Мнозинството от магистратите искат промени в конституцията
Анализът е от страницата на Българския институт за правни начинания (БИПИ).
През лятото на 2019 година организация за маркетингови и социологически изследвания и разбори " Глобал Метрикс ", по поръчка на Български институт за правни начинания, организира проучване на тематика: " Нагласи на магистратите към основаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководителя на Върховния административен съд (ВАС). " Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна.
Основна цел на изследването беше да изследва настройките на магистратите по един от основните въпроси на правосъдната промяна. След постановяването на решението по делото " Колеви " през 2009 година от Европейския съд за правата на индивида
българската страна към момента не съумява да вкара ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор.
България продължава да бъде подложена на критика пo разнообразни мотиви от европейските институции, наблюдаващи осъществяването на решението. Критики имаше и в някои от отчетите по Механизма за съдействие и инспекция.
На 14 юни 2019 година министърът на правораздаването предложи промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), инкорпориращи такива и в Закона за правосъдната власт. Промените разказват процедура за краткотрайно премахване и предварително преустановяване на пълномощията на " тримата огромни " в правосъдната власт. В този смисъл проучването подчертава на три съществени въпроса:
1. Къде би трябвало да бъдат уредени измененията, свързани със основаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор?
2. Кой следва да притегля под наказателна отговорност и да повдига обвиняване на основния прокурор?
3. Необходими ли са промени в член 126, алинея 2 от конституцията във връзка с функционалностите на основния прокурор?
Отговорите на магистратите демонстрират разделяне в професионалната общественост. По отношение на първия въпрос (къде да бъдат уредени промените) множеството съдии считат, че това следва да бъде или в конституцията (43.2%), или в Закона за правосъдната власт (42%). Прокурорите, въпреки това, поддържат промени по-скоро в Закона за правосъдната власт (36.4%). 16.4% от тях са на мнение, че са нужни конституционни промени. Същевременно 1/4 от прокурорите смятат, че няма потребност от подобен механизъм, до момента в който на това мнение са едвам 4,5% от съдиите:
Пряко обвързван с горния въпрос е този за нуждата от въвеждане на подобен механизъм за ръководителите на висшите съдилища. Както е видно от графиката по-долу, съгласно 54.5% от съдиите и 49.1% от прокурорите, сегашните законови благоприятни условия за краткотрайно премахване и привличане под наказателна отговорност са задоволителни.Следва да се означи, че 41.8% от прокурорите считат, че е нужен нов механизъм и за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд:
Друг забавен резултат от проучването е отговорът на въпроса кой следва да притегля под наказателна отговорност и да повдига обвиняване на основния прокурор. Видно от графиката, няма ясно изразено желание. Съдиите и прокурорите са обединени в своята неустановеност коя институция би могла да бъде най-подходяща за това. Все отново, 40% от прокурорите считат, че това може да бъде комисия, формирана от прокурори от Върховната касационна прокуратура. Това е и единственият отговор, който съставлява опцията групов орган да бъде претрупан с тази извънредно характерна и сензитивна задача. Може да се допусна, че магистратите избират да се избегне вид, в който една-единствена персона ще бъде натоварена с този набор от пълномощия:
В подтекста на дискутираните промени за въвеждане на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор е подложен и въпросът за смяна на член 126, алинея 2 от конституцията във връзка с функционалностите на основния прокурор (главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори). Отговорите и тук демонстрират разграничение в мненията на съдии и прокурори, само че е видно, че 67% от съдиите и 54.5% от прокурорите са " за " такава смяна:
Проучването демонстрира потребността от задълбочена полемика измежду магистратите по този сензитивен за професионалната общественост въпрос. Може да се каже, че неналичието на сходен диалог се отразява в неуверените и разнородни отговори на съдии и прокурори. Предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс, показани по-рано тази година от министъра на правораздаването, са спорни и се нуждаят от причини и повече изясненост. Отговорът на въпроса за измененията в конституцията дава опция за тълкования, само че и ясно демонстрира, че нуждата от преразглеждане на позицията и функционалностите на основния прокурор е назряла.
