Само седем от националите на Албания са родени в страната
Албанският народен тим по футбол се трансформира в същински шлагер в квалификациите за Евро 2024, откакто съвсем несъмнено ще изхвърли от шампионата на континента скъпата селекция на Полша, отпред с огромната звезда Роберт Левандовски.
Група " Е " не включва някоя от огромните футболни сили, само че там - с изключение на поляците, са постоянно стабилната групировка на Чехия, а също по този начин и сложните за побеждаване Молдова и Фарьорските острови. И до момента в който предварителните упования бяха за промоция за тимовете на Полша и Чехия, то албанците изрично разрушиха тези прогнози.
На конференцията през вчерашния ден преди контролната среща Албания – България въпросът беше по какъв начин са постигнали подобен незабравим прогрес, каква е ролята на треньора, на метода на асортимент на състезателите и какви са играчите, които са на път да подсигуряват второ присъединяване на дребната балканска страна на Еврофинали след 2016 година.
Вратарят Томас Стракоша, който мина от италианския Лацио в британския Брентфорд, дава своето пояснение.
„ Имаме мощен тим и си имаме вяра. Не мислим кой е против нас, а се стараем ние да играем самоуверено и мощно. Играем за страната си и това не са единствено думи. Това е ключът за положителните резултати на Албания ", сподели 28-годишният вратар. Селекционерът Силвиньо съвсем удостовери: Мислим еднообразно с футболистите и по тази причина ме схващат елементарно.
Но в действителност кой е основал този тим и по какъв начин? Откъде страна с население 2,8 милиона намира играчи, които се показват по този начин добре? И за какво албанците го вършат, а в България не може да се случи?
Само седем футболисти от групата на албанския народен тим, селектирана от бразилския експерт за мачовете с Чехия и България, са родени на територията на страната. Това значи, че групата от 23-а футболисти се попълня с 16 индивида, които са от албанската диаспора в Европа.
И както преди години Косово направи взрив по сходен метод, в този момент Албания се възползва оптимално от емигрантските деца в Западна Европа. Но за доста от седемте локални също е много условно да се каже, че е артикул на албанската футболна система. Например водачът в отбраната Елсейд Хисай с 80 мача за червено-черните, който сега е в Лацио, още на 16 е селектиран от една от водещите италиански академии Емполи. Подобен е казусът с третия вратар Елхан Кастрати, който на същата възраст е притеглен в школата на Пескара. Халфът Казим Лачи също е роден в Албания, само че още на 8-годишна възраст стартира пътя си в школата на гръцкия гранд Олимпиакос. Абсолютно същата е историята и с младата 21-годишна звезда на Интер Кристиан Аслани. Той в никакъв случай не рита по албанските терени, въпреки да е роден в Елбасан. Футболната му кариера стартира в продуктивната школа на Емполи.
Нападателят Ернест Мучи е един от дребното, който извървява общоприетия и считан за нормален път – роден в Тирана, стартира в школата на локалния ФК Тирана, по-късно рита във втория тим в трета лига, а след това играе три сезона за представителния отбор. Там вкарва 16 гола и е притеглен в Легия (Варшава), където се намира във втората от трите години контракт.
Интересна е историята на извикания единствено за мача с България нападател Марвин Чуни. Той е роден в малко немско градче и е младеж на Байерн Мюнхен. След няколко сезона чартърен във втора и трета лига, баварците са имали разновидности и в Германия - Вердер Бремен от Бундеслигата попита за 21-годишния футболист, както и Карлсруе и Айнтрахт Брауншвайг от второто. Имало питане и от френската Лига 1, от Клермон. Но високият 188 сантиметра централен нападател решил да се реалокира в Серия А, където е мощно мечтан от нови треньор на Фрозиноне Еузебио ди Франческо.
Мирто Узуни, Сокол Цикалеши, Ернест Мучи са другите, които са родени в Албания и са почнали да играят в локални клубове и школи.
