Амир Хадеи в интервю за търговско-икономическите отношения между България и Иран
Амир Хадеи приключва 7 СОУ "Св. Св. Седмочисленици " в София, а по-късно придобива бакалавърска степен по „ Политология “ в УНСС. През есента му следва да стартира образованието си по програмата „ Executive MBA “ към Шефилдския университет. Владее български, персийски и британски език. Главен изпълнителен шеф на “AHURA Software”, ръководещ съучастник в „ IRAN TRUCKING”, член на УС на „ Ирано-Българска Бизнес Асоциация “.
Г-н Хадеи, бихте ли показали търговско-икономическите връзки сред Република България и Ислямска република Иран?
През миналата година се навършиха 120 години от началото на дипломатическите връзки сред Ислямска Република Иран и Република България. Всъщност Иран е първата азиатска страна, която публично е признала независимостта на България. Нивото на стокообмена сред двете страни бележи своя връх през средата на 80-те години и доближава равнище до към 800 млн. $. За страдание, тези големи благоприятни условия на двустранната търговия отпреди близо 40 години сред Иран и България в този момент са на нежелани нива. И въпреки всичко през последните няколко години е налице доста нарастване на двустранния стокообмен и считам, че нещата се движат в вярната посока.
С какви артикули търгуват най-често България и Иран между тях?
Износът от България се образува основно от фосфорни торове, зърнено-житни култури и аварийни елементи за машини. Вносът от Иран се състои най-много от полимери, флоатно стъкло, ядки, пресни и сушени плодове.
Кои са секторите, в които България би могла да притегли ирански вложения?
По мои наблюдения най-интересни за иранците са браншове като осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, машиностроене, селско стопанство и хранително-вкусова индустрия, превоз и логистика. Смятам, че България има капацитет в тези браншове и действително двете страни биха могли да намерят пресечни точки за сполучливи вложения.
А с какво иранската страна е удобна за непознати вложения? Какво кара бизнесмените да се насочват натам?
Стратегическото географско разположение на Иран, което свързва Близкия Изток, Азия и Европа. Населението, което наброява 80 млн. души. Изобилието от висококвалифицирана работна ръка на конкурентна цена. Добре развитата инфраструктура. Ниските комунални и индустриални разноски. Данъчните облекчения при избрани условия. Мога да изброя още доста преимущества, само че считам, че това са главните. Макар че иранската стопанска система е измежду 20-те най-силни в международен мащаб, на пазара има доста незапълнени ниши, които чакат да бъдат запълнени.
На 8 май президентът Доналд Тръмп взе решение да отдръпна Съединени американски щати от подписаното през 2015 година иранско нуклеарно съглашение. Как ще се отрази това на връзките сред България и Иран?
Като член на Европейски Съюз, България значително е подвластна от решенията на общността, само че в последна сметка множеството европейски страни, в това число България, оповестиха самостоятелност от Съединени американски щати във връзка с иранското нуклеарно съглашение и надлежно тази тяхна позиция е в употребява на българо-иранските търговско-икономически връзки. Дори при по този начин създалата се обстановка, най-вероятно някои европейски компании ще обмислят разпродажба на бизнеса си в Иран заради нежеланието им да попаднат в обсега на ограниченията на Вашингтон, само че като цяло не виждам сериозна опасност за връзките сред България и Иран, които имат обичайно положителни връзки между тях.
Напоследък се заприказва за срив на иранския риал и финансова рецесия в Иран. Застрашава ли това по някакъв метод бизнеса сред България и Иран?
