Накъде водят водородните проекти на петролните държави
Анализ разкрива до каква степен са стигнали в проектите си четири страни от Арабския полуостров, които се чака да играят основна роля в износа на водород
Водородът, който се преглежда като горивото на бъдещето и метод за понижаване на излъчванията продължава да е в центъра на вниманието на страните, а и на огромните енергийни компании. Много от страните в Близкия изток, чието благосъстояние се дължи на петрола и газа изследват водорода и надлежно опциите да останат снабдители на обичайните си клиенти от Европа и Азия. През 2020 година бяха декларирани амбициозни цели. Независимо от тези мощни пориви и изказвания за водородните мегапроекти, методът на реализирането им поражда въпроси и подозрения, написа в собствен разбор Hydrogen Insight. Много страни в района подхващат по-нюансиран метод за поддръжка на водородни планове, за разлика от директните дотации на кг създаден H2, желани от Европейски Съюз и Съединени американски щати, като нормално избират удобни данъчни режими или права за развиване на земята. Поради това е мъчно да се дефинира точният размер на държавната поддръжка.
2030 година наближава и то бързо. Освен вътрешните междинни цели, които Европейски Съюз би трябвало да реализира за същата тази година дава обещание и импорт на 10 милиона възобновим водород (H2) годишно до началото на идващото десетилетие. Като се има поради, че създаването на планове с мащаб от гигавати ще отнеме сред 6 и 10 години, експортьорите може да не разполагат с време за създаване на индустриален потенциал, се припомня в разбора. И надлежно се търси отговорът на въпроса: Докъде са стигнали четирите страни от Близкия изток, които се чака да играят основна роля в износа на водород - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Катар и Оман - когато става въпрос за пробив на планове?
Оман
Оман възнамерява да създава един милион тона водород годишно през 2030 година, а главната тактичност на държавното управление се заключава в разпределение на земя посредством сдружение със особено предопределение, наречено Hydrom, на вложители, които желаят да употребяват комбинацията от мощен вятър и слънчеви запаси на страната, с цел да създават извънредно евтина сила зелен водород. В отчет от 2023 година, в който се твърди, че Оман може да стане най-големият експортьор на H2 в Близкия изток, Международната организация по енергетика (МАЕ) пресметна, че страната може да създава зелен амоняк на цена от 400 $ на звук плюс спомагателни 50 $ транспортни разноски, което дава опция да се конкурира със наследник или сив амоняк, поради неустойчивостта на цените на газа.
Hydrom към този момент е предоставила първите имоти земя, с което годишният индустриален потенциал на страната на оповестените планове доближава 925 000 тона, и би трябвало да даде на вложителите още три имота земя в Дофар в края на това тримесечие. Тези контракти обаче не съставляват дефинитивни контракти за наем на земя. Те ще бъдат подписани, откакто плановете преминат през последващи стадии на развиване.
Много от плановете, за които е разпределена земя посредством търговете на Hydrom, към момента са на стадий изпълнимост или прелиминарен план.
Един от четирите критерия на Hydrom е " основаване на вътрешна стойност ". Става дума за локализация. Разработчиците, които са получили права върху уеб страниците, споделят, че техните планове ще бъдат построени с 10%-30% локални запаси.
Hydrom също по този начин прави оценка плановете въз основа на техническа изпълнимост, икономическа целенасоченост и възможност за реализация, като отдава желание на консорциуми, които към този момент имат покупател за водорода или негови производни.
Акцентът на Оман върху " присъщата стойност " може да има двойно значение. Докато доста от консорциумите възнамеряват да изнасят водород, създаден в Оман, за международните пазари, най-малко един - Amnah - възнамерява да доставя H2 на локалната стоманодобивна промишленост.
Vulcan Green Steel, дъщерно сдружение на индийската Jindal Steel Group, към този момент стартира построяването на своя цех за зелена стомана на стойност 3 милиарда $ в Duqm, който в началото ще работи с природен газ, само че е в положение да премине към 100% водород.
