Александр Ламбов е докторант по политология в УНСС и изследовател

Александр Ламбов е докторант по политология в УНСС и откривател на публичните настройки в Молдова. Родом е от град Твърдица - основан от преселници от българската Твърдица - и през днешния ден живее в Кишинев. В скорошно свое проучване Ламбов изследва настройките на бесарабските българи в Тараклия в търсене на пояснение за евроскептицизма им.

На референдум през октомври 2024 година 50,32% от молдовците поддържаха вписването на евроинтеграцията като цел в Конституцията на Молдова. Жителите на Тараклия, от които близо 66% са бесарабски българи, гласоподаваха с 86,85% срещу.

Оттам стартира диалогът ни:

Г-н Ламбов, по какъв начин обяснявате антиевропейския избор на бесарабските българи?

Много мои познати от България неправилно считат, че си наподобяват с бесарабските българи. Политически бесарабските българи в Молдова доста повече наподобяват другите локални етнически малцинства – твърда ориентировка към Русия, лява политическа идеология и от сдържан до корав евроскептицизъм.

Тези настройки могат да бъдат най-общо обяснени с историческото минало. Бесарабските българи възприеха разпада на Съюз на съветските социалистически републики като злополука, която доведе до утежняването на стандарта им на живот. Броди мит измежду общността, че един парадайс на Земята е бил загубен.

След краха на Съюз на съветските социалистически републики, общественото въздействие на бесарабските българи и други етнически малцинствени групи в Молдова, за които водещ език е съветският, отслабна. Молдовците, имайки свое национално съзнание, трансформираха политическия ландшафт по този начин, че в преобладаващ език се трансформира румънският. Това оказва влияние върху кариерните и обществените вероятности за хората, които не го владеят. Те считат, че доближаването с Европейски Съюз ще затвърди тази наклонност.

По времето на прехода преживяхме доста тежка икономическа рецесия. За етническите молдовци тя бе търпима, тъй като получиха политическа отплата – държавен суверенитет. Това не се отнася за бесарабските българи, които преди бяха малцинствена група в Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент – в Молдова.

Какво демонстрираха диалозите ви с бесарабските българи?

Моето проучване бе качествено, не количествено. Интервюирах осем души от разнообразни възрастови групи и пол.

Водеща причина за евроскептицизма измежду тях бе настоящото икономическо положение. Има едно необичайно усещане, че европейската интеграция ще докара до стопански спад за Молдова. След старта на войната в Украйна, Молдова изпадна в енергийна рецесия, което докара до висока инфлация и застоялост. По същото време управляващите започнаха интензивно да приказват, че се движим към Европейски Съюз и бесарабските българи наподобява изясняват настоящите проблеми с поставения курс. Тоест – за тях следването на европейския път е довело до икономическите проблеми.

Други две от аргументите към този момент маркирах – соцносталгията и отслабващото въздействие на съветския език. Една стара дама непосредствено ми сподели:

„ Твърде съм остаряла да изучавам румънски “.

Интересно е, че няколко души, без изобщо да им задавам въпрос в тази посока, акцентираха насърчаването на правата на ЛГБТ-общността като проблем. Цитирам един от интервюираните:

„ Европа я псуват единствено заради едно – еднополовите бракове “.

Някак се появи и тематиката за българския лев – по-умерен евроскептик уточни, че България е от близо 20 години в Европейски Съюз и едвам в този момент сменя валутата си. Това за него е позитивен сигнал – измененията в Съюза се случвали бавно и по този начин акомодацията можело да бъде по-лесна:

„ Ако Молдова се причисли към Европейски Съюз, няма внезапно да се трансформират законите, няма да се сменят кметовете, няма да смъкват от служба някого. Ще си живеем, както си живеем в този момент, единствено ще се добави един празник – Деня на Европа. “

Един от интервюираните ми загатна, че доста от по-възрастните му познати настояват: „ Европа единствено унищожава “, само че не можели да му обяснят какво имат поради. Друг участник, който наподобява поддържа тази теза, изложи следната доктрина:

„ Те (европейските държави) пробутват стоките си тук. А нашите артикули, всичко, което имахме преди – губим. Молдова беше една богата страна. (…) Имаше една свинеферма в Северна Молдова, сякаш откриха чума там. Погребаха всичките прасенца и в този момент внасят свинско от Европа. Това е бизнес. “

Каква политика поддържа България по отношение на бесарабските българи в Молдова?

Български министри и дипломати показват поддръжка за евроинтеграцията на страната. Може да посочи съответно и ролята на вицепрезидентката Илияна Йотова – тя също предизвиква европейското бъдеще на Молдова, въпреки може би не толкоз демонстративно.

