Как медиите отразиха стъпването на човек на Луната преди 54 г.
Американският галактически уред " Ийгъл " каца на повърхността на Луната в региона на Морето на спокойствието в 20 часа и 17 минути средноевропейско време (22 часа и 17 мин. българско време) на 20 юли 1969 година След осем часа за първи път човек стъпва на Луната - това е астронавтът Нийл Армстронг, последван от Едуин Олдрин. В задачата " Аполо 11 " (16 - 24 юли 1969) вземат участие астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.
Само няколко години по-късно стартират теориите на конспирацията.
Свързани
Те се пробват да потвърдят, че задачата е била машинация, режисура, която да покаже, че Америка печели галактическата конкуренция против Съветския съюз.
Вижте събитията към изстрелването, пътуването на " Аполо 11 " към Луната и кацането на галактическия уред " Ийгъл " както в бюлетина " Международна информация ", по този начин и в специфичните издания, събрани от Българска телеграфна агенция:
Ню Йорк, 16 юли 1969 година /БТА/
Днес в 15.32 ч. от ракетния полигон в Кейп Кенеди /щат Флорида/ бе изстрелян галактическият транспортен съд " Аполо 11 “ с трима космонавти на борда: Нийл Армстронг, 38-годишен, граждански, пълководец на кораба, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от Военновъздушни сили, и Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от Военновъздушни сили.
Целта на този опит е двамата космонавти Армстронг и Олдрин да стъпят на Луната.
Тристепенната ракета " Сатурн 54, с която е изстрелян корабът, е дълга 85 м., тежи 3100 тона и има начален подтик 3 375 000 кг. Резервоарите ѝ съдържат 2600 тона течно гориво.
Корабът се състои от три съществени елементи – триместна командна кабина, лунен модул /ЛЕМ/ и помощно поделение. Конусообразната командна кабина е обвързвана с лунния модул посредством обединителен проход на носа ѝ. С лунния модул космонавтите Армстронг и Олдрин би трябвало да се спуснат на Луната. Модулът има мотор за втурване, който би трябвало да бъде употребен при прилуняването, и различен мотор, с който да се отдели от Луната.
***
Кейп Кенеди, 16 юли 1969 година /АП/
Космонавти: Нийл Армстронг, граждански, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от авиацията, Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от авиацията.
Цел: След нахлуване в лунна орбита Армстронг и Олдрин благодарение на лунния модул ще осъществят първото в историята кацане на човек на Луната. Те ще проведат 2 и 1/2 часова разходка, по време на която ще проведат научни опити, ще съберат мостри от лунната повърхнина и ще ревизират способността на индивида да работи в условия на привличане 6 пъти по-малко от земното.
Обща дълготрайност на времето, прекарано на Луната: 22 часа, след което ще се срещнат с Колинс, който ще се намира с кораба-майка в лунна орбита.
Продължителност на полета до Луната и назад: 8 дни, 3 часа и 19 минути.
Ракета: 3-степенна ракета „ Сатурн 5 “, с която галактическият транспортен съд „ Аполо “ е висок 110 метра и 60 сантиметра. Това е най-голямата в света ракета с в началото тегло 7,7 милиона фута.
Стойност на полета: „ Сатурн 5 “, 185 милиона $, “Аполо 11 “, 55 милиона $, лунният модул, 41 милиона $, стойност на интервенциите по изстрелването на кораба плюс интервенциите по прехващането му в морето - 74 милиона $ или всичко 355 милиона $.
Обща стойност на програмата „ Аполо “ до през днешния ден: 22 милиарда $.
***
Вашингтон, 16 юли 1969 година /ДПА/
За полета на " Аполо 11 " до Луната НАСА събра своя " първокласен екип “, състоящ се от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. Техният богат опит като летци и космонавти, както и невижданата им подготовка дефинира тези хора да извърнат една нова страница в историята на човечеството.
Командирът на галактическия транспортен съд, 38-годишният Нийл Армстронг, бе определен за първия човек, който на 21 юли ще стъпи на Луната. Той е спокоен и сдържан и се счита за един от най-хубавите летци-изпитатели на Съединени американски щати. Като водач от морската авиация той е взел участие в Корейската война в 78 бойни полета. Заедно с Дейвид Скот Армстронг извърши през март 1966 година като пълководец на „ Джемини 8 “ първото съединяване в космоса с непилотирана ракета " Аджена “.
Първият галактически полет на първия граждански всред американските космонавти докара и до първото /сполучливо/ наложително кацане в американската галактическа стратегия, откакто " Джемини 8 “ стартира да се клати заради това, че една дюза за ръководство не можеше да бъде изключена автоматически.
Съпругата на командира на " Аполо 11 “ Джанет Армстронг и двамата им синове, Ерик /12 г./ и Марк /6 г./ се надяват, че полетът ще бъде благополучен и сполучлив.
Около половин час откакто стъпи Армстронг на Луната, 39-годишния Едуин Олдрин ще бъде вторият човек, стигнал до нашия натурален сателит. Той е водачът на лунния модул и дружно с Армстронг ще изследва в продължение на 130 минути лунна лунната повърхнина към мястото на кацането.
Одрин е полковник от военновъздушните сили на Съединени американски щати, който след 66 бойни полета е събрал цяла сбирка от военни оценки от Корейската война. Той приключил известния масачузетски " Инститют ъв текнолоджи “. Като втори водач на " Джемини 12 “ през ноември 1966 година Олдрин излезе от кабината и прекара в космоса 129 минути. И до момента той държи върха за извънбордова активност в космоса.
Заедно със брачната половинка му Джоан Олдрин ще го чакат децата му Майкъл /13 г./, както и Ендрю и Дженис по на 11 година
Третият от екипажа на " Аполо 11 “ е 38 годишният Майкъл Колинс, който минава за най-мълчаливия от всички американски космонавти. От неговото умеене ще зависи значително по какъв начин ще протече извънредно значимото съединяване на 21 юли, когато Армстронг и Олдрин се завърнат с лунния модул и ще би трябвало да се скачат с пилотираната от Колинс кабина-майка. Подполковникът на американските военновъздушни сили Майкъл Колинс беше първият, който по време на „ галактическата разходка “ през 1966 година с „ Джемини 10 “ посети с качената ракета " Аджена “.
Летец-изпитател, инженер и академик са едни от качествата на Колинс, който по време на полета до Луната ще остави на Земята брачната половинка си Патриша с децата Катлийн /10 г./ и Майкъл /6 г./.
Информациите за полета са ежедневни:
Космически център Хюстън, 16 юли 1969 година /Франс прес/
Виждам от прозореца си американския континент – Аляска, полюса, Куба, северната част на Южна Америка. Не ми стига прозорецът, с цел да видя повече, заяви Нийл Армстронг, пълководец на галактическия транспортен съд " Аполо 11 “, откакто той пое към Луната.
Това беше първия път, когато екипажът на " Аполо 11 “ разказа „ пейзажа “, който се вижда от галактическата кабина. Досега, за разлика от космонавтите на " Аполо 10 “, които не преставаха да показват насладата и учудването си от гледката на Земята, Нийл Армстронг Едуин Олдрин и Майкъл Колинс ограничиха с техните доклади диалозите си със Земята.
Само за миг Армстронг възкликна по микрофона: „ Много хубаво “. И тези думи обаче се отнасяха за траекторията, в която навлезе " галактическият трен “.
***
Ню Йорк, 17 юли 1969 година /БТА/
След като летяха дванадесет часа и изминаха съвсем 100 000 км от дългия път до Луната, американските космонавти Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс получиха позволение да почиват два часа по-рано от плануваното, откакто вечеряха за първи път на борда на галактическия транспортен съд. Храната им се състоеше от салата от сьомга, пиле с ориз, сухи сладки, какао, сок от ананас и грейпфрут.
Преди вечерята командирът на кораба Армстронг съумя, след един несполучлив опит /поради неизправността на антените на Земята/, да съобщи на станцията Голдстоун /Калифорния/ цветни телевизионни фотоси на Земята.
