Енергийният преход – как стигнахме дотук и какво ни очаква
Анализ на Калоян Стайков, енергиен специалист През последните години се фокусираме главно върху най-належащите проблеми – пандемия, растеж на цените, дефицит на енергийни първични материали и други Светът обаче не стопира да се върти, тъй като имаме непосредствени провокации, и втренчени в краката си, в устрема си да не се спънем, рискуваме да не забележим, че се приближаваме към бездна. С този къс и неангажиращ виц може да се опише енергийният преход в света, само че защото съществуват редица районни особености, този път ще се фокусираме единствено върху отраженията му в Европейския съюз. Енергиен преход, Зелена договорка, Парижко съглашение – наричайте го както желаете, само че всичко това са разнообразни въплъщения на политика, в това число и корпоративна, която се води от десетилетия. Началото на тази политика може да се търси в петролните шокове от 70-те години на предишния век, вследствие на които развитите стопански системи вземат решение да намерят различни снабдители, т.е. да не зависят единствено от страните в ОПЕК, и да развиват технологии, които създават сила от източници, разнообразни от изкопаеми горива. По подигравка на ориста, сега се намираме в сходна обстановка, в която един огромен снабдител на сила за Европейския съюз едностранно лимитира доставките на природен газ, с което основава енергиен недостиг в целия свят. Въпреки че аргументите са сходни, подтекстът е друг и не трябва да третираме двете обстановки еднообразно. Как стигнахме дотук? Десетилетия наред енергийната политика на Европейски Съюз е ориентирана към обезпечаване на сигурна, изобилна и евтина сила, която основава и конкурентно преимущество за страните в съюза. Именно това дава началото и на Европейския съюз в днешния му тип, който стартира като Европейска общественост за въглища и стомана, която сплотява Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия, за свободното придвижване на въглища и стомана и да освобождение на достъпа до индустриални източници. Това, както и редица други фактори, разрешават основаване на артикули и услуги с все по-висока добавена стойност, повече вложения, растеж на заплати и като цяло увеличение на благосъстоянието на популацията. С повишение на благосъстоянието естествено се появяват и разнообразни потребителски желания. На научен език може да се каже, че се трансформира тяхната Крива на полза, т.е. потребителите са склонни да жертват повече от една стока/услуга, с цел да получат друга. Интуитивно, когато приходите порастват, семействата трансформират потребителските си привички – отново си купуват кола, само че по-скъпа или втора; след главно жилище купуват вила; вървят на отмора в по-скъпи курорти и така нататък В енергийния подтекст това значи, че с изключение на цената на силата и нейната повсеместност, потребителите стартират да се интересуват от понижаване на отпадъците, повишение качеството на въздуха и като цяло понижаване на климатичното отражение на енергийния бранш. Нова обществена договорка Ако смяната се прави на база на развити технологии, сходна смяна ще изисква някакво софтуерно време, само че може да стане относително незабелязано. Тук обаче има три уловки: Алтернативните енергийни източници, за разлика от стандартните – основани на изкопаеми горива, не са стигнали етапа на зрялост, което значи, че цената им е относително висока и към момента имат потребност от субсидии;
Алтернативните енергийни източници не са идеални заместители на стандартните такива, тъй като имат изменчив темперамент – допустимо е да се съчетаят с технологии за предпазване на сила като газови складове, ПАВЕЦ, акумулатори и така нататък, само че това към момента не е постижимо на равнището на цяла енергийна система;
Инвестициите в различни енергийни източници вървят ръка за ръка с големи вложения в инфраструктура – гореспоменатите системи за предпазване, електроенергийни и газови преносни и разпределителни мрежи, терминали за втечняване и регазификация на природен газ и така нататък
Всичко това, при равни други условия, усилва енергийните разноски за бизнеса и семействата, което води и до загуба на конкурентно преимущество. В резултат на това се появяват нови „ обществени покупко-продажби “, които целят опазване на конкурентоспособността на стопанските системи. Два от по-интересните образци са: Франция – с помощта на държавните вложения в нуклеарна сила, които към този момент са се изплатили, страната провежда търгове, на квотен принцип, за част от потенциала на тези централи, които се предлага на цени, под борсовите;
Германия – главният дял от спомагателните разноски за създаване и употреба на сила от различни източници се трансферира върху семействата, което разрешава на бизнеса да резервира своята конкурентоспособност; от своя страна, бизнесът се ангажира с нови вложения, увеличение на заетостта и възнагражденията.
