Нова книга от Александра Маринина
Александра Маринина е безспорната съветска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти – през 2001 година и 2011 година по покана на ИК „ Хермес “.
Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я трансформира в най-четения и обичан актуален съветски създател. Самата тя счита, че интернационалният й триумф се дължи на обстоятелството, че в книгите й се преглеждат всемирен тематики, а сюжетите са доста настоящи. Книгите й са преведени в страни като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и доста други.
Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 година като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 година е водещ експерт по анализиране и прогнозиране на престъпността.
Маринина е притежател на редица награди. През 1998 година е отличена като „ Писател на годината “ на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 година получава националното отличие „ Олимпия “ – като жена, чиито книги имат безспорен принос към съветската просвета, а през 2006 година е приета за „ Писател на десетилетието “. Романът й „ Последно разсъмване “ е притежател на премия за престъпен разказ на 2014 година в Русия. „ Безупречна известност “, е избрана за н ай-добър престъпен разказ на 2021 година съгласно читателите в Русия.
Сега Издателска къща „ Хермес “ показва най-новата й книга – „ Мрак след разсъмване “.
За книгата
Ноември 1982 година. Честването на годишнината от сватбата на семейство Смелянски е помрачено от гибелта на Леонид Брежнев. Въпросът кой ще бъде новият общоприет секретар предизвиква огромни паники на хората от партийния хайлайф, измежду които са и Смелянски и гостите им. А те несъмнено има какво да губят. Същата вечер тринайсетгодишният им наследник Серьожа и дъщерята на приятелите им Альона отиват на кино и… изчезват. След позвъняване “от високите етажи ” в търсенето на децата е включен майор Виктор Гордеев. От работата му по случая зависи назначението му на длъжността заместник-началник на Московския престъпен отдел. В страната обаче се е появил сериен палач и вероятността Серьожа и Альона да са измежду жертвите му нараства с всяка минала минута.
Анастасия Каменская, която неотдавна е приключила Юридическия факултет, е уверена, че децата не се вписват в профила на килъра. Но какво в действителност се е случило с тях и дали фанатикът може да бъде спрян, преди да е лишил следващия почтен живот?
Откъс
Елена Андреева гледаше голямата подредена маса с оскърбление. Само допреди няколко часа, малко преди да се появят гостите, масата беше като произведение на изкуството, даже ястията бяха ситуирани по този начин, че да се съчетават по цветове. Например купичките с червен хайвер никога не биваше да са до салата от сельодка: оранжево-червеното не стои добре до винения цвят на вареното цвекло, по тази причина сред тях безусловно би трябвало да има нещо ярко, да вземем за пример нежнорозово филе с ръбче от бяла сланинка или пушена есетра. Трапезата беше реализация на съвършения ù план, беше богато отрупана и Елена Андреева Смелянска имаше цялостното право да се гордее с репутацията си на умела и великодушна стопанка, обичаше да посреща посетители и да прихваща възхитените погледи на пируващите.
