Американският секретар Джеймс Бейкър е известен с една много важна

Американският секретар Джеймс Бейкър е прочут с една доста значима фраза в цялата си кариера. „ Нито инч на изток “, са думи, които би трябвало да каже пред руския водач Михаил Горбачов на 9 февруари 1990 година Това е една от именитите сделки, в които източния блок ще остане изцяло самостоятелен от новия съюз, както и няма да има никакви други политики, които да продължат да се разгръщат от запад на изток. Самият формален документ е публично декласифициран и свободен за четене от всеки. Самият документ демонстрира и още една детайлност – огромна част от страните в Централна и Източна Европа, нямат никакви ползи към включване.

Присъствието на тази алегорична делба на Европа е и добавена в мненията по отношение на статута на Източна Германия и въздействието на Съветския съюз. Подобни гаранции са дадени от Джордж Буш още през 1989 година при срещата в Малта, а неговите думи са, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да се възползва от Източна Европа, изключително откакто може да наруши или навреди на Съветския интерес. По това време нито един от двамата водачи, не може да подозира, че Източна Германия ще се сгромоляса и най-вероятно ще докара до идната жестока инфлация. Любопитното тук е, че в края на януари 1990 година немския външен министър на Западна Германия – Ханс-Дитрх Геншчер ще съобщи, че има добра опция и двете страни да се обединят. Още на тази тирада, въпросният политик декларира, че събирането на двете зони ще би трябвало да се случи по метод, който не визира руската сигурност.

По този метод и апетитите на НАТО за доближаване към източните граници, може да бъде парирано още в зародиш. При оформянето на финалните документи, преценката за непосредственост до границите не е включена в формалния документ, само че доминира в другите мнения, отразени по-късно в протоколите на връзката. Подобни маневри бързо карат Горбачов да извика и двете страни на специфична среща на 10 февруари в Москва. При идването, стартират да се преглеждат всички благоприятни условия, като също така се договаря и финансова помощ, която би трябвало да пристигна от Западна Германия, преди да се стигне до септември 1990 година

На 6 февруари Геншчер води същият разговор с английския външен министър – Дъглъс Хърд, който би трябвало да удостовери, че ще има гаранция при интервенция на НАТО в политиката на Полша – страна от Централна Европа. Ако същата избра да излезе от Варшавския контракт и се реалокира в НАТО, Съюз на съветските социалистически републики желае да има гаранция, че най-вероятно няма да има интервенция в държавното управление. Подготвен за диспути, английският външен министър повтаря същото, което неговият немски сътрудник е обяснил. Точно там се появява и именитата имитация за инча. Разпростирането на НАТО в съответните територии е освен немислимо, само че и в никакъв случай не се слага в съществена цел. Малко след самата среща, Бейкър ще съобщи следното:

„ Зададох един въпрос на него (Горбачов). Предпочитате ли да видите обединена Германия, отвън НАТО, самостоятелна от американски сили или предпочитате да видите обединена Германия, обвързана с НАТО, с гаранция от НАТО, че няма да премине и нито един инч на изток от актуалната си позиция? Той отговори, че руските водачи премисляли всички вероятни варианти, а след това прибавя, че „ Определени разпростирането на зоната на НАТО, няма да бъде допустима. “

Същото прави американския секретар в Западна Германия, осъзнавайки какво тъкмо желае Горбачов и също подсигурява, че към сегашния миг, няма никакви планове да се приготвя за вероятно териториално разпростиране и най-вероятно страната ще остане такава, каквато е била известна на картата и преди този момент. В рамките на идващите седмици, безусловно всички външни министри от Западна Европа ще повтарят тъкмо тази мантра. През пролетта на същата година, жителите на Източна Германия публично са декларирали, че са съгласни за обединяването и са подготвени да смъкват стената.

По това време Германска демократична република към този момент стартира да води договаряния и със Съединени американски щати, заради простата причина, че при сходни политически маневри, първото най-голямо страдалчество ще се случи точно в стопанската система, както и става. Официалните оферти в този миг са за финансова поддръжка и даването на нужен запас. Друга значима стъпка е, че Горбачов не би трябвало да остава с усещането, че в целия съюз и договорка, може да се стигне до съществуването на спечелили и губещи.

Допълнително условие е, че всички западни водачи би трябвало да дават информацията по този начин, че това да се коства като нов и законен развой в структурата на Европа, като в него Съюз на съветските социалистически републики ще бъде включен, а не изключен, както множеството поданици към този момент го регистрират. Бейкър дава и лист с 9 специфични точки, които са включени в трансформацията на НАТО по отношение на Германия. Сред тях са налични условия, които изискват запазването на Германия отвън евентуалното въоръжаване с нуклеарно оръжие, включването на всички руски ограничения за сигурност в трансформацията.