Някои анализатори считат, че зелената стомана е най-ефективният метод за потребление на водород за декарбонизация, а неотдавнашен отчет на Организация на обединените нации твърди, че декарбонизираният метал ще донесе по-големи стопански изгоди на страните, произвеждащи водород, спрямо директния експорт на H2 за стоманодобивни фабрики в чужбина.
Саудитска Арабия
Саудитска Арабия, най-големият експортьор на нефт в света, набра в самото начало преднина в конкуренцията за основаване на широкомащабно произвеждане на водород, даже без публична атомна тактика. Неговият водещ водороден план с мощ 2,2 GW в " града на бъдещето " Неом е първият план от този мащаб в света, който е стигнал до дефинитивно финансово решение и със почнало строителство.
Първите вятърни турбини към този момент са доставени на обекта и разработчикът Neom Green Hydrogen Company (NGHC) се надява да успее да пусне потенциал за произвеждане на 1,2 милиона тона NH3 през 2026 година
20MW електролизер от Thyssenkrupp Nucera, главният снабдител на Neom, ще бъде конфигуриран за тестови цели тази година, като осем тона създаден водород ще бъдат за пилотния план на държавната петролна компания Aramco за електронно гориво. През 2022 година самата Aramco си сложи за цел да създаде 11 милиона тона наследник амоняк до 2030 година, разчитайки на газа от голямото си находище Jafurah. По-късно същата година компанията достави първата тестова партида от своя наследник амоняк в Южна Корея. Това беше последвано от друга тестова доставка в Япония през 2023 година, която беше сложена под въпрос поради хипотетичната липса на понижение на излъчванията, като се има поради, че амонякът е употребен за взаимно изгаряне с газ за генериране на електричество в рафинерията.
След тези две доставки обаче Aramco забави работата си над синия водород и амоняк, а генералният й шеф през 2022 година изрази безпокойствие, че евентуалната цена на H2 от 250 $ за звук е била прекомерно висока, тъй че потребителите да могат да подписват контракти за покупка без държавна поддръжка.
Освен тези вътрешни планове огромна част от активността на Саудитска Арабия в региона на водорода е ориентирана и към вложение на капитал във водородни планове в чужбина. Така да вземем за пример, енергийната компания ACWA Power, 50% от която е благосъстоятелност на саудитския върховен фонд за богатство PIF към този момент стартира строителството на цех за произвеждане на зелен водород с мощ от 3000 тона годишно в Узбекистан, освен това с проекти за разширение до 500 000 тона годишно. През 202 година ACWA Power подписа меморандум за взаимно съгласие с тайландската държавна петролна компания PTT за основаване на широкомащабни уреди за произвеждане на възобновима сила в Тайланд (на базата на възобновими източници на енергия) за зелен водород и неговите производни с инвестиция от 7 милиарда $.
Освен това, в края на предходната година ACWA Power подписа сходно съглашение с индонезийската електроенергийна компания PLN и компанията за торове Pupuk Indonesia за създаване на най-големия зелен цех за амоняк в Индонезия на цена от 1 милиард $ до 2026 година
През декември ACWA Power се причисли към дълъг лист от компании, които подписаха рамково съглашение с Египет за многомилиарден план за зелен амоняк покрай Суецкия канал.
Обединени арабски емирства (ОАЕ)
Като страна, уредник на COP28, ОАЕ се постара да подчертае заслугите си за климата, без значение от експорта на съвсем три милиона барела недопечен нефт дневно.
Въпреки че водородната тактика на ОАЕ има за цел да създава един милион тона зелен водород и 400 000 тона наследник водород годишно до 2031 година, плановете в страната наподобява са в застой.
Към днешна дата единствено едно дружество, заводът Fertiglobe Fertil в Рувайс, Абу Даби, е почнало да създава неопределени количества наследник амоняк. Инсталацията улавя CO2 излъчванията от индустриалните процеси, прехвърляйки газа към оборудване за хващане на въглерод в Al Reyad за инжектиране в подземни резервоари за възстановяване на добива на нефт. Малки количества амоняк, създадени в това оборудване, към този момент са ориентирани за доставки като тестови партиди до клиенти в Япония и Германия.
