Амос Голдбърг, водещ професор по Холокоста в Еврейския университет в Йерусалим, публикува остра реплика, в която се казва, че описва отношението на Израел на палестинците като „апартейд“ не е антисемитизъм, в публикация за гост във Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ).
Феликс Клайн, германски комисар за еврейския живот и борбата срещу антисемитизма, каза, че използването на „апартейд“ в подобни сценарии е „антисемитски разказ“ в интервю за Die Welt, един от германските издания най-четените вестници.
Израелското правителство, каза Голдбърг, се бори срещу човешките права, демокрацията и равенството и пропагандира обратното: „авторитаризъм, дискриминация, расизъм и апартейд“.
„Обвиняването на Израел в апартейд не е антисемитско. Това описва реалността“, каза той.
„Слонът в стаята“
Гледната точка на Голдбърг не беше извънредна, той призова Клайн да разбере. По-скоро представляваше нарастващ хор от гласове, включително водещи израелски учени, разпространяващи термина апартейд, за да опишат отношението към палестинците от сегашния режим.
Всъщност, ако Клайн беше прав, пише Голдбърг, тогава някои от най-известните изследователи на Холокоста и антисемитизма от Израел, Съединените щати, Европа и по света биха били антисемити.
Той се позова на петиция, съинициирана от Омер Бартов, роденият в Израел историк и професор по изследване на Холокоста и геноцида в университета Браун, озаглавена „Слонът в стаята“, която гласи: „Не може да има демокрация за евреите в Израел докато палестинците живеят под режим на апартейд”.
Петицията е подписана от повече от 2000 учени, духовници и други обществени фигури към момента на писане и е украсена с илюстрация, включваща голям слон с думите „израелска окупация“ заедно с балонче с реч „ Нека просто го игнорираме”, и заобиколен от десетки хора, свободно размахващи плакати за различни движения за социална справедливост.
„Палестинците нямат почти всички основни права, включително правото да гласуват и да протестират“, се казва в петицията, „Бдителите на заселниците изгарят, плячкосват и убиват безнаказано.“< /p>
Реторична промяна в израелските академични среди
Това представлява значителна промяна в реториката сред много еврейски и нееврейски учени, пише Голдбърг във FAZ.
Неотдавнашното предложение за съдебни промени, което израелският премиер Бенямин Нетаняху наскоро прокара, принуди много хора да променят възприятието си за израелския режим, включително ционистите, заявява той.
Голдбърг спомена Бенджамин Погрунд, израелски автор, роден в Южна Африка, който веднъж беше цитиран да казва, че всеки, който нарече Израел режим на апартейд, „е в най-добрия случай невеж и наивен, а в най-лошия – циничен и манипулативен“.
Погрунд наскоро написа коментар за израелския вестник Haaretz, в който описа новата си позиция: „Спорих с всички сили срещу обвинението, че Израел е държава на апартейда: в лекции, статии във вестници, по телевизията и в книга. Обвинението обаче става факт.”
„Ние отказваме на палестинците всякаква надежда за свобода и нормален живот. Вярваме на нашата собствена пропаганда, че няколко милиона души кротко ще приемат вечната малоценност и потисничество“, пише той.
Голдбърг също така цитира Барак Медина, професор по право в Еврейския университет в Йерусалим и бивш кандидат за Върховния съд, който пише, че неверните изявления на министъра на финансите и втория министър на сигурността Бецалел Смотрич служат за оправдаване на режим на апартейд в окупирания Изток Йерусалим.
„Обвиняването на Израел в апартейд не е антисемитско“
Изявлението на Клайн, че обвинението на Израел в апартейд е антисемитско, не е далеч от позицията на десните екстремистки политици в израелското коалиционно правителство, които изискват еврейският характер на държавата да има предимство пред нейния демократичен характер, Голдбърг спори.
Това е позиция, споделена от Бартов, който наскоро каза пред Washington Post: „Можете да ме наречете мразещ себе си евреин, да ме наречете антисемит... Хората използват тези термини, за да прикрият реалността, или за да заблудят себе си, или заблуждават другите. Трябва да погледнете какво се случва на място.“
Клайн може да не е „възприемчив към реалността“, заключава Голдбърг в статията си за FAZ, „но реалността е по-силна и все повече хора по света и в Израел започват да я виждат“.
Източник: Ал Джазира
