Задушаваме Земята с найлонова торба
Американски учени пресметнаха, че все още на Земята има близо 8,3 милиарда тона насъбрани пластмасови боклуци. Те са задоволителни за изработката на една гигантска найлонова торба, в която да поберем цялата Планета, заяви Би Би Си.
8,3 милиарда тона се равняват на 25 000 небостъргача като Емпайър стейт билдинг или на 1 милиард слона.
Това голямо количество от полимери се е натрупало през последните 65 години.
Близо половината от цялата създадена пластмаса се употребява еднократно под формата на опаковки за храна и питиета, включително торби за извършване на покупки.
За производителите на опаковки потреблението на рециклирана пластмаса е стопански неизгодно - новата пластмаса е в пъти по-евтина от модифицираната. Точно това е и огромният проблем, засягащ въпросния материал – той е извънредно на ниска цена, което го прави елементарно сменяем. В същото време 30% от пластмасата отива непосредствено в океаните, моретата и почвите.
„ Планетата е в голяма заплаха, а основният провинен сме ние. Ако не желаеме да живеем в бунище, ще би трябвало да преосмислим по какъв начин използваме някои материали, по-специално – пластмасата “, сподели доктор Роланд Гайер пред Би Би Си нюз.
Проучване, направено от Калифорнийския университет в Санта Барбара, се появи в списанието Science Advances. Там е предоставена главната информация по отношение на световното произвеждане и преработване на пластмаса:
Общото количество пластмаса създадено в миналото е 8,3 милиарда тона.
Половината от това количество е създадено единствено през последните 13 години
Около 30% от производството остава в приложимост през днешния ден
От изхвърлената пластмаса се рециклират почти 9%
Около 12% се горят, а останалите 78% отиват непосредствено на сметището
Смята се, че до 2050 година пластмасовите боклуци ще се равняват на 12 милиарда тона.
Нивата на преработване през 2014 година са следните: Европа (30%), Китай (25%), Съединени американски щати (9%)
Пластмасовите произведения, употребявани най-дълготрайно, са строителните машини, а тези, който се употребяват за най-кратък интервал са опаковките на храна и пластмасовите бутилки.
Няма подозрение, че пластмасата е „ необикновен “ материал. Нейната адаптивност и продължителност са основните доказателства, както и фактът, че тя e един от най-широко създаваните материали след стоманата, цимента и тухлите.
Масовото произвеждане на материала стартира още от 50-те години на предишния ХХ век, а в този момент полимерите са безусловно на всички места към нас – от опаковките на храна до строителните машини и самолетите. За страдание обаче нито една от всекидневно употребяваните пластмаси не е биоразградима. Единственият метод за дефинитивно заличаване на пластмасовите боклуци е посредством по този начин наречения развой, пиролиза, или посредством просто горене (въпреки че учените считат, че това има отрицателен резултат върху индивида и природата).
Безпрецедентното замърсяване с пластмаса и неговите пагубни резултати са една от аргументите водещи учени да упорстват оповестяването на нашата епоха за Антропоцен – преобразяване на индивида в геологична мощ, която трансформира химичния състав на Планетата ни.
Всички тези обстоятелства от дълго време са добре известни на пластмасовата промишленост с годишен оборот от 80 милиарда $, както и на нейните директни клиенти, а точно световни компании за храни и бутилирани питиета, за които опаковките от пластмасата са главният мотор на маркетинг тактики, логистика и продажби.
8,3 милиарда тона се равняват на 25 000 небостъргача като Емпайър стейт билдинг или на 1 милиард слона.
Това голямо количество от полимери се е натрупало през последните 65 години.
Близо половината от цялата създадена пластмаса се употребява еднократно под формата на опаковки за храна и питиета, включително торби за извършване на покупки.
За производителите на опаковки потреблението на рециклирана пластмаса е стопански неизгодно - новата пластмаса е в пъти по-евтина от модифицираната. Точно това е и огромният проблем, засягащ въпросния материал – той е извънредно на ниска цена, което го прави елементарно сменяем. В същото време 30% от пластмасата отива непосредствено в океаните, моретата и почвите.
„ Планетата е в голяма заплаха, а основният провинен сме ние. Ако не желаеме да живеем в бунище, ще би трябвало да преосмислим по какъв начин използваме някои материали, по-специално – пластмасата “, сподели доктор Роланд Гайер пред Би Би Си нюз.
Проучване, направено от Калифорнийския университет в Санта Барбара, се появи в списанието Science Advances. Там е предоставена главната информация по отношение на световното произвеждане и преработване на пластмаса:
Общото количество пластмаса създадено в миналото е 8,3 милиарда тона.
Половината от това количество е създадено единствено през последните 13 години
Около 30% от производството остава в приложимост през днешния ден
От изхвърлената пластмаса се рециклират почти 9%
Около 12% се горят, а останалите 78% отиват непосредствено на сметището
Смята се, че до 2050 година пластмасовите боклуци ще се равняват на 12 милиарда тона.
Нивата на преработване през 2014 година са следните: Европа (30%), Китай (25%), Съединени американски щати (9%)
Пластмасовите произведения, употребявани най-дълготрайно, са строителните машини, а тези, който се употребяват за най-кратък интервал са опаковките на храна и пластмасовите бутилки.
Няма подозрение, че пластмасата е „ необикновен “ материал. Нейната адаптивност и продължителност са основните доказателства, както и фактът, че тя e един от най-широко създаваните материали след стоманата, цимента и тухлите.
Масовото произвеждане на материала стартира още от 50-те години на предишния ХХ век, а в този момент полимерите са безусловно на всички места към нас – от опаковките на храна до строителните машини и самолетите. За страдание обаче нито една от всекидневно употребяваните пластмаси не е биоразградима. Единственият метод за дефинитивно заличаване на пластмасовите боклуци е посредством по този начин наречения развой, пиролиза, или посредством просто горене (въпреки че учените считат, че това има отрицателен резултат върху индивида и природата).
Безпрецедентното замърсяване с пластмаса и неговите пагубни резултати са една от аргументите водещи учени да упорстват оповестяването на нашата епоха за Антропоцен – преобразяване на индивида в геологична мощ, която трансформира химичния състав на Планетата ни.
Всички тези обстоятелства от дълго време са добре известни на пластмасовата промишленост с годишен оборот от 80 милиарда $, както и на нейните директни клиенти, а точно световни компании за храни и бутилирани питиета, за които опаковките от пластмасата са главният мотор на маркетинг тактики, логистика и продажби.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