Както предава организация " Франс прес “ телевизионната камера на кабината-майка, която носи условното име " Колумбия “ сочила към средата на Тихия океан. " Хюстън, обадил се Олдрин, не можете ли да завъртите малко Земята, тъй че да хванем и малко от континентите “. Армстронг декларирал: " Не можахме да снимаме Хавайските острови, само че ясно виждаме западния бряг на Северна Америка, Съединените щати, Сиера Невада - чак до Акапулко. “
Телевизионните фенове не можаха да разграничат по този начин ясно детайлностите, които космонавтите видяха по земното кълбо. На екраните на Земята се появи като синя топка, забулена в бели облаци върху черен декор.
Както предава организация ДПА тъкмо в този миг " Аполо 11 “ се намирал на 99 766 км от Земята и се движил със скорост от 8120 км/час. След като лети 23 часа " Аполо 11 “ ще се намира на разстояние от 175 896 км от Земята и ще се движи със скорост " единствено “ 5975 км/час.
Скачването сред кабината-майка и лунната кабина, кръстена с условното име " Ийгъл “ / " Орел “/, траяло един час и в Космическия център Хюстън царяла известна паника заради неприятната връзка с галактическия транспортен съд, дължаща се на неизправна антена, само че от галактическия център било обявено, че тя би могла да бъде елементарно поправена от екипажа на кораба.
Пилотът на кабината-майка Майкъл Колинс съобщил, че при скачването изразходвал малко повече от плануваното гориво, защото двата кораба са отдалечили 30,5 метра, вместо 20,11 метра. Кабината-майка е трябвало да се върне към " Ийгъл “ и заради това се наложил спомагателният разход на гориво.
Според ДПА космонавтите носят със себе си знамената на 136 народи и плоча, която ще бъде оставена на Луната със следния надпис:
" Ние сме хора от планетата Земя, които първи стъпиха на Луната през юли 1969 година. Ние идваме с мир за цялото човечество. “
Тази плоча ще бъде закрепена на долната част на лунната кабина, която ще остане на Луната и е подписана от тримата космонавти Армстронг, Олдрин, Колинс и президента Ричард Никсън.
Докато космонавтите ще почиват от галактическия център Хюстън ще бъде изработен опит да бъдат отстранени няколко " дребни смешки “, които не са се харесали на ръководителите на НАСА от досегашния полет на " Аполо 11 “. Представител на НАСА съобщи обаче - без да прецизират тези " смешки “ - че те не били от значително значение за задачата.
***
Космически център Хюстън, 17 юли 1969 година /АП/
Вчера държанието на командира на галактическия транспортен съд " Аполо 11 “ Нийл Армстронг изцяло отговаряше на името, с което се употребява, а точно това, че е прекомерно безмълвен. И останалите двама членове на екипажа приказваха малко.
Въпреки големия интерес към техния полет, тримата космонавти се оказаха най-въздържаните от всички, взели участие в програмата " Аполо “, а даже и в цялата стратегия за пилотирани галактически полети.
Един представител, който работи в Центъра за пилотирани галактически полети, сподели: " Те ни безпокояха толкоз малко, че едвам успявах да не заспя. “
***
Кембридж, Масачузетс, 17 юли 1969 година /Франс прес/
" Има възможност да намерим органична материя в пробите, които ще бъдат донесени от Луната “, съобщи през днешния ден доктор Норман Манкюсо от Института по технология в Масачузетс. Той е един от химиците, които ще бъдат натоварени да проучат скалните проби, донесени от космонавтите на " Аполо 11 “ от Луната. Тези проби ще бъдат изследвани спектрометрично, с цел да се дефинира дали съдържат органична материя на въглеродна основа.
" Ние желаеме, сподели още Манкюсо, да определим дали може да е съществувал в миналото живот на Луната или дали въобще може да има живот.
Изгледите да се намерят живи организми на Луната са доста дребни, добави той. Сензационно събитие ще бъде да вземем за пример да намерим бактерии, които въпреки всичко значат живот.
Нищо не ни дава опция да твърдим, че ще намерим нещо, приключи химикът. Но в това точно се състои задачата на науката. “
***
Снимка: AP/NASA
Вашингтон, 17 юли 1969 година /Ройтер/
Днес американският президент Ричард Никсън заяви, че след стъпването си на лунната повърхнина американските космонавти ще оставят медалите на двамата починали руски космонавти на Луната.
Президентът съобщи, че медалите били предадени на американския космонавт Франк Борман по време на приятелското му посещаване в Съветския съюз от вдовиците на починалите.
Президентът добави, че слагането на ордените е „ един покъртителен и откровен жест “. Никсън приказва в Белия дом на тържествена гала в чест на военачалник Джон Макконъл, който през днешния ден се отдръпва от поста си началник-щаб на военновъздушните сили.
На голата лунна повърхнина ще бъдат оставени също по този начин и отличителните знаци на американските космонавти Върджил Грисъм, Едуърд Уайт и Роджър Чафи, които починаха на стартовата площадка на 27 януари 1967 година.
Няколко дни преди изстрелването на " Аполо 11 " Съюз на съветските социалистически републики изстрелват собствен галактически уред - " Луна 15 ", който също се насочва към Луната:
Джодръл Бенк, Англия, 17 юли 1969 година /АП/
Днес „ Луна 15 “ обикаля Луната всеки два часа. В това време светът се чуди дали галактическата станция е единствено стръв за Москва или същински опит да се " открадне “ славата на американския транспортен съд " Аполо 11 “.
Съветските управляващи, безмълвни както постоянно в своите галактически опити, оповестиха единствено, че " Луна 15 “ е станала сателит на Луната. Това накара московските наблюдатели да заключат, че задачата на станцията е приключила. В Джодръл Бенк обаче шефът на обсерваторията сър Бернард Ловъл съобщи, че съгласно него доста е допустимо „ Луна 15 “ да се опита да кацне на Луната и да загребе лунна почва в петък заран.
Тази последна цел на полета на „ Луна 15 “ предсказаха още по-рано неофициални московски източници. Ако задачата на „ Луна 15 “ успее, руснаците ще обезпечат заготовка от Луната няколко дни преди американците.
Екипажът на " Аполо 11 “, чийто членове спяха, когато „ Луна 15 “ влезе в орбита, би трябвало да влезе в орбита към Луната в събота, двама души да стъпят на Луната в неделя и да се завърне на Земята на 24 юли.
Официалната информационна организация ТАСС съобщи, че " Луна 15 “ " е още един от руските лунни спътници “. Това известие на ТАСС беше сходно на известието на организацията за задачата на " Луна 14 “, която предходната година просто обиколи Луната, без да направи нищо изключително.
" Ако руснаците са възнамерявали единствено да изведат " Луна 15 “ в орбита и да я оставят там, цялата интервенция е лишена от смисъл “- съобщи Ловъл на конференция в своята обсерватория-главният пост за „ прослушване “ на руските галактически опити на Запад.
„ По мое мнение това не е краят, а началото на опита. Цялата интервенция обаче е доста неразбираема. Какво ще направи " Луна 15 “ можем единствено да гадаем “.
В лунна орбита до момента са изведени четири руски станции и Съединени американски щати не считат извеждането на такива станции за някакво доста достижение.
Липсата на каквито и да било сведения от Москва още веднъж натовари Ловъл - този професор с общителни маниери-къс задачата да осведоми света. Знае се, че Ловъл на вятъра искаше от своето държавно управление гигантския радиотелескоп. Правителството се съпротивляваше до 1957 година, когато първият руски сателит раздруса Запада.
Ловъл съобщи, че сигналите, получени посредством голямото електронно устройство демонстрират, че „ Луна 15 “ изпраща поток от информация.
***
Космически център Хюстън, 18 юли 1969 година (Франс прес)
Завърналият се от обиколка из Съветския съюз американски космонавт Франк Борман телефонира през вчерашния ден в Москва, с цел да получи по детайлности за размерите на орбитата на „ Луна 15 “. Снощи той получи депеша от ръководителя на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Келдиш, който го твърди, че орбитата на руската автоматизирана станция е изчислена по този начин, че да не засича траекторията на " Аполо 11 ", обявена от НАСА.