За последните 6 месеца, иранският риал загуби близо половината от цената си. Обезценяването на локалната валута се форсира още повече през май, откакто Съединени американски щати оповестиха, че се отдръпват от нуклеарната договорка. Към днешна дата 90 000 риала костват 1 $ на черния пазар, само че държавното управление е наложило закрепен курс от 42 000 риала за 1 $ като по този метод се пробва да стабилизира обстановката. В Иран се организират всеобщи митинги от търговци и представители на частния бранш, защото ситуацията сега е доста неразбираемо, нерегламентирано и никой не знае какво следва. Международните банкови преводи също са огромно предизвикателство сега и това в допълнение усложнява търговията с външния свят. Не мога да отрека, че финансовите взаимоотношения с Иран са една концепция по-сложни през последната половин година, само че също по този начин не мога да отрека, че се намират способи за справяне със усложненията. Надявам се, че ситуацията ще се възстановява напълно скоро и рецесията ще отмине.
По какъв метод представителите на българския бизнес могат да се осведомят и надлежно да намират сътрудници и клиенти в Иран?
Нашата асоциация си партнира интензивно с Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Изпълнителната Агенция за поощряване на дребните и междинните предприятия и не на последно място с Посолството на Ислямска република Иран в София. Заедно организираме семинари, конгреси и кръгли маси, които имат за цел да осведомят представителите на частния бранш у нас за това по какъв начин се прави бизнес с Иран и естествено да им оказват помощ да намират сътрудници в отсрещната страна. Много постоянно ни гостуват и делегации от Иран, което дава възмонжост за образуване на B2B срещи. Смятам, че визитата на събития от този вид е потребно за всичи, които желаят да имат някакви връзки с Иран. Естествено, всеки който има съответни въпроси или нужда от подпомагане, може да се обърне непосредствено към Ирано-Българска Бизнес Асоциация или към Посолството на Ислямска република Иран в София. Убеден съм, че на никого няма да бъде отказана помощ, стига желанията му да бъдат „ чисти “.
Какви са вашите прогнози за връзките сред България и Иран в близко бъдеще?
България и Иран постоянно са имали доста топли и другарски връзки както на държавно равнище, по този начин и в частния бранш. Към момента не виждам предпоставки за разрушение на тази връзка и считам, че нещата могат единствено и само да се усъвършенстват, което е в интерес и на двете страни. Напоследък международната политика изправя двете страни пред съществени провокации, само че историята демонстрира, че постоянно сме успявали да се оправим с компликациите и да намерим верния метод за деяние. Убеден съм, че тези положителни практики ще се запазят и в бъдеще.
Г-н Хадеи, бихте ли показали търговско-икономическите връзки сред Република България и Ислямска република Иран?
През миналата година се навършиха 120 години от началото на дипломатическите връзки сред Ислямска Република Иран и Република България. Всъщност Иран е първата азиатска страна, която публично е признала независимостта на България. Нивото на стокообмена сред двете страни бележи своя връх през средата на 80-те години и доближава равнище до към 800 млн. $. За страдание, тези големи благоприятни условия на двустранната търговия отпреди близо 40 години сред Иран и България в този момент са на нежелани нива. И въпреки всичко през последните няколко години е налице доста нарастване на двустранния стокообмен и считам, че нещата се движат в вярната посока.
С какви артикули търгуват най-често България и Иран между тях?
Износът от България се образува основно от фосфорни торове, зърнено-житни култури и аварийни елементи за машини. Вносът от Иран се състои най-много от полимери, флоатно стъкло, ядки, пресни и сушени плодове.
Кои са секторите, в които България би могла да притегли ирански вложения?
По мои наблюдения най-интересни за иранците са браншове като осведомителни и информационни технологии, електроника и електротехника, машиностроене, селско стопанство и хранително-вкусова индустрия, превоз и логистика. Смятам, че България има капацитет в тези браншове и действително двете страни биха могли да намерят пресечни точки за сполучливи вложения.
А с какво иранската страна е удобна за непознати вложения? Какво кара бизнесмените да се насочват натам?
