Невроните, задействащи се в центъра на паметта на мозъка, докато

Невроните, задействащи се в центъра на паметта на мозъка, до момента в който спим, може освен да преразглеждат минали прекарвания. Според ново изследване, те също могат да гледат към бъдещето, репетирайки активност, която към момента не се е случила.

Екип, управителен от откриватели от Мичиганския университет, проучва показанията на мозъчните талази от плъхове по време на бодърстване и сън. Отчитанията са взети преди, по време и откакто животните се оправят с провокациите на лабиринта, с цел да се оценят желанията на нервните кафези, до момента в който са отвън лабиринта, като да вземем за пример по време на интервали на отмора.

„ Срещнахме това предизвикателство, като свързахме интензивността на всеки обособен неврон с интензивността на всички останали неврони “ , казва анестезиологът Камран Диба от Мичиганския университет.

Brain Cells May Actually Try to Predict The Future During Sleep
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
„ Способността да наблюдаваме желанията на невроните даже без тласък беше значим пробив за нас. “

Новият метод означаваше, че с изключение на свързването на физическите пространства в лабиринта със характерна невронна интензивност в действително време, екипът може също да работи в противоположна посока и да картографира интензивността на невроните към точки в лабиринта, до момента в който плъховете дремят.

Това стана допустимо посредством развой на машинно образование, претеглящ връзките на невроните един с различен, вместо да ги преглежда изолирано. Въз основа на невроните, които се задействат по време на сън и по-късно още веднъж по време на идващия опит за влизане в лабиринта, плъховете не просто са мечтали за места, които към този момент са посетили в лабиринта, само че също по този начин са работили върху евентуални нови направления.

Това са обилни открития в проучването на пространствената конфигурация, метода, по който интензивността на характерни неврони се свързва с съответни места. Тази конфигурация е динамичен развой и наподобява, че е включен спящият мозък.

Когато плъховете бяха въведени още веднъж в лабиринта след сън, невронната интензивност, измерена по време на съня им, до известна степен предсказваше новите способи, по които изследваха заобикалящата ги среда. Съвпаденията не бяха точни, само че бяха задоволително близки, с цел да загатнат за връзка сред фантазиите и бъдещите планове.

„ Можем да забележим тези други промени, настъпващи по време на сън, и когато върнем животните назад в околната среда за повторно, можем да потвърдим, че тези промени в действителност отразяват нещо, което е научено, до момента в който животните са заспали “ , казва неврологът Калеб Кемере, от университета Райс в Съединени американски щати.  „ Сякаш второто излагане на пространството в действителност се случва, до момента в който животното спи. “

Добре открито е, че сънят ни оказва помощ да формираме спомени и до момента в който това изследване преглежда единствено плъхове, евентуално нещо сходно се случва в човешкия мозък: тип подготовка за бъдещи завършения.

Случващото се в нашите спящи мозъци продължава да е очарователно – засягащо всичко от начина, по който се учим до това по какъв начин мозъкът е защитен – и това най-ново изследване дава малко повече визия.

„ Не е безусловно по този начин, че по време на сън единственото нещо, което тези неврони вършат, е да стабилизират паметта на прекарването “ , казва Кемере. " Оказва се, че някои неврони в последна сметка вършат нещо друго. "

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в