Умира Александър Поуп
Александър Поуп (на британски: Alexander Pope) е британски стихотворец и публицист. Въпреки че става известен чак в края на XIX век, той е избран за най-великия британски стихотворец на XVIII век и за най-великия британски сатирик.
Поуп е роден на 21 май 1688 година в Лондон в семейство на католици и през 1700 година фамилията му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „ Болестта на Пот “, която предизвиква първото му гръбначно деформиране. Той в никакъв случай не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.
Известен с литературните си разногласия, Поуп в никакъв случай не е имал близки другари. Като млад той притегля вниманието на Уилям Уичърли и рецензия Уилям Уелш. На 17 години Поуп е признат в лондонското общество и е избран като литературно знамение. Сред по-късните му другари са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро атакуват Поуп поради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от другарството му с Джонатан Суифт и участието му в клуба на Скриблърс.
Поезията на Поуп нормално се дели на три интервала. Първият включва ранната му описателна лирика: „ Пастирите “ (1709), „ Уиндзорската гора “ (1713), „ Критическото есе “ (1711), „ Влизане с щурм “ (1714) — поема, която осмива модата от тази ера, „ Елегия за паметта на нещастната лейди “ и „ Елоиз към Абелард “ са единствените любовни произведения на Поуп. През 1718 година Поуп стартира интимни връзки с Марта Блънт – връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.
Вторият интервал на Поуп включва неговите превъзходни, само че в известна степен неточни преводи, издадени надлежно – „ Илиада “ (1720) и „ Одисея “ (1725–26), направени взаимно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, дружно с несполучливите издания на Шекспир (1725), водят до струпване на огромни задължения. През 1718 година Поуп взема заем с цел да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.
В последния интервал от творчеството си Поуп стартира да написа сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните произведения от този му интервал са: „ Глупакът “ (1728–43) — сатирична творба срещу простаци и литературни драскачи, в която Поуп атакува своите врагове, в това число и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, подлага на критика своето издание на Шекспир; „ Имитациите на Хорас “ (1733–38) — ирония за обществените проблеми и политическата глупост; „ Човешко есе “ (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; „ Нравствени съчинения “ (1731–35) и „ Послание към Арбътнот “ (1735)- отбрана на неговата лирика и творчеството му като цяло.
Поуп е роден на 21 май 1688 година в Лондон в семейство на католици и през 1700 година фамилията му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „ Болестта на Пот “, която предизвиква първото му гръбначно деформиране. Той в никакъв случай не може да се изправи повече от 4 фута и 6 инча (1,4 метра). Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.
Известен с литературните си разногласия, Поуп в никакъв случай не е имал близки другари. Като млад той притегля вниманието на Уилям Уичърли и рецензия Уилям Уелш. На 17 години Поуп е признат в лондонското общество и е избран като литературно знамение. Сред по-късните му другари са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро атакуват Поуп поради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от другарството му с Джонатан Суифт и участието му в клуба на Скриблърс.
Поезията на Поуп нормално се дели на три интервала. Първият включва ранната му описателна лирика: „ Пастирите “ (1709), „ Уиндзорската гора “ (1713), „ Критическото есе “ (1711), „ Влизане с щурм “ (1714) — поема, която осмива модата от тази ера, „ Елегия за паметта на нещастната лейди “ и „ Елоиз към Абелард “ са единствените любовни произведения на Поуп. През 1718 година Поуп стартира интимни връзки с Марта Блънт – връзка, която продължава до края на животя му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.
Вторият интервал на Поуп включва неговите превъзходни, само че в известна степен неточни преводи, издадени надлежно – „ Илиада “ (1720) и „ Одисея “ (1725–26), направени взаимно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, дружно с несполучливите издания на Шекспир (1725), водят до струпване на огромни задължения. През 1718 година Поуп взема заем с цел да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.
В последния интервал от творчеството си Поуп стартира да написа сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните произведения от този му интервал са: „ Глупакът “ (1728–43) — сатирична творба срещу простаци и литературни драскачи, в която Поуп атакува своите врагове, в това число и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, подлага на критика своето издание на Шекспир; „ Имитациите на Хорас “ (1733–38) — ирония за обществените проблеми и политическата глупост; „ Човешко есе “ (1734)- поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; „ Нравствени съчинения “ (1731–35) и „ Послание към Арбътнот “ (1735)- отбрана на неговата лирика и творчеството му като цяло.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