В тима има и една група футболисти, които са албанци по генезис, само че са родени в прилежащите Косово и Република Северна Македония. Явно при тях националната принадлежност е победила над поданството и страната на генезис. Такъв е казусът с нападателя Таулент Сефери, който в този момент играе за Банияс (ОАЕ). Роден е в Куманово, Република Северна Македония, и даже има два мача за тази страна през 2014-а. Но след среща и няколко диалога с добре познатия у нас някогашен нападател Албан Буши той взема решение да одобри предлагането да играе за Албания. Същата е обстановката с Ясир Асани, а вратарят и капитан Етрит Бериша, Арбнор Муя и Мирлин Даку са родени в Косово, само че играят за Албания.
Вратарят Томас Стракоша е роден в Атина и стартира да играе за Паниониос. Също в гръцки клубове стартират кариерите си Марио Митай и Енеа Михай. Защитникът Иван Балиу е от Малавеля (Испания), сега футболист на Райо Валекано. Клаус Гясула, Илбер Рамадани и Марвин Чуни са от Германия. Ритащият за Челси нападател Армандо Броя е роден в Слоу (Англия) и преди да дойде при " сините " от Лондон, е минал през школата на Тотнъм за две години. Но най-голяма е групата от Швейцария - Фредерик Весели, Берат Джимсити, Арлинд Айети, Недим Байрами. Всички те са артикул на школите на ФК Цюрих, Грасхопърс, Базел и Йънг Бойс.
Но в случай че се класира за европейското състезание, Албания като нищо ще показа на света още играчи от европейска класа. На първо място той направи нещо, което прави и Младен Кърстаич в България - извика за първия отбор на страната момчета от Европа, които даже не играят мъжки футбол. Така шансът се усмихна на Адриан Байрами от юношите на Бенфика, на Деан Враничи от старшата възраст на Парма и на неговия връстник Флавио Сулеймани от Лацио. Но поради резултатите или пък поради друго, никой не нападна треньора какво вършат те в мъжкия отбор. А както споделя самият Силвиньо: " Има милиони албанци, пръснати по целия свят, които играят футбол. Ние просто продължаваме да ги търсим ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Група " Е " не включва някоя от огромните футболни сили, само че там - с изключение на поляците, са постоянно стабилната групировка на Чехия, а също по този начин и сложните за побеждаване Молдова и Фарьорските острови. И до момента в който предварителните упования бяха за промоция за тимовете на Полша и Чехия, то албанците изрично разрушиха тези прогнози.
На конференцията през вчерашния ден преди контролната среща Албания – България въпросът беше по какъв начин са постигнали подобен незабравим прогрес, каква е ролята на треньора, на метода на асортимент на състезателите и какви са играчите, които са на път да подсигуряват второ присъединяване на дребната балканска страна на Еврофинали след 2016 година.
Вратарят Томас Стракоша, който мина от италианския Лацио в британския Брентфорд, дава своето пояснение.
„ Имаме мощен тим и си имаме вяра. Не мислим кой е против нас, а се стараем ние да играем самоуверено и мощно. Играем за страната си и това не са единствено думи. Това е ключът за положителните резултати на Албания ", сподели 28-годишният вратар. Селекционерът Силвиньо съвсем удостовери: Мислим еднообразно с футболистите и по тази причина ме схващат елементарно.
Но в действителност кой е основал този тим и по какъв начин? Откъде страна с население 2,8 милиона намира играчи, които се показват по този начин добре? И за какво албанците го вършат, а в България не може да се случи?
Само седем футболисти от групата на албанския народен тим, селектирана от бразилския експерт за мачовете с Чехия и България, са родени на територията на страната. Това значи, че групата от 23-а футболисти се попълня с 16 индивида, които са от албанската диаспора в Европа.
