Непрочетените доклади за еврото
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
През тази седмица бяха оповестени отчетите за конвергенцията, които най-общо казано правят оценка напредъка на страните, които са поели ангажимент да одобряват еврото[1]. Докладите са два – единият на Европейската централна банка (виж тук), а другият e на Европейската комисия (виж тук) и се показват на всеки две години. Това показване беше предстоящо с нараснало внимание, защото поръчката на българското държавно управление е да изяви публично предпочитание за влизане в чакалнята на еврозоната напълно скоро и надлежно написаното в тези отчети е основата за идните диалози.
Много от реакциите в родните медии на показаните изводи в отчетите демонстрират някаква композиция от 1) непрочитане на отчетите и 2) недоумение на написаното в отчетите. Затова приказват безапелационни заглавия от сорта на " Европейска комисия и ЕЦБ не желаят България в еврозоната " и " Европа отразя България за еврото ". В допълнение, голям фокус се слага върху корупцията и бедността, които са " спирачки " за еврото. Детайлното прочитане на отчетите обаче, както и слагането им в подтекста на предходни отчети и изобщо на процеса по присъединение към еврото, демонстрира напълно друга картина.
Разбира се, водещо място в цялата полемика заема заключението и на двата отчета, че България не дава отговор на критериите за еврото. Това общо умозаключение е несъмнено най-безинтересната част от отчетите, защото в настоящата обстановка е безусловно невероятно да написа друго – обикновено такава оценка получават безусловно всички страни. Причината е елементарна – нито една страна не извършва критерия за валутния курс, т.е. не са в чакалнята на еврото. Казано с други думи, с цел да изпълняваш всички критерии, би трябвало да си в чакалнята – разбирай валутния механизъм (ERM II), най-малко две години преди да приемеш еврото. Тъй като нито една от тези страни не е в чакалнята на еврото, надлежно нито една не дава отговор на критериите.
По-важното е, че България към този момент дава отговор на всички други критерии – за ценова непоклатимост, обществени финанси и дълготрайни лихвени проценти. Именно по тази причина и Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията, които дава отговор за еврото и обществения разговор, категорично поздрави българските органи в желанието им да се включат във валутния механизъм (тоест чакалнята на еврото), защото по този начин " ще бъде изпълнен и критерият за непоклатимост на валутния курс ". На процедура, България беше поздравена, че ще предприеме най-голяма стъпка към участието в еврозоната – формалното предпочитание да влезе в чакалнята на еврото.
За да влезем допълнително елементи, дано да съпоставим какво написа по обособените критерии за България в отчетите от 2018 година и да съпоставим с отчетите от 2016 година В случая употребяваме отчетите на ЕЦБ, само че същото упражнение е използвано и към отчетите на Европейска комисия – общите оценки по критериите са напълно сходни. Тук ще вървим по главните параграфи в отчета, които обгръщат по-широка рамка от самите критерии:
Динамика на цените – България извършва този аршин. През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова непоклатимост. Важна е и оценката за дълготрайното развиване на инфлацията – приблизително за последните 10 години темпът на инфлация се трансформира от " висок " (доклад 2016 г.) на " сдържан " (доклад 2018 г.);
В дълготраен проект остават опасенията за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията – в новия отчет даже са " съществени " опасения, само че другояче коментарът е еднакъв. Това обаче е изцяло предстоящо и от дълго време коментирано като евентуален проблем, който да ни задържи по-дълго в чакалнята. Причината е, че в процеса на догонване на средноевропейските приходи, е доста евентуално инфлацията у нас да изпреварва тази в еврозоната. Парадоксално, това е изключително правилно в положителните години – когато тук растем по-бързо от еврозоната, цените също ще вървят нагоре. Този проблем обаче, ще владее публичното пространство, когато сме в чакалнята, в този момент не е на дневен ред;
Макроикономическите несъответствия – разясняват се в частта с устойчивата конвергенция, стабилната икономическа политика и широкообхватните структурни промени. Голямата разлика тук е, че през 2016 година дисбаласните ни бяха " несъразмерни ", до момента в който в този момент са единствено " несъответствия ". Извън това, без да има някакви критерии да изпълняваме, се споделя, че би трябвало да се вършат структурни промени, което е безусловно правилно. Тук се споделя, идентично в остарял и нов отчет, че би трябвало доста да се понижи корупцията и да се обезпечи самостоятелна правосъдна система. Наличието на този текст е позитивно, защото поддържа натиска върху родните политици да се борят с корупцията;