Днес честваха петнайсетгодишнината от сватбата и по традиция с мъжа си канеха хората, участвали на подписването. Младоженецът беше по-възрастен, по тази причина гостите от негова страна бяха най-вече сътрудници и едно семейство тогавашни състуденти, а младоженката нормално канеше най-хубавите си приятелки. С годините връзките им с приятелките охладняха и остана единствено една – съученичката Танюша, която непроменяемо присъстваше на трапезата. Кариерата на мъжа ù, пък и на самата Елена Андреева, процъфтяваше, сътрудниците му също се развиваха стремглаво и с всяка минала година Танюша и фамилията ù изглеждаха все по-чужди в тази защита компания. Елена го забелязваше, само че не ù беше хрумвало да пропусне да ги предложения. Първо, Татяна е очарователна жена и Михаил Филипович, началник-отдел в Министерството на търговията, който всеки миг можеше да стане замминистър, като я види, напряко губи мозъка и дума и искрено флиртува с нея, макар че мъжът на Татяна също е там. Елена даже подозираше, че той идва на посетители у тях единствено с цел да има мотив да се срещне с приятелката на домакинята. Очевидно бе, че го притегля. Второ, децата им – Серьожа, синът на Смелянски, и Альонка, дъщерята на Татяна и Олег Муляр – също са другари. Альонка е с една година по-малка от Серьожа, само че е доста интелигентна, начетена и дружно им е забавно. Елена даже подозираше, че синът ù е леко влюбен в момичето. Разбира се, още му е рано, единствено на тринайсет е, въпреки че след два месеца ще навърши четиринайсет… Тези тийнейджърски влюбвания са глупави, няма смисъл да им се обръща внимание, също така момичето е смислено, от положително семейство. Танюша е художник, работи в огромно издателство за детска литература, прави илюстрации на всякакви приказки и авантюристичен романи, а мъжът ù Олег е теоретичен помощник в някакъв институт, занимава се с физико-химия, само че дали е физик, или химик, Смелянска по този начин и не разбра и не беше си направила труда да запомни. Няма по какъв начин в такова семейство да възпитат щерка, която да научи техния Серьожа на нещо неприятно.
Когато през 1967-а Елена и Владимир се ожениха, даже не им беше хрумвало, че след години 10 ноември ще се трансформира в надали не всеобщ празник. Тази дата се водеше Ден на руската милиция още от началото на шейсетте, само че беше най-обикновен професионален празник като Деня на строителя, Деня на здравния служащ или Деня на стоманолеяра. За тези дати си спомнят най-вече директно заетите представители на една или друга специалност. Кой би могъл да допусна, че един ден в цялата страна ще гръмне подобен концерт в чест на празника на полицая, след който хората ще се стараят да се освобождават от всевъзможни задължения вечерта на 10 ноември, с цел да седят умерено пред тв приемниците и да се любуват на осъществяванията на обичаните си актьори. Елена не искаше да мести честването на годишнината си, само че счете, че е добре да кани гостите към шест и половина, с цел да си хапват и подвигат наздравици по време на първата част от концерта, а след това, който желае, умерено да може да гледа екрана и да не пречи на останалите на масата да си приказват. Освен това към този момент имат втори тв приемник в кухнята, по-малък: неотдавна стана съвременно хората “с благоприятни условия ” да си разрешават и това. И без друго в първата част са формалните изявления и пускат единствено изтъркани и омръзнали до гуша типичен части, национални и руски песни. А забавното нормално е във втората част: съвременна сцена и хумористи с изострен език.
Откъде да знаят, че тази година няма да има концерт… От сутринта по малкия екран пускат симфонични концерти все в минорна тоналност. Явно някой от властимащите е починал, само че към този момент не огласяват тъкмо кой. Гостите пристигнаха в точния момент, към този момент всички бяха на масата, без Михаил Филипович. На лицата им е изписано напрежение и паника. Не е нужно да си кой знае какъв брой интелигентен, с цел да се сетиш: щом нищо не оповестяват, значи, е умрял ГЛАВНИЯТ. И въпросът в този момент е кой ще заеме поста. Какво да чакат?
Настаниха се на масата, неенергично произнесоха изтърканите учтиви изречения във връзка здравия сватбен съюз на Владимир и Елена Смелянски, след това започнаха нервно да дъвчат, пълнеха устите си машинално, без да обръщат внимание на усета. Никой не направи възторжени похвали на домакинята, която, апропо, още от шест сутринта беше накрак и се суетеше в кухнята, до момента в който приготвяше пирожките с разнообразни плънки, месото, рибата, режеше и подреждаше в купите изисканите салати, като украсяваше всяка от тях с цветенца и листенца, изрязани от разноцветни сурови зеленчуци. Нарочно не направи заготовки предната вечер, с цел да бъде всичко прясно.