През лятото на 2019 година организация за маркетингови и социологически изследвания и разбори " Глобал Метрикс ", по поръчка на Български институт за правни начинания, организира проучване на тематика: " Нагласи на магистратите към основаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор, ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководителя на Върховния административен съд (ВАС). " Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна.
Основна цел на изследването беше да изследва настройките на магистратите по един от основните въпроси на правосъдната промяна. След постановяването на решението по делото " Колеви " през 2009 година от Европейския съд за правата на индивида
българската страна към момента не съумява да вкара ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор.
България продължава да бъде подложена на критика пo разнообразни мотиви от европейските институции, наблюдаващи осъществяването на решението. Критики имаше и в някои от отчетите по Механизма за съдействие и инспекция.
На 14 юни 2019 година министърът на правораздаването предложи промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), инкорпориращи такива и в Закона за правосъдната власт. Промените разказват процедура за краткотрайно премахване и предварително преустановяване на пълномощията на " тримата огромни " в правосъдната власт. В този смисъл проучването подчертава на три съществени въпроса:
1. Къде би трябвало да бъдат уредени измененията, свързани със основаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор?
2. Кой следва да притегля под наказателна отговорност и да повдига обвиняване на основния прокурор?
3. Необходими ли са промени в член 126, алинея 2 от конституцията във връзка с функционалностите на основния прокурор?
Отговорите на магистратите демонстрират разделяне в професионалната общественост. По отношение на първия въпрос (къде да бъдат уредени промените) множеството съдии считат, че това следва да бъде или в конституцията (43.2%), или в Закона за правосъдната власт (42%). Прокурорите, въпреки това, поддържат промени по-скоро в Закона за правосъдната власт (36.4%). 16.4% от тях са на мнение, че са нужни конституционни промени. Същевременно 1/4 от прокурорите смятат, че няма потребност от подобен механизъм, до момента в който на това мнение са едвам 4,5% от съдиите:
Пряко обвързван с горния въпрос е този за нуждата от въвеждане на подобен механизъм за ръководителите на висшите съдилища. Както е видно от графиката по-долу, съгласно 54.5% от съдиите и 49.1% от прокурорите, сегашните законови благоприятни условия за краткотрайно премахване и привличане под наказателна отговорност са задоволителни.Следва да се означи, че 41.8% от прокурорите считат, че е нужен нов механизъм и за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд:
Друг забавен резултат от проучването е отговорът на въпроса кой следва да притегля под наказателна отговорност и да повдига обвиняване на основния прокурор. Видно от графиката, няма ясно изразено желание. Съдиите и прокурорите са обединени в своята неустановеност коя институция би могла да бъде най-подходяща за това. Все отново, 40% от прокурорите считат, че това може да бъде комисия, формирана от прокурори от Върховната касационна прокуратура. Това е и единственият отговор, който съставлява опцията групов орган да бъде претрупан с тази извънредно характерна и сензитивна задача. Може да се допусна, че магистратите избират да се избегне вид, в който една-единствена персона ще бъде натоварена с този набор от пълномощия:
В подтекста на дискутираните промени за въвеждане на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на основния прокурор е подложен и въпросът за смяна на член 126, алинея 2 от конституцията във връзка с функционалностите на основния прокурор (главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори). Отговорите и тук демонстрират разграничение в мненията на съдии и прокурори, само че е видно, че 67% от съдиите и 54.5% от прокурорите са " за " такава смяна:
Проучването демонстрира потребността от задълбочена полемика измежду магистратите по този сензитивен за професионалната общественост въпрос. Може да се каже, че неналичието на сходен диалог се отразява в неуверените и разнородни отговори на съдии и прокурори. Предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс, показани по-рано тази година от министъра на правораздаването, са спорни и се нуждаят от причини и повече изясненост. Отговорът на въпроса за измененията в конституцията дава опция за тълкования, само че и ясно демонстрира, че нуждата от преразглеждане на позицията и функционалностите на основния прокурор е назряла.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