Армията е причината амишите да имат само бради, но не и мустаци
Амишите са група от мощно традиционалистки християнски църковни общности, най-известни със своя релативно демодиран метод на живот. А като част от следването на това, което те считат, че е Божието слово, мъжете амиши носят дълги бради.
Днес брадатите мъже не са нещо извънредно, само че за разлика от почитателите на стилните трендове, няма да видите космат амиш с небръсната горна джука – факт, който в действителност произлиза от армията.
Амишите са тясно свързани с менонитските църкви, само че имат практики и обичаи, които се разграничават от другите християнски групи. Причината за самата брада е респект към Библията; по времето, когато се случват историите в религиозния текст – доста преди бръсненето да е обикновено – множеството мъжки лица са достопочтено вакли. Набожните амиши мъже отдават респект на това, като също си пускат бради.
Въпреки това, нещата не се свеждат до това просто момчетата в никакъв случай да не се бръснат – единствено женените мъже могат да не се бръснат. Пускането на брада е метод да се алармира на всички останали, че този човек е станал мъж. Една област, в която те се бръснат обаче, са мустаците.
Технически амишите практикуват несъпротива, която се смята за форма на пацифизъм. Това е практиката, при която човек не се съпротивлява на хора в позиция на властта, без значение от обстановката, даже в случай че счита заповедите за несправедливи. Въпреки че това предписание нормално се отнася за ежедневния им живот, воденето на война би се смятало за форма на опозиция за амишите, което значи, че те не извършват никакъв тип военна работа.
Следователно, мустаците би трябвало да се обръснат…
Но за какво? Днес мустаците са като фешън аксесоар, само че едно време са били знак на военната работа. Космите по лицето от дълго време се свързват с войната и силата на войските, изключително в региони по света, където брадите и мустаците се смятат за по-мъжествени. Дори и през днешния ден окосмяването по лицето се носи от бойците в избрани райони като метод за продобиване на почитание.
Например, в Британската империя са огромни почитатели на мустаците като даже стигат до такава степен, че ги вършат наложителни за бойците в един миг от историята. Това неповторимо условие остава в действие до Първата международна война, когато поддържането на мустаците освен изпада като приоритет, само че постоянно и невероятно в суровите условия на окопите.
Освен това, появяването на газ на бойните полета провокира опасения, че окосмяването по лицето ще попречи на противогаза да се залепи компактно към кожата. Така условието отпада – през октомври 1916 година
С толкоз мощни връзки сред мустака и историята на войната, амишите избират да не си бръснат мустаци и по този начин един тип да отрекат цената на службата в армията. Това им разрешава да продължат да отглеждат брадите си, като в същото време заобикалят всевъзможни връзки с военните…
Мено Симонс
Менонитите, кръстени на Мено Симонс (1496–1561) от Фрисландия, са членове на избрани християнски групи, които принадлежат към църковните общности на анабаптистките деноминации. Чрез своите трудове Симонс формулира и формализира учението на по-ранните швейцарски учители, като ранните учения на менонитите се основават на вярата както в задачата, по този начин и в служението на Исус, което първичните почитатели анабаптисти поддържат с огромна увереност, макар че за това са преследвани от разнообразни римски католически и протестантски страни.
Вместо да демонстрират експанзия, по-голямата част от ранните менонитски почитатели оцеляват, като бягат в прилежащи страни, където царуващите семейства са толерантни към тяхната вярата. С течение на годините менонитите стават известни като една от историческите църкви на мира, заради тяхната отдаденост към пацифизма.
В актуалното общество на 21 век менонитите се разказват или като религиозна деноминация с членове от друг етнически генезис, или като етническа група и като религиозна деноминация настрана. Дори измежду самите тях има несъгласия по този въпрос, като някои упорстват, че са просто религиозна група, до момента в който други настояват, че образуват обособена етническа група. Историците и социолозите лично от ден на ден стартират да ги третират като етнорелигиозна група.
