Александър Бранеков: Пагубно е, че най-различни парашутисти стават треньори на деца
Александър Бранеков е някогашен футболист на ЦСКА. Юноша на " алените " и израснал в школата на клуба. Има две купи на България във визитката си – през 2006 и 2016 година, когато тимът беше във „ В “ група. Печели и Суперкупата на България с ЦСКА. В момента е треньор в една от по-новите школи – „ Левски-Спартак “, където води детски тим. Той е стигнал до извода, че работата с подрастващите футболисти ие не по-малко значима, тъй като там се развиват действително качествата на футболистите.
" Когато бях младеж в ЦСКА, също съм имал доста тресчици за дялане, само че казусът не е бил толкоз в мен. Аз съм имал почит към всички треньори, които са ми били – от детските тимове до последния преди да се откажа. В най-важните ми години от 8 до 14-15 годишна възраст на нищо не са ни научили в школата. Казвам го най-отговорно. Имах треньор, който четири години ни водеше и неговите тренировки бяха – квадрат и игра, квадрат и игра… Това е. И си говореше по телефона от самото начало. Ти си в школата на ЦСКА и хората си мислят, че там се работи за създаване на гении, че се гонят грандиозни триумфи. Не е съществено сходно нещо ", съобщи Бранеков пред " Сега не знам по какъв начин стоят нещата, тъй като не познавам хората в школата на ЦСКА. Единствено знам Румен Трифонов и знам какъв брой е съзнателен и какъв брой старателно работи. За подрастващите футболисти не са проблем обществените мрежи, нито компютри и преносими компютри. Пречи им, че всеки, който има пари и е заловен от улицата, може да стане треньор. Хващаш една жена, тя вади 2000 лв., взима лиценз и става треньор. Тя на какво ще ги научи тези деца?! В последна сметка нали треньорът би трябвало да им покаже нещо на тези деца, да ги научи, да желае от тях ред, дисциплинираност. Трябва да ги държиш във въздуха, в случай че искаш да направиш нещо от тях. Казано на диалект, вилицата би трябвало да им е на врата, само че да знаят, че единствено по този начин ще се получат нещата. Аз доста държа на ред и дисциплинираност и нямам никакъв проблем с родителите. Те обаче са огромният проблем и това не е загадка. Има десетки, несъмнено и стотици образци, в които родители споделят – моето дете няма да бъде при този треньор, тъй като той желае ред и дисциплинираност. Тук би трябвало да се разбере, че не се изисква задоволително от децата. Пагубното е, че най-различни парашутисти стават треньори на деца. За Бога, това е най-важната възраст, на която тези дребни деца или подрастващи би трябвало да се научат вярно да мислят, да имат привички, да упражняват и така нататък Още от дете би трябвало да го научиш да мисли професионално и да стартира да играе като експерт. А кой ще стане, е обособен въпрос. Но даже и да не стане професионален футболист, в главата му ще има построена самодисциплина и ред за метод на живот. Има хора, които в никакъв случай не съм ги виждал през живота си и те са треньори на деца. Примери мога да дам десетки. Пускат да загряват футболистите, той си седи в профил, пуши си и си пие кафенцето или бирата. Е, по какъв начин да стане, по какъв начин след това да желаеме резултати?! Ако ти на това дете му показваш какво би трябвало да прави, то какъв футболист ще стане?! Или какъв човек ще стане, в случай че те вижда, че ти на подготовка пушиш цигари и пиеш бира. Много евентуално е да стане същият безконтролен човек и в живота. Не слагам всички под един знаменател, тъй като има доста положителни млади експерти, които работят съзнателно с децата. Но за жал това са единици. За страдание аз разбрах прекомерно късно, че не съм имал треньори в детско-юношеската възраст. Разбрах го чак, когато се отхвърлих. Тогава осъзнах, че не е имало кой да ни научи преди време на техника, тактичност, ред и дисциплинираност. Аз и другите момчета сме имали доста тресчици за дялане. Тогава като юноши искахме да играем в първия тим на ЦСКА, само че едно е в сърцето и главата, а напълно друго се случва с краката. И се връщам на тематиката с треньорите на деца и юноши. Децата като по-малки са като пластилин – можеш да го моделираш, както искаш. Каквото го научиш като малко, такова ще порасне и подобен човек ще стане и в живота. Затова са толкоз значими треньорите за децата.
