Разширяването на НАТО: Турция - с един куршум два, три или повече зайци...
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
.jpg )
На 19 май Турция спря гласуването на посланиците на страните-членки в НАТО да дадат зелена светлина на Финландия и Швеция, за присъединението им към алианса. Това става в миг, в който турският президент Реджеп Ердоган съобщи, че НАТО би трябвало да поддържа основаването на „ зона за сигурност “ в Сирия. Именно върху очертаващата се договорка „ разширение на НАТО против зона за сигурност “ подчертават водещи близкоизточни специалисти, по отношение на голямото предизвикателство пред Турция за нейната национална сигурност.
Голямата полемика е до къде може Реджеп Ердоган да вдигне летвата,
за постигането на повече от една от нейните външнополитически и вътрешно политически цели. Като цяло надвива мнението, че турските претенции във връзка с ПКК са прекомерно „ тактическо-незначителни “, в съпоставяне със „ стратегическата облага “, която ще придобие НАТО с участието на двете, граничещи с Русия балтийски страни. Ако изработването на неутралната позиция във войната сред Украйна и Русия беше релативно елементарно за Анкара, то „ стартирането “ на двете северни страни във враждебния на Русия НАТО на нейните граници би трябвало да бъде обяснено прекомерно безапелационно, с цел да се запазят положителните взаимоотношения с Москва.
Дилемата пред Ердоган е по какъв начин да съчетае настояванията пред Съединени американски щати, тъй че да не накърни чудесните връзки с техния максимален зложелател – Русия.
Анкара осъзнава, че не може да се съпротивлява дълго пред „ тежкото американско решение “ в НАТО. В тази светлина Ердоган маневрира, за да не претърпи провал в борбата и да наподобява пред публичното мнение като „ губещ “, а да излезе с чест и с високо вдигната глава на „ победител “. След една година той е кандидат-президент, който би трябвало да се състезава с евентуалния конкурент от обединената съпротива, който на този прелиминарен стадий има по-висок рейтинг от него. Става въпрос както за кмета на Анкара, по този начин и за този на Истанбул. В унисон с тази логичност той желае да се оправдае пред Русия с тезата, че в тази ситуация „ турските ползи за сигурност надвиват в желанието да бъде отстранена „ кюрдската опасност “. Реджеп Ердоган не желае да допусне обстановка /и последвалите обтегнати отношения/ с Москва, сходна с тази, когато на 24 ноември 2015 година беше свален съветския аероплан.
На първо място, Анкара заявява, че няма да търпи ситуацията, основано още от 70-те години на предишния век, когато всеки преследван деятел на ПКК намираше леговище в Швеция. Неслучайно Ердоган твърди, че „ Швеция и Финландия са се трансформирали в къщи за посетители на терористи от ПКК “. Така Анкара ясно съобщи, че желае да й бъдат предадени 21 кюрди от Швеция и 12 кюрди от Финландия. В допълнение, тя изиска да анулират възбраната на експорт за оръжие за Турция, наложено след турското навлизане на сирийска територия. Освен това Турция желае и писмени гаранции, че двете страни няма да оказват помощ финансово и с оръжие на бойците на ПКК. Турските медии шумно демонстрираха шведско оръжие, употребявано от ПКК в борбата против турската войска.
Голямото предизвикателство пред Ердоган обаче е реализирането на неговия упорит план, наименуван „ зони за сигурност “. Той датира още от началото на събитията в Сирия през 2011 година През 2013 година тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу, дружно със саудитския си сътрудник Сауд ал Фейсал и френския президент Никола Саркози желаеха от американския президент Барак Обама „ зона, неразрешена за полет “, което нарекоха „ зона за сигурност “. Идеята беше да бъде свален сирийския президент Башар Асад.