Финансов бранш – в отчета от 2016 година се приказва за банкрута на КТБ, неефикасен контрол и институционални проблеми. В новия отчет се отбелязва прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите демонстрират възобновяване на банковата система от труса през 2014 година, както и съответна капитализация и ликвидност на банковата система. Въпреки това, се показват проблеми с кредитния риск и потребността да се усъвършенства надзора върху банковия и небанковия сектор;
Публични финанси – България продължава да дава отговор на критериите за дълг и недостиг. През референтната 2017 година бюджетът на бранш " Държавно ръководство " регистрира остатък в размер на 0,9% от Брутният вътрешен продукт, постигайки с лекост референтната стойност за недостига от 3%. В отчета от 2016 година се отбелязва, че сме с бюджетен недостиг, до момента в който в новия отчет имаме остатък. Дългът също леко се свива и упованието е да намалее още. И в двата отчета се отбелязва, че нямаме процедура по несъразмерен недостиг. В отчета от 2016 година има " риск от известно отклоняване от условията на защитния лост ", до момента в който през 2018 се " демонстрира съблюдаване на ограниченията по защитния лост " ;
Фискална резистентност – тук има значима смяна. През 2016 година в дълготраен проект има " приблизително огромни опасности за фискалната резистентност ", до момента в който през 2018 година има " дребни рисове за фискалната резистентност " в средно- и дълготраен проект през 2018 година Това демонстрира доста по-положителна оценка освен за настоящото положение на обществените финанси, само че и за дълготрайното им здраве. Въпреки това, и в двата отчета се споделя, че макар ниския дълг, следва да се държи благоразумна фискална политика;
Динамика на валутния курс – валутният курс в България е закрепен към еврото, тъй че по формулировка тук отговаряме. Не сме обаче в чакалнята на еврозоната, което към този момент коментирахме;
Динамика на дълготрайния лихвен % – България дава отговор на този аршин и в двата отчета. През последния референтен интервал от април 2017 година до март 2018 година дълготрайните лихвени проценти в България бяха приблизително 1,4%, оставайки под референтната стойност от 3,2% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. През 2018 година се отбелязва, че диференциалът на дълготрайните лихвени проценти (по българските държавни облигации) по отношение на междинните за еврозоната се е затворил;
Национално законодателство – оценката и в двата отчета е, че законодателството в България не е в цялостно сходство с условията за еврозоната. На процедура тук съвсем няма промени в текстовете: " във връзка с въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 година, не са настъпили огромни промени и по тази причина мненията са повторени и в тазгодишната оценка. " Въпреки, че общата оценка за законодателството звучи отрицателно, тя по-скоро касае някои елементи, които ще бъдат изчистени при приемането на еврото. В родното законодателство, да вземем за пример, не са написани пълномощията на ЕЦБ във връзка с ръководството на интернационалните валутни запаси на страната. Към момента е обикновено да няма такива пълномощия – това ще се уреди като влезем в еврозоната.
Общата картина демонстрира, че това е един от най-положителните отчети за конвергенцията, които България е получавала. Въпреки всички рецензии в него, които са изцяло основателни, фокусът попада върху формалните критерии за участие в еврозоната. Тях ги изпълняваме и това е ясно маркирано. Това, което не изпълняваме е, че не сме в чакалнята. Именно за чакалнята ще аплайваме в идните седмици, както бе заявено от държавното управление неотдавна.
Факт е, че публикуването на отчетите на ЕЦБ и Европейска комисия разкри и появяването на нов аршин за участие в еврозоната, който очевидно се подразбира и като такив за приемане в чакалнята. Това обаче не са равнищата на приходите и корупцията. Те участват като провокации пред конвергенцията и бизнес средата, само че не се показват като спънка пред влизането в чакалнята. Новият аршин, неразписан, само че изговорен ясно от Валдис Домбровскис, е участието в банковия съюз . Очевидно, както стана ясно от последните няколко седмици, това е главният проблем в договарянията. Въпросът обаче не е дали да влезем в банковия съюз, а по-скоро по кое време и по какъв начин да стане това. Към момента, наблюдавайки развиването на тезите на двете страни по тази тематика, не наподобява да има непреодолими загради в нашата и европейската позиция. Залогът да влезем в чакалнята наподобява е по-голям от разминаването сред двете страни, тъй че това по-скоро ще бъде решено като проблем.