Реално много дълъг стана интервалът, в който няма надзор изключително в тази тенденция. Въведоха надзор за Про лиценза, само че не по-малко значимо е даже за лиценз „ С “. За него също би трябвало да има избрани точки, на които да отговаряш, с цел да влезеш и да го запишеш. Например избран брой мачове на професионално равнище и доста други точки, които могат да се поправят. Вярвам, че в БФС има умни и интелигенти хора, които могат да се оправят сами без непозната интервенция по отношение на тематиката с треньорските лицензи.
Аз ще бъда извънредно благополучен като младеж на ЦСКА и израснал в школата един ден целият тим да бъде с българи и с колкото се може повече юноши на ЦСКА. Прибавям и треньорските фрагменти. Обаче… преди няколко дни Станимир Стоилов, който доста почитам, сподели, че през зимата Левски ще се насочи към задграничния пазар за нови попълнения и няма да притегля българи! Защо?! Мъри желае тимът му да заиграе по-добре, търсят се резултати. Същото е и в ЦСКА. Младите български футболисти обаче не са готови и за жалост с тях не могат да се търсят резултати. Много рядко има някой гений в български тим, който може да направи усещане. Това е извънредно рядко. Браво на Славия, където полека-лека в последните години започнаха да работят в тази тенденция и виждате, че към този момент в националните тимове имат много футболисти. Това е пътят.
И аз доста пъти съм се чудил, за какво футболните президенти не се уповават на родни футболисти. Може би желаят по-бързи и положителни резултати. И по тази причина нямат самообладание. Тук обаче желая да кажа, че никой няма право да съди нито един футболен президент или притежател, който дава пари за футбол! Ако тези хора ги нямаше, съм безапелационен, че нямаше да има футбол в България. Защото ние не сме като другите страни, в които клубовете образуват бюджетите си по доста способи. Тук в голяма степен всеки клуб зависи от президент, притежател и така нататък Няма ли ги, загиваме. Изключително почитание към всички тези хора.
Не бива да вършим съпоставяне със сърбите, които предходната седмица се класираха на Световното, откакто победиха Португалия. Там има поредност. Половината от сегашния мъжки народен тим на Сърбия са момчетата, които станаха международни първенци до 20 години през 2015-а. Тогава на финала победиха Бразилия! Тоест, тези младежи още от деца са научени и на тях в този момент не им би трябвало време за акомодация в мъжкия футбол. Може би би трябвало просто да укрепнат физически и са подготвени. Те още от ранна детска възраст са научени на ред и дисциплинираност. Тук имам предвид и другите тимове, които реализират триумфи – освен Сърбия. А тук не е по този начин. Тук, когато един младеж завърши с юношеския футбол на 17-18-годишна възраст, са му нужни най-малко 1-2 години, с цел да се приспособява. И в същото време изобщо не е несъмнено дали ще продължи във футбола. А на Запад времето за прекосяване към мъжкия футбол е доста малко.
При нас националния тим още веднъж понася рецензии поради следващите загуби. След последния мач с Швейцария още веднъж слушах мнения, по какъв начин момчетата надали не се разхождали по терена. Не – не се разхождат! Те не са отговорни. Просто разликата е огромна поради всичко това, което говорехме досега. Там на Запад бъдещите състезатели работят от деца и никой не ги отпуска нито ден, до момента в който не бъдат построени като професионални футболисти. И тук идва работата на треньорите. Те би трябвало първо да селектират даден тим или възрастова група. Да видят и преценяват дали едно дете има естествени дадености да играе футбол, волейбол, баскетбол или различен спорт. И в случай че има такива дадености, да стартира да се занимава с него. Да го моделира. А когато си пие кафенцето и е с ръце на кръста на загрявката, няма да стане ", безапелационен е Бранеков.