След нахлуването на Русия в Сирия през септември 2015 година концепцията претърпя промени. През интервала 2016-2017 Ердоган изиска от Европейски Съюз пари, с цел да настани в Северна Сирия милион-милион и половина сирийски бежанци, чиито брой в Турция надвиши 3,5 милиона. С трите поредни военни интервенции в Северна Сирия /Ефратски щит /2016-2017/, Маслинова клонка /2018/ и Източник на мир/2019/ Анкара стартира да прочиства територии /най-вече от кюрдите/, с цел да откри място за заселването на бежанците. Първоначално от Европейски Съюз само /в някаква степен/ някогашният немски канцлер Ангела Меркел и някогашният български министър председател Бойко Борисов поддържаха предлагането за основаването на „ зони за сигурност “. По-късно, на 14 октомври 2019 година в свое изявление Жозеп Борел съобщи, че европейските държави-членки „ единомислещо са решили да осъдят... изрично това, което в последна сметка е военна офанзива. ” Той акцентира, че Европейски Съюз лимитира износа си на оръжие поради офанзивата в Северна Сирия, което Турция изцяло отхвърли и осъди.
Редица специалисти смятат, че крайната цел на Ердоган е да накара Съединени американски щати да престанат да основават компликации пред турската стопанска система.
Да не се случват неща от вида на налагане на наказания, както това стана през 2018 година Тогава американският президент Тръмп глоби министрите на правораздаването Абдулхамид Гюл и на вътрешните работи Сюлейман Сьойлу, както и усили митата на някои турски артикули, внасяни в Съединени американски щати, поради нежеланието на Анкара да пусне на независимост американския просветител Андрю Бронсън. Последният беше арестуван по обвинявания във връзки с Фетула Гюлен и ПКК. Американските медии означиха, че това е първия път, в който Съединени американски щати глобяват съдружник от НАТО. След оповестяването на ограниченията турската лира незабавно загуби част от своята стойност и турската стопанска система изпадна в криза.
Преди няколко дни, пред парламентарната група на ръководещата Партия на справедливостта и развиване съобщи, че ще продължи своя план за „ зона за сигурност “ в сирийските погранични региони. Идеята е освен да отдалечи кюрдите от този регион, само че и при едно бъдещо евакуиране на турската войска оттова да се подсигурява неговия непрекъснат надзор. От три години Анкара, посредством държавната организация AFAD финансира дейна строителна активност, най-вече с катарски пари. В 13 общини ще бъдат основани пет мегаполиса с прилежащите към тях сателитни градове. След довеждане докрай на строителството на жилищните комплекси на настанените бежанци ще бъде предоставена финансова поддръжка. Предвиждат се и други „ изкушения “, а точно разрешаване за влизане в Турция /на стеснен брой пъти/, разпределяне на заеми в турски лири за започване на бизнес, които наложително би трябвало да е обвързван с турската стопанска система. Идеята е пограничната линия в Сирия да е тясно обвързвана с Турция.
Турските упоритости бяха посрещнати с отчасти утвърждение от Съединени американски щати.
Ердоган изиска действието на закона „ кайсар “ /санкции върху територията на Сирия/ да бъде отстранено напълно върху зоните, следени от Анкара. Турция продължава да гледа с съмнение на дейностите на НАТО, изключително когато в резултат на руско-сирийска бомбардировка в сирийската провинция Идлиб бяха убити десетки турски военнослужещи. Тогава Анкара изиска намесата на НАТО и откакто такава не последва, назря мощно отчаяние. Напрегнатите връзки със Съединени американски щати продължиха откакто сегашния президент Джо Байдън влезе в Белия дом. Войната в Украйна обаче промени нещата.
САЩ бяха принудени още веднъж да отворят вратата на Турция.
Става въпрос изключително откакто Вашингтон реши да се завърне в Сирия, с цел да разшири фронта против Русия. Създаден беше механизъм, наименуван „ Турско-американски стратегически механизъм за утвърдяването на мощното съдействие сред двата съдружника “. В негови рамки се организират непрекъснати съвещания, обхващащи разнообразни тематики. Така предходната сряда турският първи посланик Мевлюд Чавушоглу беше в Ню Йорк за среща със своя сътрудник Антъни Блинкин.
Очевидно двустранното съдействие е навлязло в нов стадий. Без да е публично обявено, в сирийския град Азаз са се срещнали две американски военни делегации. Първата е пристигнала след съвещание със своите турски сътрудници в Анкара. По-късно членовете на двете групи са отпътували дружно към Северна Сирия. Там към тях са се включили американски военни, чийто гарнизон са териториите, следени от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/. Подобно нещо, до този миг не се е случвал. Срещата в Азаз е била охранявана от сухопътни и Военновъздушни сили на Съединени американски щати и Турция.