Промяна в енергийния микс води до смяна в структурата на икономиката С увеличението на разноските в една стопанска система – налози, заплати, земя и машини и други – някои производства стават неконкурентоспособни. Сходен резултат има и смяната в енергийната политика, която води до повишение на разноските за сила, само че тя има непропорционално по-голямо въздействие върху бизнеси, чиито производства употребяват огромен дял сила. В резултат на всичко това, част от производствата стартират да се „ изнасят “ на изток, където силата към момента е по-евтина, а разноските за труд са доста по-ниски. Екстремният вид на този феномен е така наречен въглеродно приключване – аутсорсинг на индустриални процеси отвън Европейски Съюз, където разноските за сила са доста по-ниски поради по-ниските екологични стандарти, пред които са изправени енергийните сдружения там. Този развой, както видяхме през последните две години, не може да продължава до безспир, тъй като с увеличение на каузи на изнесените производства, както и дистанцията, което продуктите и стоките пътуват до крайната си дестинация, основава опасности от нарушение на веригите на доставка. Това се видя след повредата във Фукушима, когато се оказа, че в района работят основни производители на автомобилна електроника; по време на Коронавирус пандемията се оказа, че доста производства са подвластни от няколко компании в Китай; дефицитът на чипове след пандемията – производителите не смогват на високото търсене и така нататък С други думи, аутсорсинг на неконкурентни производства, вследствие на по-високите енергийни разноски, е допустимо решение, само че то има естествени ограничавания. Енергийна беднотия Каквото и да се случва обаче едно нещо е несъмнено – енергийните цени се усилиха доста през последната година и скоро няма да се върнат на равнищата, които наблюдавахме през 2018-2019 година Това естествено повдига и въпросът за енергийната беднотия, защото даже той да не е бил на дневен ред преди две години, сигурно стои като подобен през днешния ден след внезапното нарастване на цените на природния газ, въглищата, дървесината и на доста места, само че не и в България, на електрическата сила. Новата обществена договорка, по образеца на Германия и Франция, надали ще успее да компенсира това нарастване, което значи, че ще би трябвало да се търсят различни решения. В България обстановката е още по-сложна, тъй като към момента няма формулировка за енергийна беднотия, няма проучвания дали енергийната беднотия е друга от доходната беднотия и в случай че да, какъв е нейният обсег и дълбочина, няма формулировка на енергийно уязвимите консуматори, които са напълно обособена категория и т.н. И до момента в който липсват дефиниции, нуждата от подкрепяне на тези групи от дълго време чука на вратата, а държавните управления нормално се пускат по пистата с най-ниско съпротивления – или ниски цени за всички, или идентични помощи за всички. Това че едни нямат потребност от подкрепяне, а други имат потребност от по-голяма помощ, не е толкоз съществено; значимото е да се каже, че се прави нещо. Енергийният преход е елементарен, когато цените са ниски Резултатът от дългогодишната енергийна политика, ориентирана към обезпечаване на сигурна, изобилна и евтина сила вършат енергийния преход относително елементарен. Това обаче е до време, тъй като отводът от евтини въглища, увеличаващата се взаимозависимост от импорт на природен газ (90% от вътрешното ползване в ЕС) и увеличаващия се дял на ВЕИ в електроенергийния микс основават действителни опасности за системата. Това се видя през 2021 година, когато производството на ел. сила в