Александър Йорданов, ФейсбукАвгуст си отива. Но все още е голям

...
Александър Йорданов, ФейсбукАвгуст си отива. Но все още е голям
Коментари Харесай

За нашето проклятие

Александър Йорданов, Facebook

Август си отива. Но към момента е огромен мор. Пушат даже главите на политиците ни. А отворят ли си за нещо устите, все неверно ще е. Но по този начин е през август. Убеден съм, че през октомври или ноември, както и по Коледа, ще бъде по-различно. Същевременно би трябвало да сме наясно, че димът, който виждаме да излиза от политическите кратуни, най-често е черен. Бял дим да беше щеше да значи, че са избрали постоянно държавно управление. Но не. Обикновено по този начин пушат глави, когато мислят единствено за пари. И незабавно давам образец.

       Преди 146 години нашето " избавление " е било изчислено в пари. До копейка е било пресметнато. Та нищо чудно и в този момент, когато някои си показват " смяната " като " избавление ", да става дума още веднъж за същото - за пари, за доста пари. А историята е следната.

      През пролетта на 1878 година Руската империя оставя на хранилка у нас своята войска. Свикнали до тогава на каша, в този момент " освободителите " стартират да натъртват на сочни мръвки. За " самун и сол " пишеше единствено в учебниците. Но, с цел да е сигурна, че мръвките няма да свършат, Руската империя инсталира за наши управници свои хора – княз Владимир Черкаски, генералите Александър Дондуков-Корсаков, Казимир Ернрот и Леонид Соболев. Нещо като служебни министър председатели - за малко, само че пък сладко. Освен за гратис ядене и пийване съветският император Александър II е настоял и ние, българите, да си платим за така наречен избавление с пари. Башка, че е изискал да сме " постоянно признателни ". След неговата кончина (14 март 1881 г.) новият император Александър ІІІ незабавно ни показва сметката: 10 618 250 рубли и 40 копейки. Това е истината. До копейка е изчислено " освобождението " ни. Това прави 28 милиона златни лв. (53 милиона златни франка) или 32,5 тона злато. Представям си ги като два тира цялостни със златни кюлчета. За съпоставяне, в ония години държавните служители в Русия са работели за няколко рубли на месец, а на пазара в Санкт Петербург с една рубла се е купувала една крава. Така че българското „ избавление ” е оценено от Руската империя на 11 милиона говеда, които е трябвало да бъдат платени от към два милиона и половина българи.

         На 10 януари 1884 година с Указ № 1144 Княз Александър I Български утвърждава Конвенцията от 1883 година за погашение на Русия на „ РАЗНОСКИТЕ Пожарна охрана ОКУПАЦИЯТА НА КНЯЖЕСТВОТО ОТ РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРСКИ ВОЙСКИ ”.  Предвидено е те да се изплащат на части. И обърнете внимание, че става дума за " окупация ", а не както са ни заблуждавали в учебно заведение - за " избавление ".

      Две години младата ни страна постоянно обслужва алчността на " освободителите "   ни. Но когато през 1886 година те се афишират против Съединението на нашето Княжество с нашата Източна Румелия, връзките ни се утежняват. Русия подтиква  гламавия сръбски крал Милан да ни нападне. Тогава доста вярно стопираме изплащането на окупационния дълг. Но руснаците ни отвръщат по най-гадния метод - провеждат прелом у нас. Той е несполучлив, само че достойният ни княз Александър I Български самичък напуща престола, тъй като не желае да стане причина за съветско военно настъпление против страната ни. Макар и родом от Верона, той  разсъждава като български родолюбец: по-добре Съединена България, в сравнение с Русия да ни изпрати още веднъж окупационен корпус. Но руснаците и техните нашенски подлоги не мирясват. В Русе и Силистра офицери русофили подвигат протест. Естествено, ядат крепък тупаник. Воинските елементи, в които служат, са разформировани, бойните им флагове изгорени, а самите изменници на родината ни – наказани и разстреляни.   

          Но истината е, че след Съединението се постанова още веднъж да плащаме. Тогава поемаме и дълга на Османската империя към Русия за войната от 1877–1878 година А той е 82 милиона златни франка. Или близо 50 тона злато.

          Сходна рекетьорска скица ни натриса след 1944 година Съветският съюз. Тогава руснаците ограбват и златния запас на страната ни. Дори като бонус нашите комунисти се пробват да им харижат самата ни страна за " безконечни времена ". По-възрастните добре помнят това комунистическо дупедавство. Но по-лошото е, че руснаците сменят нашата естествена икономическа и политическа система с ненормална – социалистическа. И с цел да стане тази тъпа промяна техните локални прислужници - българските комунисти, избиват елита на нацията ни  – политически, икономически, боен, културен, нравствен. Нещо повече. Тия съветоблизци интензивно спомагат на руснаците за превръщането на една огромна част от народа ни в безропотна и подвластна от Съветския съюз маса. Но има правдивост. България оцеля като страна, до момента в който окупаторите ни се скапаха и изчезнаха от картата на света. И няма значение дали е зиме или лете, есен или пролет, аз чудесно помня този прелестен ден.

      В Москва бе яка зима, безжалостен мраз и снегопад, само че гореща радостна вест обиколи света на 26 декември 1991 година И тъкмо в 19:32 ч. държавният байрак над Кремъл бе свален. Съветският съюз умря. България оцеля и продължи към по-хубавите свои дни.