В последна сметка масата остана красива единствено за половин час, по-късно ù беше обратно да гледа разчовърканите порцеланови подноси, чинии и купи. Елена хвърли взор към Серьожа, който си шушнеше нещо с Альона Муляр, и тихичко сподели на мъжа си, който седеше до нея:
– Трябва да махнем децата от масата. Всички желаят да поговорят за печалното събитие, само че децата към този момент са огромни, не трябва да слушат сходни неща.
– Така е – кимна в единодушие Владимир Александрович. – Не дай си боже, ще вземат да преразкажат нещо в учебно заведение. Нека отидат в стаята на Серьожа.
– Не, по-добре да излязат – уверено съобщи Елена Андреевна. – Стаята на Серьожа може да ни потрябва.
– За какво?
– Ами в случай че Михаил Филипович въпреки всичко пристигна? Ако някой знае какво тъкмо се случва сега, то това е той. Дори ти не си наясно, а ти надалеч не си последна дупка в Московския изпълком. Щом Михаил Филипович закъснява, значи в министерството има незабавно заседание. И то е по този въпрос – добави тя още по-тихо. – Ще ви би трябвало умерено място, където да поговорите, без никой да ви слуша. Не можете да се оттеглите в кухнята, там не е уместно място за служител от подобен сан.
Елена стана уверено, взе от средата на масата купата, в която тъжно се подмятаха две пирожки: една триъгълна с ориз и яйце и една кръгла със зеле.
– Ще донеса още пирожки – разгласи на висок глас. – Деца, елате да ми помогнете.
Те станаха и чинно последваха домакинята в кухнята.
Кухнята на Смелянски в действителност беше голяма за тогавашните разбирания – цели 10 квадратни метра, по тази причина имаше място и за работен плот, и за кръгла маса. Серьожа протегна ръка към тавата, в която бяха подредени пирожките с апетитни кафяви корички, само че незабавно се дръпна и погледна сепнато.
– Хайде, вземете си – усмихна се Елена. – Вземете торбичка и си сложете колкото желаете. Знаете ли какво? Храната е по-вкусна, в случай че се яде на пресен въздух. Защо да седите тук? Ние водим всякакви скучни диалози за работа, на вас няма по какъв начин да са ви забавни. И пушим. Така че отидете на кино или просто се разходете.
– А мама ще ме пусне ли? – страхливо попита Альона.
– Аз ще я убедя – даде обещание Смелянска. – Хайде, слагайте си храна за изпът, а аз ще отида да приказвам с майка ти.
– Ура! – радостно възкликна Серьожа, а Альонка почервеня.
Елена излезе на огромния остъклен балкон, свързващ кухнята и гостната. Ех, какъв брой им беше провървяло с този апартамент! В Москва, пък и по другите градове, блоковете се строят по типови планове, а този план бе особено начертан с хубава планировка на стаите, тъй като блокът бе предопределен за определени, за тези, които елементарните хора назовават безбожници: известни актьори, писатели, партийни ръководители. Смелянски изобщо не са от редовите служители, само че и на тях им се наложи да задействат сума ти връзки, с цел да получат заповед за настаняване. Тогава хвърлиха големи пари за ходатайстване и дарове, напряко я хваща боязън, като си спомни. Тази комфортна лоджия, на която се излизаше и от кухнята, и от хола, беше мотив за особена горделивост от страна на Елена Андреевна. Тя стигна до стъклената врата към гостната и почука. Татяна седеше най-близо, по тази причина първа я видя и стана да отвори. Всъщност вратата можеше единствено да се открехне, тъй като я подпираше един солиден фотьойл, само че през пролуката умерено можеше да се организира диалог.
Какво има?Нищо, просто не желаех да се надвикваме – изясни Елена.
Семейство Муляр утвърдиха самодейността на Елена.