Ухажването продължава и с още една доста значима стъпка – страната най-сетне ще слезе от издръжката на Съюз на съветските социалистически републики, която по този начин или другояче се влага там. Нека не забравяме и голямото наличие на немската загадка полиция, обучавана непосредствено от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Впрочем мантрата се повтаря през цялата година – НАТО няма да се уголемява, НАТО ще подкрепя Германия и възможностите за по-далечни проекти, се лимитират до границата на Германия. Освен това ще открием, че Буш даже предлага на Съюз на съветските социалистически републики да бъде част от проектите за нова и просперираща Европа.

Най-накрая се стига и до най-важния автограф. С обединяването на Германия, обстановката става освен забавна, само че и много по-вълнуваща. През юли 1991 година висшите политически водачи идват и задават един по-силов въпрос на генералния секретар Манфред Вьорнер. Те декларират, че в случай че проектите на НАТО са обвързани непосредствено със основаването на нов политически съюз, стремящ се да изкара или непосредствено да изключи Съюз на съветските социалистически републики от цялата коалиция, това няма да се случи. Малко преди формалното привършване на Германска демократична република и Германска федерална република, Горбачов поставя още един край – този на Съюз на съветските социалистически републики.

Интересното е, че в някои връзки, Буш даже е подготвен и избира Съюз на съветските социалистически републики да се резервира, като тъкмо това разяснява на 1 август 1991 година, само че все пак, Студената война публично отбелязва своя край, а за редица историци, същата е завършила доста по-рано. Що се отнася до по-интересни тематики, записани в архивите. Любопитно е да открием, че един от главните страхове на Горбачов, по отношение на обединяването на Германия е, че липсват гаранции, които няма по какъв начин да не повторят евентуалното развиване от Версайския контракт. Лидерът на Съюз на съветските социалистически републики желае да има гаранция, че въоръжаването в Германия няма да се случи, а това е допустимо с наличието на НАТО, както се дава обещание.

По-любопитното е, че въпреки и самият формален документ да е стеснен, никой не е обърнал внимание на секцията за Афганистан, в която Горбачов разяснява обстановката с Бейкър. На една от всички срещи, британският външен министър оповестява, че публично има съкращаване на въздействието върху Муджахидините. Бейкър също по този начин оповестява, че няма никакво решение за Афганистан, като го прави от името на НАТО. Единственото решение е, че Афганистан ще смени едно ръководство с други, като по-късно откриваме и изсипването на милиарди за поддръжката на финансови средства.

Бейкър признава, че няма да се основава държавно управление, което да играе ролята на зложелател против Съюз на съветските социалистически републики, както и няма по какъв начин да поддържа фундаментализма в странната. На финалът, двамата се схващат, че е допустимо просто процесът „ Афганистан “ да бъде оставен да се случи и муджахидините да изберат свое лично държавно управление, както и да повдигнат свои водачи и свое лично държавно управление. С оглед на актуалните събития е несъмнено, че тази политика не работи. Бейкър приказва за евентуалните благоприятни условия по отношение на стабилизирането на перестройката, като не пропуща да засегне и тематиката за въоръжаването на Куба с съвременни МиГ-29, които били считани за неуместни от консерваторите в Съединени американски щати.

Интересен миг е, че до момента в който този диалог се случва през февруари 1990 година На 18 май, Горбачов ще зададе един доста значим въпрос, който можем да цитираме буквално, заради простата причина, че самите документи към този момент са свободни и равнището им на дискретност пада от линията на „ Секретно “ до „ Чувствително “:

„ Самият факт, че подтекстът на събитията става повече, в сравнение с по-малко динамичен, е и повода да се срещаме. Най-вероятно в предишното щеше да се случи тъкмо противоположното. Когато се появят компликации в някои елементи на света – откакто ние сме намесени съвсем на всички места по един или различен метод – започваме да се гледаме странично и да търсим способи за редуцирането на връзките. В наши дни, огромният и по-труден въпрос може да бъде решен с разговор и правя оценка това.

