Аманда Стерс е родена в Париж в семейството на тунизийски

Аманда Стерс е родена в Париж в фамилията на тунизийски евреин психиатър и адвокатка от Бретан и е едно от осемте им деца. От дребна мечтае да стане писателка толкоз мощно, че единственият излаз, който вижда, в случай че това не се случи, е да почине. Друг живот не може и да си показа. Явно подобен е пътят ѝ, тъй като има 11 романа, преведени на повече от 15 езика. Паралелно е и сценаристка на сериали и филми, режисьорка и драматург.Първия си филм режисира на 21 години и в него основна роля извършва Карол Буке. Режисирала е и Харви Кайтел, Розана Аркет, Джонатан Рийс Майерс. Първия си разказ написа на 29. Тиражът му от 200 000 копия се разпродава доста бързо. Нейна е единствената биография на Джони Холидей. Има номинация за театралната премия „ Молиер “. Удостоена е с Ордена за изкуство и литература на Френското държавно управление. Живее в Ел Ей с двете си деца от някогашния си брак с френския артист Патрик Брюел.Аманда Стерс беше в България, с цел да журира на фестивала „ Синелибри “ и да показа книгата си „ Обещания “ (ИК „ Колибри “) и кино лентата, сниман по нея. „ Обещания “ е красиво написан разказ за сантиментална неосъществена обич, за непредвидените ходове на ориста, за несбъднатите фантазии. Критиката го дефинира като една от най-успешните ѝ произведения. Преведен е ослепително на български от Красимир Петров. Защо приехте поканата да журирате „ Синелибри “? Жаки (Жаклин Вагенщайн) ме кани от дълго време. И все не съумявам. Или съм в развой на фотоси, или друго. Пишем си от няколко години. И съм очарована, че тази година съумях да дойда. Интересно ми е да видя една друга страна, излязла от комунизма и предходна през комплицирани години. Интересно ми е да науча за българското кино и литература, да журирам. В културния кръг от български интелектуалци, които срещнах до момента, има брилянтни хора. Това, че сте щерка на психиатър, повлия ли на работата ви по някакъв метод? Когато бях дребна и ме питаха какво работи татко ми, обяснявах, че е лекар, при който хората вървят, лягат, описват си казуса и той ги лекува. От него разбрах, че можеш да лекуваш с думи, и си давам сметка, че практикувам специалност, сходна на неговата, само че по друг метод. Защото, когато пишеш, можеш да лекуваш хората с думи. И от ден на ден желая да оказвам помощ по този метод. Професията на татко ми се отрази и на цялостния ми метод към живота. Аз постоянно съм можела да уловя невидими признаци за болест. Как пишете? На ръка в един или два бележника, които употребявам по едно и също време и след това инсталирам написаното. Също и доста рисувам в тях. Описвам персонажи, които се пробвам да схвана. Пиша единствено един разказ. Два по едно и също време не бих могла. Работата ми по сходен текст е доста изтощителна, лишава не повече от три-три и половина часа дневно. Паралелно пиша и други по-леки неща, като сюжети. От шест години работя по една книга и доста ми липсва придвижване. И през днешния ден мисля да се разходя в София без гид. Точно влизането в живота на правилото на случайността е обвързвано с намиране на сюжети, с откриването на страсти. Напоследък ми липсва луксът да разполагам с доста време. А какво ви въодушевява? Историите ме избират сами, не аз – тях. Просто ги чувствам. За да седна да пиша, би трябвало нещо доста мощно да ме допре. По-интересни са ми любовните истории. Технически мога да се оправя и с трилър или хорър, само че не ми е забавно. Пиша истории, към които аз бих имала желанието да посегна в книжарницата. А по какъв начин избирате актьорите във филмите си? Докато писането на книга е обвързвано със независимост, изборът на артисти зависи от финансирането, от тези, които биха могли да изиграят ролята. Беше значимо да вземем за пример артистът за основната роля в „ Обещания “ да приказва добре британски и италиански. И напълно инцидентно се оказа, че артист, който толкоз доста харесвах, дава отговор на това условие. Във кино лентата играеше и Жан Рено, а сте работили и с Харви Кайтел. Как се работи с такива артисти? Познавам Жан Рено от дълго време и го поканих персонално. Работата ми с него е доста лека. С Харви Кайтел първоначално не беше елементарно. Той има навика да предизвика режисьора, с цел да разбере с какъв за човек си има работа, само че успяхме да станем другари. И към момента сме. Смятам, че хората са красиви със следите от претърпяното. Мисля, че съм доста по-интересна през днешния ден, в сравнение с когато бях на 20. Не толкоз красива, само че по-интересна. Сегашната ми красота е обвързвана с това, което съм претърпяла, и с гледната ми точка към живота.