Разбира се, дано децата да излязат да се поразходят. Няма какво да вършат на масата при огромните – сподели Олег. – Лена, ти си доста интелигентна жена!А какво дават в кварталното кино? – загрижено попита Татяна. – Надявам се, че не е за лица над 16 години, тъй като няма да ги пуснат. Времето на открито е извънредно, не е уместно за разходки, само че става за кино.През две пресечки от нас има детски киносалон. Там прожектират филми единствено за деца под шестнайсет. Всякакви анимации и завършения – успокои я Елена. – Нали един път ходихме там с децата, не помниш ли?Да, правилно! Бях забравила… Добре тогава. Олег, иди и дай на Альонка рубла за билет и почерпка.Да не си полудяла – засмя се домакинята. – За какви пари приказваш? Аз ще дам на Серьожа, дано привиква да бъде джентълмен. А твоята щерка като същинска девойка да се учи да приема жестове на внимание. Седете умерено и хапвайте, а аз ще изпратя децата.
Татяна огледа ситуацията. Разбира се, стаята беше огромна, само че когато масата е разтегната и към нея са насядали петнайсетина възрастни, то единствено трима от тях могат да станат и да излязат, без да обезпокоят останалите. Другите ще би трябвало да молят да ги пуснат и да се промъкват край тях в теснотията. През дългите години на честване на тази дата у Смелянски в компанията се бяха утвърдили неписани правила: на най-далечния завършек на масата, с тил към прозореца, постоянно сядаше Михаил Филипович, който бе най-високо на чиновническата стълбица, до него отдясно се настаняваше Татяна Муляр, след това мъжът ù. От отсрещната страна, с тил към вратата и против огромния началник от Министерството на търговията, сядаше домакинът Владимир Александрович Смелянски, а вдясно до него беше мястото на Елена. Сега оня солиден фотьойл, който пречеше да се отваря вратата на балкона, стоеше празен и чакаше появяването на Михаил Филипович.
Да, Татяна няма по какъв начин да излезе неусетно.
– Кажи на Альонка безусловно да си постави шапката – помоли тя Елена. – Някой е споделил на моята хубостница, че има красива дебела плитка и тя в този момент желае целият свят да я види, та при всеки комфортен случай се старае да си не помни шапката.
– Не се притеснявай, ще упорствам да си я постави – увери я Елена и потегли към кухнята.
Когато излезе в коридора, децата бяха съвсем подготвени. Альонка си бе облякла елементарното на ниска цена палтенце и както беше планувала майка ù, стоеше без шапка. Серьожа таман си обличаше това неугледно яке, с което нормално риташе топка в двора, въпреки пред очите му да висеше новото топло и красиво яке, докарано чак от Канада.
– Альона, слагай си шапката, на открито е студено – строго произнесе Елена, като прикриваше усмивката си.
Момичето с явно отвращение си постави светлосинята плетена шапка с пискюл. „ Как може Татяна да си облича детето по този начин? Все отново е художничка, би трябвало да има естетически усет. Определено има доста нюх, само че не и благоприятни условия, купува каквото оферират по магазините. И в никакъв случай не се оплаква, не моли за помощ, а когато аз ù предлагам да ù направя услуга, тя постоянно отхвърля. Проявява темперамент! Слава богу, ние можем да си позволим да обличаме сина си в хубави облекла. “
– Серьожа, облечи се обичайно – сподели тя недоволно. – Излизаш с момиче, не отиваш да играеш футбол. Сложи си канадската грейка.
– Стига бе, мамо…
Синът ù хвърли незадълбочен взор към момичето и Елена незабавно разбра защо си мисли. Альонка е облечена толкоз зле… Впрочем и Танюша, и мъжът ù се обличат като клошари. Купуват си облекла от родните магазини, тъй като за това, което не го продават по магазините, нито ще им стигнат заплатите, нито имат нужните връзки. По всичко проличава, че Серьожа е влюбен, щом мисли по какъв начин да се облече по този начин, че момичето да не се срами от външния си тип. Прекрасно е, че синът ù демонстрира достойнство. Елена му протегна зелена банкнота от три рубли.
