Александър Чакмаков е заместник- директор учебна дейност в 93. СУ

Александър Чакмаков е заместник- шеф образователна активност в 93. СУ " Aлександър Теодоров-Балан " в София. Независимо от младата си възраст се трансформира в любим на своите ученици, които се гордеят с него.Александър е внук на първия капитан на ЦСКА Нако Чакмаков. Според източници на Агенция БЛИЦ, Чакмаков е посочил забележителни познания по време на състезанието за нов шеф на Италианския колеж, само че все пак скандално е бил дисквалифициран. с Александър Чакмаков, с цел да разбере истината от първо лице.

Проведеният на 6 април конкурс за шеф на Италианския колеж в Горна баня /НУКК/ стартира да намирисва от ден на ден на грубо изопачен. Агенция БЛИЦ в няколко свои проверяващи материали разказа съмнителната организация, обвързвана с провеждането на надпреварата. В последна сметка за шеф изненадващо бе определен Иван Капурдов, считан за изключително доближен на десетилетия ръководещата Величка Велянова.

- Г-н Чакмаков, разкажете какво се случи на състезанието за шеф на Италианския колеж?

- Ясно ми е в каква страна живеем и че всичко тук става по-трудния или втория метод. Все се надявам, че тези времена би трябвало да са отминали и надълбоко забравени. Особено, когато се касае за сфери като обучение и просвета.

Сагата с Италианския колеж стартира още на 25 септември м.г., когато Министерството на културата разгласи състезанието за шеф на Националния образователен комплекс.

След това минаха седмици, стартира процедурата и внезапно, без никакво съобщение, на уеб страницата на министерството се появи едно известие, че с докладна бележка на изпълняващия длъжността шеф Дирекция СИХО господин Петър Матев стопират състезанието, тъй като би трябвало да се прибавят специалности към условията за заемане на длъжността.

Тъй като, както беше оповестено, учители по естествени науки и математика не можеха да аплайват.

- Как реагирахте Вие на тази вест?

- Тогава това ме подразни, само че не ме обезвери. В следствие тогавашният министър Велислав Минеков разгласи отначало състезанието. Отново се забави, тъй като трябваше да се смени длъжностната характерност. За първи път видях, че нещата стартират да се бавят и протакват безусловно целеустремено.

Чест и почитание към г-ж Велянова, която сега е шеф на учебното заведение, обаче тя на 3 март е чествала 80-годишен празник. Представяте ли си в каква обстановка живеем.

В правова страна, в която кодексът на труда е най-висш закон и доста министри в годините като директни ръководители на това учебно заведение не могат да пенсионират госпожа Велянова. Това е неуместно.

- Защо, съгласно Вас, се случва тази неправда?

- Това не мога да кажа сигурно. Най-вероятно е комфортна на някого. Вече си мисля, че такива хора като мен, които са почтени, без метод да бъдат манипулирани, нямат никакъв късмет в страната. Ако не си дисциплиниран, си излишен.

- Какви ограничения сте взели персонално Вие против тази процедура?

- След като състезанието се организира финално на 6 април, нито се появиха записите вечерта след изпита от себеседването, нито бяхме съответно известени. Чак на Велики четвъртък, цяла седмица след състезанието, излезе известие на страницата на министерството за резултатите. Впоследствие е изпратено на претендентите по пощата някакво писмо, което, до колкото получих информация, е с дата 10 април.

Аз съм пуснал няколко заявки и тъжби до министъра, тъй като смятам състезанието за безусловно изопачен. Първата причина е, че в медиите беше публикувана информация за Комисията. Предполагам, че госпожа Велянова е източникът или някой обвързван с нея. Нямам визия за какво, само че в последна сметка това цели опорочаване на конкурсната процедура.

Не е обикновено да има конкурс, в случай, че се знаят кои ще са хората, които ще задават въпросите. В тази страна нещата се случват най-вече по втория метод. Това за мен беше оскърбление, само че отивайки на състезанието на идващия ден, се оказа, че той ще се състои. Членовете, както бяха разказани в Комисията, не се показаха на претендентите.

Господинът по биология знаеше кой му е задавал въпроси по точно. След това открих, че членове от Комисията са сменени. Нямам визия на какво съображение и каква е повода.

Друг фрапиращ факт е, че началникът на кабинета на министъра сега Борис Данаилов, в случай че отворите щатното разписание по точно в учебното заведение, се оказва, че е учител в лицея.

Това също е извънредно притеснително. Още по-тревожното е, че индивидът, чиято докладна бележка до заместник-министъра за установяване на Комисията и нейните членове господин Матев се оказва член на Обществения съвет на учебното заведение, т.е. неговото дете учи там. Не мога да не бъда уверен, че нещата са сменени.

Смятам да диря правата си по правосъден ред. Прокуратурата също би трябвало да се самосезира.

- Каква реакция очаквате от министерството на културата по този случай?

- Работя повече от 10 години в тази сфера. В момента съм заместник-директор на учебно заведение. За мен е извънредно оскърбление да излезе резултат, в който аз даже не съм класиран. Не съм събрал нужния брой точки. Ако отворите Наредбата в закона, по която се организира състезанието, има 3 пункта за управленчески опит.

Не мога да се съглася, че аз, който съм добре прочут с качествата, с които работя в тази система, да не мога да събера точки за управленчески опит, а двамата противници, с най-голямото ми почитание, които в никакъв случай не са заемали управителен пост, да имат повече точки от мен. Или е трябвало да мълча на състезанието, или да муча.

Това е част от тактика да бъда премахнат от конкуренцията, защото е доста по-лесно да управляваш някой, който познаваш. Очаквам културният министър да влезе в ролята си на министър и на принципал, да събере информация по случая. Има запис, да го изгледа и самичък да реши кой по какъв начин се е показал.

За мен не е самоцел да печеля състезанието. Но в тази страна, най-накрая, 30 години след измененията, би трябвало да да има някаква вероятност за смяна. Ако желаеме нашите деца някой ден да се извърнат и да кажат: " Ние живеем в естествена страна ", ние би трябвало да създадем всичко по силите си.

Докато продължаваме да си затваряме очите и в България да считаме, че всяко знамение е за 3 дни, това ще се случва. Аз съм уверен по какъв начин сега се размишлява в министерството: " Той е млад, ще попищи, ще му мине и всичко ще се не помни ".

Смятам, че правилата, достолепието и честността са съществени идеали на човечеството и в случай че не се борим да ги реализираме, няма никакъв смисъл в битуването ни.

Автор/Източник: Интервю на Явор БЕЛЧЕВ/БЛИЦ