***

     Историците са на мнение, че августовските боеве на връх " Св. Никола " в Стара планина по време руско-турската война през 1877 година са решителни за нейния излаз. Дори Иван Вазов, съвременник на войната, в одата си „ Опълченците на Шипка ” внушава, че ориста на съветския император Александър II тогава е зависела от българските опълченци. Генерал Николай Столетов се обръща „ гороломно ” към тях:

 „ Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата мощ царят повери прохода, войната И СЕБЕ ДОРИ! "

      Същото настояват и историците. Короната на съветския император е зависела от храбростта и жертвоготовността на българските опълченци. Би било израз на благодарност за избавена корона да се благодари и да се  заплати даже. Но няма съветски, а по-късно и руски държател, който да е теоретичен да благодари, а камо ли пари да заплати. Така да вземем за пример американците оказват помощ на Сталин и Съюз на съветските социалистически републики да отърват кожата във Втората международна война, само че вместо признателност и до през днешния ден те получават хули.

       Иван Вазов знае чудесно и кои са воините взели участие в сражението на съдбовния връх пред август 1877 година Това, както написа, са българи и орловци, които: „ кат лъвове тичат по страшний редут ”. За нашите е ясно за какво са се сражавали като лъвове:

„ България цяла в този момент нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

в случай че би бегали: да мрем по-добре! "

       Но паралелно с тях са били " орловците ", т.е. украинците. 36-ти Орловски пехотен полк, който взе участие в тези боеве е формиран от украинци от Полтавска и Харкивска губернии. Така са били рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки и 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван и от пет български опълченски дружини, както и от няколко други по-малки бойни елементи или от общо 6 000 души с 27 оръдия, под командването на военачалник Столетов. В най-тежкия миг на боевете „ внезапно Радецки дойде с гръм ”. Става дума за военачалник Федир Радецки – украинец по генезис, който изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк формиран основно от украинци и предвождан  от поляка полк. Липински. Но за „ премия ” след така наречен Октомврийска гражданска война през 1917 година болшевиките  унищожават паметника на военачалник Радецки в Одеса и на негово място издигат монумент на своя партиен водач Ленин. Пример за непризнателност към  " освободителите ".

       На 11/26 август 1877 година останалите без патрони украинци от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк, дружно с българските опълченци съумяват да отхвърлен решителното турско нахлуване. Но освен Вазов, само че и опълченецът Михаил Манчев не загатва за руснаци на чутовния връх. Ето неговият спомен:  

„ Опълченецът, орловецът и брянецът тържествуваха: „ Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, само че спасихме отечеството си. Ура! Да живее България! “

         Това, което поетът е внушил със слово, огромният български художник Димитър Гюдженов е изобразил в популярната си картина „ Българските опълченци в пердах за Шипка “. Но  любопитно е, че друга известна картина, представяща съдбовния епизод от Шипченската епопея, се назовава „ Защитата на Орлово гнездо от орловци и брянци на 12 август 1877 година “ и неин създател е съветският художник Алексей Попов. На нея обаче няма изобразени опълченци. И Орлово гнездо не е съществувало като топографско название. То е измислено от художника. В формалните съветски военни отчети мястото е посочено „ скалите на връх Свети Николай “. Но с помощта на картината на Попов тези скали стават „ Орлово гнездо “. Въпреки това благодарността към нашите опълченци я няма на платното.

         Сред героите на Шипка има известни украинци. Такъв е Йосиф Шевченко, племенник на огромния национален стихотворец и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен в борбата на върха, само че оцелява и по-късно е назначен за областен шеф на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртно Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински публицист Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (Иван Билик), прочут събирач на украински фолклор. На върха се бори и фамозният украински сценичен деятел Микола Карпович Садовски.

         В Украйна има издигнати доста монументи на героите от Шипченската епопея – в Киев, Харкив, Одеса, Болград (Паметник на българските опълченци), Рени и в други градове. Аз не знам да има монументи на героите от Шипка в Русия. Това също приказва за съветската " признателност ".

       Навремето комунистите бяха пуснали дебелата неистина, че за българското „ избавление ” са починали 200 000 съветски воини. За последно я изтърси малко преди гибелта си известният наш художник Светлин Русев. Това стана на откриването на негова представителна галерия в Москва на 11 април 2018 година Тогава той даже сподели, че „ единствено при третия взлом за освобождението на Плевен умират повече от 30 000 съветски бойци ”. Оттогава, Бог да го елементарни, не поглеждам негова картина. Защото да запишеш като мъртви близо 180 000 души, с цел да покажеш, че си доста признателен на Русия, е огромен, доста огромен грях. И не преустановявам да си мисля, че Господ доста бързо го прибра незабавно откакто изрече тази неистина.

       Истината е, че жертвите, които дава Руската империя в своята балканска военна акция през 1877-1878 година са малко над 17 000 души. А на нагръдните знаци на 35-ти Брянски и на 36-ти  Орловски полкове незабавно прави усещане златният тризъбец,  който през днешния ден закономерно участва в държавния герб на Украйна.

           Би трябвало обаче да знаем, че украинските воини, които един до друг с българските опълчен

Източник: tribune.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР