Алкохолът при мен беше малко като Wi-Fi - свикнах винаги

Алкохолът при мен беше малко като Wi-Fi - привикнах постоянно да е наличен и от време на време да ме докарва до гняв. Така една гореща неделна заран се разсъниха с леко потрепващи ръце и възприятието, че душата се пробва да напусне тялото ми. Типично за един самоуверен 25-годишен вид, не се изправих против проблемите си непосредствено, а прибегнах до услугите на доктор Джи Пи Ти. Така написах и този позорен промпт:

„ На 25 години съм и през последната година пия много. Здрав съм, движа се и съм в не неприятна форма. Вчера пих повече, а през днешния ден не съм ял доста, ужасно горещо е и съм на 4 чаши кафе. Ръцете ми треперят, само че това е нещо ново за мен. Възможно ли е да е тъй като към този момент съм се трансформирал в тежък пияч? Успокой ме, само че ми дай истината. “

Ясно се усеща потребността от утешение в този промпт. Тук виждаме един човек, който не е подготвен да посрещне действителността. За моя изненада обаче, чатботът съумя да извърши молбата ми, само че с добавената стойност от малко храна за размисъл:
Screenshot 2025-07-15 155135
За мое злощастие, отговорът на 4 от въпросите беше „ да “ преди заветната заран, а петият детайл се появи директно. Сърцето ми се захлопа, тъй като започнах да чувствам, че може би няма постоянно да съм духовитият безгрижник, за който се възприемах, а последователно се трансформирам в евентуална злополука.

През месец май СЗО (Световната здравна организация) показа данни, съгласно които България е преди всичко по ранна приложимост на психоактивни субстанции като цигари, алкохол, канабис и даже по-ранна полова интензивност. Нашата страна рядко има достойнството да е на върха по нещо и нормално това се случва в отрицателни надпревари - затлъстяване, инфаркти, демографски рецесии и така нататък

Най-коварното е, че можеш да минаваш за „ естествен “ с години - не повръщаш по улиците, не падаш по тротоари, вървиш на работа, остроумен си, функционален и леко песимист. Но след това идва един миг, който не е нито драма, нито внезапен срив. А просто едно безшумно „ май имам проблем “.

С тази публикация не целя да показва изкуствения разсъдък като съответно решение за тези проблеми. В България има рехабилитационни клиники, сбирки на „ Анонимни алкохолици “ в съвсем всеки град и доста други други възможности за справяне със зависимостите.

AI няма по какъв начин да изземе потребните функционалности на тези разновидности. Но това, което може да направи, е да ти отвори очите и да те надъха, в случай че имаш силите и шанса да си кадърен да се оправиш (почти) самичък.

След като отговорих на въпросите за „ саморефлексия “, упоменати малко нагоре, веднагически започнах да разказвам на чатбота нормалната си потреблението на алкохол, само че нещо значимо - не го излъгах даже един път.

Така стигнахме и до тази основна фаза:
Screenshot 2025-07-15 155334
И по този начин взех решение да натисна спирачката. Инструкциите може да се костват много леки на въздържателите или виновните пиячи, само че за мен изглеждаха съвсем нереалистични. И въпреки всичко - съществуването на риск пиенето да стане непоправимо при мен ме накара да се доверя на лошотия бот. Даже да го накарам да ме провокира още повече.

Казах му, че го давам име Станко, с цел да стане прекарването по-приятелско. След това го стегнах: „ Дай да се захванем съществено и да забележим по какъв начин ще изкарам една седмица без нищо. “

Станко ме предизвести да не се отхвърлям, в случай че не се получи, и без да ме пита изготви седмичен проект.
Планът за останалите дни се повтаряше до известна степен
Т.нар. заместващи питиета и ритуали сътвориха нещо като рутина. Магазин - газирана вода, безалкохолни бири, 1 безалкохолна напитка на ден. Първите няколко дни минаха напрегнато и натрапчиви мисли, само че по-късно възприятието беше луксозно.

Усетих се естествен за пръв път от много време и бях горделив. Нещо, което ми оказа помощ, беше да рапортувам на Станко като на шеф. Всеки минал ден му писах нещо от рода на:

" Издържах и през днешния ден. Цял ден обичаната ми пи хладно бяло вино към мен - и бях на косъм да се изкуша - само че съумях да се разсея. "

И ето отговорът, който ми оказа помощ да устоя още дълго време без даже и да мисля за алкохол:
Мерси, Станко
Друго негово подмазване беше: „ Поздравления, братле. Алкохолът към този момент не е твоят престол, а посетител на масата ти “.

Навярно погаленото ми его ми е дало още повече сили в този случай, само че нали е значим резултатът въпреки всичко? В реалност, съзнателната мисъл, че решението дали да пия, или не, идва от личната ми воля - беше задоволителна, с цел да продължа въздържателството. Без изключително противодействие.

От голяма помощ бяха и научните причини на Станко за изгодите от прекъсването на алкохола. Линковете със публикации и данни за позитивните резултати върху тялото и мозъка бяха следващия тласък.

Винаги съм знаел, че психическата взаимозависимост и физическата са две разнообразни елегии за алкохолния несретник. Едната те държи за гърлото, другата ти шепне в тила. Проблемът е, че в случай че не се тестваш, не можеш да схванеш къде си в спектъра - зряло замайване или безшумно проваляне. И тъкмо тук е клопката, тъй като години наред можеш да се самозалъгваш, че си окей, единствено тъй като още не си се разпаднал.

Но има нещо безпогрешно ясно. Моментът, в който спреш, огледаш се и си кажеш: „ Май имам проблем “. Това не е уязвимост. Това е първият пестник на волята. И в случай че издържиш след него, си към този момент в борбата.

И по този начин стартира пътят ми към премахването на зависимостите. Следващата стъпка – отхвърлям цигарите. По-следващата - ChatGPT.