Националната петролна компания на Абу-Даби (ADNOC), която в края на предходната година купи каузи на OCI във Fertiglobe и стана цялостен притежател, а през 2021 година даде обещание да стартира работа със цех за наследник амоняк с потенциал от един милион тона годишно в Рувайс през 2025 година Решението за инвестиция трябваше да бъде взето през 2022 година, само че няма вести за това.
Енергийната компания Masdar даде обещание да построи потенциал за произвеждане на зелен H2 от един милион тона годишно до 2030 година, само че не посочи каква част от производството ще бъде ситуирано в ОАЕ.
Работата също по този начин наподобява е спряла по плана на Helios Industry за 1 милиард $ за зелен водород в индустриалната зона Khalifa в Абу Даби...
Катар
Катар е водещият международен експортьор на полутечен природен газ, чиято инфраструктура, съгласно доста последователи на водорода може да бъде преоборудвана в такава за H2, макар че сходна изпълнимост се слага от други под въпрос.
Подобно на Саудитска Арабия, страната не е разгласила атомна тактика или е пък си е сложила съответни цели, само че въпреки всичко има някои вложения в бранша.
Държавната компания за торове Qatar (QAFCO) подписа контракт с Thyssenkrupp през август 2022 година за създаване на цех за наследник амоняк на стойност 1 милиард $, който би трябвало да бъде приключен през първото тримесечие на 2026 година Не е ясно дали QAFCO възнамерява непосредствено да изнася този амоняк или да го употребява за произвеждане на торове, продавани на вътрешния или на международните пазари.
Освен този план, няма скорошни вести за водородните планове на Катар.
Като цяло следва да се разбере кои от тези планове ще бъдат осъществени и по какъв начин към този момент отчитащото се закъснение ще се отрази на международните зелени упоритости и цели до 2030 година
Водородът, който се преглежда като горивото на бъдещето и метод за понижаване на излъчванията продължава да е в центъра на вниманието на страните, а и на огромните енергийни компании. Много от страните в Близкия изток, чието благосъстояние се дължи на петрола и газа изследват водорода и надлежно опциите да останат снабдители на обичайните си клиенти от Европа и Азия. През 2020 година бяха декларирани амбициозни цели. Независимо от тези мощни пориви и изказвания за водородните мегапроекти, методът на реализирането им поражда въпроси и подозрения, написа в собствен разбор Hydrogen Insight. Много страни в района подхващат по-нюансиран метод за поддръжка на водородни планове, за разлика от директните дотации на кг създаден H2, желани от Европейски Съюз и Съединени американски щати, като нормално избират удобни данъчни режими или права за развиване на земята. Поради това е мъчно да се дефинира точният размер на държавната поддръжка.
2030 година наближава и то бързо. Освен вътрешните междинни цели, които Европейски Съюз би трябвало да реализира за същата тази година дава обещание и импорт на 10 милиона възобновим водород (H2) годишно до началото на идващото десетилетие. Като се има поради, че създаването на планове с мащаб от гигавати ще отнеме сред 6 и 10 години, експортьорите може да не разполагат с време за създаване на индустриален потенциал, се припомня в разбора. И надлежно се търси отговорът на въпроса: Докъде са стигнали четирите страни от Близкия изток, които се чака да играят основна роля в износа на водород - Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Катар и Оман - когато става въпрос за пробив на планове?