" Когато бях младеж в ЦСКА, също съм имал доста тресчици за дялане, само че казусът не е бил толкоз в мен. Аз съм имал почит към всички треньори, които са ми били – от детските тимове до последния преди да се откажа. В най-важните ми години от 8 до 14-15 годишна възраст на нищо не са ни научили в школата. Казвам го най-отговорно. Имах треньор, който четири години ни водеше и неговите тренировки бяха – квадрат и игра, квадрат и игра… Това е. И си говореше по телефона от самото начало. Ти си в школата на ЦСКА и хората си мислят, че там се работи за създаване на гении, че се гонят грандиозни триумфи. Не е съществено сходно нещо ", съобщи Бранеков пред " Сега не знам по какъв начин стоят нещата, тъй като не познавам хората в школата на ЦСКА. Единствено знам Румен Трифонов и знам какъв брой е съзнателен и какъв брой старателно работи. За подрастващите футболисти не са проблем обществените мрежи, нито компютри и преносими компютри. Пречи им, че всеки, който има пари и е заловен от улицата, може да стане треньор. Хващаш една жена, тя вади 2000 лв., взима лиценз и става треньор. Тя на какво ще ги научи тези деца?! В последна сметка нали треньорът би трябвало да им покаже нещо на тези деца, да ги научи, да желае от тях ред, дисциплинираност. Трябва да ги държиш във въздуха, в случай че искаш да направиш нещо от тях. Казано на диалект, вилицата би трябвало да им е на врата, само че да знаят, че единствено по този начин ще се получат нещата. Аз доста държа на ред и дисциплинираност и нямам никакъв проблем с родителите. Те обаче са огромният проблем и това не е загадка. Има десетки, несъмнено и стотици образци, в които родители споделят – моето дете няма да бъде при този треньор, тъй като той желае ред и дисциплинираност. Тук би трябвало да се разбере, че не се изисква задоволително от децата. Пагубното е, че най-различни парашутисти стават треньори на деца. За Бога, това е най-важната възраст, на която тези дребни деца или подрастващи би трябвало да се научат вярно да мислят, да имат привички, да упражняват и така нататък Още от дете би трябвало да го научиш да мисли професионално и да стартира да играе като експерт. А кой ще стане, е обособен въпрос. Но даже и да не стане професионален футболист, в главата му ще има построена самодисциплина и ред за метод на живот. Има хора, които в никакъв случай не съм ги виждал през живота си и те са треньори на деца. Примери мога да дам десетки. Пускат да загряват футболистите, той си седи в профил, пуши си и си пие кафенцето или бирата. Е, по какъв начин да стане, по какъв начин след това да желаеме резултати?! Ако ти на това дете му показваш какво би трябвало да прави, то какъв футболист ще стане?! Или какъв човек ще стане, в случай че те вижда, че ти на подготовка пушиш цигари и пиеш бира. Много евентуално е да стане същият безконтролен човек и в живота. Не слагам всички под един знаменател, тъй като има доста положителни млади експерти, които работят съзнателно с децата. Но за жал това са единици. За страдание аз разбрах прекомерно късно, че не съм имал треньори в детско-юношеската възраст. Разбрах го чак, когато се отхвърлих. Тогава осъзнах, че не е имало кой да ни научи преди време на техника, тактичност, ред и дисциплинираност. Аз и другите момчета сме имали доста тресчици за дялане. Тогава като юноши искахме да играем в първия тим на ЦСКА, само че едно е в сърцето и главата, а напълно друго се случва с краката. И се връщам на тематиката с треньорите на деца и юноши. Децата като по-малки са като пластилин – можеш да го моделираш, както искаш. Каквото го научиш като малко, такова ще порасне и подобен човек ще стане и в живота. Затова са толкоз значими треньорите за децата.