Келдиш прибавя в телеграмата, че ще уведоми Борман при положение на промени в руските проекти.
Размерите на орбитата на " Луна 15 “, дадени от Келдиш, подхождат с размерите, обявени през вчерашния ден от английската обсерватория Джордж Бенк.
Франк Борман влезе във връзка със руските галактически ръководители по съвета на ръководителя на полета Кристофър Крафт.
Джодръл Бенк, 19 юли 1969 година /Спец. кор. на " Франс прес " Бони де Тору/
За първи път два галактически кораба - единият американски с трима души на борда, а другият автоматизиран руски -ще обикалят по всяка възможност по едно и също време към Луната. В реалност 28-ата обиколка на " Луна 15 “ не беше маркирана с никаква смяна на траекторията, когато руската станция се появи още веднъж 16,10 часа по Гринуич.
Според представители на обсерваторията Джодръл бенк това значи, че в този момент е доста късно да се пристъпи към завръщане на " Луна 15 “ на Земята, преди " Аполо 11 “ да влезе в лунна орбита, само че че съществува към момента теоретическа опция тя да се прилуни. Директорът на обсерваторията сър Бърнард Ловъл съобщи, че тази теоретическа опция му се коства невероятна, защото руснаците биха почнали по-рано интервенцията, в случай че желаеха да избегнат едновременни обиколки към луната с " Аполо 11 “. Сър Бернард Ловъл добави, че рисковете от стълкновение сред двата галактически кораба са безпределно оскъдни и че при всички случаи те са по-малки от риска от стълкновение сред един от корабите и астероид.
Двете орбити ще се пресекат в две точки, нито една от които не е наоколо до зоната, планувана за прилуняване на " Аполо 11 “.
Окончателно удостоверение за едновременни обиколки на 2 кораба към Луната ще се получи когато " Луна 15 “ стартира 29-ата си обиколка в 18.30 часа по Гринуич. Ако в този миг орбитата остане същата, теоретическата опция " Луна 15 “ да се прилуни при първата обиколка на " Аполо 11 “ ще отпадне.Тъй като малко по-късно Луната би трябвало да изчезне от европейския небосвод, ще бъде невероятно " Луна 15 “ да извърши каквато и да е маневра по заповед от Земята по-рано до на следващия ден сутринта.
Що се отнася до задачите, които се приписват на задачата на руската лунна сонда, те остават все по този начин загадъчни, както и в първия ден. Могат да се формулират три хипотези:
1. " Луна 15 “ ще се прилуни или ще изпрати на Луната уред, който ще се върне в неделя след изгряването на Луната, което става за Съюз на съветските социалистически републики към 8 ч. по Гринуич.
2. Апаратът, който няма да бъде предопределен да донесе образци от лунната почва, ще се завърне на Земята след прочут брой обиколки, чиято цел е също по този начин загадъчн
3. Неизправност е попречила на " Луна 15 “ да извърши задачата си и руснаците търсят метод да върнат сондата.
Мисията на " Аполо 11 " продължава:
Ню Йорк, 20 юли 1969 година /БТА/ Космическият транспортен съд " Аполо-11 “, който през вчерашния ден влезе в орбита към Луната, продължава да кръжи към земния натурален сателит. Тричленният екипаж се приготвя за един от основните моменти на полета: отделянето на лунната кабина от кораба-майка. Това ще стане в 19.40 часа българско време. След като през вчерашния ден елиптичната орбита бе променена в кръгова, през днешния ден не се плануват нови корекции в придвижването на " Аполо-11 “. В командния център на полета в Хюстън напрежението продължава да пораства – двамата космонавти на борда на лунната кабина ще би трябвало да извършат поредност от деликатни маневри, с цел да прилунят кабината в 22.14 часа българско време, няколко минути по-рано, в сравнение с се предвиждаше в програмата.
***
Ню Йорк, 20 юли /БТА/
Тази вечер в 19.47 часа българско време лунната кабина с космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин се отдели от кораба-майка. На борда на кораба остана космонавтът Майкъл Колинс. Полетът на „ Аполо-11 “ продължава по авансово плануванаъа стратегия. След отделянето на лунната кабина космонавтите започнаха колективен полет, който продължи към час и половина.
Нийл Армстронг и Едуин Олдрин потвърдиха към 21.30 ч. българско време, че лунната кабина е влезнала в плануванаъа орбита, от която ще се отдели за кацане на Луната.
Ню Йорк, 20 юли 1969 г./БТА/
Сбъдна се една от старите фантазии на човечеството – хора слязоха на Луната. Това стана през днешния ден, 20 юли, 1969 година, в 22,17 часа българско време. Те направиха този героизъм с общите старания на учените за преодоляване на науката и космоса. Скоростта на прилуняването беше един метър в секунда. Но пътят, който трябваше да се измине, с цел да се стигне до този миг, беше муден и дълъг – десетилетия учените крачеха по този стръмен път на науката, който трябваше да мине през Циолковски и Гагарин, с цел да се стигне до днешното достижение на вековната жадност за познания.
Космическата авантюра на Армстронг, Олдрин и Колинс стартира преди 4 дни. Ето по какъв начин протекоха последните 24 часа:
Корабът „ Аполо-11 “ се намираше в елиптична орбита към Луната.Той бе наведен в орбита, близка до кръговата с апоселений /максимална раздалеченост от лунната повърхност/ 121,5 км и периселений /минимална раздалеченост от лунната повърхност/ 99,4 км. Съобразно с предварителните планове, в интервала от прекосяване в орбита, близка до кръговата, досега на прилуняването на лунната кабина под въздействие на аномалиите в гравитационното поле на Луната орбитата на „ Аполо-11 “ се трансформира от полукръгова в кръгова с раздалеченост 111 км от лунната повърхнина. Това беше изходната разчетна орбита за реализиране на по-нататъшните интервенции.
Късно нощес космонавтите предоха телевизионна емисия, когато „ Аполо-11 “ се движеше по елиптична орбита на разстояние 150 км от Луната. Телевизионната камера сподели на земните фенове лунната повърхнина, в това число някои от регионите, които бяха употребявани като ориентири по-късно: Морето на плодородието, Морето на спокойствието, възвишението, „ Ботушов рид “, намиращо се близо до региона на прилуняването, светлата линия, образуваща спиралообразна кривина, наподобяваща раковина, която екипажът назова „ Гърмяща змия “.
След това Олдрин и Армстронг минаха по тесния проход в лунната кабина, с цел да извършат повторна инспекция на бордовите системи. Те обърнаха камерата към знаците и по този метод дадоха опция на експертите от контролния център в Хюстън да създадат зрителна инспекция. Проверени бяха надеждността на захранващата система на радиотехническата инсталация и на други системи. М. Колинс, който остана в командната кабина, направи фотоси на лунния пейзаж. В 13.04 часа българско време екипажът бе разсънен по радиото и пристъпи към нова техническа инспекция – последната преди решителния момент: откъсването на лунната кабина от кораба-майка. Програмата беше нарушена и космонавтите прекараха по-малко време в сън, в сравнение с беше планувано, заради това, че радиовръзката със Земята за известно време бе изгубена. Това стана в 15.04 часа българско време в 95-ия час и 34-тата минута след влизането на „ Аполо-11 “ в лунната орбита, когато корабът започваше единадесетата си обиколка към Луната. С помощта на ръчна операция и насочване на радиоантените екипажът съумя да възобнови радиовръзката, само че минути по-късно „ Аполо-11 “ се скри зад противоположната страна на луната и връзката още веднъж бе прекратена. Наложиха се спомагателни инспекции, заради което почивката на екипажа бе понижена.
Според представител на командния център в Хюстън повода е била в зареждането на радиоприемателните станции на Земята. Прекъсването на радиовръзката, възобновяване ѝ и паниката към нея лишиха доста време от това, което беше несъмнено за отмора: вместо девет часа, екипажът прекара в сън пет и половина часа.