Оман
Оман възнамерява да създава един милион тона водород годишно през 2030 година, а главната тактичност на държавното управление се заключава в разпределение на земя посредством сдружение със особено предопределение, наречено Hydrom, на вложители, които желаят да употребяват комбинацията от мощен вятър и слънчеви запаси на страната, с цел да създават извънредно евтина сила зелен водород. В отчет от 2023 година, в който се твърди, че Оман може да стане най-големият експортьор на H2 в Близкия изток, Международната организация по енергетика (МАЕ) пресметна, че страната може да създава зелен амоняк на цена от 400 $ на звук плюс спомагателни 50 $ транспортни разноски, което дава опция да се конкурира със наследник или сив амоняк, поради неустойчивостта на цените на газа.
Hydrom към този момент е предоставила първите имоти земя, с което годишният индустриален потенциал на страната на оповестените планове доближава 925 000 тона, и би трябвало да даде на вложителите още три имота земя в Дофар в края на това тримесечие. Тези контракти обаче не съставляват дефинитивни контракти за наем на земя. Те ще бъдат подписани, откакто плановете преминат през последващи стадии на развиване.
Много от плановете, за които е разпределена земя посредством търговете на Hydrom, към момента са на стадий изпълнимост или прелиминарен план.
Един от четирите критерия на Hydrom е " основаване на вътрешна стойност ". Става дума за локализация. Разработчиците, които са получили права върху уеб страниците, споделят, че техните планове ще бъдат построени с 10%-30% локални запаси.
Hydrom също по този начин прави оценка плановете въз основа на техническа изпълнимост, икономическа целенасоченост и възможност за реализация, като отдава желание на консорциуми, които към този момент имат покупател за водорода или негови производни.
Акцентът на Оман върху " присъщата стойност " може да има двойно значение. Докато доста от консорциумите възнамеряват да изнасят водород, създаден в Оман, за международните пазари, най-малко един - Amnah - възнамерява да доставя H2 на локалната стоманодобивна промишленост.
Vulcan Green Steel, дъщерно сдружение на индийската Jindal Steel Group, към този момент стартира построяването на своя цех за зелена стомана на стойност 3 милиарда $ в Duqm, който в началото ще работи с природен газ, само че е в положение да премине към 100% водород.
Някои анализатори считат, че зелената стомана е най-ефективният метод за потребление на водород за декарбонизация, а неотдавнашен отчет на Организация на обединените нации твърди, че декарбонизираният метал ще донесе по-големи стопански изгоди на страните, произвеждащи водород, спрямо директния експорт на H2 за стоманодобивни фабрики в чужбина.
Саудитска Арабия
Саудитска Арабия, най-големият експортьор на нефт в света, набра в самото начало преднина в конкуренцията за основаване на широкомащабно произвеждане на водород, даже без публична атомна тактика. Неговият водещ водороден план с мощ 2,2 GW в " града на бъдещето " Неом е първият план от този мащаб в света, който е стигнал до дефинитивно финансово решение и със почнало строителство.
Първите вятърни турбини към този момент са доставени на обекта и разработчикът Neom Green Hydrogen Company (NGHC) се надява да успее да пусне потенциал за произвеждане на 1,2 милиона тона NH3 през 2026 година
20MW електролизер от Thyssenkrupp Nucera, главният снабдител на Neom, ще бъде конфигуриран за тестови цели тази година, като осем тона създаден водород ще бъдат за пилотния план на държавната петролна компания Aramco за електронно гориво. През 2022 година самата Aramco си сложи за цел да създаде 11 милиона тона наследник амоняк до 2030 година, разчитайки на газа от голямото си находище Jafurah. По-късно същата година компанията достави първата тестова партида от своя наследник амоняк в Южна Корея. Това беше последвано от друга тестова доставка в Япония през 2023 година, която беше сложена под въпрос поради хипотетичната липса на понижение на излъчванията, като се има поради, че амонякът е употребен за взаимно изгаряне с газ за генериране на електричество в рафинерията.
След тези две доставки обаче Aramco забави работата си над синия водород и амоняк, а генералният й шеф през 2022 година изрази безпокойствие, че евентуалната цена на H2 от 250 $ за звук е била прекомерно висока, тъй че потребителите да могат да подписват контракти за покупка без държавна поддръжка.