Всичко това става на фона на „ завръщащия се “ американски контингент в Североизточна Сирия, откакто през 2019 година, по разпореждане на президента Тръмп беше признат курс за евакуиране. Безпрецедентно е завръщането след три години в най-голямата американска военна база наоколо до Кобане – Кхараб Ашак, която е летище за хеликоптери. Заедно с тях се завръща и противоречивата френска компания за произвеждане на цимент „ Лафардж “. Нейни представители сега биват съдени за погашение на суми на ИДИЛ, когато фабриката в Сирия беше под надзор на терористите. Счита се, че „ Лафардж “ е плащала рекет на ислямистите повече от две години, с цел да продължи да работи.
Кюрдите и Русия не стоят със скръстени ръце пред вероятността Съединени американски щати в някаква степен да удовлетворят плана на Ердоган за основаването на „ зона за сигурност “. Първите в лицето на Съюз на демократичните сили и опозиционния Кюрдски народен съвет /близък до Барзани и в някаква степен до Турция/ сигнализираха, че става въпрос за смяна на демографския образ на териториите. В някаква степен те са прави, защото главният акцент в плана на Ердоган ще падне върху град Африн, който преди турската интервенция „ Маслинова клонка “ през 2018 година беше към 90% заселен с кюрди. Сега обстановката е радикално друга. Силната арабизация е трансформирала образа на обитаемото место. В тази светлина на 10.05.2022 кюрдската автономност провежда полемика, избрана като интернационална под наслов „ Африн сред турската окупация и интернационалните ползи “. Отделно кюрдите приканиха сирийското държавно управление да анулира контракта от Адана от 1998 година, с който се дава право на Турция да си подсигурява зона на надзор в границите на 5 км вътре в Сирия, в случай че от там ПКК заплашва сигурността на Турция.
На този стадий от страна на Русия няма съответна реакция. Вероятно цялостната ангажираност в Украйна и поддържането на прекомерно малко бойни елементи в Сирия оказват „ забавени “ дейности от страна на Кремъл. Все отново Москва изиска от Анкара да й позволи прелитането на цивилен и бойни самолети от и към Сирия над нейната територия. Забраната беше оповестена преди месец за период от три месеца. Отделно Русия разгласи, че ще инициира в края на месец май 18-тото издание на форума Астана, на който да дискутира със своите сътрудници Иран и Турция обстановката в Сирия. Вероятно в тази светлина се възприема и подготовката за осъществяване на 8-мото съвещание на „ конституционната комисия “ в Сирия, с присъединяване на държавното управление и опозицията.
Турските анализатори са на мнение, че Ердоган осъзнава, че няма да може да се опълчи на към този момент взетото американско решение за присъединението на Швеция и Финландия към НАТО. В този подтекст Али Сермин от вестник „ Джумхуриет “ е уверен, че Турция няма да може да употребява „ ветото “, предоставено й от системата на гласоподаване в НАТО. Той възприема правото на „ несъгласие “ като действително несъществуващо. Авторът прибавя, че Анкара нито един път не е съумяла дейно да го направи. Сермин дава два образеца. Първият е „ безплатното “ завръщане през 1981 година на Гърция във военната организация на НАТО, откакто Атина реши да я напусне през 1974 година Тогава последната стачкува за бездействието на НАТО, откакто Турция нахлу в Северен Кипър. Ердоган съобщи, че тази неточност няма да се повтори. Вторият образец обаче е със самия него. През 2009 година Съединени американски щати показаха своя любимец за поста общоприет секретар на НАТО, а точно датчанина Фог Расмусен. Тогава турският водач възрази, защото последният бил „ корав последовател на ПКК “. Все отново Ердоган се съгласи с американското предложение. Али Сермин е на мнение, че сегашната обстановка е сходна. Според анализатора изказванието на Ердоган, че „ може да употребява несъгласие може да го трансформира по-късно за смях “.
Ахмед Таш Четирен във вестник Карар пък написа, че управляващите би трябвало да са реалисти, защото решението за Швеция и Финландия към този момент е взето. Според него те „ обсаждат Русия “ и връщане обратно няма. Експертът отбелязва, че това, което желае Ердоган от Швеция и Финландия във връзка с снабдяването на ПКК с оръжие е годно и за Съединени американски щати във връзка с Съюз на демократичните сили. Цялото оръжие на сирийските кюрди е американско. Четирен приключва с неуместния за Ердоган въпрос какво ще прави той следващата година с шестте милиона гласоподаватели в Турция, които гласоподават за Партията на демократичните нации. Последната е упрекната, че е филиал на ПКК в Турция. Именно през 2018 година кюрдите взеха решение избора за кмет в Истанбул.
Бившият учител в Истанбулския университет Талаат Туруз е безапелационен. „ Съединените щати са съдружник на Турция, само че не са стратегически сътрудник. Вашингтон желае Турция да бъде като Саудитска Арабия: разрушена близкоизточна ислямска страна, която да извършва това, което желае, даже в случай че би трябвало да бъде разграничена. “
В известна степен Туруз е прав, само че не цялостно.
Политиката е най-много ползи. Динамиката на актуалните американо-саудитски връзки го демонстрират.
Залогът в тях е даже по-голям от този на турското „ несъгласие “ за присъединението на Швеция и Финландия в НАТО. Става въпрос за „ поправянето “ на връзките Вашингтон-Рияд, от което зависи цялата международна стопанска система, най-много в частта й за енергетика. От през вчерашния ден идват вести за стоплянето на връзките сред стопанина на Белия дом и принца-престолонаследник Мохамед бен Салман. Говори се, че евентуално през юни двамата ще се срещнат, незнайно къде. Това е белег, че Саудитска Арабия е склонна да стартира да помпи повече петрол от своите ресурси. Това незабавно ще се отрази върху цените на енергоносителите, а оттова и на намаляването на инфлацията в международната стопанска система. Ако това в действителност стане, то тогава ще има по-малко доходи за съветската хазна, а от там по-малко финанси за войната на Путин в Украйна, което е в унисон с присъединението на двете скандинавски страни в НАТО. Ще проследим какви са изискванията и критериите на Саудитска Арабия – следващия разбунтувал се източен съдружник на Съединени американски щати. Вероятно те няма да бъдат по-леки от тези на Ердоган.
На 19 май Турция спря гласуването на посланиците на страните-членки в НАТО да дадат зелена светлина на Финландия и Швеция, за присъединението им към алианса. Това става в миг, в който турският президент Реджеп Ердоган съобщи, че НАТО би трябвало да поддържа основаването на „ зона за сигурност “ в Сирия. Именно върху очертаващата се договорка „ разширение на НАТО против зона за сигурност “ подчертават водещи близкоизточни специалисти, по отношение на голямото предизвикателство пред Турция за нейната национална сигурност.
Голямата полемика е до къде може Реджеп Ердоган да вдигне летвата,
за постигането на повече от една от нейните външнополитически и вътрешно политически цели. Като цяло надвива мнението, че турските претенции във връзка с ПКК са прекомерно „ тактическо-незначителни “, в съпоставяне със „ стратегическата облага “, която ще придобие НАТО с участието на двете, граничещи с Русия балтийски страни. Ако изработването на неутралната позиция във войната сред Украйна и Русия беше релативно елементарно за Анкара, то „ стартирането “ на двете северни страни във враждебния на Русия НАТО на нейните граници би трябвало да бъде обяснено прекомерно безапелационно, с цел да се запазят положителните взаимоотношения с Москва.
Дилемата пред Ердоган е по какъв начин да съчетае настояванията пред Съединени американски щати, тъй че да не накърни чудесните връзки с техния максимален зложелател – Русия.
Анкара осъзнава, че не може да се съпротивлява дълго пред „ тежкото американско решение “ в НАТО. В тази светлина Ердоган маневрира, за да не претърпи провал в борбата и да наподобява пред публичното мнение като „ губещ “, а да излезе с чест и с високо вдигната глава на „ победител “. След една година той е кандидат-президент, който би трябвало да се състезава с евентуалния конкурент от обединената съпротива, който на този прелиминарен стадий има по-висок рейтинг от него. Става въпрос както за кмета на Анкара, по този начин и за този на Истанбул. В унисон с тази логичност той желае да се оправдае пред Русия с тезата, че в тази ситуация „ турските ползи за сигурност надвиват в желанието да бъде отстранена „ кюрдската опасност “. Реджеп Ердоган не желае да допусне обстановка /и последвалите обтегнати отношения/ с Москва, сходна с тази, когато на 24 ноември 2015 година беше свален съветския аероплан.
На първо място, Анкара заявява, че няма да търпи ситуацията, основано още от 70-те години на предишния век, когато всеки преследван деятел на ПКК намираше леговище в Швеция. Неслучайно Ердоган твърди, че „ Швеция и Финландия са се трансформирали в къщи за посетители на терористи от ПКК “. Така Анкара ясно съобщи, че желае да й бъдат предадени 21 кюрди от Швеция и 12 кюрди от Финландия. В допълнение, тя изиска да анулират възбраната на експорт за оръжие за Турция, наложено след турското навлизане на сирийска територия. Освен това Турция желае и писмени гаранции, че двете страни няма да оказват помощ финансово и с оръжие на бойците на ПКК. Турските медии шумно демонстрираха шведско оръжие, употребявано от ПКК в борбата против турската войска.
Голямото предизвикателство пред Ердоган обаче е реализирането на неговия упорит план, наименуван „ зони за сигурност “. Той датира още от началото на събитията в Сирия през 2011 година През 2013 година тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу, дружно със саудитския си сътрудник Сауд ал Фейсал и френския президент Никола Саркози желаеха от американския президент Барак Обама „ зона, неразрешена за полет “, което нарекоха „ зона за сигурност “. Идеята беше да бъде свален сирийския президент Башар Асад.
След нахлуването на Русия в Сирия през септември 2015 година концепцията претърпя промени. През интервала 2016-2017 Ердоган изиска от Европейски Съюз пари, с цел да настани в Северна Сирия милион-милион и половина сирийски бежанци, чиито брой в Турция надвиши 3,5 милиона. С трите поредни военни интервенции в Северна Сирия /Ефратски щит /2016-2017/, Маслинова клонка /2018/ и Източник на мир/2019/ Анкара стартира да прочиства територии /най-вече от кюрдите/, с цел да откри място за заселването на бежанците. Първоначално от Европейски Съюз само /в някаква степен/ някогашният немски канцлер Ангела Меркел и някогашният български министър председател Бойко Борисов поддържаха предлагането за основаването на „ зони за сигурност “. По-късно, на 14 октомври 2019 година в свое изявление Жозеп Борел съобщи, че европейските държави-членки „ единомислещо са решили да осъдят... изрично това, което в последна сметка е военна офанзива. ” Той акцентира, че Европейски Съюз лимитира износа си на оръжие поради офанзивата в Северна Сирия, което Турция изцяло отхвърли и осъди.
Редица специалисти смятат, че крайната цел на Ердоган е да накара Съединени американски щати да престанат да основават компликации пред турската стопанска система.
Да не се случват неща от вида на налагане на наказания, както това стана през 2018 година Тогава американският президент Тръмп глоби министрите на правораздаването Абдулхамид Гюл и на вътрешните работи Сюлейман Сьойлу, както и усили митата на някои турски артикули, внасяни в Съединени американски щати, поради нежеланието на Анкара да пусне на независимост американския просветител Андрю Бронсън. Последният беше арестуван по обвинявания във връзки с Фетула Гюлен и ПКК. Американските медии означиха, че това е първия път, в който Съединени американски щати глобяват съдружник от НАТО. След оповестяването на ограниченията турската лира незабавно загуби част от своята стойност и турската стопанска система изпадна в криза.
Преди няколко дни, пред парламентарната група на ръководещата Партия на справедливостта и развиване съобщи, че ще продължи своя план за „ зона за сигурност “ в сирийските погранични региони. Идеята е освен да отдалечи кюрдите от този регион, само че и при едно бъдещо евакуиране на турската войска оттова да се подсигурява неговия непрекъснат надзор. От три години Анкара, посредством държавната организация AFAD финансира дейна строителна активност, най-вече с катарски пари. В 13 общини ще бъдат основани пет мегаполиса с прилежащите към тях сателитни градове. След довеждане докрай на строителството на жилищните комплекси на настанените бежанци ще бъде предоставена финансова поддръжка. Предвиждат се и други „ изкушения “, а точно разрешаване за влизане в Турция /на стеснен брой пъти/, разпределяне на заеми в турски лири за започване на бизнес, които наложително би трябвало да е обвързван с турската стопанска система. Идеята е пограничната линия в Сирия да е тясно обвързвана с Турция.
