Александър Главчев Дигитализацията не е непозната концепция у нас, но

Александър Главчев

Дигитализацията не е непозната идея у нас, само че внедряването на съответните технологии и подходи продължава да изостава доста по отношение на Западна Европа и други развити райони. Същевременно сходни тактики допускат дълготрайно обмисляне и последователно осъществяване, а резултатите от тях могат да бъда обилни, само че единствено когато става дума за продължителна бизнес тактика, а не поредност от некоординирани опити. Това са главните заключения които може да се създадат от изявленията на гостите от първата част на форума DigitAll Bulgaria 2018, проведен от локалното посланичество на немския конгломерат Siemens.

В формалното разкриване участваха Мария Габриел, европейски комисар за цифровата стопанска система и цифровото общество, и Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.



„ Технологията през днешния ден прави невиждано огромни скокове, трансформирайки страните, стопанските системи и живота на всеки един от нас с невиждана досега скорост и мащаб, показа Боряна Манолова, основен изпълнителен шеф на Siemens България при започване на събитието. Бързите софтуерните трансформации не са оригиналност в историята на стопанската система, само че цифровизацията и съществуването на една световна мрежа на съгласуваност в действително време внезапно форсират темпа на смяната. “

Вижте записи от изявленията на Мария Габриел, Боряна Манолова и Йорданка Фандъкова можете да видите в края на текста.

Целта на конференцията бе да се увеличи информираността измежду българските компании и необятната общност във връзка с дигитализацията, нейните изгоди и провокациите. По време на форума бяха показани резултатите от изследване по тематиката на Германо-българската индустриално-търговска камара. Информацията бе обявена от основния шеф на ГБИТК – Митко Василев.

Въпреки, че две трети от запитаните мениджъри и чиновници на над 70 компании от разнообразни промишлености, опериращи в България, декларират, че разполагат с цифрова тактика, при едвам 5% нейният период надвишава 10 години. Останалата една трета от интервюираните пък признават, че въобще нямат такава тактика.

42% смятат, че са изцяло наясно с концепцията, 31,6% се дефинират като добре осведомени, 23,7% - като осведомени, а 2,6% показват, че са частично осведомени. 40% от фирмите имат намерение да заделят сред 2 и 3 на 100 от оборота си за такива технологии през идващите 5 години, към 15% възнамеряват те да са от 7 до 10 на 100, а под 5% имат намерение да насочат в тази посока даже повече средства.



Като резултат интервюираните най-често споделя упования за оптимизация на ресурсите, усъвършенствано обмисляне, увеличение на конкурентоспособността и по-добро анализиране на данните. Най-интересни аспекти на дигитализацията (с по 59%) са автоматизацията на производствата и оптимизацията на запаси. Следват изцяло интегрирани цифрови процеси (55%), усъвършенствано взаимоотношение с клиенти (53%), свързани интерфейси (51%), усъвършенствано взаимоотношение с снабдители (47%), развиване на нови модели/услуги (43%), визуализации (43%), картографиране за бистрота на процесите (29%) и информация за виталния цикъл на продуктите (29%).

Повече от половината от интервюираните (53%) считат умните среди (градове, мрежи, фабрики) и Интернет на нещата (51%) за най-важни трендове в цифровата промяна. Следват мобилните приложения за интеграция на бизнес и индустриални услуги (46%) и разбори на големи/умни данни (38%). По-малък е ползата към блокчейн (20%) и киберфизичните системи (13%).

Като цяло е налице забележителна концентрация при взимането на решения в тази тенденция, като най-често отговорността се носи от висшия мениджмънт в лицето на изпълнителния шеф или управителния съвет, финансовия шеф, шефа по връзки и маркетинг шефа. Сумарният дял на изброените в тази тенденция е 54%. 12 на 100 от запитаните за декларирали, че в тяхната компания има шеф, специфичен отдел или комисия по цифровизация. Почти една четвърт не разполагат с подобен служител/отдел, а останалите запитани са споделили, че не разполагат информация по тематиката.

Сред осонвните заключения от изследването на ГБИТК е че цифровизацията не значи загуба на работни места, само че в това време ще нараства търсенето на фрагменти с такива пълномощия. Същевременно един от факторите, който препятства това развиване е дефицитът на такива хора.

Участниците в конференцията се сплотиха към тезата, че фирмите би трябвало да се стремят към развиване и консолидиране на цифрови технологии, с цел да останат конкурентоспособни на националните и интернационалните пазари. В рамките на разговора се очерта ясната визия на българския бизнес за изгодите, които цифровите технологии носят освен за индустриалния развой, само че и за икономическия разцвет и общественото развиване на страните и районите.