Освен тези вътрешни планове огромна част от активността на Саудитска Арабия в региона на водорода е ориентирана и към вложение на капитал във водородни планове в чужбина. Така да вземем за пример, енергийната компания ACWA Power, 50% от която е благосъстоятелност на саудитския върховен фонд за богатство PIF към този момент стартира строителството на цех за произвеждане на зелен водород с мощ от 3000 тона годишно в Узбекистан, освен това с проекти за разширение до 500 000 тона годишно. През 202 година ACWA Power подписа меморандум за взаимно съгласие с тайландската държавна петролна компания PTT за основаване на широкомащабни уреди за произвеждане на възобновима сила в Тайланд (на базата на възобновими източници на енергия) за зелен водород и неговите производни с инвестиция от 7 милиарда $.
Освен това, в края на предходната година ACWA Power подписа сходно съглашение с индонезийската електроенергийна компания PLN и компанията за торове Pupuk Indonesia за създаване на най-големия зелен цех за амоняк в Индонезия на цена от 1 милиард $ до 2026 година
През декември ACWA Power се причисли към дълъг лист от компании, които подписаха рамково съглашение с Египет за многомилиарден план за зелен амоняк покрай Суецкия канал.
Обединени арабски емирства (ОАЕ)
Като страна, уредник на COP28, ОАЕ се постара да подчертае заслугите си за климата, без значение от експорта на съвсем три милиона барела недопечен нефт дневно.
Въпреки че водородната тактика на ОАЕ има за цел да създава един милион тона зелен водород и 400 000 тона наследник водород годишно до 2031 година, плановете в страната наподобява са в застой.
Към днешна дата единствено едно дружество, заводът Fertiglobe Fertil в Рувайс, Абу Даби, е почнало да създава неопределени количества наследник амоняк. Инсталацията улавя CO2 излъчванията от индустриалните процеси, прехвърляйки газа към оборудване за хващане на въглерод в Al Reyad за инжектиране в подземни резервоари за възстановяване на добива на нефт. Малки количества амоняк, създадени в това оборудване, към този момент са ориентирани за доставки като тестови партиди до клиенти в Япония и Германия.
Националната петролна компания на Абу-Даби (ADNOC), която в края на предходната година купи каузи на OCI във Fertiglobe и стана цялостен притежател, а през 2021 година даде обещание да стартира работа със цех за наследник амоняк с потенциал от един милион тона годишно в Рувайс през 2025 година Решението за инвестиция трябваше да бъде взето през 2022 година, само че няма вести за това.
Енергийната компания Masdar даде обещание да построи потенциал за произвеждане на зелен H2 от един милион тона годишно до 2030 година, само че не посочи каква част от производството ще бъде ситуирано в ОАЕ.
Работата също по този начин наподобява е спряла по плана на Helios Industry за 1 милиард $ за зелен водород в индустриалната зона Khalifa в Абу Даби...
Катар
Катар е водещият международен експортьор на полутечен природен газ, чиято инфраструктура, съгласно доста последователи на водорода може да бъде преоборудвана в такава за H2, макар че сходна изпълнимост се слага от други под въпрос.
Подобно на Саудитска Арабия, страната не е разгласила атомна тактика или е пък си е сложила съответни цели, само че въпреки всичко има някои вложения в бранша.
Държавната компания за торове Qatar (QAFCO) подписа контракт с Thyssenkrupp през август 2022 година за създаване на цех за наследник амоняк на стойност 1 милиард $, който би трябвало да бъде приключен през първото тримесечие на 2026 година Не е ясно дали QAFCO възнамерява непосредствено да изнася този амоняк или да го употребява за произвеждане на торове, продавани на вътрешния или на международните пазари.
Освен този план, няма скорошни вести за водородните планове на Катар.
Като цяло следва да се разбере кои от тези планове ще бъдат осъществени и по какъв начин към този момент отчитащото се закъснение ще се отрази на международните зелени упоритости и цели до 2030 година
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