Турските упоритости бяха посрещнати с отчасти утвърждение от Съединени американски щати.
Ердоган изиска действието на закона „ кайсар “ /санкции върху територията на Сирия/ да бъде отстранено напълно върху зоните, следени от Анкара. Турция продължава да гледа с съмнение на дейностите на НАТО, изключително когато в резултат на руско-сирийска бомбардировка в сирийската провинция Идлиб бяха убити десетки турски военнослужещи. Тогава Анкара изиска намесата на НАТО и откакто такава не последва, назря мощно отчаяние. Напрегнатите връзки със Съединени американски щати продължиха откакто сегашния президент Джо Байдън влезе в Белия дом. Войната в Украйна обаче промени нещата.
САЩ бяха принудени още веднъж да отворят вратата на Турция.
Става въпрос изключително откакто Вашингтон реши да се завърне в Сирия, с цел да разшири фронта против Русия. Създаден беше механизъм, наименуван „ Турско-американски стратегически механизъм за утвърдяването на мощното съдействие сред двата съдружника “. В негови рамки се организират непрекъснати съвещания, обхващащи разнообразни тематики. Така предходната сряда турският първи посланик Мевлюд Чавушоглу беше в Ню Йорк за среща със своя сътрудник Антъни Блинкин.
Очевидно двустранното съдействие е навлязло в нов стадий. Без да е публично обявено, в сирийския град Азаз са се срещнали две американски военни делегации. Първата е пристигнала след съвещание със своите турски сътрудници в Анкара. По-късно членовете на двете групи са отпътували дружно към Северна Сирия. Там към тях са се включили американски военни, чийто гарнизон са териториите, следени от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/. Подобно нещо, до този миг не се е случвал. Срещата в Азаз е била охранявана от сухопътни и Военновъздушни сили на Съединени американски щати и Турция.
Всичко това става на фона на „ завръщащия се “ американски контингент в Североизточна Сирия, откакто през 2019 година, по разпореждане на президента Тръмп беше признат курс за евакуиране. Безпрецедентно е завръщането след три години в най-голямата американска военна база наоколо до Кобане – Кхараб Ашак, която е летище за хеликоптери. Заедно с тях се завръща и противоречивата френска компания за произвеждане на цимент „ Лафардж “. Нейни представители сега биват съдени за погашение на суми на ИДИЛ, когато фабриката в Сирия беше под надзор на терористите. Счита се, че „ Лафардж “ е плащала рекет на ислямистите повече от две години, с цел да продължи да работи.
Кюрдите и Русия не стоят със скръстени ръце пред вероятността Съединени американски щати в някаква степен да удовлетворят плана на Ердоган за основаването на „ зона за сигурност “. Първите в лицето на Съюз на демократичните сили и опозиционния Кюрдски народен съвет /близък до Барзани и в някаква степен до Турция/ сигнализираха, че става въпрос за смяна на демографския образ на териториите. В някаква степен те са прави, защото главният акцент в плана на Ердоган ще падне върху град Африн, който преди турската интервенция „ Маслинова клонка “ през 2018 година беше към 90% заселен с кюрди. Сега обстановката е радикално друга. Силната арабизация е трансформирала образа на обитаемото место. В тази светлина на 10.05.2022 кюрдската автономност провежда полемика, избрана като интернационална под наслов „ Африн сред турската окупация и интернационалните ползи “. Отделно кюрдите приканиха сирийското държавно управление да анулира контракта от Адана от 1998 година, с който се дава право на Турция да си подсигурява зона на надзор в границите на 5 км вътре в Сирия, в случай че от там ПКК заплашва сигурността на Турция.
