ердоган са общоизвестни.
Външната политика
В турската външна политика надали ще настъпят основни промени. Ердоган ще продължи да балансира сред Запада и Русия във връзка с войната в Украйна. Украинските военни сили ще употребяват турско оръжие, а Турция ще внася огромни количества съветски газ и от ден на ден съветски необработен нефт (на цени с огромна отстъпка). Неслучайно предходната година вносът от Русия се удвои. Ердоган ще лобира по всякакъв начин за обновяване на така наречен зърнена договорка, по чиято мощ Украйна реализира експорт на аграрни артикули през Черно море. Споразумението, реализирано с посредничеството на Организация на обединените нации, изтича на 17 юли. Също по този начин Турция разчита на Русия като посредник в процеса на нормализиране на връзките си с режима на Башар ал-Асад в Сирия.
Големият въпрос е дали Ердоган ще вдигне турското несъгласие за присъединението на Швеция към НАТО. Приключването на изборите му дават по-голяма независимост на придвижване по тази тематика. При това Съединени американски щати оферират и договорка - одобрение на продажбата на изтребители F-16, транзакция със стойност 20 милиарда щ.д., която сега е блокирана от Конгреса. В момента текат пазарлъците по въпроса, като водеща роля играе новоназначеният министър на външните работи Хакан Фидан, доверено лице на Ердоган и доскорошен началник на разследващата работа на Турция (МИТ). Но наподобява няма да бъде реализирана договореност до срещата на върха на НАТО във Вилнюс на 11-12 юли.
Турция няма да пусне Швеция в НАТО, в случай че не спре антитурските митинги, сподели Ердоган Не се чака и каквото и да е разбъркване в връзките с Европейския съюз (ЕС). Ако беше пристигнала на власт опозицията и бяха освободени политически пандизчии, сигурно щяхме да станем очевидци на самобитен пробив. Например договаряния за надграждане на Митническия съюз, който дефинира комерсиалните връзки сред Европейски Съюз и Анкара. Но с Ердоган отпред взаимоотношенията още веднъж ще се вземат решение на парче. Догодина следва възможното възобновяване на така наречен договорка за бежанците, реализирана през 2016 година Вероятно Турция ще получи финансиране за предстоящ интервал, което да подкрепи близо четирите милиона сирийски бежанци на нейна територия.
Можем да бъдем сигурни, че България ще бъде измежду страните-членки на Европейски Съюз, които ще поддържат ново съглашение. Заедно с това, София ще продължава да разчита на Анкара за доставките на природен газ след споразуменито подписано от " Булгаргаз " и турската национална компния БОТАШ. Който и да е на власт в България идните пет години, щеш не щеш ще би трябвало да поддържа партньорски връзки с Ердоган.
Новият мандат на Ердоган ще ускори доста негативни трендове в Турция. Но няма да докара до цялостен раздор със Запада. За доста членки на НАТО и Европейски Съюз Ердоган си остава " познатото зло ". Така ще е и отсега нататък.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