Какво иска Турция от Вашингтон, за да вдигне ветото над Финландия и Швеция
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
„ Златна опция се появява пред Турция, сега в който Финландия и Швеция се пробват да се причислят в НАТО “. Това е заглавието на коментарна публикация на един от обичайните колумнисти - Сюлейман Сейфи Огюн в партийния вестник на ръководещата в Турция ПСР " Йени шафак ". В своята аналитична публикация той подчертава върху следния миг: „ Ердоган намерено съобщи, че грешката, позволена от покорни превратаджийски генерали, подписали небрежно проекта на Роджърс, в никакъв случай повече няма да се повтори. Те /САЩ-бел.авт./ ще дойдат да почукат на вратата на Турция. Сега е време да ги накараме да заплащат за схемите, замислени против Турция. “
Става въпрос, че тогава турското държавно управление, пристигнало с боен прелом /президент военачалник Кенан Еврен и министър председател адмирал Бюлент Юлюсю/ се съгласи Гърция да се завърне във военната организация НАТО при същите условия на наличие в Егейско море.
Тогава южната ни съседка напусна военната организация на НАТО
в символ на митинг против турската инвазия в Северен Кипър. Това става под давлението на тогавашния командващ силите на НАТО в Европа, американския военачалник Бърнар Роджърс. Турция се усеща излъгана и до момента, защото е дала опцията на Гърция да се завърне пълноправно в Егейско море и да получи тактическо предимство там, откакто го е изгубила през 1974 година
Срещата на турския министър на външните работи Мевлюд Чавушоглу с финланския и шведския си сътрудници Пека Хаависто и Ан Линд подсказва, че получателят на турските претенции са Съединени американски щати, а не толкоз двете скандинавски страни. От Хелзинки, и най-много от Стокхолм, Анкара желае да понижи интензитета на връзките си с прокюрдските сирийски елементи за национална отбрана, които са ядрото на Сирийските демократични сили /СДС/, контролиращи североизточната част на арабската страна. На обвиняванията, че двете страни са се трансформирали в „ къщи за посетители на терористи от ПКК “, шведската дипломатка декларира, че нейната страна публично е приела позицията на Европейски Съюз, че въпросната кюрдската групировка съставлява терористичен индивид. В същото време тя дава отговор, че контактите със сирийския индивид Съюз на демократичните сили са тъждествени с тази на другите страни-членки на НАТО.
Мевлюд Чавушоглу разяснява, че не става въпрос за „ опасност, изнудване или пазарлък “, а за предпочитание да се превъзмогне „ недоверието “ вътре във военната организация. В допълнение от името на турския президент, неговият основен консултант Ибрахим Калин, съобщи: „ Ние не затваряме вратата. Но ние повдигаме този въпрос основно от позиция на националната сигурност на Турция. "
Ключ към разбирането на турската позиция е изявлението на турския външен министър, че „ не може да се постановат рестрикции на съдружници вътре в самия НАТО “, призовавайки да се вдигнат всевъзможни наложени търговски наказания на Турция. Подобно изявление е ясната рекламация към Съединени американски щати за отменяне на възбраната за продажба на Ф-35, наложена на Анкара, в резултат на покупката й на съветската Противовъздушна отбрана С-400.
Второто огромно искане към Съединени американски щати, е резивирането на действието на закона „ кайсър “, натрапен на Сирия.
Вашингтон реши, че ще има териториални изключения и строгият закон няма да се ползва за провинциите Алеппо, Дейрезор и Хасаке. Става въпрос за териториите, които се управляват от прокюрдските Съюз на демократичните сили. Кюрдската автономност незабавно разгласи свои лични капиталови проекти. Анкара се разгласи изрично срещу и това стана безусловно часове след декларацията на американското министерство на финансите, отговарящо за глобите. Турските управляващи обявиха, че желаят изключение и за териториите, които се управляват непосредствено от тях. Става въпрос за 13 общини, най-големите от които са Джараблус, Изаз, ал Баб, Рас ал айн и Тел абияд, наблягайки че в техните проекти не влиза провинция Идлиб, защото тя е „ гнездо на тероризъм “.
Подобно искане се свързва с проектите на турското държавно управление за „ непринудено “ заселване на един милион сирийски бежанци в Северна Сирия. Темата е мощно преекспонирана от турската съпротива предвид на идните след година президентски и парламентарни избори. На 3 май турският президент публично съобщи сходни желанията на своето държавно управление, при откриването на следващите издигнати жилища в Идлиб. Той означи, че от 2016 година в родината си са се завърнали към един милион сирийци. Ердоган разгласи завършването на 57 306 жилища в Северна Сирия като част от един по-амбициозен план в Северна Сирия. Според неговия вътрешен министър Сюлейман Сьойлу задачата е в Идлиб да бъдат издигнати 100 000 жилища, а в цяла Северна Сирия – 250 000. Площта на жилищата е надлежно 40,60 или 80 кв. м.
