Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен ред
Анализът е препубликуван от
Европейският парламент гласоподава за присъединението на Европейски Съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба (ИК). Парламентът я ратифицира на 10 март 2023 година От това следва, че обособени детайли от нея стават наложителни за страните членки.
Европарламентът поддържа присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба
Дали заради напъните на ГЕРБ сега да се показва като същинска европейска партия, или по друга причина, утвърждението на конвенцията от страна на Европейския парламент (ЕП) не създаде скандал в България. Не стана даже запаметяваща се вест. Превърна се главно в мотив позабравеният евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки да подсети за себе си, получавайки естрада в една от най-гледаните малките екрани.
Какво тъкмо е утвърдил Европейският парламент?
Още през 2016 година Европейската комисия предложи Европейски Съюз да се причисли към конвенцията, само че това не става заради съпротивата на шест страни членки, сред които и България. През 2021 година съдът на Европейски Съюз излезе с решение, по силата на което Европейски Съюз може да ратифицира Истанбулската спогодба с квалифицирано болшинство, само че по подобен метод, че единствено обособени нейни аспекти да са наложително използвани за страните членки. Именно в осъществяване на това решение е гласуването от 10 март.
Тематичните области от ИК, които са подложени на одобрение, са разграничени в две обособени гласувания. Това се постанова, защото съгласно Договора за действието на Европейски Съюз за Ирландия и Дания важат някои изключения, които вършат гласуването на част от предложенията безпредметно. А утвърждението е точно за да бъде синхронизирана с този контракт.
Първото гласоподаване визира не толкоз страните членки, колкото действието на европейските институции. Става дума за използването на ИК във връзка с разпоредбите за длъжностните чиновници на Европейски Съюз и изискванията за работа на другите чиновници на Съюза. С други думи, при работата на администрацията на Европейски Съюз да не се позволява принуждение, учредено на пола.
Второто гласоподаване (което не включва Ирландия и Дания) се отнася до правосъдното съдействие по въпросите на наказателното право, както и до убежището.
Що се отнася до наказателното право, става дума за това, че страните членки би трябвало да признават взаимно присъдите и правосъдните решения в региона на ИК, които издават, и полицейските органи на тези страни да си сътрудничат. За задачата Екологичен потенциал и Европейският съвет могат да открият минимални правила, които да се съблюдават, като се регистрират другите правни обичаи на обособените страни. Двете европейски институции могат и да одобряват ограничения, с които да насърчат страните членки да реализират предварителна защита.
По въпроса за убежището Екологичен потенциал одобри да има единни стандарти за даване на бежански статут, в това число в случаите, когато молбите за леговище се основават на пола. Също и лица, потърсили леговище на такова съображение, да не бъдат наложително връщани в страна, в която са изложени на риск.
Какво следва за България от тази ратификация?
След утвърждението на Истанбулската спогодба от Европейския парламент българските (както, несъмнено, и останалите) евродепутати и други чиновници в европейските институции няма да могат безнаказано да упражняват върху свои колежки и подчинени принуждение, учредено на обстоятелството, че те са дами. Не че сходно отношение беше задоволително и до момента, само че то към този момент ще бъде неприемливо и по силата на конвенцията.
Ако някой бъде наказан за домашно принуждение или принуждение към жена в някоя страна членка, той ще бъде считан за подобен и в България. Осъдените в България пък ще се признават за такива в целия Европейски Съюз (с уточнението, че тук не влизат Ирландия и Дания). Същото важи и за хората, във връзка с които има ограничения за отбрана от такова принуждение. Ако някой, който е разгласен за търсене да вземем за пример в Швеция поради тормоз върху някогашната си другарка, пристигна на отмора в Слънчев бряг, българските служители на реда ще би трябвало да спомагат на шведските си сътрудници за залавянето му.
Ако една жена от Афганистан или Иран кандидатства у нас за леговище на съображение, че в страната си няма право на обучение или на работа, или на свободно изложение, България ще би трябвало да се отнесе съществено към претекстовете ѝ. Същото важи да вземем за пример и за дамите, склонявани към насилствени бракове, подлагани на обрязване или застрашени от така наречен убийства на достойнството.
