Сделката на Ердоган в Мадрид
Алексис Папачелас, „ Катимерини”
Дипломацията е маратон, който в никакъв случай не свършва. Ето за какво е напълно безсмислено да се чества или оплаква резултатът от един дипломатически кръг, тъй като това е просто следващият подобен.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган реши да изиграе игра на покер в Мадрид. Той свари Запада в миг, в който той има потребност от него поради войната в Украйна, и упражни целия вероятен напън. Какво си обезпечи той? На първо място, среща с президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Той в действителност искаше тази среща по вътрешнополитически аргументи, само че и с цел да балансира усещанията от неотдавнашната тирада на гръцкия министър-председател в Конгреса на Съединени американски щати. Във Вашингтон последователите на теорията " Не би трябвало да губим Турция " завоюваха рунд, като включиха термина " стратегически съдружник " в съответното известие за пресата.
Американският президент също по този начин даде обещание да поддържа настояването за модернизиране на турските F-16. Разбира се, Байдън обърна внимание на Ердоган, че настояването би трябвало да бъде утвърдено от Конгреса, което по никакъв начин не е несъмнено. По време на диалозите им той също по този начин изясни, че всяко турско деяние, което би провокирало неустойчивост в Егейско море, би затруднило още повече напредването на турското искане.
Следователно турският водач
получи това, което искаше
за своята вътрешнополитическа публика: срещата и зелената светлина за F-16. На процедура обаче следва да забележим дали след няколко месеца това заричане ще бъде изпълнено. Както оповестява кореспондентът на Kathimerini във Вашингтон Лена Аргири, в Конгреса към този момент съществено се обмисля да се прибавят някои условия за одобрение на турското искане по отношение на потреблението на F-16 за прелитания или други нападателни дейности против Гърция. Битката ще бъде сложна и напразна.
Впечатляващо е това, което Финландия и Швеция се съгласиха да дадат в подмяна на утвърждението на участието на Турция в НАТО. Въпреки че и двете страни са с дългогодишни обичаи в отбраната на човешките права, те се съгласиха да трансформират законодателството си във връзка с кюрдите и да анулират оръжейното ембарго за Турция. Но и те могат да трансформират позициите си и по тази причина Анкара държи оръжието на вероятно ново несъгласие през идната година. Швеция и Финландия са политически и институционално зрели страни. Следователно никой не може да планува дали уговорките към Турция ще бъдат признати безпроблемно във вътрешнополитически проект, защото реакции към този момент има.
Решаващият въпрос е какви заключения си е направил Ердоган от Мадрид. Положителният сюжет сочи, че той би трябвало да е удовлетворен от тези - най-вече политически - изгоди, които си е обезпечил, и ще резервира успокоение във връзка с Гърция и Кипър до изборите. Лошият сюжет демонстрира, че той е останал с усещането, че е стратегически нужен на Запада и че може да прави каквото си изиска евтино. Времето ще покаже кой от двата сюжета ще се осъществя.
-
Дипломацията е маратон, който в никакъв случай не свършва. Ето за какво е напълно безсмислено да се чества или оплаква резултатът от един дипломатически кръг, тъй като това е просто следващият подобен.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган реши да изиграе игра на покер в Мадрид. Той свари Запада в миг, в който той има потребност от него поради войната в Украйна, и упражни целия вероятен напън. Какво си обезпечи той? На първо място, среща с президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Той в действителност искаше тази среща по вътрешнополитически аргументи, само че и с цел да балансира усещанията от неотдавнашната тирада на гръцкия министър-председател в Конгреса на Съединени американски щати. Във Вашингтон последователите на теорията " Не би трябвало да губим Турция " завоюваха рунд, като включиха термина " стратегически съдружник " в съответното известие за пресата.
Американският президент също по този начин даде обещание да поддържа настояването за модернизиране на турските F-16. Разбира се, Байдън обърна внимание на Ердоган, че настояването би трябвало да бъде утвърдено от Конгреса, което по никакъв начин не е несъмнено. По време на диалозите им той също по този начин изясни, че всяко турско деяние, което би провокирало неустойчивост в Егейско море, би затруднило още повече напредването на турското искане.
Следователно турският водач
получи това, което искаше
за своята вътрешнополитическа публика: срещата и зелената светлина за F-16. На процедура обаче следва да забележим дали след няколко месеца това заричане ще бъде изпълнено. Както оповестява кореспондентът на Kathimerini във Вашингтон Лена Аргири, в Конгреса към този момент съществено се обмисля да се прибавят някои условия за одобрение на турското искане по отношение на потреблението на F-16 за прелитания или други нападателни дейности против Гърция. Битката ще бъде сложна и напразна.
Впечатляващо е това, което Финландия и Швеция се съгласиха да дадат в подмяна на утвърждението на участието на Турция в НАТО. Въпреки че и двете страни са с дългогодишни обичаи в отбраната на човешките права, те се съгласиха да трансформират законодателството си във връзка с кюрдите и да анулират оръжейното ембарго за Турция. Но и те могат да трансформират позициите си и по тази причина Анкара държи оръжието на вероятно ново несъгласие през идната година. Швеция и Финландия са политически и институционално зрели страни. Следователно никой не може да планува дали уговорките към Турция ще бъдат признати безпроблемно във вътрешнополитически проект, защото реакции към този момент има.
Решаващият въпрос е какви заключения си е направил Ердоган от Мадрид. Положителният сюжет сочи, че той би трябвало да е удовлетворен от тези - най-вече политически - изгоди, които си е обезпечил, и ще резервира успокоение във връзка с Гърция и Кипър до изборите. Лошият сюжет демонстрира, че той е останал с усещането, че е стратегически нужен на Запада и че може да прави каквото си изиска евтино. Времето ще покаже кой от двата сюжета ще се осъществя.
-
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