Характер и поведение на алпаката
Алпаката е питомен тип южноамериканска камила. Камилите, с които множеството хора са осведомени, са тези с гърбици. Въпреки това има четири други типа камили без гърбици, които живеят в Южна Америка. Ламите и алпаките са опитомени от хиляди години. Другите две разновидности, гуанако и викуна, не престават да бродят в диви стада и до през днешния ден.
Алпаките са играли централна роля в културата на инките и са били ценени като богатство на високото Андско плато и планините на Южна Америка в страните Перу, Чили и Боливия. Сред хората от Андите изтъканият плат от руното на алпака е бил толкоз скъп, че е употребен като валута. Алпаките са били опитомени преди към 10 000 години.
Алпаките са доста умни животни, нежни и лесни за развъждане, само че всяко животно има и своя личен темперамент. Срамежливи, само че доста любопитни, тихи и интелигентни, алпаките са стадни животни и по тази причина не би трябвало да се отглеждат изолирано. Те развиват взаимоотношения въз основа на позицията си в групата. Те се учат, като следят други членове на стадото. Алпаките наподобява усещат нуждата да бъдат рационални и нежни с децата и са огромни любимци за разнообразни планове с деца, домашни любимци и лечебни животни.
Имайки единствено долни зъби, алпаките нямат метод да се защитят. Краката им имат подплата изпод, тъй че не могат да нанесат доста вреди с ритване. Основната им самоотбрана е да избягат и по тази причина естествената им реакция е да избягат, когато се приближат до човек. Това държание става по-рядко, откакто опознаят притежателите си, изградят доверие и се почувстват в сигурност.
Понякога ламите служат като животни пазачи за по-малките, по-малко смели алпаки. Ламите са повече от два пъти по-големи от алпаките. Руното на ламите не е толкоз внимателно и тънко, колкото руното на алпака. Алпаките са тихи, като се изключи нежното тананикане, което може да чуете сред майка и дребното ѝ или пък на звуците, издавани от нещастна или уплашена алпака.
Те имат алармен сигнал, който една алпака издава, с цел да предизвести останалата част от стадото, че има заплаха, нормално див звяр в региона. Алпаките прекарват огромна част от деня в легнало състояние, дъвчейки погълнатото (преживяйки) денем. От време на време може да видите цялото стадо да „ набива “ крайник към поляната си - панорама, на която ставате очевидци, когато цялото стадо върви след лидера си, в характерен танц към пасището.
Характерно за алпаките е, че са чувствителни към околната среда във всяко отношение, живеейки в естетика с природата.
- Краката на алпаките са подплатени и оставят терена недокоснат (без да оставят следи), до момента в който пасат.
- Алпаките са едни от дребното тревопасни, които не изтръгват тревите с корена.
- Алпаките имат три отделения в стомаха си, което им разрешава дейно да трансформират сеното и тревата в сила, като ядат по-малко от другите селскостопански животни.
- Алпаката може да живее, без да употребява доста вода, макар че изобилното доставяне с прясна вода е извънредно належащо, с цел да е здрава.
- Алпаките нормално не унищожават дървета.
- Екскрементите на алпаките са измежду най-хубавите типове оборски тор.
- Южноамериканските индианци употребяват тор от алпака за гориво.
- Алпаките имат една или две зони в пасището, които употребяват като общи купчини за тор. Това оказва помощ за управление на паразитите и прави почистването елементарно.
- Няколко меки, топли пуловера могат да бъдат основани от влакното, което алпака създава за една година.
Вижте също: Какво яде алпаката