[1] Към момента това са България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
През тази седмица бяха оповестени отчетите за конвергенцията, които най-общо казано правят оценка напредъка на страните, които са поели ангажимент да одобряват еврото[1]. Докладите са два – единият на Европейската централна банка (виж тук), а другият e на Европейската комисия (виж тук) и се показват на всеки две години. Това показване беше предстоящо с нараснало внимание, защото поръчката на българското държавно управление е да изяви публично предпочитание за влизане в чакалнята на еврозоната напълно скоро и надлежно написаното в тези отчети е основата за идните диалози.
Много от реакциите в родните медии на показаните изводи в отчетите демонстрират някаква композиция от 1) непрочитане на отчетите и 2) недоумение на написаното в отчетите. Затова приказват безапелационни заглавия от сорта на " Европейска комисия и ЕЦБ не желаят България в еврозоната " и " Европа отразя България за еврото ". В допълнение, голям фокус се слага върху корупцията и бедността, които са " спирачки " за еврото. Детайлното прочитане на отчетите обаче, както и слагането им в подтекста на предходни отчети и изобщо на процеса по присъединение към еврото, демонстрира напълно друга картина.
Разбира се, водещо място в цялата полемика заема заключението и на двата отчета, че България не дава отговор на критериите за еврото. Това общо умозаключение е несъмнено най-безинтересната част от отчетите, защото в настоящата обстановка е безусловно невероятно да написа друго – обикновено такава оценка получават безусловно всички страни. Причината е елементарна – нито една страна не извършва критерия за валутния курс, т.е. не са в чакалнята на еврото. Казано с други думи, с цел да изпълняваш всички критерии, би трябвало да си в чакалнята – разбирай валутния механизъм (ERM II), най-малко две години преди да приемеш еврото. Тъй като нито една от тези страни не е в чакалнята на еврото, надлежно нито една не дава отговор на критериите.
По-важното е, че България към този момент дава отговор на всички други критерии – за ценова непоклатимост, обществени финанси и дълготрайни лихвени проценти. Именно по тази причина и Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията, които дава отговор за еврото и обществения разговор, категорично поздрави българските органи в желанието им да се включат във валутния механизъм (тоест чакалнята на еврото), защото по този начин " ще бъде изпълнен и критерият за непоклатимост на валутния курс ". На процедура, България беше поздравена, че ще предприеме най-голяма стъпка към участието в еврозоната – формалното предпочитание да влезе в чакалнята на еврото.
За да влезем допълнително елементи, дано да съпоставим какво написа по обособените критерии за България в отчетите от 2018 година и да съпоставим с отчетите от 2016 година В случая употребяваме отчетите на ЕЦБ, само че същото упражнение е използвано и към отчетите на Европейска комисия – общите оценки по критериите са напълно сходни. Тук ще вървим по главните параграфи в отчета, които обгръщат по-широка рамка от самите критерии:
Динамика на цените – България извършва този аршин. През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова непоклатимост. Важна е и оценката за дълготрайното развиване на инфлацията – приблизително за последните 10 години темпът на инфлация се трансформира от " висок " (доклад 2016 г.) на " сдържан " (доклад 2018 г.);
В дълготраен проект остават опасенията за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията – в новия отчет даже са " съществени " опасения, само че другояче коментарът е еднакъв. Това обаче е изцяло предстоящо и от дълго време коментирано като евентуален проблем, който да ни задържи по-дълго в чакалнята. Причината е, че в процеса на догонване на средноевропейските приходи, е доста евентуално инфлацията у нас да изпреварва тази в еврозоната. Парадоксално, това е изключително правилно в положителните години – когато тук растем по-бързо от еврозоната, цените също ще вървят нагоре. Този проблем обаче, ще владее публичното пространство, когато сме в чакалнята, в този момент не е на дневен ред;
Макроикономическите несъответствия – разясняват се в частта с устойчивата конвергенция, стабилната икономическа политика и широкообхватните структурни промени. Голямата разлика тук е, че през 2016 година дисбаласните ни бяха " несъразмерни ", до момента в който в този момент са единствено " несъответствия ". Извън това, без да има някакви критерии да изпълняваме, се споделя, че би трябвало да се вършат структурни промени, което е безусловно правилно. Тук се споделя, идентично в остарял и нов отчет, че би трябвало доста да се понижи корупцията и да се обезпечи самостоятелна правосъдна система. Наличието на този текст е позитивно, защото поддържа натиска върху родните политици да се борят с корупцията;