Стратегическото географско разположение на Иран, което свързва Близкия Изток, Азия и Европа. Населението, което наброява 80 млн. души. Изобилието от висококвалифицирана работна ръка на конкурентна цена. Добре развитата инфраструктура. Ниските комунални и индустриални разноски. Данъчните облекчения при избрани условия. Мога да изброя още доста преимущества, само че считам, че това са главните. Макар че иранската стопанска система е измежду 20-те най-силни в международен мащаб, на пазара има доста незапълнени ниши, които чакат да бъдат запълнени.
На 8 май президентът Доналд Тръмп взе решение да отдръпна Съединени американски щати от подписаното през 2015 година иранско нуклеарно съглашение. Как ще се отрази това на връзките сред България и Иран?
Като член на Европейски Съюз, България значително е подвластна от решенията на общността, само че в последна сметка множеството европейски страни, в това число България, оповестиха самостоятелност от Съединени американски щати във връзка с иранското нуклеарно съглашение и надлежно тази тяхна позиция е в употребява на българо-иранските търговско-икономически връзки. Дори при по този начин създалата се обстановка, най-вероятно някои европейски компании ще обмислят разпродажба на бизнеса си в Иран заради нежеланието им да попаднат в обсега на ограниченията на Вашингтон, само че като цяло не виждам сериозна опасност за връзките сред България и Иран, които имат обичайно положителни връзки между тях.
Напоследък се заприказва за срив на иранския риал и финансова рецесия в Иран. Застрашава ли това по някакъв метод бизнеса сред България и Иран?
За последните 6 месеца, иранският риал загуби близо половината от цената си. Обезценяването на локалната валута се форсира още повече през май, откакто Съединени американски щати оповестиха, че се отдръпват от нуклеарната договорка. Към днешна дата 90 000 риала костват 1 $ на черния пазар, само че държавното управление е наложило закрепен курс от 42 000 риала за 1 $ като по този метод се пробва да стабилизира обстановката. В Иран се организират всеобщи митинги от търговци и представители на частния бранш, защото ситуацията сега е доста неразбираемо, нерегламентирано и никой не знае какво следва. Международните банкови преводи също са огромно предизвикателство сега и това в допълнение усложнява търговията с външния свят. Не мога да отрека, че финансовите взаимоотношения с Иран са една концепция по-сложни през последната половин година, само че също по този начин не мога да отрека, че се намират способи за справяне със усложненията. Надявам се, че ситуацията ще се възстановява напълно скоро и рецесията ще отмине.
По какъв метод представителите на българския бизнес могат да се осведомят и надлежно да намират сътрудници и клиенти в Иран?
Нашата асоциация си партнира интензивно с Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Изпълнителната Агенция за поощряване на дребните и междинните предприятия и не на последно място с Посолството на Ислямска република Иран в София. Заедно организираме семинари, конгреси и кръгли маси, които имат за цел да осведомят представителите на частния бранш у нас за това по какъв начин се прави бизнес с Иран и естествено да им оказват помощ да намират сътрудници в отсрещната страна. Много постоянно ни гостуват и делегации от Иран, което дава възмонжост за образуване на B2B срещи. Смятам, че визитата на събития от този вид е потребно за всичи, които желаят да имат някакви връзки с Иран. Естествено, всеки който има съответни въпроси или нужда от подпомагане, може да се обърне непосредствено към Ирано-Българска Бизнес Асоциация или към Посолството на Ислямска република Иран в София. Убеден съм, че на никого няма да бъде отказана помощ, стига желанията му да бъдат „ чисти “.
Какви са вашите прогнози за връзките сред България и Иран в близко бъдеще?
България и Иран постоянно са имали доста топли и другарски връзки както на държавно равнище, по този начин и в частния бранш. Към момента не виждам предпоставки за разрушение на тази връзка и считам, че нещата могат единствено и само да се усъвършенстват, което е в интерес и на двете страни. Напоследък международната политика изправя двете страни пред съществени провокации, само че историята демонстрира, че постоянно сме успявали да се оправим с компликациите и да намерим верния метод за деяние. Убеден съм, че тези положителни практики ще се запазят и в бъдеще.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