– Вземи. Да почерпиш Альонка, купете си сок, нещо сладко, каквото има…
Тя отвори вратата на жилището и тъкмо в този миг от асансьора се появи Михаил Филипович. На лицето му се четеше паника и изглеждаше сурово…
Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я трансформира в най-четения и обичан актуален съветски създател. Самата тя счита, че интернационалният й триумф се дължи на обстоятелството, че в книгите й се преглеждат всемирен тематики, а сюжетите са доста настоящи. Книгите й са преведени в страни като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и доста други.
Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 година като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 година е водещ експерт по анализиране и прогнозиране на престъпността.
Маринина е притежател на редица награди. През 1998 година е отличена като „ Писател на годината “ на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 година получава националното отличие „ Олимпия “ – като жена, чиито книги имат безспорен принос към съветската просвета, а през 2006 година е приета за „ Писател на десетилетието “. Романът й „ Последно разсъмване “ е притежател на премия за престъпен разказ на 2014 година в Русия. „ Безупречна известност “, е избрана за н ай-добър престъпен разказ на 2021 година съгласно читателите в Русия.
Сега Издателска къща „ Хермес “ показва най-новата й книга – „ Мрак след разсъмване “.
За книгата
Ноември 1982 година. Честването на годишнината от сватбата на семейство Смелянски е помрачено от гибелта на Леонид Брежнев. Въпросът кой ще бъде новият общоприет секретар предизвиква огромни паники на хората от партийния хайлайф, измежду които са и Смелянски и гостите им. А те несъмнено има какво да губят. Същата вечер тринайсетгодишният им наследник Серьожа и дъщерята на приятелите им Альона отиват на кино и… изчезват. След позвъняване “от високите етажи ” в търсенето на децата е включен майор Виктор Гордеев. От работата му по случая зависи назначението му на длъжността заместник-началник на Московския престъпен отдел. В страната обаче се е появил сериен палач и вероятността Серьожа и Альона да са измежду жертвите му нараства с всяка минала минута.
Анастасия Каменская, която неотдавна е приключила Юридическия факултет, е уверена, че децата не се вписват в профила на килъра. Но какво в действителност се е случило с тях и дали фанатикът може да бъде спрян, преди да е лишил следващия почтен живот?
Откъс
Елена Андреева гледаше голямата подредена маса с оскърбление. Само допреди няколко часа, малко преди да се появят гостите, масата беше като произведение на изкуството, даже ястията бяха ситуирани по този начин, че да се съчетават по цветове. Например купичките с червен хайвер никога не биваше да са до салата от сельодка: оранжево-червеното не стои добре до винения цвят на вареното цвекло, по тази причина сред тях безусловно би трябвало да има нещо ярко, да вземем за пример нежнорозово филе с ръбче от бяла сланинка или пушена есетра. Трапезата беше реализация на съвършения ù план, беше богато отрупана и Елена Андреева Смелянска имаше цялостното право да се гордее с репутацията си на умела и великодушна стопанка, обичаше да посреща посетители и да прихваща възхитените погледи на пируващите.
Днес честваха петнайсетгодишнината от сватбата и по традиция с мъжа си канеха хората, участвали на подписването. Младоженецът беше по-възрастен, по тази причина гостите от негова страна бяха най-вече сътрудници и едно семейство тогавашни състуденти, а младоженката нормално канеше най-хубавите си приятелки. С годините връзките им с приятелките охладняха и остана единствено една – съученичката Танюша, която непроменяемо присъстваше на трапезата. Кариерата на мъжа ù, пък и на самата Елена Андреева, процъфтяваше, сътрудниците му също се развиваха стремглаво и с всяка минала година Танюша и фамилията ù изглеждаха все по-чужди в тази защита компания. Елена го забелязваше, само че не ù беше хрумвало да пропусне да ги предложения. Първо, Татяна е очарователна жена и Михаил Филипович, началник-отдел в Министерството на търговията, който всеки миг можеше да стане замминистър, като я види, напряко губи мозъка и дума и искрено флиртува с нея, макар че мъжът на Татяна също е там. Елена даже подозираше, че той идва на посетители у тях единствено с цел да има мотив да се срещне с приятелката на домакинята. Очевидно бе, че го притегля. Второ, децата им – Серьожа, синът на Смелянски, и Альонка, дъщерята на Татяна и Олег Муляр – също са другари. Альонка е с една година по-малка от Серьожа, само че е доста интелигентна, начетена и дружно им е забавно. Елена даже подозираше, че синът ù е леко влюбен в момичето. Разбира се, още му е рано, единствено на тринайсет е, въпреки че след два месеца ще навърши четиринайсет… Тези тийнейджърски влюбвания са глупави, няма смисъл да им се обръща внимание, също така момичето е смислено, от положително семейство. Танюша е художник, работи в огромно издателство за детска литература, прави илюстрации на всякакви приказки и авантюристичен романи, а мъжът ù Олег е теоретичен помощник в някакъв институт, занимава се с физико-химия, само че дали е физик, или химик, Смелянска по този начин и не разбра и не беше си направила труда да запомни. Няма по какъв начин в такова семейство да възпитат щерка, която да научи техния Серьожа на нещо неприятно.