Около 15.30 часа българско време полковник Олдрин, последван от командира на кораба Нийл Армстронг, изпълзяха през прохода, свързващ двете секции на кораба и минаха от основната кабина, наричана също командно помещение, в лунната кабина.
В 18. 37 часа бе разпрострат колесникът за прилуняване, който даде съображение на екипажа да съпостави кабината с четирикрако насекомо. В 19.47 часа лунната кабина бе откачена от кораба-майка. В 20. 12 часа моторите бяха пуснати в придвижване и двата кораба – „ Аполо-11 “ и лунната кабина - се отделиха.
В 21.11 часа лунната кабина стартира да снижава полета си и да се доближава към лунната повърхнина. Настъпи един от най-критичните моменти - самото прилуняване. Командирът на полета Нийл Армстронг и полковник Олдрин, който пилотираше кабината по време на прилуняването, стояха прави в тясното помещение. Лунната кабина е с изключително дребни размери, защото всеки спомагателен кг значи спомагателен разход на гориво както при прилуняването, по този начин и при стартирането от лунната повърхнина. Нито командирът на кораба, нито неговият водач имат директна видимост, а нужно е да се подбере най-безопасното място за прилуняване измежду кратерите и скалите, с които е посипан регионът на Морето на спокойствието. Възможността за маневриране също е лимитирана: моторите са в положение да придвижат кораба хоризонтално на 800 метра в една или друга посока, с цел да се откри комфортно място. В контакт с лунната повърхнина влизат на първо време тънките / 15-сантиметрови/ наконечници на четирите телескопични крачка на колесника, в действителност понятието за колесник случая е условно, защото устройството няма колела: отнася се за металически четириножник, чиито обособени секции са телескопични, т.е. влизат една в друга, с цел да обезпечат меко кацане.
Двигателят е спрян и лунната кабина застива неподвижна измежду лунния пейзаж. Крехката черупка, на която двамата космонавти са поверили живота си, последователно се откроява измежду уталожващите се газове на реактивния мотор като монумент на постоянно търсещия човешки дух. Тя се намира в централната част на забележимата страна на Луната, малко на изток от самия център и на югоизток от Морето на спокойствието.
Човешки взор се плъзга по лунната повърхнина. „ Попаднахме в кратер с размери на футболно игрище, осеяно с балвани и остри скали “ - предава на Земята Нийл Армстронг.
През очите на Олдрин на мястото на кацането има всички вероятни разновидности на скали. Общо взето пейзажът е прозрачен.
***
Ню Йорк, 21 юли 1969 година /БТА/
Тази заран в 4 часа 56 минути и 31 секунди българско време човек, напуснал родната си планета, остави първите следи по лунната повърхнина. Космонавтът Нийл Армстронг излезе от лунната кабина и се спусна на повърхността на луната.
След като през вчерашния ден в 22,17 часа космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацнаха на Луната с лунната кабина, късно нощес те желаеха позволение от командния център на полета в Хюстън да ускорят осъществяването на своята стратегия с към 5 часа. По разпореждане на Земята в 2,42 часа космонавтите започнаха подготовката за излизане от лунната кабина. Командирът на „ Аполо-11 “ Нийл Армстронг отвори люка на кабината и пое сложния и незнаен път от девет стъпала до лунната повърхнина. През това време вторият член на лунния екипаж Едуин Олдрин наблюдаваше и снимаше дейностите на Армстронг. През цялото време с двамата космонавти се поддържа радио и телевизионна връзка със Земята. Когато стъпи на Луната Армстронг заяви, че е почувствал под краката си твърда почва. Повърхността на Луната била покрита със дребен прахуляк и тук-там осеяна със скални отломъци с диаметър от към 50-60 см. Нийл Армстронг инсталира телевизионната камера директно до един от краката на лунната кабина. След слизането си на Луната той взе и сложи в джоба си парче канара.
Нийл Армстронг остана на Луната 2 часа 14 минути и 29 секунди, а Едуин Олдрин – 1 час и 44 минути. След довеждане докрай на научните опити тъкмо в 7,11 часа люкът на лунната кабина бе затворен. За известно време радиовръзката с двамата космонавти бе прекратена. След това Армстронг заяви, че налягането в кабината се покачва обикновено. Телевизионната камера, конфигурирана на Луната, продължава да предава фрагменти на лунната кабина.
Така приключи най-важният и виновен стадий от полета на „ Аполо-11 “.
***
Космически център Хюстън, 21 юли 1969 година /Спец. кор. на АП Сол Пет/
Те направиха първите си крачки на Луната деликатно, като благоразумни момчета, които пробват първия зимен лед на някое езеро измежду природата. Отначало вървяха внимателно, постепенно, приведени напред, стъпвайки тежко като изтощени служители на реда, дебнещи някой нарушител, само че когато добиха убеденост, потеглиха по-бързо, с плавни отскоци. После затичаха и крачките им бяха по-дълги, в сравнение с Земята, а обувките им като че ли не допираха страната лунна повърхнина. Движенията им напомняха придвижване на тичащи фигури на кино лента със занимателен ход. Когато се стопираха, изглеждаха напълно неподвижни, като че ли замръзнали, леко наклонени напред. Подобно на кукли, заели лунния вид на стойката " спокойно “, заслушани в думите на президента, който ги приветстваше от Земята.
А от самото начало Земята светеше над тях ярка и красива. В този първи необикновен ден на една невероятна нова ера, човек би трябвало да си повтаря това: Земята беше над тях!
В далечината лунната повърхнина стои грапава като кожа на мъртъв алигатор. В предния проект тя наподобява на земен терен, изравнен небрежно след злополучие и гибел.
Двамата припомнят духове, кацнали върху беззвучната, безвъздушна и съвсем безцветна Луна. Над кривата на хоризонта, далечен единствено на една миля и половина заради дребния размер на планетата, се чернее галактическото пространство и безкраят. Предният проект е блестящо осветлен от Слънцето и двамата мъже и летателният им уред хвърлят дълги сенки.
Зора изгрява над Луната, зора изгрява и в историята на човечеството.
Нийл Армстронг, живеещ преди на улица " Уест Бентън “ в Уопаконета, град в Охайо, който пък е щат в Съединените щати - страна на планетата Земя, стъпва с левия си крайник на Луната.
" За човек това е една оскъдна крачка, а за човечеството-гигантски скок “- споделя той. Как хубаво звучат тези първи думи! Историята ще остане удовлетворена.
Следва обръщение за учените: " Почвата е сипкава и прахообразна. Лепи се като въглищен прахуляк по подметките на обувките ми. Те потъват в нея единствено към един инч. “
За лекарите: „ Не съставлява особена компликация да се движа по всички страни. “
За биолозите и геолозите, за другите учени, които търсят да открият възрастта на Слънчевата система и да разкрият тайната на живота той незабавно стартира да събира проби от скалите.
След него излиза Олдрин, вторият човек, който стъпва на Луната. Двамата вървят, тичат като деца, пуснати на воля, а след това като зрели мъже, съзнаващи своята отговорност през вековете, се залавят за работа. Вземат проби от почвата, разпъват алуминиев лист, с цел да измерят слънчевия вятър. Поставят сеизмограф, с цел да прислушат Луната, поставят малко огледало, което да отрази лазерен лъч от Земята и да мери с акуратност до шест инча дистанцията от четвърт милион благи сред двете планети, забиват знамето на своята татковина върху застиналия лик на Луната.
Майката Земя им припомня непрестанно още какъв брой време могат да останат на Луната. Тя прави това с спокойния еднакъв звук на относително самоуверена майка, която предизвестяват децата си, че по-късно трапезата ще бъде вдигната.
Накрая Олдрин споделя на Земята: " Нещо за вас, преди да се прибера? “
Земята: " Нищо. Качвай се по стълбата. "
И Олдрин се качва. Армстронг остава на открито още няколко минути и следи грижливо за прибирането на контейнерите с камъни - като последният корсар, който си отпътува от острова с товар злато. После се качва и той, капитанът, напускайки финален непознатата страна.