Европейски Съюз от вятър понижава и автоматизирано се усилва производството от Топлоелектрическа централа на природен газ. Да, обаче огромната взаимозависимост от импорт води и до нарастване на цената му, а то, от своя страна – до нарастване на производството от Топлоелектрическа централа на въглища. През предходната година имаме климатични фактори, които водят до енергиен недостиг. Тази година имаме политически фактори, които вършат същото. Години наред се спекулира дали определеният метод за енергиен преход не основава съществени опасности пред активността на енергийната система. Днес отговорът би трябвало да е кристално явен – метод, който разчита в огромна степен на променливи фактори, не може да бъде резистентен, без значение дали става въпрос за климат, един огромен снабдител, който може да прави каквото си желае, или голям брой по-малки снабдители, които обезпечават съвсем цялото вътрешно ползване. Разбира се, това не значи да се откажем напълно от концепцията за енергиен преход, а по-скоро да оценим новите развития, да изберем нов път и да променим темпото, тъй че да не си сътворяваме непотребни опасности към реализиране на задачата. Казано по-просто – в условия на енергиен недостиг, освен в Европейски Съюз, само че и в целия свят, който се чака да продължи няколко години, не е изключително далновидно обособени страни да се лишават от един или различен източник на сила. Напротив, в кратковременен проект, където е допустимо, би трябвало да се търсят благоприятни условия за заменяне на изчезналите енергийни източници, а в дълготраен проект – да се сътвори опция за конкуренция сред другите технологии, които могат да реализират енергийните и климатични цели. Няма смисъл a priori да се избират софтуерните спечелили, вместо да се зададе ясна рамка и да оставите частният бранш да прави това, което прави най-добре – да откри най-ефективното решения на най-ниската цена. Няма и смисъл да се залагат нереалистични цели за висок дял на различните енергийни източници, когато технологията не е задоволително развита (все още е скъпа) и не е задоволително надеждна (продължава да разчита в огромна степен на допълваща роля от стандартни източници).
Алтернативните енергийни източници не са идеални заместители на стандартните такива, тъй като имат изменчив темперамент – допустимо е да се съчетаят с технологии за предпазване на сила като газови складове, ПАВЕЦ, акумулатори и така нататък, само че това към момента не е постижимо на равнището на цяла енергийна система;
Инвестициите в различни енергийни източници вървят ръка за ръка с големи вложения в инфраструктура – гореспоменатите системи за предпазване, електроенергийни и газови преносни и разпределителни мрежи, терминали за втечняване и регазификация на природен газ и така нататък
Всичко това, при равни други условия, усилва енергийните разноски за бизнеса и семействата, което води и до загуба на конкурентно преимущество. В резултат на това се появяват нови „ обществени покупко-продажби “, които целят опазване на конкурентоспособността на стопанските системи. Два от по-интересните образци са: Франция – с помощта на държавните вложения в нуклеарна сила, които към този момент са се изплатили, страната провежда търгове, на квотен принцип, за част от потенциала на тези централи, които се предлага на цени, под борсовите;
Германия – главният дял от спомагателните разноски за създаване и употреба на сила от различни източници се трансферира върху семействата, което разрешава на бизнеса да резервира своята конкурентоспособност; от своя страна, бизнесът се ангажира с нови вложения, увеличение на заетостта и възнагражденията.