Как гласоподаваха българските евродепутати?
И на двата вота, свързани с ратификацията, българските евродепутати гласоподаваха по един и същи метод. За ратификацията бяха шестима - Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк и Искра Михайлова от парламентарната група " Обнови Европа " (представители на ДПС), Сергей Станишев и Елена Йончева от групата на социалистите и демократите (излъчени от Българска социалистическа партия, само че понастоящем в спор с партията под управлението на Корнелия Нинова) и Радан Кънев от Европейската национална партия (ДСБ). С " въздържал се " гласоподаваха двама - Асим Адемов и Андрей Новаков от Европейската национална партия (ГЕРБ).
Против ратификацията бяха още веднъж двама - Ангел Джамбазки от групата на европейските консерватори и реформисти (ВМРО-БНД) и Александър Йорданов от ЕНП (СДС). Последният прочее и при двете гласувания в началото попада в листата на въздържалите се, след това поправя вота си на " срещу ". Останалите 7 от общо 17-те български евродепутати не участваха в гласуването, въпреки някои от тях да участваха на съвещанието същия ден и да дадоха гласа си по други въпроси.
Какви са идващите стъпки и каква е драмата с Истанбулската спогодба?
След ратификацията от Европейския парламент от България се чака да се преценява с съответните аспекти от конвенцията, които стават наложителни за обособените страни. Няма обаче условие страните да хармонизират законодателството си в тази област, още по-малко да трансформират личните си правни обичаи.
Няма и насила върху България да ратифицира конвенцията. Евродепутати неведнъж приканват страната ни, както и Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, да я ратифицират, с цел да могат дамите в тези страни да получат цялата отбрана, планувана в нея. Решението дали това да стане обаче, принадлежи само на обособените страни. Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение не беше утвърдена от България и останалите изброени нагоре страни след целенасочена акция за демонизирането ѝ, чиито корени могат да се намерят както в съветската пропагандна машина, по този начин и в някои християнски фундаменталистки кръгове.
Основен мотив против конвенцията стана изопачаването на понятието " джендър ", включващо тези измерения на пола, които не се свеждат до биологията (например за какво до 40-те години на ХХ век розовият цвят се е свързвал с мъжествеността, а синият с женствеността, а през днешния ден е обратното). Тъй като обаче съществува и разбиране " джендър еднаквост " (дали идентичността на даден човек подхожда на пола, приписан му при раждане), което се отнася към транс хората, се тиражира внушението, че всичко, що е джендър, се свежда до това.
В допълнение, този агитационен език поставя знак на тъждество сред джендър еднаквост и полова ориентировка, да не приказваме за по-фини дистинкции като тези сред трансджендър, транссексуалност и трети пол. Затова и хомо-, и бисексуалните започнаха да бъдат наричани " джендъри ". А на организациите, които се борят с насилието над дами, им се лепна етикетът, че " желаят да узаконят третия пол ".
Струва ли си поради това дамите да не престават да бъдат убивани?
Към рецензия на насилиетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В член 4 от конвенцията прочее фактически се загатват понятията еднаквост, учредена на пола (тоест джендър идентичност), и полова ориентировка, с цел да се каже, че конвенцията важи и за носителите на тези дискриминационни признаци, наред с доста други. Но да не забравяме, че тя е отдадена на битката с насилието над дами и с домашното принуждение. В този смисъл целият писък по какъв начин с утвърждението ѝ ще се узакони " третият пол ", в действителност значи надали не едно - по-добре дамите да не престават да бъдат бити и убивани, в сравнение с отбраната, която получат те, да важи и за ЛГБТИ хората.
В България прочее правата на ЛГБТИ хората са предпазени и от Закона за отбрана от дискриминация, по силата на който е неразрешена дискриминирането на основата на полова ориентировка и на пол, като признакът " пол " включва и случаите на смяната му. Друг е въпросът в каква степен този закон работи.