Ако погледнем в ретроспекция, ще забележим, че турските управляващи желаят за възродят свои проекти за Сирия от 2016 година Тогава турското военно министерство реализира първата от трите военни интервенции /Ефратски щит/, осъществени на сирийска територия. В оня миг Анкара разгласи, че желае да сътвори „ зони за сигурност “, в които да построи жилища за милион и половина сирийски бежанци. Сумите, които бяха оповестени, че ще са нужни за задачата, бяха към 10 милиарда $. Погледът беше ориентиран към Брюксел, който утвърди договорка с Анкара за недопускането на сирийците на европейска територия. Европейска комисия обаче не предвиждаше с европейски пари /общо 6 милиарда евро/ да се строят жилища за бежанците в северната част на страната.
Сега моментът е друг. Преди седмица донорска конференция за Сирия в Брюксел събра 6,7 милиарда евро помощи. По-голямата част от тях ще бъдат ориентирани към страни като Турция, Ливан, Йордания, Египет и Ирак, които се смята, че са дали леговище на голямата част от сирийците, бягащи от Башар Асад. Според някогашния водач на Сирийския тюркменски съюз Самир Хафез упоритостите на турското държавно управление са толкоз огромни в това отношение, че то е открило връзки и интензивно работи даже с държавното управление в Дамаск. Идеята е да се упражни напън по този начин, че то да одобри сирийци, даже в териториите, които са под негов надзор. До този миг сходен акт е невиждан, защото Анкара не е трансформирала позицията си да смъкна ръководещата в прилежащата страна партия Баас.
С други думи, договарянията на Анкара със Съединени американски щати и двете страни-кандидатки за НАТО са стимулирани от планове, които надалеч нахвърлят „ заздравяването на североизточния фланг на организацията “. Турция счита, че в този момент е моментът да позволи някои свои „ изостанали “ районни проблеми, а президентът Ердоган – през 2023 година да излезе с едни гърди пред своя конкурент от опозицията в конкуренцията за президентския пост.
„ Златна опция се появява пред Турция, сега в който Финландия и Швеция се пробват да се причислят в НАТО “. Това е заглавието на коментарна публикация на един от обичайните колумнисти - Сюлейман Сейфи Огюн в партийния вестник на ръководещата в Турция ПСР " Йени шафак ". В своята аналитична публикация той подчертава върху следния миг: „ Ердоган намерено съобщи, че грешката, позволена от покорни превратаджийски генерали, подписали небрежно проекта на Роджърс, в никакъв случай повече няма да се повтори. Те /САЩ-бел.авт./ ще дойдат да почукат на вратата на Турция. Сега е време да ги накараме да заплащат за схемите, замислени против Турция. “
Става въпрос, че тогава турското държавно управление, пристигнало с боен прелом /президент военачалник Кенан Еврен и министър председател адмирал Бюлент Юлюсю/ се съгласи Гърция да се завърне във военната организация НАТО при същите условия на наличие в Егейско море.
Тогава южната ни съседка напусна военната организация на НАТО
в символ на митинг против турската инвазия в Северен Кипър. Това става под давлението на тогавашния командващ силите на НАТО в Европа, американския военачалник Бърнар Роджърс. Турция се усеща излъгана и до момента, защото е дала опцията на Гърция да се завърне пълноправно в Егейско море и да получи тактическо предимство там, откакто го е изгубила през 1974 година
Срещата на турския министър на външните работи Мевлюд Чавушоглу с финланския и шведския си сътрудници Пека Хаависто и Ан Линд подсказва, че получателят на турските претенции са Съединени американски щати, а не толкоз двете скандинавски страни. От Хелзинки, и най-много от Стокхолм, Анкара желае да понижи интензитета на връзките си с прокюрдските сирийски елементи за национална отбрана, които са ядрото на Сирийските демократични сили /СДС/, контролиращи североизточната част на арабската страна. На обвиняванията, че двете страни са се трансформирали в „ къщи за посетители на терористи от ПКК “, шведската дипломатка декларира, че нейната страна публично е приела позицията на Европейски Съюз, че въпросната кюрдската групировка съставлява терористичен индивид. В същото време тя дава отговор, че контактите със сирийския индивид Съюз на демократичните сили са тъждествени с тази на другите страни-членки на НАТО.