Финансов бранш – в отчета от 2016 година се приказва за банкрута на КТБ, неефикасен контрол и институционални проблеми. В новия отчет се отбелязва прегледа на качеството на активите и стрес теста. Резултатите демонстрират възобновяване на банковата система от труса през 2014 година, както и съответна капитализация и ликвидност на банковата система. Въпреки това, се показват проблеми с кредитния риск и потребността да се усъвършенства надзора върху банковия и небанковия сектор;
Публични финанси – България продължава да дава отговор на критериите за дълг и недостиг. През референтната 2017 година бюджетът на бранш " Държавно ръководство " регистрира остатък в размер на 0,9% от Брутният вътрешен продукт, постигайки с лекост референтната стойност за недостига от 3%. В отчета от 2016 година се отбелязва, че сме с бюджетен недостиг, до момента в който в новия отчет имаме остатък. Дългът също леко се свива и упованието е да намалее още. И в двата отчета се отбелязва, че нямаме процедура по несъразмерен недостиг. В отчета от 2016 година има " риск от известно отклоняване от условията на защитния лост ", до момента в който през 2018 се " демонстрира съблюдаване на ограниченията по защитния лост " ;
Фискална резистентност – тук има значима смяна. През 2016 година в дълготраен проект има " приблизително огромни опасности за фискалната резистентност ", до момента в който през 2018 година има " дребни рисове за фискалната резистентност " в средно- и дълготраен проект през 2018 година Това демонстрира доста по-положителна оценка освен за настоящото положение на обществените финанси, само че и за дълготрайното им здраве. Въпреки това, и в двата отчета се споделя, че макар ниския дълг, следва да се държи благоразумна фискална политика;
Динамика на валутния курс – валутният курс в България е закрепен към еврото, тъй че по формулировка тук отговаряме. Не сме обаче в чакалнята на еврозоната, което към този момент коментирахме;
Динамика на дълготрайния лихвен % – България дава отговор на този аршин и в двата отчета. През последния референтен интервал от април 2017 година до март 2018 година дълготрайните лихвени проценти в България бяха приблизително 1,4%, оставайки под референтната стойност от 3,2% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. През 2018 година се отбелязва, че диференциалът на дълготрайните лихвени проценти (по българските държавни облигации) по отношение на междинните за еврозоната се е затворил;
Национално законодателство – оценката и в двата отчета е, че законодателството в България не е в цялостно сходство с условията за еврозоната. На процедура тук съвсем няма промени в текстовете: " във връзка с въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от юни 2016 година, не са настъпили огромни промени и по тази причина мненията са повторени и в тазгодишната оценка. " Въпреки, че общата оценка за законодателството звучи отрицателно, тя по-скоро касае някои елементи, които ще бъдат изчистени при приемането на еврото. В родното законодателство, да вземем за пример, не са написани пълномощията на ЕЦБ във връзка с ръководството на интернационалните валутни запаси на страната. Към момента е обикновено да няма такива пълномощия – това ще се уреди като влезем в еврозоната.
Общата картина демонстрира, че това е един от най-положителните отчети за конвергенцията, които България е получавала. Въпреки всички рецензии в него, които са изцяло основателни, фокусът попада върху формалните критерии за участие в еврозоната. Тях ги изпълняваме и това е ясно маркирано. Това, което не изпълняваме е, че не сме в чакалнята. Именно за чакалнята ще аплайваме в идните седмици, както бе заявено от държавното управление неотдавна.
Факт е, че публикуването на отчетите на ЕЦБ и Европейска комисия разкри и появяването на нов аршин за участие в еврозоната, който очевидно се подразбира и като такив за приемане в чакалнята. Това обаче не са равнищата на приходите и корупцията. Те участват като провокации пред конвергенцията и бизнес средата, само че не се показват като спънка пред влизането в чакалнята. Новият аршин, неразписан, само че изговорен ясно от Валдис Домбровскис, е участието в банковия съюз . Очевидно, както стана ясно от последните няколко седмици, това е главният проблем в договарянията. Въпросът обаче не е дали да влезем в банковия съюз, а по-скоро по кое време и по какъв начин да стане това. Към момента, наблюдавайки развиването на тезите на двете страни по тази тематика, не наподобява да има непреодолими загради в нашата и европейската позиция. Залогът да влезем в чакалнята наподобява е по-голям от разминаването сред двете страни, тъй че това по-скоро ще бъде решено като проблем.
[1] Към момента това са България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