На Луната още веднъж се възцарява цялостен покой. Виждат се единствено летателният уред, сходен на халюцинационен рак, научните уреди и неподвижно застиналото американско знаме. И в това мълчание стартират да се разплитат тайните на Луната за учените, стартира да чезне нейната тайнственост за поетите и влюбените.
Само няколко години по-късно стартират теориите на конспирацията.
Свързани
Те се пробват да потвърдят, че задачата е била машинация, режисура, която да покаже, че Америка печели галактическата конкуренция против Съветския съюз.
Вижте събитията към изстрелването, пътуването на " Аполо 11 " към Луната и кацането на галактическия уред " Ийгъл " както в бюлетина " Международна информация ", по този начин и в специфичните издания, събрани от Българска телеграфна агенция:
Ню Йорк, 16 юли 1969 година /БТА/
Днес в 15.32 ч. от ракетния полигон в Кейп Кенеди /щат Флорида/ бе изстрелян галактическият транспортен съд " Аполо 11 “ с трима космонавти на борда: Нийл Армстронг, 38-годишен, граждански, пълководец на кораба, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от Военновъздушни сили, и Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от Военновъздушни сили.
Целта на този опит е двамата космонавти Армстронг и Олдрин да стъпят на Луната.
Тристепенната ракета " Сатурн 54, с която е изстрелян корабът, е дълга 85 м., тежи 3100 тона и има начален подтик 3 375 000 кг. Резервоарите ѝ съдържат 2600 тона течно гориво.
Корабът се състои от три съществени елементи – триместна командна кабина, лунен модул /ЛЕМ/ и помощно поделение. Конусообразната командна кабина е обвързвана с лунния модул посредством обединителен проход на носа ѝ. С лунния модул космонавтите Армстронг и Олдрин би трябвало да се спуснат на Луната. Модулът има мотор за втурване, който би трябвало да бъде употребен при прилуняването, и различен мотор, с който да се отдели от Луната.
***
Кейп Кенеди, 16 юли 1969 година /АП/
Космонавти: Нийл Армстронг, граждански, Едуин Олдрин, 38-годишен, полковник от авиацията, Майкъл Колинс, 39-годишен, подполковник от авиацията.
Цел: След нахлуване в лунна орбита Армстронг и Олдрин благодарение на лунния модул ще осъществят първото в историята кацане на човек на Луната. Те ще проведат 2 и 1/2 часова разходка, по време на която ще проведат научни опити, ще съберат мостри от лунната повърхнина и ще ревизират способността на индивида да работи в условия на привличане 6 пъти по-малко от земното.
Обща дълготрайност на времето, прекарано на Луната: 22 часа, след което ще се срещнат с Колинс, който ще се намира с кораба-майка в лунна орбита.
Продължителност на полета до Луната и назад: 8 дни, 3 часа и 19 минути.
Ракета: 3-степенна ракета „ Сатурн 5 “, с която галактическият транспортен съд „ Аполо “ е висок 110 метра и 60 сантиметра. Това е най-голямата в света ракета с в началото тегло 7,7 милиона фута.
Стойност на полета: „ Сатурн 5 “, 185 милиона $, “Аполо 11 “, 55 милиона $, лунният модул, 41 милиона $, стойност на интервенциите по изстрелването на кораба плюс интервенциите по прехващането му в морето - 74 милиона $ или всичко 355 милиона $.
Обща стойност на програмата „ Аполо “ до през днешния ден: 22 милиарда $.
***
Вашингтон, 16 юли 1969 година /ДПА/
За полета на " Аполо 11 " до Луната НАСА събра своя " първокласен екип “, състоящ се от Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. Техният богат опит като летци и космонавти, както и невижданата им подготовка дефинира тези хора да извърнат една нова страница в историята на човечеството.
Командирът на галактическия транспортен съд, 38-годишният Нийл Армстронг, бе определен за първия човек, който на 21 юли ще стъпи на Луната. Той е спокоен и сдържан и се счита за един от най-хубавите летци-изпитатели на Съединени американски щати. Като водач от морската авиация той е взел участие в Корейската война в 78 бойни полета. Заедно с Дейвид Скот Армстронг извърши през март 1966 година като пълководец на „ Джемини 8 “ първото съединяване в космоса с непилотирана ракета " Аджена “.
Първият галактически полет на първия граждански всред американските космонавти докара и до първото /сполучливо/ наложително кацане в американската галактическа стратегия, откакто " Джемини 8 “ стартира да се клати заради това, че една дюза за ръководство не можеше да бъде изключена автоматически.
Съпругата на командира на " Аполо 11 “ Джанет Армстронг и двамата им синове, Ерик /12 г./ и Марк /6 г./ се надяват, че полетът ще бъде благополучен и сполучлив.
Около половин час откакто стъпи Армстронг на Луната, 39-годишния Едуин Олдрин ще бъде вторият човек, стигнал до нашия натурален сателит. Той е водачът на лунния модул и дружно с Армстронг ще изследва в продължение на 130 минути лунна лунната повърхнина към мястото на кацането.
Одрин е полковник от военновъздушните сили на Съединени американски щати, който след 66 бойни полета е събрал цяла сбирка от военни оценки от Корейската война. Той приключил известния масачузетски " Инститют ъв текнолоджи “. Като втори водач на " Джемини 12 “ през ноември 1966 година Олдрин излезе от кабината и прекара в космоса 129 минути. И до момента той държи върха за извънбордова активност в космоса.
Заедно със брачната половинка му Джоан Олдрин ще го чакат децата му Майкъл /13 г./, както и Ендрю и Дженис по на 11 година
Третият от екипажа на " Аполо 11 “ е 38 годишният Майкъл Колинс, който минава за най-мълчаливия от всички американски космонавти. От неговото умеене ще зависи значително по какъв начин ще протече извънредно значимото съединяване на 21 юли, когато Армстронг и Олдрин се завърнат с лунния модул и ще би трябвало да се скачат с пилотираната от Колинс кабина-майка. Подполковникът на американските военновъздушни сили Майкъл Колинс беше първият, който по време на „ галактическата разходка “ през 1966 година с „ Джемини 10 “ посети с качената ракета " Аджена “.
Летец-изпитател, инженер и академик са едни от качествата на Колинс, който по време на полета до Луната ще остави на Земята брачната половинка си Патриша с децата Катлийн /10 г./ и Майкъл /6 г./.
Информациите за полета са ежедневни:
Космически център Хюстън, 16 юли 1969 година /Франс прес/
Виждам от прозореца си американския континент – Аляска, полюса, Куба, северната част на Южна Америка. Не ми стига прозорецът, с цел да видя повече, заяви Нийл Армстронг, пълководец на галактическия транспортен съд " Аполо 11 “, откакто той пое към Луната.
Това беше първия път, когато екипажът на " Аполо 11 “ разказа „ пейзажа “, който се вижда от галактическата кабина. Досега, за разлика от космонавтите на " Аполо 10 “, които не преставаха да показват насладата и учудването си от гледката на Земята, Нийл Армстронг Едуин Олдрин и Майкъл Колинс ограничиха с техните доклади диалозите си със Земята.
Само за миг Армстронг възкликна по микрофона: „ Много хубаво “. И тези думи обаче се отнасяха за траекторията, в която навлезе " галактическият трен “.
***
Ню Йорк, 17 юли 1969 година /БТА/
След като летяха дванадесет часа и изминаха съвсем 100 000 км от дългия път до Луната, американските космонавти Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс получиха позволение да почиват два часа по-рано от плануваното, откакто вечеряха за първи път на борда на галактическия транспортен съд. Храната им се състоеше от салата от сьомга, пиле с ориз, сухи сладки, какао, сок от ананас и грейпфрут.
Преди вечерята командирът на кораба Армстронг съумя, след един несполучлив опит /поради неизправността на антените на Земята/, да съобщи на станцията Голдстоун /Калифорния/ цветни телевизионни фотоси на Земята.
