Учени чуха думите, които си мислим, но не казваме
Американски учени са основали логаритъм, допускащ да бъде разшифрован вътрешният глас - думите, които човек произнася въображаемо. Хипотезата, че при усещането на речта на глас и при възпроизвеждането на думите въображаемо са задействани едни и същи неврофизиологични механизми, сполучливо е била доказана. За извършените опити учените са разказали в сп. Frontiers in Neuroengineering.
Калифорнийски неврофизиолози са записали интензивността на мозъка на седем страдащи от епилепсия пациенти (в черепа им са били вградени електроди).
На доброволците на екран са били показани Гетисбъргската тирада на Линкълн, произнесена на 19 ноември 1863 година при освещаването на военните гробища Гетисбърг, Пенсилвания, а също речта на президента Джон Кенеди при встъпването му в служба, както и стихотворение. Всеки пациент е бил помолен първо да прочете текста на глас, по-късно на разум, а след това да не прави нищо. Когато речите и стихът са били четени на глас, е била правена електроенцефалограма, показваща какви неврони в мозъка са се включвали при съответните думи.
На базата на тези данни е била основана спектрограма (визуализация на звуковите вълни) и по нея специфична стратегия, настроена по отношение на мозъка на съответния човек, е пресъздавала първичния текст. Когато този " декодер " е бил прилаган към интензивността на мозъка на пациентите, четящи текста на разум, той сполучливо е пресъздавал изходните думи - на процедура е прочел мислите на хората.
Макар логаритъмът да е надалеч от съвършенството, учените се надяват да конструират на тази база " протези " за парализирани, лишени от опцията да приказват. Пациентите биха могли да мислят, а машината да превежда вътрешния им глас за близките.