По същото време следя събитията да се разпростират и стигам до заключението, че Съединени американски щати не е финализирала процеса за уточняване на връзката със Съюз на съветските социалистически републики. Казах го доста пъти преди, във време като това, във времена на велики промени, не можем да гледаме на нашите връзки в подтекста на президентски връзки. В момента градим фондация, която стои на доста повече от връзките сред две страни, сега построяваме връзка, която дефинира целия свят. Ние сме архитекти и строители на новия свят. Започвам да си мисля, че нещо ви тормози. Откривам два съществени казуса.

Първият е въпросът дали е редно да се обвързвате съществено с нас. Ние знаем, че разполагате с разнообразни препоръки и отзиви по въпроса. Досега, най-малко президентът демонстрира някакво самоограничение и задържане на напрежението, поддържате вашата лична позиция и правя оценка това. Второ, остана с усещането, че оформяме едно взаимно схващане и връзка, която да имаме сред двете страни в сегашното. Една от централните точки е взаимното схващане, че всеки от нас ще желае да вижда другия като мощен и убеден в своята защита – освен военна защита, само че и икономическа и национална. Ние имаме интерес в мощна, уверена Съединени американски щати, до момента в който вие имате ползи в мощен и убеден Съюз на съветските социалистически републики.

Около 2-3 години обратно, ние предсказахме, че се намираме в не толкоз удобна среда, имаме прегрупиране на сили, в това число и тези на света. Тогава взехме решение, че при тези условия, нашето подпомагане не е единствено потребно, само че безусловно значимо за нас и целия свят. Както и да е, имам вяра, че в избрани интервали, когато прекосяваме от философското равнище и продължаваме към имплементация на характерни политически дейности, виждаме повторения на предишното. Виждаме дейности, учредена на обичаи и привички от последните няколко десетилетия.

Наблюдавам, че от време на време прекосяваме през сериозни мигове в нашата връзка, по този начин да кажа, вие желаете да се възползвате от обстановката и да сте пред нас. В предишното, най-вероятно щях да си взема записка и да продължа да проследявам обстановката. Но тъкмо сега, нашите връзки са в подобен етап, че просто мога непосредствено да споделя моите усещания с вас. За какво приказвам по-точно? Вие сте рационален човек, аз правя оценка това. Ето за какво ще приказвам с вас почтено и искрено. Нека погледнем Източна Европа.

Всичко, което се случва, кореспондира със същите диалози, които имахме в предишното. Надявам се, че виждате по какъв начин нашите дейности дават отговор на тъкмо това, което ви приказвах тогава. В същия миг, имам информация, че задачата на вашите полици е да разделят страните на Източна Европа от Съюз на съветските социалистически републики. Нека погледнем немското обединяване. Вашето мнение по този въпрос е спорно. Не запознат съм какво е очебийно. Най-вероятно се страхувате от европейско обединяване. Казах доста пъти, че тук и е в Европа, мога да го потвърдя и в този момент “ ние разбираме желанието за наличие на Америка, не неговото военно такова, а генералното в целия европейски развой. Това е ясно.

Но в този момент казвате, че двете Германии са миролюбиви, демократични страни и няма никаква причина да ги гледате с евентуално съмнение като рискови страни. Споделяте, че ние обръщаме доста внимание на евентуалната опасност. Но аз споделих на президента Буш, че следователно, в случай че вие не смятате това за един евентуален и значим фактор, за какво не се разберем вероятно да включим обединена Германия във Варшавския контракт? От друга позиция: споделяте, че вярвате на германците, те са съумели да ви се потвърдят. В този случай, за какво би трябвало да включваме Германия в НАТО?

Вашият отговор е, че в случай че Германия не се включи в НАТО, то това ще бъде проблем в Европа. Оказва се, че вие не вярвате на Германия. Бих ви схванал, в случай че можете да дадете реалистични причини. Ще бъда почтен с вас. Ако казвате, че отсъствието на Германия в НАТО ще се трансформира в един по-сериозен риск за сигурността в Европа, най-вероятно бих ви схванал. В този случай, дано помислим; дано потърсим метод за замяна на структурата на сигурността, която е учредена на съществуващите два военно-политически блока, като прибавим една нова конструкция.

Нека мислим по какъв начин можем да придвижим тази конструкция напред. Но в този момент ще ми кажете, че НАТО е належащо тъкмо в този момент и постоянно ще бъде належащо, на практика вечно. Веднага ще ми кажете, че Съюз на съветските социалистически републики продължава да има огромна войска и е добре въоръжена, затова, най-вероятно ще кажете, че и НАТО постоянно ще бъде належащо. Генерално ще повторя вашата позиция и вашите причини, те са разумно. Те обаче не дават отговор на главните спогодби, върху които се споразумяхме при започване на този тип връзки. Какво желая да кажа? Още веднъж ще бъда почтен с вас.