Когато през 1967-а Елена и Владимир се ожениха, даже не им беше хрумвало, че след години 10 ноември ще се трансформира в надали не всеобщ празник. Тази дата се водеше Ден на руската милиция още от началото на шейсетте, само че беше най-обикновен професионален празник като Деня на строителя, Деня на здравния служащ или Деня на стоманолеяра. За тези дати си спомнят най-вече директно заетите представители на една или друга специалност. Кой би могъл да допусна, че един ден в цялата страна ще гръмне подобен концерт в чест на празника на полицая, след който хората ще се стараят да се освобождават от всевъзможни задължения вечерта на 10 ноември, с цел да седят умерено пред тв приемниците и да се любуват на осъществяванията на обичаните си актьори. Елена не искаше да мести честването на годишнината си, само че счете, че е добре да кани гостите към шест и половина, с цел да си хапват и подвигат наздравици по време на първата част от концерта, а след това, който желае, умерено да може да гледа екрана и да не пречи на останалите на масата да си приказват. Освен това към този момент имат втори тв приемник в кухнята, по-малък: неотдавна стана съвременно хората “с благоприятни условия ” да си разрешават и това. И без друго в първата част са формалните изявления и пускат единствено изтъркани и омръзнали до гуша типичен части, национални и руски песни. А забавното нормално е във втората част: съвременна сцена и хумористи с изострен език.
Откъде да знаят, че тази година няма да има концерт… От сутринта по малкия екран пускат симфонични концерти все в минорна тоналност. Явно някой от властимащите е починал, само че към този момент не огласяват тъкмо кой. Гостите пристигнаха в точния момент, към този момент всички бяха на масата, без Михаил Филипович. На лицата им е изписано напрежение и паника. Не е нужно да си кой знае какъв брой интелигентен, с цел да се сетиш: щом нищо не оповестяват, значи, е умрял ГЛАВНИЯТ. И въпросът в този момент е кой ще заеме поста. Какво да чакат?
Настаниха се на масата, неенергично произнесоха изтърканите учтиви изречения във връзка здравия сватбен съюз на Владимир и Елена Смелянски, след това започнаха нервно да дъвчат, пълнеха устите си машинално, без да обръщат внимание на усета. Никой не направи възторжени похвали на домакинята, която, апропо, още от шест сутринта беше накрак и се суетеше в кухнята, до момента в който приготвяше пирожките с разнообразни плънки, месото, рибата, режеше и подреждаше в купите изисканите салати, като украсяваше всяка от тях с цветенца и листенца, изрязани от разноцветни сурови зеленчуци. Нарочно не направи заготовки предната вечер, с цел да бъде всичко прясно.
В последна сметка масата остана красива единствено за половин час, по-късно ù беше обратно да гледа разчовърканите порцеланови подноси, чинии и купи. Елена хвърли взор към Серьожа, който си шушнеше нещо с Альона Муляр, и тихичко сподели на мъжа си, който седеше до нея:
– Трябва да махнем децата от масата. Всички желаят да поговорят за печалното събитие, само че децата към този момент са огромни, не трябва да слушат сходни неща.