Мевлюд Чавушоглу разяснява, че не става въпрос за „ опасност, изнудване или пазарлък “, а за предпочитание да се превъзмогне „ недоверието “ вътре във военната организация. В допълнение от името на турския президент, неговият основен консултант Ибрахим Калин, съобщи: „ Ние не затваряме вратата. Но ние повдигаме този въпрос основно от позиция на националната сигурност на Турция. "
Ключ към разбирането на турската позиция е изявлението на турския външен министър, че „ не може да се постановат рестрикции на съдружници вътре в самия НАТО “, призовавайки да се вдигнат всевъзможни наложени търговски наказания на Турция. Подобно изявление е ясната рекламация към Съединени американски щати за отменяне на възбраната за продажба на Ф-35, наложена на Анкара, в резултат на покупката й на съветската Противовъздушна отбрана С-400.
Второто огромно искане към Съединени американски щати, е резивирането на действието на закона „ кайсър “, натрапен на Сирия.
Вашингтон реши, че ще има териториални изключения и строгият закон няма да се ползва за провинциите Алеппо, Дейрезор и Хасаке. Става въпрос за териториите, които се управляват от прокюрдските Съюз на демократичните сили. Кюрдската автономност незабавно разгласи свои лични капиталови проекти. Анкара се разгласи изрично срещу и това стана безусловно часове след декларацията на американското министерство на финансите, отговарящо за глобите. Турските управляващи обявиха, че желаят изключение и за териториите, които се управляват непосредствено от тях. Става въпрос за 13 общини, най-големите от които са Джараблус, Изаз, ал Баб, Рас ал айн и Тел абияд, наблягайки че в техните проекти не влиза провинция Идлиб, защото тя е „ гнездо на тероризъм “.
Подобно искане се свързва с проектите на турското държавно управление за „ непринудено “ заселване на един милион сирийски бежанци в Северна Сирия. Темата е мощно преекспонирана от турската съпротива предвид на идните след година президентски и парламентарни избори. На 3 май турският президент публично съобщи сходни желанията на своето държавно управление, при откриването на следващите издигнати жилища в Идлиб. Той означи, че от 2016 година в родината си са се завърнали към един милион сирийци. Ердоган разгласи завършването на 57 306 жилища в Северна Сирия като част от един по-амбициозен план в Северна Сирия. Според неговия вътрешен министър Сюлейман Сьойлу задачата е в Идлиб да бъдат издигнати 100 000 жилища, а в цяла Северна Сирия – 250 000. Площта на жилищата е надлежно 40,60 или 80 кв. м.
Ако погледнем в ретроспекция, ще забележим, че турските управляващи желаят за възродят свои проекти за Сирия от 2016 година Тогава турското военно министерство реализира първата от трите военни интервенции /Ефратски щит/, осъществени на сирийска територия. В оня миг Анкара разгласи, че желае да сътвори „ зони за сигурност “, в които да построи жилища за милион и половина сирийски бежанци. Сумите, които бяха оповестени, че ще са нужни за задачата, бяха към 10 милиарда $. Погледът беше ориентиран към Брюксел, който утвърди договорка с Анкара за недопускането на сирийците на европейска територия. Европейска комисия обаче не предвиждаше с европейски пари /общо 6 милиарда евро/ да се строят жилища за бежанците в северната част на страната.
Сега моментът е друг. Преди седмица донорска конференция за Сирия в Брюксел събра 6,7 милиарда евро помощи. По-голямата част от тях ще бъдат ориентирани към страни като Турция, Ливан, Йордания, Египет и Ирак, които се смята, че са дали леговище на голямата част от сирийците, бягащи от Башар Асад. Според някогашния водач на Сирийския тюркменски съюз Самир Хафез упоритостите на турското държавно управление са толкоз огромни в това отношение, че то е открило връзки и интензивно работи даже с държавното управление в Дамаск. Идеята е да се упражни напън по този начин, че то да одобри сирийци, даже в териториите, които са под негов надзор. До този миг сходен акт е невиждан, защото Анкара не е трансформирала позицията си да смъкна ръководещата в прилежащата страна партия Баас.
С други думи, договарянията на Анкара със Съединени американски щати и двете страни-кандидатки за НАТО са стимулирани от планове, които надалеч нахвърлят „ заздравяването на североизточния фланг на организацията “. Турция счита, че в този момент е моментът да позволи някои свои „ изостанали “ районни проблеми, а президентът Ердоган – през 2023 година да излезе с едни гърди пред своя конкурент от опозицията в конкуренцията за президентския пост.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