Реално много дълъг стана интервалът, в който няма надзор изключително в тази тенденция. Въведоха надзор за Про лиценза, само че не по-малко значимо е даже за лиценз „ С “. За него също би трябвало да има избрани точки, на които да отговаряш, с цел да влезеш и да го запишеш. Например избран брой мачове на професионално равнище и доста други точки, които могат да се поправят. Вярвам, че в БФС има умни и интелигенти хора, които могат да се оправят сами без непозната интервенция по отношение на тематиката с треньорските лицензи.
Аз ще бъда извънредно благополучен като младеж на ЦСКА и израснал в школата един ден целият тим да бъде с българи и с колкото се може повече юноши на ЦСКА. Прибавям и треньорските фрагменти. Обаче… преди няколко дни Станимир Стоилов, който доста почитам, сподели, че през зимата Левски ще се насочи към задграничния пазар за нови попълнения и няма да притегля българи! Защо?! Мъри желае тимът му да заиграе по-добре, търсят се резултати. Същото е и в ЦСКА. Младите български футболисти обаче не са готови и за жалост с тях не могат да се търсят резултати. Много рядко има някой гений в български тим, който може да направи усещане. Това е извънредно рядко. Браво на Славия, където полека-лека в последните години започнаха да работят в тази тенденция и виждате, че към този момент в националните тимове имат много футболисти. Това е пътят.
И аз доста пъти съм се чудил, за какво футболните президенти не се уповават на родни футболисти. Може би желаят по-бързи и положителни резултати. И по тази причина нямат самообладание. Тук обаче желая да кажа, че никой няма право да съди нито един футболен президент или притежател, който дава пари за футбол! Ако тези хора ги нямаше, съм безапелационен, че нямаше да има футбол в България. Защото ние не сме като другите страни, в които клубовете образуват бюджетите си по доста способи. Тук в голяма степен всеки клуб зависи от президент, притежател и така нататък Няма ли ги, загиваме. Изключително почитание към всички тези хора.
Не бива да вършим съпоставяне със сърбите, които предходната седмица се класираха на Световното, откакто победиха Португалия. Там има поредност. Половината от сегашния мъжки народен тим на Сърбия са момчетата, които станаха международни първенци до 20 години през 2015-а. Тогава на финала победиха Бразилия! Тоест, тези младежи още от деца са научени и на тях в този момент не им би трябвало време за акомодация в мъжкия футбол. Може би би трябвало просто да укрепнат физически и са подготвени. Те още от ранна детска възраст са научени на ред и дисциплинираност. Тук имам предвид и другите тимове, които реализират триумфи – освен Сърбия. А тук не е по този начин. Тук, когато един младеж завърши с юношеския футбол на 17-18-годишна възраст, са му нужни най-малко 1-2 години, с цел да се приспособява. И в същото време изобщо не е несъмнено дали ще продължи във футбола. А на Запад времето за прекосяване към мъжкия футбол е доста малко.
При нас националния тим още веднъж понася рецензии поради следващите загуби. След последния мач с Швейцария още веднъж слушах мнения, по какъв начин момчетата надали не се разхождали по терена. Не – не се разхождат! Те не са отговорни. Просто разликата е огромна поради всичко това, което говорехме досега. Там на Запад бъдещите състезатели работят от деца и никой не ги отпуска нито ден, до момента в който не бъдат построени като професионални футболисти. И тук идва работата на треньорите. Те би трябвало първо да селектират даден тим или възрастова група. Да видят и преценяват дали едно дете има естествени дадености да играе футбол, волейбол, баскетбол или различен спорт. И в случай че има такива дадености, да стартира да се занимава с него. Да го моделира. А когато си пие кафенцето и е с ръце на кръста на загрявката, няма да стане ", безапелационен е Бранеков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