– Така е – кимна в единодушие Владимир Александрович. – Не дай си боже, ще вземат да преразкажат нещо в учебно заведение. Нека отидат в стаята на Серьожа.
– Не, по-добре да излязат – уверено съобщи Елена Андреевна. – Стаята на Серьожа може да ни потрябва.
– За какво?
– Ами в случай че Михаил Филипович въпреки всичко пристигна? Ако някой знае какво тъкмо се случва сега, то това е той. Дори ти не си наясно, а ти надалеч не си последна дупка в Московския изпълком. Щом Михаил Филипович закъснява, значи в министерството има незабавно заседание. И то е по този въпрос – добави тя още по-тихо. – Ще ви би трябвало умерено място, където да поговорите, без никой да ви слуша. Не можете да се оттеглите в кухнята, там не е уместно място за служител от подобен сан.
Елена стана уверено, взе от средата на масата купата, в която тъжно се подмятаха две пирожки: една триъгълна с ориз и яйце и една кръгла със зеле.
– Ще донеса още пирожки – разгласи на висок глас. – Деца, елате да ми помогнете.
Те станаха и чинно последваха домакинята в кухнята.
Кухнята на Смелянски в действителност беше голяма за тогавашните разбирания – цели 10 квадратни метра, по тази причина имаше място и за работен плот, и за кръгла маса. Серьожа протегна ръка към тавата, в която бяха подредени пирожките с апетитни кафяви корички, само че незабавно се дръпна и погледна сепнато.
– Хайде, вземете си – усмихна се Елена. – Вземете торбичка и си сложете колкото желаете. Знаете ли какво? Храната е по-вкусна, в случай че се яде на пресен въздух. Защо да седите тук? Ние водим всякакви скучни диалози за работа, на вас няма по какъв начин да са ви забавни. И пушим. Така че отидете на кино или просто се разходете.
– А мама ще ме пусне ли? – страхливо попита Альона.
– Аз ще я убедя – даде обещание Смелянска. – Хайде, слагайте си храна за изпът, а аз ще отида да приказвам с майка ти.
– Ура! – радостно възкликна Серьожа, а Альонка почервеня.
Елена излезе на огромния остъклен балкон, свързващ кухнята и гостната. Ех, какъв брой им беше провървяло с този апартамент! В Москва, пък и по другите градове, блоковете се строят по типови планове, а този план бе особено начертан с хубава планировка на стаите, тъй като блокът бе предопределен за определени, за тези, които елементарните хора назовават безбожници: известни актьори, писатели, партийни ръководители. Смелянски изобщо не са от редовите служители, само че и на тях им се наложи да задействат сума ти връзки, с цел да получат заповед за настаняване. Тогава хвърлиха големи пари за ходатайстване и дарове, напряко я хваща боязън, като си спомни. Тази комфортна лоджия, на която се излизаше и от кухнята, и от хола, беше мотив за особена горделивост от страна на Елена Андреевна. Тя стигна до стъклената врата към гостната и почука. Татяна седеше най-близо, по тази причина първа я видя и стана да отвори. Всъщност вратата можеше единствено да се открехне, тъй като я подпираше един солиден фотьойл, само че през пролуката умерено можеше да се организира диалог.
Какво има?Нищо, просто не желаех да се надвикваме – изясни Елена.
Семейство Муляр утвърдиха самодейността на Елена.