Както предава организация " Франс прес “ телевизионната камера на кабината-майка, която носи условното име " Колумбия “ сочила към средата на Тихия океан. " Хюстън, обадил се Олдрин, не можете ли да завъртите малко Земята, тъй че да хванем и малко от континентите “. Армстронг декларирал: " Не можахме да снимаме Хавайските острови, само че ясно виждаме западния бряг на Северна Америка, Съединените щати, Сиера Невада - чак до Акапулко. “
Телевизионните фенове не можаха да разграничат по този начин ясно детайлностите, които космонавтите видяха по земното кълбо. На екраните на Земята се появи като синя топка, забулена в бели облаци върху черен декор.
Както предава организация ДПА тъкмо в този миг " Аполо 11 “ се намирал на 99 766 км от Земята и се движил със скорост от 8120 км/час. След като лети 23 часа " Аполо 11 “ ще се намира на разстояние от 175 896 км от Земята и ще се движи със скорост " единствено “ 5975 км/час.
Скачването сред кабината-майка и лунната кабина, кръстена с условното име " Ийгъл “ / " Орел “/, траяло един час и в Космическия център Хюстън царяла известна паника заради неприятната връзка с галактическия транспортен съд, дължаща се на неизправна антена, само че от галактическия център било обявено, че тя би могла да бъде елементарно поправена от екипажа на кораба.
Пилотът на кабината-майка Майкъл Колинс съобщил, че при скачването изразходвал малко повече от плануваното гориво, защото двата кораба са отдалечили 30,5 метра, вместо 20,11 метра. Кабината-майка е трябвало да се върне към " Ийгъл “ и заради това се наложил спомагателният разход на гориво.
Според ДПА космонавтите носят със себе си знамената на 136 народи и плоча, която ще бъде оставена на Луната със следния надпис:
" Ние сме хора от планетата Земя, които първи стъпиха на Луната през юли 1969 година. Ние идваме с мир за цялото човечество. “
Тази плоча ще бъде закрепена на долната част на лунната кабина, която ще остане на Луната и е подписана от тримата космонавти Армстронг, Олдрин, Колинс и президента Ричард Никсън.
Докато космонавтите ще почиват от галактическия център Хюстън ще бъде изработен опит да бъдат отстранени няколко " дребни смешки “, които не са се харесали на ръководителите на НАСА от досегашния полет на " Аполо 11 “. Представител на НАСА съобщи обаче - без да прецизират тези " смешки “ - че те не били от значително значение за задачата.
***
Космически център Хюстън, 17 юли 1969 година /АП/
Вчера държанието на командира на галактическия транспортен съд " Аполо 11 “ Нийл Армстронг изцяло отговаряше на името, с което се употребява, а точно това, че е прекомерно безмълвен. И останалите двама членове на екипажа приказваха малко.
Въпреки големия интерес към техния полет, тримата космонавти се оказаха най-въздържаните от всички, взели участие в програмата " Аполо “, а даже и в цялата стратегия за пилотирани галактически полети.
Един представител, който работи в Центъра за пилотирани галактически полети, сподели: " Те ни безпокояха толкоз малко, че едвам успявах да не заспя. “
***
Кембридж, Масачузетс, 17 юли 1969 година /Франс прес/
" Има възможност да намерим органична материя в пробите, които ще бъдат донесени от Луната “, съобщи през днешния ден доктор Норман Манкюсо от Института по технология в Масачузетс. Той е един от химиците, които ще бъдат натоварени да проучат скалните проби, донесени от космонавтите на " Аполо 11 “ от Луната. Тези проби ще бъдат изследвани спектрометрично, с цел да се дефинира дали съдържат органична материя на въглеродна основа.
" Ние желаеме, сподели още Манкюсо, да определим дали може да е съществувал в миналото живот на Луната или дали въобще може да има живот.
Изгледите да се намерят живи организми на Луната са доста дребни, добави той. Сензационно събитие ще бъде да вземем за пример да намерим бактерии, които въпреки всичко значат живот.
Нищо не ни дава опция да твърдим, че ще намерим нещо, приключи химикът. Но в това точно се състои задачата на науката. “
***
Снимка: AP/NASA Вашингтон, 17 юли 1969 година /Ройтер/
Днес американският президент Ричард Никсън заяви, че след стъпването си на лунната повърхнина американските космонавти ще оставят медалите на двамата починали руски космонавти на Луната.
Президентът съобщи, че медалите били предадени на американския космонавт Франк Борман по време на приятелското му посещаване в Съветския съюз от вдовиците на починалите.
Президентът добави, че слагането на ордените е „ един покъртителен и откровен жест “. Никсън приказва в Белия дом на тържествена гала в чест на военачалник Джон Макконъл, който през днешния ден се отдръпва от поста си началник-щаб на военновъздушните сили.
На голата лунна повърхнина ще бъдат оставени също по този начин и отличителните знаци на американските космонавти Върджил Грисъм, Едуърд Уайт и Роджър Чафи, които починаха на стартовата площадка на 27 януари 1967 година.
Няколко дни преди изстрелването на " Аполо 11 " Съюз на съветските социалистически републики изстрелват собствен галактически уред - " Луна 15 ", който също се насочва към Луната:
Джодръл Бенк, Англия, 17 юли 1969 година /АП/
Днес „ Луна 15 “ обикаля Луната всеки два часа. В това време светът се чуди дали галактическата станция е единствено стръв за Москва или същински опит да се " открадне “ славата на американския транспортен съд " Аполо 11 “.
Съветските управляващи, безмълвни както постоянно в своите галактически опити, оповестиха единствено, че " Луна 15 “ е станала сателит на Луната. Това накара московските наблюдатели да заключат, че задачата на станцията е приключила. В Джодръл Бенк обаче шефът на обсерваторията сър Бернард Ловъл съобщи, че съгласно него доста е допустимо „ Луна 15 “ да се опита да кацне на Луната и да загребе лунна почва в петък заран.
Тази последна цел на полета на „ Луна 15 “ предсказаха още по-рано неофициални московски източници. Ако задачата на „ Луна 15 “ успее, руснаците ще обезпечат заготовка от Луната няколко дни преди американците.
Екипажът на " Аполо 11 “, чийто членове спяха, когато „ Луна 15 “ влезе в орбита, би трябвало да влезе в орбита към Луната в събота, двама души да стъпят на Луната в неделя и да се завърне на Земята на 24 юли.
Официалната информационна организация ТАСС съобщи, че " Луна 15 “ " е още един от руските лунни спътници “. Това известие на ТАСС беше сходно на известието на организацията за задачата на " Луна 14 “, която предходната година просто обиколи Луната, без да направи нищо изключително.
" Ако руснаците са възнамерявали единствено да изведат " Луна 15 “ в орбита и да я оставят там, цялата интервенция е лишена от смисъл “- съобщи Ловъл на конференция в своята обсерватория-главният пост за „ прослушване “ на руските галактически опити на Запад.
„ По мое мнение това не е краят, а началото на опита. Цялата интервенция обаче е доста неразбираема. Какво ще направи " Луна 15 “ можем единствено да гадаем “.
В лунна орбита до момента са изведени четири руски станции и Съединени американски щати не считат извеждането на такива станции за някакво доста достижение.
Липсата на каквито и да било сведения от Москва още веднъж натовари Ловъл - този професор с общителни маниери-къс задачата да осведоми света. Знае се, че Ловъл на вятъра искаше от своето държавно управление гигантския радиотелескоп. Правителството се съпротивляваше до 1957 година, когато първият руски сателит раздруса Запада.
Ловъл съобщи, че сигналите, получени посредством голямото електронно устройство демонстрират, че „ Луна 15 “ изпраща поток от информация.
***
Космически център Хюстън, 18 юли 1969 година (Франс прес)
Завърналият се от обиколка из Съветския съюз американски космонавт Франк Борман телефонира през вчерашния ден в Москва, с цел да получи по детайлности за размерите на орбитата на „ Луна 15 “. Снощи той получи депеша от ръководителя на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики Келдиш, който го твърди, че орбитата на руската автоматизирана станция е изчислена по този начин, че да не засича траекторията на " Аполо 11 ", обявена от НАСА.
Келдиш прибавя в телеграмата, че ще уведоми Борман при положение на промени в руските проекти.
