Из дневниците на един емигрант в Лондон
Алармата звъни.
5.30 сутринта – средата на Октомври.
5° градуса извън с чувство за -2°градуса.
Ставаш от топлото легло, цялото тяло е схванато, макар че си спал пет часа и половина. Отиваш в тоалетната – заето! Слизаш да изпиеш едно кафе преди работа – кухнята цялостна с блъскащи се и бързащи за работа хора. Изчакваш търпеливо! Правиш втори опит в банята – заето е още веднъж.
Вече е 6 часа.
В 6.30 би трябвало да си на спирката. Нямаш време. Закъсняваш за работа. Глобата е £10.
Наема за вечерта е £12.
Не можеш да си го позволиш.
Вече се вреждаш до каната за кафе. Правиш го и газ към банята.
Уаууу – свободно е. Ти си.
10 минути единствено за теб. Уединен и не спокоен, търкаш зъбите и разсъждаваш. И през днешния ден ще мине.
Слизаш в кухнята. Отпиваш две глътки кафе, до момента в който стягаш работната чанта.
Гъбка, четка, парцали, препарати, зарядно, сандвич, чадър, цигари.
Ооооа неее! Забравил си да си навиеш цигари. А кутия цигари в магазина е £9. Почти колкото наема за леглото ти на вечер. Не можеш да си го позволиш. Сгъваш 5 цигари на бързо и тръгваш за спирката. Излизаш – проливен дъжд!
Английска му работа.
Вадиш чадъра, който пази само косата ти. 10 мин до спирката с чадъра, 6.30 сутринта, а ти си вир вода и с 4 цигари в джоба.
Петата е към този момент на половина мокра, само че ти настойчиво искаш да я докараш до край, чакайки рейса в дъжда!
Идва.
Спира. Но не отваря порти. Пълен е. Поглеждаш телефона. Следващият е след 9 минути. Край.
Вече си просрочен за първият адрес.
Нищо и този ден ще мине.
Идва идващият, стопира, качваш се. Евала. След 1 час и 30 минути пътешестване – стигаш до работа. Влизаш прималял от мраз. Закъснял. Слагаш униформата. Започваш….чистиш, чистиш звъни телефона. Майка ти звъни да те чуе по какъв начин си. Притеснява се, че не се обаждаш. Ти не вдигаш, тъй като работата е под час, бързаш тъй като си и закъснял…..после ще й върнеш позвъняването. Вече е 11.30. Трябваше да си приключил адреса в 11.00.
Това значи че си просрочен и за идващият. Нищо. И този ден ще мине.
Вече изтощен от първият адрес, обличаш якето, слагаш мокрия чадър в раницата, приготвяш цигара и тръгваш към втория адрес. Там би трябвало да чистиш 5 часа. Вече си пресъхнал и леко гладен.
Излизаш на улицата и тръгваш към спирката. Оооо неее. Пак вали. Английска му работа.
Сега си пред алтернатива. Да ядеш сандвич? Да запалиш цигара? Или да звъннеш на майка си.
Имаш 10 мин пеш преди да стигнеш спирката. Палиш една цигарка до момента в който притискаш чадъра с лице към рамото си, с цел да запалиш.
Опитваш два пъти от нея и рейса идва. Хвърляш я в коша.
Качваш се. Автобуса препълнен. Няма къде да седнеш. Краката ти към този момент мечтаят за легло и сухи чорапи.
А ти мечтаеш този ден да свърши.
След още 1 час към този момент си на втория адрес.
Влизаш започваш изначало с цялата неразбория в къщата. А единствено при мисълта, че одеве си оправил една….и виждаш всичко това още веднъж, ти става неприятно.
Нищо. И този ден ще мине.
Чистиш, чистиш, ……. няма приключване. Мокра, изморена, обезверена.
Телефона ти звъни. Не можеш да отговориш сега си на работа а и клиентите ти са на горния етаж. Не е комфортно. Нищо. Като свършиш работа ще звъннеш. Съпругът желае да те чуе. Нормално е. Притеснява се за теб. Но работа те чака.
Чистиш, чистиш.
Поглеждаш телефона.
5.30…време а да тръгваш. 5 часа минаха.
Но имаш малко да довършиш. Не можеш да оставиш по този начин. В 6 без 10 си извън. Край. Този ден съвсем мина. Скоро ще си легнеш в топлото легло. Тръгваш към спирката. Палиш третата си цигара. Имаш още 2…
Ще стигнат до квартирата.