А до момента в който България гордо и патриотично отхвърля да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, тъй като се бори с " джендъра ", една жена на седмица-две бива убивана от сегашен или някогашен брачен партньор или сътрудник.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Европейският парламент гласоподава за присъединението на Европейски Съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба (ИК). Парламентът я ратифицира на 10 март 2023 година От това следва, че обособени детайли от нея стават наложителни за страните членки.
Европарламентът поддържа присъединението на Европейски Съюз към Истанбулската спогодба Дали заради напъните на ГЕРБ сега да се показва като същинска европейска партия, или по друга причина, утвърждението на конвенцията от страна на Европейския парламент (ЕП) не създаде скандал в България. Не стана даже запаметяваща се вест. Превърна се главно в мотив позабравеният евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки да подсети за себе си, получавайки естрада в една от най-гледаните малките екрани.
Какво тъкмо е утвърдил Европейският парламент?
Още през 2016 година Европейската комисия предложи Европейски Съюз да се причисли към конвенцията, само че това не става заради съпротивата на шест страни членки, сред които и България. През 2021 година съдът на Европейски Съюз излезе с решение, по силата на което Европейски Съюз може да ратифицира Истанбулската спогодба с квалифицирано болшинство, само че по подобен метод, че единствено обособени нейни аспекти да са наложително използвани за страните членки. Именно в осъществяване на това решение е гласуването от 10 март.
Тематичните области от ИК, които са подложени на одобрение, са разграничени в две обособени гласувания. Това се постанова, защото съгласно Договора за действието на Европейски Съюз за Ирландия и Дания важат някои изключения, които вършат гласуването на част от предложенията безпредметно. А утвърждението е точно за да бъде синхронизирана с този контракт.
Първото гласоподаване визира не толкоз страните членки, колкото действието на европейските институции. Става дума за използването на ИК във връзка с разпоредбите за длъжностните чиновници на Европейски Съюз и изискванията за работа на другите чиновници на Съюза. С други думи, при работата на администрацията на Европейски Съюз да не се позволява принуждение, учредено на пола.
Второто гласоподаване (което не включва Ирландия и Дания) се отнася до правосъдното съдействие по въпросите на наказателното право, както и до убежището.
Що се отнася до наказателното право, става дума за това, че страните членки би трябвало да признават взаимно присъдите и правосъдните решения в региона на ИК, които издават, и полицейските органи на тези страни да си сътрудничат. За задачата Екологичен потенциал и Европейският съвет могат да открият минимални правила, които да се съблюдават, като се регистрират другите правни обичаи на обособените страни. Двете европейски институции могат и да одобряват ограничения, с които да насърчат страните членки да реализират предварителна защита.
По въпроса за убежището Екологичен потенциал одобри да има единни стандарти за даване на бежански статут, в това число в случаите, когато молбите за леговище се основават на пола. Също и лица, потърсили леговище на такова съображение, да не бъдат наложително връщани в страна, в която са изложени на риск.
Какво следва за България от тази ратификация?
След утвърждението на Истанбулската спогодба от Европейския парламент българските (както, несъмнено, и останалите) евродепутати и други чиновници в европейските институции няма да могат безнаказано да упражняват върху свои колежки и подчинени принуждение, учредено на обстоятелството, че те са дами. Не че сходно отношение беше задоволително и до момента, само че то към този момент ще бъде неприемливо и по силата на конвенцията.
Ако някой бъде наказан за домашно принуждение или принуждение към жена в някоя страна членка, той ще бъде считан за подобен и в България. Осъдените в България пък ще се признават за такива в целия Европейски Съюз (с уточнението, че тук не влизат Ирландия и Дания). Същото важи и за хората, във връзка с които има ограничения за отбрана от такова принуждение. Ако някой, който е разгласен за търсене да вземем за пример в Швеция поради тормоз върху някогашната си другарка, пристигна на отмора в Слънчев бряг, българските служители на реда ще би трябвало да спомагат на шведските си сътрудници за залавянето му.
Ако една жена от Афганистан или Иран кандидатства у нас за леговище на съображение, че в страната си няма право на обучение или на работа, или на свободно изложение, България ще би трябвало да се отнесе съществено към претекстовете ѝ. Същото важи да вземем за пример и за дамите, склонявани към насилствени бракове, подлагани на обрязване или застрашени от така наречен убийства на достойнството.