Размерите на орбитата на " Луна 15 “, дадени от Келдиш, подхождат с размерите, обявени през вчерашния ден от английската обсерватория Джордж Бенк.
Франк Борман влезе във връзка със руските галактически ръководители по съвета на ръководителя на полета Кристофър Крафт.
Джодръл Бенк, 19 юли 1969 година /Спец. кор. на " Франс прес " Бони де Тору/
За първи път два галактически кораба - единият американски с трима души на борда, а другият автоматизиран руски -ще обикалят по всяка възможност по едно и също време към Луната. В реалност 28-ата обиколка на " Луна 15 “ не беше маркирана с никаква смяна на траекторията, когато руската станция се появи още веднъж 16,10 часа по Гринуич.
Според представители на обсерваторията Джодръл бенк това значи, че в този момент е доста късно да се пристъпи към завръщане на " Луна 15 “ на Земята, преди " Аполо 11 “ да влезе в лунна орбита, само че че съществува към момента теоретическа опция тя да се прилуни. Директорът на обсерваторията сър Бърнард Ловъл съобщи, че тази теоретическа опция му се коства невероятна, защото руснаците биха почнали по-рано интервенцията, в случай че желаеха да избегнат едновременни обиколки към луната с " Аполо 11 “. Сър Бернард Ловъл добави, че рисковете от стълкновение сред двата галактически кораба са безпределно оскъдни и че при всички случаи те са по-малки от риска от стълкновение сред един от корабите и астероид.
Двете орбити ще се пресекат в две точки, нито една от които не е наоколо до зоната, планувана за прилуняване на " Аполо 11 “.
Окончателно удостоверение за едновременни обиколки на 2 кораба към Луната ще се получи когато " Луна 15 “ стартира 29-ата си обиколка в 18.30 часа по Гринуич. Ако в този миг орбитата остане същата, теоретическата опция " Луна 15 “ да се прилуни при първата обиколка на " Аполо 11 “ ще отпадне.Тъй като малко по-късно Луната би трябвало да изчезне от европейския небосвод, ще бъде невероятно " Луна 15 “ да извърши каквато и да е маневра по заповед от Земята по-рано до на следващия ден сутринта.
Що се отнася до задачите, които се приписват на задачата на руската лунна сонда, те остават все по този начин загадъчни, както и в първия ден. Могат да се формулират три хипотези:
1. " Луна 15 “ ще се прилуни или ще изпрати на Луната уред, който ще се върне в неделя след изгряването на Луната, което става за Съюз на съветските социалистически републики към 8 ч. по Гринуич.
2. Апаратът, който няма да бъде предопределен да донесе образци от лунната почва, ще се завърне на Земята след прочут брой обиколки, чиято цел е също по този начин загадъчн
3. Неизправност е попречила на " Луна 15 “ да извърши задачата си и руснаците търсят метод да върнат сондата.
Мисията на " Аполо 11 " продължава:
Ню Йорк, 20 юли 1969 година /БТА/ Космическият транспортен съд " Аполо-11 “, който през вчерашния ден влезе в орбита към Луната, продължава да кръжи към земния натурален сателит. Тричленният екипаж се приготвя за един от основните моменти на полета: отделянето на лунната кабина от кораба-майка. Това ще стане в 19.40 часа българско време. След като през вчерашния ден елиптичната орбита бе променена в кръгова, през днешния ден не се плануват нови корекции в придвижването на " Аполо-11 “. В командния център на полета в Хюстън напрежението продължава да пораства – двамата космонавти на борда на лунната кабина ще би трябвало да извършат поредност от деликатни маневри, с цел да прилунят кабината в 22.14 часа българско време, няколко минути по-рано, в сравнение с се предвиждаше в програмата.
***
Ню Йорк, 20 юли /БТА/
Тази вечер в 19.47 часа българско време лунната кабина с космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин се отдели от кораба-майка. На борда на кораба остана космонавтът Майкъл Колинс. Полетът на „ Аполо-11 “ продължава по авансово плануванаъа стратегия. След отделянето на лунната кабина космонавтите започнаха колективен полет, който продължи към час и половина.
Нийл Армстронг и Едуин Олдрин потвърдиха към 21.30 ч. българско време, че лунната кабина е влезнала в плануванаъа орбита, от която ще се отдели за кацане на Луната.
Ню Йорк, 20 юли 1969 г./БТА/
Сбъдна се една от старите фантазии на човечеството – хора слязоха на Луната. Това стана през днешния ден, 20 юли, 1969 година, в 22,17 часа българско време. Те направиха този героизъм с общите старания на учените за преодоляване на науката и космоса. Скоростта на прилуняването беше един метър в секунда. Но пътят, който трябваше да се измине, с цел да се стигне до този миг, беше муден и дълъг – десетилетия учените крачеха по този стръмен път на науката, който трябваше да мине през Циолковски и Гагарин, с цел да се стигне до днешното достижение на вековната жадност за познания.
Космическата авантюра на Армстронг, Олдрин и Колинс стартира преди 4 дни. Ето по какъв начин протекоха последните 24 часа:
Корабът „ Аполо-11 “ се намираше в елиптична орбита към Луната.Той бе наведен в орбита, близка до кръговата с апоселений /максимална раздалеченост от лунната повърхност/ 121,5 км и периселений /минимална раздалеченост от лунната повърхност/ 99,4 км. Съобразно с предварителните планове, в интервала от прекосяване в орбита, близка до кръговата, досега на прилуняването на лунната кабина под въздействие на аномалиите в гравитационното поле на Луната орбитата на „ Аполо-11 “ се трансформира от полукръгова в кръгова с раздалеченост 111 км от лунната повърхнина. Това беше изходната разчетна орбита за реализиране на по-нататъшните интервенции.
Късно нощес космонавтите предоха телевизионна емисия, когато „ Аполо-11 “ се движеше по елиптична орбита на разстояние 150 км от Луната. Телевизионната камера сподели на земните фенове лунната повърхнина, в това число някои от регионите, които бяха употребявани като ориентири по-късно: Морето на плодородието, Морето на спокойствието, възвишението, „ Ботушов рид “, намиращо се близо до региона на прилуняването, светлата линия, образуваща спиралообразна кривина, наподобяваща раковина, която екипажът назова „ Гърмяща змия “.
След това Олдрин и Армстронг минаха по тесния проход в лунната кабина, с цел да извършат повторна инспекция на бордовите системи. Те обърнаха камерата към знаците и по този метод дадоха опция на експертите от контролния център в Хюстън да създадат зрителна инспекция. Проверени бяха надеждността на захранващата система на радиотехническата инсталация и на други системи. М. Колинс, който остана в командната кабина, направи фотоси на лунния пейзаж. В 13.04 часа българско време екипажът бе разсънен по радиото и пристъпи към нова техническа инспекция – последната преди решителния момент: откъсването на лунната кабина от кораба-майка. Програмата беше нарушена и космонавтите прекараха по-малко време в сън, в сравнение с беше планувано, заради това, че радиовръзката със Земята за известно време бе изгубена. Това стана в 15.04 часа българско време в 95-ия час и 34-тата минута след влизането на „ Аполо-11 “ в лунната орбита, когато корабът започваше единадесетата си обиколка към Луната. С помощта на ръчна операция и насочване на радиоантените екипажът съумя да възобнови радиовръзката, само че минути по-късно „ Аполо-11 “ се скри зад противоположната страна на луната и връзката още веднъж бе прекратена. Наложиха се спомагателни инспекции, заради което почивката на екипажа бе понижена.
Според представител на командния център в Хюстън повода е била в зареждането на радиоприемателните станции на Земята. Прекъсването на радиовръзката, възобновяване ѝ и паниката към нея лишиха доста време от това, което беше несъмнено за отмора: вместо девет часа, екипажът прекара в сън пет и половина часа.
Около 15.30 часа българско време полковник Олдрин, последван от командира на кораба Нийл Армстронг, изпълзяха през прохода, свързващ двете секции на кораба и минаха от основната кабина, наричана също командно помещение, в лунната кабина.