Разбира се, дано децата да излязат да се поразходят. Няма какво да вършат на масата при огромните – сподели Олег. – Лена, ти си доста интелигентна жена!А какво дават в кварталното кино? – загрижено попита Татяна. – Надявам се, че не е за лица над 16 години, тъй като няма да ги пуснат. Времето на открито е извънредно, не е уместно за разходки, само че става за кино.През две пресечки от нас има детски киносалон. Там прожектират филми единствено за деца под шестнайсет. Всякакви анимации и завършения – успокои я Елена. – Нали един път ходихме там с децата, не помниш ли?Да, правилно! Бях забравила… Добре тогава. Олег, иди и дай на Альонка рубла за билет и почерпка.Да не си полудяла – засмя се домакинята. – За какви пари приказваш? Аз ще дам на Серьожа, дано привиква да бъде джентълмен. А твоята щерка като същинска девойка да се учи да приема жестове на внимание. Седете умерено и хапвайте, а аз ще изпратя децата.
Татяна огледа ситуацията. Разбира се, стаята беше огромна, само че когато масата е разтегната и към нея са насядали петнайсетина възрастни, то единствено трима от тях могат да станат и да излязат, без да обезпокоят останалите. Другите ще би трябвало да молят да ги пуснат и да се промъкват край тях в теснотията. През дългите години на честване на тази дата у Смелянски в компанията се бяха утвърдили неписани правила: на най-далечния завършек на масата, с тил към прозореца, постоянно сядаше Михаил Филипович, който бе най-високо на чиновническата стълбица, до него отдясно се настаняваше Татяна Муляр, след това мъжът ù. От отсрещната страна, с тил към вратата и против огромния началник от Министерството на търговията, сядаше домакинът Владимир Александрович Смелянски, а вдясно до него беше мястото на Елена. Сега оня солиден фотьойл, който пречеше да се отваря вратата на балкона, стоеше празен и чакаше появяването на Михаил Филипович.
Да, Татяна няма по какъв начин да излезе неусетно.
– Кажи на Альонка безусловно да си постави шапката – помоли тя Елена. – Някой е споделил на моята хубостница, че има красива дебела плитка и тя в този момент желае целият свят да я види, та при всеки комфортен случай се старае да си не помни шапката.
– Не се притеснявай, ще упорствам да си я постави – увери я Елена и потегли към кухнята.
Когато излезе в коридора, децата бяха съвсем подготвени. Альонка си бе облякла елементарното на ниска цена палтенце и както беше планувала майка ù, стоеше без шапка. Серьожа таман си обличаше това неугледно яке, с което нормално риташе топка в двора, въпреки пред очите му да висеше новото топло и красиво яке, докарано чак от Канада.
– Альона, слагай си шапката, на открито е студено – строго произнесе Елена, като прикриваше усмивката си.
Момичето с явно отвращение си постави светлосинята плетена шапка с пискюл. „ Как може Татяна да си облича детето по този начин? Все отново е художничка, би трябвало да има естетически усет. Определено има доста нюх, само че не и благоприятни условия, купува каквото оферират по магазините. И в никакъв случай не се оплаква, не моли за помощ, а когато аз ù предлагам да ù направя услуга, тя постоянно отхвърля. Проявява темперамент! Слава богу, ние можем да си позволим да обличаме сина си в хубави облекла. “
– Серьожа, облечи се обичайно – сподели тя недоволно. – Излизаш с момиче, не отиваш да играеш футбол. Сложи си канадската грейка.
– Стига бе, мамо…
Синът ù хвърли незадълбочен взор към момичето и Елена незабавно разбра защо си мисли. Альонка е облечена толкоз зле… Впрочем и Танюша, и мъжът ù се обличат като клошари. Купуват си облекла от родните магазини, тъй като за това, което не го продават по магазините, нито ще им стигнат заплатите, нито имат нужните връзки. По всичко проличава, че Серьожа е влюбен, щом мисли по какъв начин да се облече по този начин, че момичето да не се срами от външния си тип. Прекрасно е, че синът ù демонстрира достойнство. Елена му протегна зелена банкнота от три рубли.
– Вземи. Да почерпиш Альонка, купете си сок, нещо сладко, каквото има…
Тя отвори вратата на жилището и тъкмо в този миг от асансьора се появи Михаил Филипович. На лицето му се четеше паника и изглеждаше сурово…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