Автобуса идва. Хвърляш я в коша.
Телефона звъни. Майка ти, брачният партньор ти…..ооо баба ти звъни. Не си я чувал седмици наред. До нея все не стигаш. А ти е мъчително. За всички. Постоянно. Но скапаното време което все не стига……След малко ще звъннеш на всички. Само да стигнеш до квартирата. И да махнеш тези мокри облекла от гърба си. И да сложиш телефона да се зареди. Прибираш се. Вече е 7.30 вечерта.
Сега стартират последните задания за деня преди идващият работен ден.
-да звъннеш на околните си
-готвене на бързо
-топъл душ
-едно кафе с една цигара, с цел да починеш
-да си направиш графика за идващият ден, да провериш маршрутите в картата…….
-да си направиш цигари от в този момент, а не да тръгнеш единствено с 5
Тaка, да започваме. Звъниш по телефона. Първо на баба си, тъй като към този момент е късно при нея и може да си е легнала.
Никой не подвига. Пак я изпусна. Нищо. Утре.
Звъниш на мъжа си. Не подвига.
После на майка си. Бързо да я чуеш за 10 минути. ….
Най – най-после се свързваш и с мъжа си. Но вместо да чуеш неговия глас, чуваш звънливото гласче на сина си. Който задава за хиляден път своя нормален въпрос.
– Мамо по кое време ще си дойдеш?
Всичко в теб замръзва. Не знаеш какво да отговориш на този въпрос. Ти го пресичаш и го питаш.
– Първо ми кажи слушал ли си през днешния ден?
И от там се започва…..числата, буквите, стихчетата…..
Ти се просълзяваш…и започваш да подсмърчаш. А не би трябвало. Детето слуша. И незабавно споделя. „ Мамо отново ли плачеш? “….
А ти отгораряш…не мамо, нали знаеш, че тук доста вали….пак съм настинала.
И дребното дете още веднъж е залъгано и щастливо че е чуло „ мама “, а мама за следващ път си споделя на ум…. “още малко “, „ и това ще мине “
На бързо чуваш мъжа си.
Хайде до на следващия ден. И затваряш.
Първата задача изпълнена.
Сега се стартира с готвенето.
Да но не.
Всички котлони са заети. Всеки бърза да си сготви. Нищо. Ще изчакаш.
През това време до момента в който чакаш….правиш няколко цигари и кафетоооо. Златното кафе, без което заспиваш на обяд в рейса. Започваш да оправяш раницата за на следващия ден. Вадиш всички мръсни парцали от през днешния ден. Отиваш да пуснеш пералня….да но не! Някой различен съквартирант към този момент пере. Нищо. Ще почакаш. Започваш графика… Вече си гладен и те втриса от днешния дъждовен ден.
Зарязваш графика. Отиваш да си вземеш парещ душ…Ураа банята е свободна. Влизаш бързо. Пускаш душа…но някой непрекъснато ревизира дали към този момент е свободна и чука на вратата. Излизаш на бързо. Слизаш в кухнята. Започваш да готвиш. Докато яденето се пече…използваш времето да довършиш графика за на следващия ден и да оправиш раницата. Намираш днешния сандвич вътре. Ха ха. Пак не си се сетил да ядеш от бързане. Пъхаш го назад в раницата за на следващия ден. Слагаш чисти парцали. Правиш няколко цигари още…поглеждаш часовника, към този момент е 11.30 вечерта. Искаш да си легнеш. Цялото тяло е изтръпнало. Изморен си. Приключваш с готвенето. Изпушваш още една цигара и газ към стаята. Мястото където не чакаш ред, където си сам….където мислиш и където плачеш! Преглеждаш фотосите на фамилията си на бързо. Гасиш лампата и лягаш – 00.00 часа. Имаш 5 часа и 30 мин да се наспиш….защото не можеш да си позволиш да закъснееш отново.
Ставаш и още веднъж вали….отново не си направил цигари…отново ще закъснееш….Но нищо. И този ден ще мине!………….
To be continue….
Инфо: alexdevelopment
Из летния дневник на българския бежанец: Градът е замърсен, хората са нахални, бутат се и всеки те гледа в джобаГрадът е замърсен, хората са нахални, бутат се и всеки те гледа в джоба
Първи ден от отпуската
От мина…Oct 7 2019vijti.com