В 18. 37 часа бе разпрострат колесникът за прилуняване, който даде съображение на екипажа да съпостави кабината с четирикрако насекомо. В 19.47 часа лунната кабина бе откачена от кораба-майка. В 20. 12 часа моторите бяха пуснати в придвижване и двата кораба – „ Аполо-11 “ и лунната кабина - се отделиха.
В 21.11 часа лунната кабина стартира да снижава полета си и да се доближава към лунната повърхнина. Настъпи един от най-критичните моменти - самото прилуняване. Командирът на полета Нийл Армстронг и полковник Олдрин, който пилотираше кабината по време на прилуняването, стояха прави в тясното помещение. Лунната кабина е с изключително дребни размери, защото всеки спомагателен кг значи спомагателен разход на гориво както при прилуняването, по този начин и при стартирането от лунната повърхнина. Нито командирът на кораба, нито неговият водач имат директна видимост, а нужно е да се подбере най-безопасното място за прилуняване измежду кратерите и скалите, с които е посипан регионът на Морето на спокойствието. Възможността за маневриране също е лимитирана: моторите са в положение да придвижат кораба хоризонтално на 800 метра в една или друга посока, с цел да се откри комфортно място. В контакт с лунната повърхнина влизат на първо време тънките / 15-сантиметрови/ наконечници на четирите телескопични крачка на колесника, в действителност понятието за колесник случая е условно, защото устройството няма колела: отнася се за металически четириножник, чиито обособени секции са телескопични, т.е. влизат една в друга, с цел да обезпечат меко кацане.
Двигателят е спрян и лунната кабина застива неподвижна измежду лунния пейзаж. Крехката черупка, на която двамата космонавти са поверили живота си, последователно се откроява измежду уталожващите се газове на реактивния мотор като монумент на постоянно търсещия човешки дух. Тя се намира в централната част на забележимата страна на Луната, малко на изток от самия център и на югоизток от Морето на спокойствието.
Човешки взор се плъзга по лунната повърхнина. „ Попаднахме в кратер с размери на футболно игрище, осеяно с балвани и остри скали “ - предава на Земята Нийл Армстронг.
През очите на Олдрин на мястото на кацането има всички вероятни разновидности на скали. Общо взето пейзажът е прозрачен.
***
Ню Йорк, 21 юли 1969 година /БТА/
Тази заран в 4 часа 56 минути и 31 секунди българско време човек, напуснал родната си планета, остави първите следи по лунната повърхнина. Космонавтът Нийл Армстронг излезе от лунната кабина и се спусна на повърхността на луната.
След като през вчерашния ден в 22,17 часа космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацнаха на Луната с лунната кабина, късно нощес те желаеха позволение от командния център на полета в Хюстън да ускорят осъществяването на своята стратегия с към 5 часа. По разпореждане на Земята в 2,42 часа космонавтите започнаха подготовката за излизане от лунната кабина. Командирът на „ Аполо-11 “ Нийл Армстронг отвори люка на кабината и пое сложния и незнаен път от девет стъпала до лунната повърхнина. През това време вторият член на лунния екипаж Едуин Олдрин наблюдаваше и снимаше дейностите на Армстронг. През цялото време с двамата космонавти се поддържа радио и телевизионна връзка със Земята. Когато стъпи на Луната Армстронг заяви, че е почувствал под краката си твърда почва. Повърхността на Луната била покрита със дребен прахуляк и тук-там осеяна със скални отломъци с диаметър от към 50-60 см. Нийл Армстронг инсталира телевизионната камера директно до един от краката на лунната кабина. След слизането си на Луната той взе и сложи в джоба си парче канара.
Нийл Армстронг остана на Луната 2 часа 14 минути и 29 секунди, а Едуин Олдрин – 1 час и 44 минути. След довеждане докрай на научните опити тъкмо в 7,11 часа люкът на лунната кабина бе затворен. За известно време радиовръзката с двамата космонавти бе прекратена. След това Армстронг заяви, че налягането в кабината се покачва обикновено. Телевизионната камера, конфигурирана на Луната, продължава да предава фрагменти на лунната кабина.
Така приключи най-важният и виновен стадий от полета на „ Аполо-11 “.
***
Космически център Хюстън, 21 юли 1969 година /Спец. кор. на АП Сол Пет/
Те направиха първите си крачки на Луната деликатно, като благоразумни момчета, които пробват първия зимен лед на някое езеро измежду природата. Отначало вървяха внимателно, постепенно, приведени напред, стъпвайки тежко като изтощени служители на реда, дебнещи някой нарушител, само че когато добиха убеденост, потеглиха по-бързо, с плавни отскоци. После затичаха и крачките им бяха по-дълги, в сравнение с Земята, а обувките им като че ли не допираха страната лунна повърхнина. Движенията им напомняха придвижване на тичащи фигури на кино лента със занимателен ход. Когато се стопираха, изглеждаха напълно неподвижни, като че ли замръзнали, леко наклонени напред. Подобно на кукли, заели лунния вид на стойката " спокойно “, заслушани в думите на президента, който ги приветстваше от Земята.
А от самото начало Земята светеше над тях ярка и красива. В този първи необикновен ден на една невероятна нова ера, човек би трябвало да си повтаря това: Земята беше над тях!
В далечината лунната повърхнина стои грапава като кожа на мъртъв алигатор. В предния проект тя наподобява на земен терен, изравнен небрежно след злополучие и гибел.
Двамата припомнят духове, кацнали върху беззвучната, безвъздушна и съвсем безцветна Луна. Над кривата на хоризонта, далечен единствено на една миля и половина заради дребния размер на планетата, се чернее галактическото пространство и безкраят. Предният проект е блестящо осветлен от Слънцето и двамата мъже и летателният им уред хвърлят дълги сенки.
Зора изгрява над Луната, зора изгрява и в историята на човечеството.
Нийл Армстронг, живеещ преди на улица " Уест Бентън “ в Уопаконета, град в Охайо, който пък е щат в Съединените щати - страна на планетата Земя, стъпва с левия си крайник на Луната.
" За човек това е една оскъдна крачка, а за човечеството-гигантски скок “- споделя той. Как хубаво звучат тези първи думи! Историята ще остане удовлетворена.
Следва обръщение за учените: " Почвата е сипкава и прахообразна. Лепи се като въглищен прахуляк по подметките на обувките ми. Те потъват в нея единствено към един инч. “
За лекарите: „ Не съставлява особена компликация да се движа по всички страни. “
За биолозите и геолозите, за другите учени, които търсят да открият възрастта на Слънчевата система и да разкрият тайната на живота той незабавно стартира да събира проби от скалите.
След него излиза Олдрин, вторият човек, който стъпва на Луната. Двамата вървят, тичат като деца, пуснати на воля, а след това като зрели мъже, съзнаващи своята отговорност през вековете, се залавят за работа. Вземат проби от почвата, разпъват алуминиев лист, с цел да измерят слънчевия вятър. Поставят сеизмограф, с цел да прислушат Луната, поставят малко огледало, което да отрази лазерен лъч от Земята и да мери с акуратност до шест инча дистанцията от четвърт милион благи сред двете планети, забиват знамето на своята татковина върху застиналия лик на Луната.
Майката Земя им припомня непрестанно още какъв брой време могат да останат на Луната. Тя прави това с спокойния еднакъв звук на относително самоуверена майка, която предизвестяват децата си, че по-късно трапезата ще бъде вдигната.
Накрая Олдрин споделя на Земята: " Нещо за вас, преди да се прибера? “
Земята: " Нищо. Качвай се по стълбата. "
И Олдрин се качва. Армстронг остава на открито още няколко минути и следи грижливо за прибирането на контейнерите с камъни - като последният корсар, който си отпътува от острова с товар злато. После се качва и той, капитанът, напускайки финален непознатата страна.
На Луната още веднъж се възцарява цялостен покой. Виждат се единствено летателният уред, сходен на халюцинационен рак, научните уреди и неподвижно застиналото американско знаме. И в това мълчание стартират да се разплитат тайните на Луната за учените, стартира да чезне нейната тайнственост за поетите и влюбените.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