Въпросът е, че това не влияе кой знае какъв брой върху евроскептицизма. Що се отнася до съответни политически партии, двете най-активни групи тук са Българска социалистическа партия и „ Възраждане “. Какво вършат от „ Възраждане “, можем да си представим – постоянно подлагат на критика българските дипломати, подклаждат евроскептичните настройки, показват поддръжка за Русия и така нататък Бяха изключително дейни преди последните български парламентарни избори в Молдова и несъмнено имаше преливане от електората на Българска социалистическа партия към този на „ Възраждане “.

Другите политически сили са на процедура неактивни. Много малко бесарабски българи знаят за ГЕРБ. За градската десница – да не приказваме. На по-предишни избори се появиха клюки, че Движение за права и свободи е купувала гласове. Но това се отнасяше за Гагаузия и не съм следил от близко съответно този проблем.

Как могат молдовските управляващи да противодействат на евроскептичните настройки измежду бесарабските българи?

Две са решенията, нито едно от тях не е просто. Първото и най-важното е да се обезпечи стопански напредък освен на държавата, само че и съответно на регионите с бесарабски българи.

Второто решение не се вписва в политическата тактика на ръководещата Партия на действието и солидарността (ПАС), която сега е възприемана като националистическа. Тя би трябвало да предложи повече политики за подкрепяне на етническите малцинства, като фокус би трябвало да е консолидираното им в обществото без това да води до, да кажем - „ омолдовяване “.

ПАС обаче печели безапелационно измежду етническото болшинство и не ѝ се постанова да влиза в коалиция. Така протестният избор на бесарабските българи и други малцинствени общности даже не е възприеман като проблем за решение. Което е притеснително, тъй като се стига освен до задълбочаване на евроскептицизма, само че и до поява на хрумвания за фракционизъм тук-там като Гагаузия.

През последната година в Молдова се организираха президентски избори, референдум, парламентарен избор. Русия интензивно се опита да им влияе. Как изглеждаше обстановката от вътрешната страна?

Забележително количество гласове бяха купени. Чувал съм за суми, еквивалентни на 50-100 евро на глас. Говорил съм със симпатизанти на проруските партии – желаех да схвана за какво, да вземем за пример, поддържат " Шор " (партията на проруския олигарх Илан Шор, който понастоящем живее в Москва)? Обясниха ми:

„ Ами, те всички крадат. Но този най-малко отделя нещо и за нас “.

От друга позиция десните молдовски партии прекаляват, като изясняват всичките си пропуски с съветското финансиране. Голяма част от тези, които са си продали гласовете, най-вероятно отново биха дали своят вот за проруски партии.

Молдовските управляващи твърдят, че скоро страната ще стане членка на Европейски Съюз – имат ли съображение за подобен оптимизъм?

Не. Ако видите изказванията им – от време на време се загатват съответни дати: по-рано се говореше за 2027 година, последно чух - 2031 г. Масово публикувано е чувството, че Молдова ще е идната страна, която ще бъде призната в Европейски Съюз – че ще изпревари всички страни от Западните Балкани. Властите евентуално схващат, че няма да се случи толкоз бързо.

Евроинтеграцията ни на този стадий е обвързана с Украйна, а там войната продължава. Игнорира се и въпросът по какъв начин и по кое време ще се реши казусът с Приднестровието. Председателят на молдовския парламент Игор Гросу твърди, че първо в Европейски Съюз може да влезе територията под контрола на Кишинев, а след провеждането на промени да я последва Приднестровието. Не знам по какъв начин сходно нещо може да се реализира.

Не мога да си показва, че нито една от 27-те страни членки на Европейски Съюз няма да упорства въпросът с Приднестровието да бъде завършен, с цел да ни даде „ зелена светлина “. 

Председателят на комисията по европейските въпроси в Бундестага Антон Хофрайтер неотдавна показа коренно предложение – нови страни членки на Европейски Съюз да бъдат признати по бърза процедура, само че без право на глас (поне „ до момента в който не бъде въведено квалифицираното болшинство при вземането на множеството политически решения “). Как би се възприела сходна концепция в Молдова?

Мисля, че молдовските управляващи биха се съгласили. Гражданите – най-малко етническите молдовци – по-трудно, само че и те биха склонили. Молдова е дребна страна, няма огромен стопански потенциал, би трябвало да се причисли към огромен търговски блок. Политическите упоритости на европейско равнище са с по-малко значение. Повечето молдовци си споделят:

„ Така, както живеехме до момента, повече не може да продължаваме “.

По-важен е следният въпрос:

„ Как самият Европейски Съюз преглежда сходно предложение? “.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.