На този стадий от страна на Русия няма съответна реакция. Вероятно цялостната ангажираност в Украйна и поддържането на прекомерно малко бойни елементи в Сирия оказват „ забавени “ дейности от страна на Кремъл. Все отново Москва изиска от Анкара да й позволи прелитането на цивилен и бойни самолети от и към Сирия над нейната територия. Забраната беше оповестена преди месец за период от три месеца. Отделно Русия разгласи, че ще инициира в края на месец май 18-тото издание на форума Астана, на който да дискутира със своите сътрудници Иран и Турция обстановката в Сирия. Вероятно в тази светлина се възприема и подготовката за осъществяване на 8-мото съвещание на „ конституционната комисия “ в Сирия, с присъединяване на държавното управление и опозицията.
Турските анализатори са на мнение, че Ердоган осъзнава, че няма да може да се опълчи на към този момент взетото американско решение за присъединението на Швеция и Финландия към НАТО. В този подтекст Али Сермин от вестник „ Джумхуриет “ е уверен, че Турция няма да може да употребява „ ветото “, предоставено й от системата на гласоподаване в НАТО. Той възприема правото на „ несъгласие “ като действително несъществуващо. Авторът прибавя, че Анкара нито един път не е съумяла дейно да го направи. Сермин дава два образеца. Първият е „ безплатното “ завръщане през 1981 година на Гърция във военната организация на НАТО, откакто Атина реши да я напусне през 1974 година Тогава последната стачкува за бездействието на НАТО, откакто Турция нахлу в Северен Кипър. Ердоган съобщи, че тази неточност няма да се повтори. Вторият образец обаче е със самия него. През 2009 година Съединени американски щати показаха своя любимец за поста общоприет секретар на НАТО, а точно датчанина Фог Расмусен. Тогава турският водач възрази, защото последният бил „ корав последовател на ПКК “. Все отново Ердоган се съгласи с американското предложение. Али Сермин е на мнение, че сегашната обстановка е сходна. Според анализатора изказванието на Ердоган, че „ може да употребява несъгласие може да го трансформира по-късно за смях “.
Ахмед Таш Четирен във вестник Карар пък написа, че управляващите би трябвало да са реалисти, защото решението за Швеция и Финландия към този момент е взето. Според него те „ обсаждат Русия “ и връщане обратно няма. Експертът отбелязва, че това, което желае Ердоган от Швеция и Финландия във връзка с снабдяването на ПКК с оръжие е годно и за Съединени американски щати във връзка с Съюз на демократичните сили. Цялото оръжие на сирийските кюрди е американско. Четирен приключва с неуместния за Ердоган въпрос какво ще прави той следващата година с шестте милиона гласоподаватели в Турция, които гласоподават за Партията на демократичните нации. Последната е упрекната, че е филиал на ПКК в Турция. Именно през 2018 година кюрдите взеха решение избора за кмет в Истанбул.
Бившият учител в Истанбулския университет Талаат Туруз е безапелационен. „ Съединените щати са съдружник на Турция, само че не са стратегически сътрудник. Вашингтон желае Турция да бъде като Саудитска Арабия: разрушена близкоизточна ислямска страна, която да извършва това, което желае, даже в случай че би трябвало да бъде разграничена. “
В известна степен Туруз е прав, само че не цялостно.
Политиката е най-много ползи. Динамиката на актуалните американо-саудитски връзки го демонстрират.
Залогът в тях е даже по-голям от този на турското „ несъгласие “ за присъединението на Швеция и Финландия в НАТО. Става въпрос за „ поправянето “ на връзките Вашингтон-Рияд, от което зависи цялата международна стопанска система, най-много в частта й за енергетика. От през вчерашния ден идват вести за стоплянето на връзките сред стопанина на Белия дом и принца-престолонаследник Мохамед бен Салман. Говори се, че евентуално през юни двамата ще се срещнат, незнайно къде. Това е белег, че Саудитска Арабия е склонна да стартира да помпи повече петрол от своите ресурси. Това незабавно ще се отрази върху цените на енергоносителите, а оттова и на намаляването на инфлацията в международната стопанска система. Ако това в действителност стане, то тогава ще има по-малко доходи за съветската хазна, а от там по-малко финанси за войната на Путин в Украйна, което е в унисон с присъединението на двете скандинавски страни в НАТО. Ще проследим какви са изискванията и критериите на Саудитска Арабия – следващия разбунтувал се източен съдружник на Съединени американски щати. Вероятно те няма да бъдат по-леки от тези на Ердоган.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