Ако една обединена Германия успее да влезе в НАТО, тя ще сътвори съществени проблеми в корелацията на силите и в целия стратегически баланс. Ние ще бъде изправени пред идващия въпрос, който ще е ориентиран към евентуална последваща стъпка. Вие сте логически човек, най-вероятно ме разбирате. Поставяте ни в обстановка, в която можем да прекратим всевъзможни отношение в областта на разоръжаването; ние ще проучваме евентуалните промени и ще създадем нашата теория на договарянията във Виена. Тук идва и огромният въпрос, за какво вършим всичко това? Приемете, че е доста сериозен въпрос.

Искаме да можем да разчитаме на съществено отношение по този въпрос и от ваша страна. Ако забележим и диря, че се пробвате да играете някаква игра, ние ще стартираме да се тревожим. Необходимо ли е това? Можете ли да позволите на нашите връзки да се трансфорат в една жалка конспирация? Съюз на съветските социалистически републики минава през огромни промени; сега сме пред реновиране, а това е един доста сложен развой. Забелязваме, че в някакви моменти сте подготвени да се възползвате от обстановката. Смятам, че в случай че вършиме това, то ще бъде една огромна неточност. И последно, дано синтезираме всичко.

Ние споделяме нашите проекти. Ще продължим перестройката и ще трансформираме нашата политическа система към едно ново мислене, желаеме да се сближим със Запада, Съединени американски щати. Искаме да отворим нашата страна за света. Казахме, че нашата задача е да интегрираме страната си изцяло в политическия, икономическия, културния развой, който сега се носи в целия свят. Смятаме, че се разбираме с вас по отношение на новите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати и те ще бъдат положителни освен за нашите две страни, а ще се трансфорат в централна позиция в света и позитивите ще бъдат за целия свят. Сега се запитвам: дали Американската администрация следва това схващане, до което стигнахме.

Нека ви кажа какво се случва в Москва. Виждаме редица позитивни линии във вашата позиция. Същевременно виждаме и някои детайли, които ни тормозят. В момента се движите до една точка, в която ще определите бъдещето на нашата стопанска система на временен и междинен интервал от време. Логично е, че тъкмо по тази линия ще има  резултат върху политическия, обществения, културния и междуетническия живот. Стигнахме до този миг, в който имаме потребност от свободен пазар в страната. Това ще е основният миг за перестройката.

Ние приказваме за фундаментални промени, които в своето главно отношение, могат да се трансфорат в ядрото на нашата стопанска система. Говоря за частна благосъстоятелност, анти-монополни ограничения, кооперативна благосъстоятелност, групова благосъстоятелност, частна благосъстоятелност. Ще вършим промяна на банковата система, ще организираме фондовата борса и обмяната на валутата, сътворяваме данъчна система и обществена осигурителна система, както и ценова промяна. Това ще бъде една радикална смяна. На този стадий е рационално да приемем, че разчитаме доста на разбирането и солидарността на нашите сътрудници. Във всеки случай, събитията към Нагорни-Карабах не би трябвало да лишават толкоз вниманието на администрацията или конгреса, изключително откакто се намираме в такова отношение.

Ще го кажа по този начин: имаме потребност освен от схващане с нашите сътрудници, само че и от подпомагане. От една страна получавам информация, че вие освен разбирате перестройката, само че и ни съобщавате евентуалните проблеми, които са налични тук. В същото време съветвате всички да не оказват помощ на Съюз на съветските социалистически републики. Казвате: дано да се оправят сами, помощта ще забави същинската перестройка. Не разбирам този мотив. Вие казвате, че показвате някаква взаимност, само че в същото време предпочитате да решим тази каша сами. Най-вероятно мислите, че в случай че обстановката се утежни, това няма да е нещо толкоз неприятно за вас.

Казвам всичко това, с цел да може да помислите по тематиката, преди да се срещнем още веднъж във Вашингтон и парк Давид. Ще продължим това, което сме почнали дружно или ще се оттеглим от формалната конвенция, която двете ни страни са постигнали. И двамата би трябвало да решаваме незабавно. Аз смятах, че изборът към този момент е изработен. В следствие виждам, че има моменти, в които вие към момента се пробвате да решите. Исках да споделя това в персонален диалог, вместо да ви посрещам в по-голяма група. Мисля си, че всичко това ще бъде потребна информация за президента,  когато се приготвя за нашата среща. “

Снимки: Wikipedia