Американския изследовател на аномални същества – Лона Стриклър, наскоро получава

Американския откривател на аномални същества – Лона Стриклър, неотдавна получава тази история от жителка на Канзас, която поискала да не се показва името й. Следва самата история, оповестена от Стриклър:„ Беше през 1998 година, когато скъсах с моя брачен партньор и си потеглих с две 10-годишни деца, без средства за прехранване.В нашия дребен град в Канзас изборът на работа за мен беше доста стеснен. Имах потребност от работа, която да е покрай дома ми, по този начин, че децата да не бъдат оставяни изцяло сами. Работа, която да ми осигурава задоволителни средства за храна и други разноски.Така че, когато видях публикация за работа в нов магазин на Walmart, се съгласих без съмнение. Те ме заведоха при началника на отдела, който ме нае. Аз с възторг започнах работа, нареждайки всички артикули на рафтовете още на първия ден.
Обикновено стартирам работа рано, с цел да завърша, до момента в който децата ми се приберат от учебно заведение. Но, този ден дойдох още по-рано. Нямах време да вляза в комерсиалната зона, когато момче на същата възраст, като моите деца, се блъсна в мен.
Изглеждаше нервно и смутено. Започна да приказва, че е изгубил персоналната си карта в магазина и, че незабавно би трябвало да огледа записите от нашите камери за наблюдаване, с цел да разбере къде я е изпуснал.Първото нещо, което ме изненада, беше, че не знаех кой е. Живеех в този град през целия си живот, който има малко население, по този начин, че познавах всички деца в региона. Но, виждах това момче за първи път.Втората чудноватост беше, че през 1998 година, 10-годишно дете с персонална карта, изключително в дребен град, е съвсем същото като горила в Антарктика.Казах му, че не знам нищо за това, само че той може да пристигна с мен в офиса и там ще проверим дали някой не е намерил сходна карта. Отидохме в офиса, където седеше моята помощничка.Оставих момчето да изясни казуса си, а аз се върнах в комерсиалната зала. Но, когато стигнах до такава степен, си спомних, че съм не запомнила скенера за артикули и трябваше да се върна в офиса.Когато се приближавах към стаята, чух момчето доста нападателно и с висок глас да беседва с асистентката ми. Той настояваше, че би трябвало да види фрагменти от камерата за наблюдаване. Жената умерено се опитваше да му изясни, че единствено чиновниците от защитата и шефът на магазина имат право да гледат видеото, само че той не я слушаше.Притеснена за това, по какъв начин това момче нападна асистентката ми, аз форсирах крачка и, когато изтичах в офиса, видях момчето, което стоеше с тил към мен. Жена беше застанала пред него и го гледаше, а лицето й беше бяло от боязън.Като чу стъпките ми, момчето ненадейно се обърна, погледна ме и избяга от офиса. Никога не съм го виждала още веднъж. Помощничката ми сподели уплашено: “Видя ли очите му? Видя ли очите му?! ”Всъщност съумях да видя очите му, само че не й споделих нищо и този ден въобще не говорихме за този случай, защото и аз самата бях в потрес. Асистентката ми напусна работа още на идващия ден.
Ако сте виждали очите на змия, ще разберете какво тъкмо видях в очите на това дете. Бяха с тесни и черни отвесни зеници. Сигурна съм, че видях рептил! ”
Hidden truth