Как гласоподаваха българските евродепутати?
И на двата вота, свързани с ратификацията, българските евродепутати гласоподаваха по един и същи метод. За ратификацията бяха шестима - Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк и Искра Михайлова от парламентарната група " Обнови Европа " (представители на ДПС), Сергей Станишев и Елена Йончева от групата на социалистите и демократите (излъчени от Българска социалистическа партия, само че понастоящем в спор с партията под управлението на Корнелия Нинова) и Радан Кънев от Европейската национална партия (ДСБ). С " въздържал се " гласоподаваха двама - Асим Адемов и Андрей Новаков от Европейската национална партия (ГЕРБ).
Против ратификацията бяха още веднъж двама - Ангел Джамбазки от групата на европейските консерватори и реформисти (ВМРО-БНД) и Александър Йорданов от ЕНП (СДС). Последният прочее и при двете гласувания в началото попада в листата на въздържалите се, след това поправя вота си на " срещу ". Останалите 7 от общо 17-те български евродепутати не участваха в гласуването, въпреки някои от тях да участваха на съвещанието същия ден и да дадоха гласа си по други въпроси.
Какви са идващите стъпки и каква е драмата с Истанбулската спогодба?
След ратификацията от Европейския парламент от България се чака да се преценява с съответните аспекти от конвенцията, които стават наложителни за обособените страни. Няма обаче условие страните да хармонизират законодателството си в тази област, още по-малко да трансформират личните си правни обичаи.
Няма и насила върху България да ратифицира конвенцията. Евродепутати неведнъж приканват страната ни, както и Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, да я ратифицират, с цел да могат дамите в тези страни да получат цялата отбрана, планувана в нея. Решението дали това да стане обаче, принадлежи само на обособените страни. Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение не беше утвърдена от България и останалите изброени нагоре страни след целенасочена акция за демонизирането ѝ, чиито корени могат да се намерят както в съветската пропагандна машина, по този начин и в някои християнски фундаменталистки кръгове.
Основен мотив против конвенцията стана изопачаването на понятието " джендър ", включващо тези измерения на пола, които не се свеждат до биологията (например за какво до 40-те години на ХХ век розовият цвят се е свързвал с мъжествеността, а синият с женствеността, а през днешния ден е обратното). Тъй като обаче съществува и разбиране " джендър еднаквост " (дали идентичността на даден човек подхожда на пола, приписан му при раждане), което се отнася към транс хората, се тиражира внушението, че всичко, що е джендър, се свежда до това.
В допълнение, този агитационен език поставя знак на тъждество сред джендър еднаквост и полова ориентировка, да не приказваме за по-фини дистинкции като тези сред трансджендър, транссексуалност и трети пол. Затова и хомо-, и бисексуалните започнаха да бъдат наричани " джендъри ". А на организациите, които се борят с насилието над дами, им се лепна етикетът, че " желаят да узаконят третия пол ".
Струва ли си поради това дамите да не престават да бъдат убивани?
В член 4 от конвенцията прочее фактически се загатват понятията еднаквост, учредена на пола (тоест джендър идентичност), и полова ориентировка, с цел да се каже, че конвенцията важи и за носителите на тези дискриминационни признаци, наред с доста други. Но да не забравяме, че тя е отдадена на битката с насилието над дами и с домашното принуждение. В този смисъл целият писък по какъв начин с утвърждението ѝ ще се узакони " третият пол ", в действителност значи надали не едно - по-добре дамите да не престават да бъдат бити и убивани, в сравнение с отбраната, която получат те, да важи и за ЛГБТИ хората.
В България прочее правата на ЛГБТИ хората са предпазени и от Закона за отбрана от дискриминация, по силата на който е неразрешена дискриминирането на основата на полова ориентировка и на пол, като признакът " пол " включва и случаите на смяната му. Друг е въпросът в каква степен този закон работи.
А до момента в който България гордо и патриотично отхвърля да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, тъй като се бори с " джендъра ", една жена на седмица-две бива убивана от сегашен или някогашен брачен партньор или сътрудник.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