И както преди години Косово направи взрив по сходен метод, в този момент Албания се възползва оптимално от емигрантските деца в Западна Европа. Но за доста от седемте локални също е много условно да се каже, че е артикул на албанската футболна система. Например водачът в отбраната Елсейд Хисай с 80 мача за червено-черните, който сега е в Лацио, още на 16 е селектиран от една от водещите италиански академии Емполи. Подобен е казусът с третия вратар Елхан Кастрати, който на същата възраст е притеглен в школата на Пескара. Халфът Казим Лачи също е роден в Албания, само че още на 8-годишна възраст стартира пътя си в школата на гръцкия гранд Олимпиакос. Абсолютно същата е историята и с младата 21-годишна звезда на Интер Кристиан Аслани. Той в никакъв случай не рита по албанските терени, въпреки да е роден в Елбасан. Футболната му кариера стартира в продуктивната школа на Емполи.
Нападателят Ернест Мучи е един от дребното, който извървява общоприетия и считан за нормален път – роден в Тирана, стартира в школата на локалния ФК Тирана, по-късно рита във втория тим в трета лига, а след това играе три сезона за представителния отбор. Там вкарва 16 гола и е притеглен в Легия (Варшава), където се намира във втората от трите години контракт.
Интересна е историята на извикания единствено за мача с България нападател Марвин Чуни. Той е роден в малко немско градче и е младеж на Байерн Мюнхен. След няколко сезона чартърен във втора и трета лига, баварците са имали разновидности и в Германия - Вердер Бремен от Бундеслигата попита за 21-годишния футболист, както и Карлсруе и Айнтрахт Брауншвайг от второто. Имало питане и от френската Лига 1, от Клермон. Но високият 188 сантиметра централен нападател решил да се реалокира в Серия А, където е мощно мечтан от нови треньор на Фрозиноне Еузебио ди Франческо.
Мирто Узуни, Сокол Цикалеши, Ернест Мучи са другите, които са родени в Албания и са почнали да играят в локални клубове и школи.
В тима има и една група футболисти, които са албанци по генезис, само че са родени в прилежащите Косово и Република Северна Македония. Явно при тях националната принадлежност е победила над поданството и страната на генезис. Такъв е казусът с нападателя Таулент Сефери, който в този момент играе за Банияс (ОАЕ). Роден е в Куманово, Република Северна Македония, и даже има два мача за тази страна през 2014-а. Но след среща и няколко диалога с добре познатия у нас някогашен нападател Албан Буши той взема решение да одобри предлагането да играе за Албания. Същата е обстановката с Ясир Асани, а вратарят и капитан Етрит Бериша, Арбнор Муя и Мирлин Даку са родени в Косово, само че играят за Албания.
Вратарят Томас Стракоша е роден в Атина и стартира да играе за Паниониос. Също в гръцки клубове стартират кариерите си Марио Митай и Енеа Михай. Защитникът Иван Балиу е от Малавеля (Испания), сега футболист на Райо Валекано. Клаус Гясула, Илбер Рамадани и Марвин Чуни са от Германия. Ритащият за Челси нападател Армандо Броя е роден в Слоу (Англия) и преди да дойде при " сините " от Лондон, е минал през школата на Тотнъм за две години. Но най-голяма е групата от Швейцария - Фредерик Весели, Берат Джимсити, Арлинд Айети, Недим Байрами. Всички те са артикул на школите на ФК Цюрих, Грасхопърс, Базел и Йънг Бойс.
Но в случай че се класира за европейското състезание, Албания като нищо ще показа на света още играчи от европейска класа. На първо място той направи нещо, което прави и Младен Кърстаич в България - извика за първия отбор на страната момчета от Европа, които даже не играят мъжки футбол. Така шансът се усмихна на Адриан Байрами от юношите на Бенфика, на Деан Враничи от старшата възраст на Парма и на неговия връстник Флавио Сулеймани от Лацио. Но поради резултатите или пък поради друго, никой не нападна треньора какво вършат те в мъжкия отбор. А както споделя самият Силвиньо: " Има милиони албанци, пръснати по целия свят, които играят футбол. Ние просто продължаваме да ги търсим ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