Промяна в енергийния микс води до смяна в структурата на икономиката С увеличението на разноските в една стопанска система – налози, заплати, земя и машини и други – някои производства стават неконкурентоспособни. Сходен резултат има и смяната в енергийната политика, която води до повишение на разноските за сила, само че тя има непропорционално по-голямо въздействие върху бизнеси, чиито производства употребяват огромен дял сила. В резултат на всичко това, част от производствата стартират да се „ изнасят “ на изток, където силата към момента е по-евтина, а разноските за труд са доста по-ниски. Екстремният вид на този феномен е така наречен въглеродно приключване – аутсорсинг на индустриални процеси отвън Европейски Съюз, където разноските за сила са доста по-ниски поради по-ниските екологични стандарти, пред които са изправени енергийните сдружения там. Този развой, както видяхме през последните две години, не може да продължава до безспир, тъй като с увеличение на каузи на изнесените производства, както и дистанцията, което продуктите и стоките пътуват до крайната си дестинация, основава опасности от нарушение на веригите на доставка. Това се видя след повредата във Фукушима, когато се оказа, че в района работят основни производители на автомобилна електроника; по време на Коронавирус пандемията се оказа, че доста производства са подвластни от няколко компании в Китай; дефицитът на чипове след пандемията – производителите не смогват на високото търсене и така нататък С други думи, аутсорсинг на неконкурентни производства, вследствие на по-високите енергийни разноски, е допустимо решение, само че то има естествени ограничавания. Енергийна беднотия Каквото и да се случва обаче едно нещо е несъмнено – енергийните цени се усилиха доста през последната година и скоро няма да се върнат на равнищата, които наблюдавахме през 2018-2019 година Това естествено повдига и въпросът за енергийната беднотия, защото даже той да не е бил на дневен ред преди две години, сигурно стои като подобен през днешния ден след внезапното нарастване на цените на природния газ, въглищата, дървесината и на доста места, само че не и в България, на електрическата сила. Новата обществена договорка, по образеца на Германия и Франция, надали ще успее да компенсира това нарастване, което значи, че ще би трябвало да се търсят различни решения. В България обстановката е още по-сложна, тъй като към момента няма формулировка за енергийна беднотия, няма проучвания дали енергийната беднотия е друга от доходната беднотия и в случай че да, какъв е нейният обсег и дълбочина, няма формулировка на енергийно уязвимите консуматори, които са напълно обособена категория и т.н. И до момента в който липсват дефиниции, нуждата от подкрепяне на тези групи от дълго време чука на вратата, а държавните управления нормално се пускат по пистата с най-ниско съпротивления – или ниски цени за всички, или идентични помощи за всички. Това че едни нямат потребност от подкрепяне, а други имат потребност от по-голяма помощ, не е толкоз съществено; значимото е да се каже, че се прави нещо. Енергийният преход е елементарен, когато цените са ниски Резултатът от дългогодишната енергийна политика, ориентирана към обезпечаване на сигурна, изобилна и евтина сила вършат енергийния преход относително елементарен. Това обаче е до време, тъй като отводът от евтини въглища, увеличаващата се взаимозависимост от импорт на природен газ (90% от вътрешното ползване в ЕС) и увеличаващия се дял на ВЕИ в електроенергийния микс основават действителни опасности за системата. Това се видя през 2021 година, когато производството на ел. сила в Европейски Съюз от вятър понижава и автоматизирано се усилва производството от Топлоелектрическа централа на природен газ. Да, обаче огромната взаимозависимост от импорт води и до нарастване на цената му, а то, от своя страна – до нарастване на производството от Топлоелектрическа централа на въглища. През предходната година имаме климатични фактори, които водят до енергиен недостиг. Тази година имаме политически фактори, които вършат същото. Години наред се спекулира дали определеният метод за енергиен преход не основава съществени опасности пред активността на енергийната система. Днес отговорът би трябвало да е кристално явен – метод, който разчита в огромна степен на променливи фактори, не може да бъде резистентен, без значение дали става въпрос за климат, един огромен снабдител, който може да прави каквото си желае, или голям брой по-малки снабдители, които обезпечават съвсем цялото вътрешно ползване. Разбира се, това не значи да се откажем напълно от концепцията за енергиен преход, а по-скоро да оценим новите развития, да изберем нов път и да променим темпото, тъй че да не си сътворяваме непотребни опасности към реализиране на задачата. Казано по-просто – в условия на енергиен недостиг, освен в Европейски Съюз, само че и в целия свят, който се чака да продължи няколко години, не е изключително далновидно обособени страни да се лишават от един или различен източник на сила. Напротив, в кратковременен проект, където е допустимо, би трябвало да се търсят благоприятни условия за заменяне на изчезналите енергийни източници, а в дълготраен проект – да се сътвори опция за конкуренция сред другите технологии, които могат да реализират енергийните и климатични цели. Няма смисъл a priori да се избират софтуерните спечелили, вместо да се зададе ясна рамка и да оставите частният бранш да прави това, което прави най-добре – да откри най-ефективното решения на най-ниската цена. Няма и смисъл да се залагат нереалистични цели за висок дял на различните енергийни източници, когато технологията не е задоволително развита (все още е скъпа) и не е задоволително надеждна (продължава да разчита в огромна степен на допълваща роля от стандартни източници).
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